Естонското земеделие е много добре балансирано

06 септември 2017 Растениевъдство 0     
Няма снимка
1 2 3 4 5 6
 

Секторите растениевъдство и животновъдство са развити поравно

Водеща култура е пшеницата следвана от ечемика

Проф. дсн Петко Иванов

Въпреки малките размери на територия и население големият интересът към икономиката и земеделието на Естония се определя от няколко мотиви. Първо, страната прие председателството на ЕС от 1 юли 2017 г. с всеобщо признание, че е добре подготвена за тази мисия. На второ място, въпреки краткия период на независимо съществуване Естония има добре развита и балансирана икономика, с висок жизнен стандарт. Трето, страната е водеща в усвояването на приложението на информационните технологии и електронно управление.

Обща информация

История. След векове на датско, шведско, германско и руско управление Естония придобива независимост едва през 1918 г.

През 1940 г. е включена принудително в СССР и възвръща свободата си през 1991 г. с разпадането на Съветския съюз. През 2004 г. се присъедини към НАТО и ЕС и прие еврото за официална валута на 1 януари 2011 г. Докато много европейски държави се борят за икономическото си оцеляване, едномилионна Естония служи за пример на много от страните членки на ЕС.

Според Евростат, тя е преобразувала икономиката си с балансиран бюджет и много ниско ниво на дългове. В края на 1990-те години и началото на новия век Естония постигна впечатляващ ръст на икономиката, даващ основание да се говори за "Балтийския тигър". Според анализатори този успех на страната се дължа и на близките отношения с Финландия и Швеция, поради което някой определят Естония като ДПетата скандинавска странаФ.

Природни условия. Естония е най-малката балтийска страна в североизточната част на Европа. С територия от 42.4 хил. кв. км, тя е само малко по-голяма от Дания, Холандия, Белгия, Словения и естествено - от Кипър и Малта. Климатът е крайморски, влажен, с умерена зима и хладно лято.

Характерно за страната е преобладаването на горите с 52.1% от територията, докато орните земеделски земи са само 22.3%, а трайните ливади 7.2 %. Около 15 % от земите се поддържат свободни, но в добро земеделско състояние

Демография. Населението през 2016 г. е 1,258 млн, по-многобройно само от Люксембург, Кипър и Малта. От него 67.9% са естонци, 28% руснаци и останалите - украинци, финландци и др. Работната сила е 651.2 хил., от които 3.1% в земеделието.

Както в много други страни на ЕС, демографските показатели са неблагоприятни - раждаемост 10.3 и смъртност 12.5/1000 души. Те заедно със значителната емиграция в скандинавските страни обуславят отрицателен ръст на населението с минус 0.54%.

Икономика

Естония е член на ЕС от 2004 г. и на еврозоната от 2011 г. насам. Страната има модерна пазарна икономика и по-висок доход на глава от населението от повечето страни на Централна Европа и Балтийския регион. Правителството следва стабилна фискална политики, довела до балансиран бюджети и нисък държавен дълг. Икономиката се възползва от силните електрони и телекомуникационни сектори за последователно въвеждане на дигитално управление.

Много силно е развито производството на електроника, информационни технологии, телекомуникации, дървесни продукти, текстил и др. Страната поддържа интензивно и взаимно изгодни търговски отношения предимно с Финландия, Швеция, Германия и Русия. Обаче икономиката е силно зависима от търговията и е уязвима на външни шокове. Тя е изправена пред недостиг на работна ръка както квалифицирана, така и неквалифицирана, въпреки че правителството промени своя закон за имиграцията, за да позволи по-лесно наемане на висококвалифицирани чуждестранни работници.

Номиналният БВП при съвременни цени за Естония през 2015 г. е 20.9 милиарда евро (България 47.4 млрд.). На глава от населението БВП на Естония номинално е 15.9 хил., а на България 6.6 хил. евро. Приведени към покупателна стойност данните са съответно 21.6 хил. за Естония и 13.6 хил. евро за България.

Естония е значително по-малка от България по основни ключови показатели: по територия 2.4 пъти, население 5.7 пъти и използваема земеделска земя - 4.7 пъти. Съпоставката на тези показатели с основни икономически индекси показва, че Естония има относително по-производителна икономика от България. Това е добре подчертано при сравнение БВП на глава от населението на двете страни. По номинална стойност той на Естония е около 2.1 пъти, а по покупателна стойност - 1.7 пъти по-голяма.

Земеделие

Използваемата земеделска земя на Естония е 9.575 млн. декара, които са само 0.55% от ИЗЗ на ЕС-28. Орната земя е 65.8%, трайните зелени площи 33.9%, а трайните насаждения само 0.04%. Характерна е тенденция за увеличаване на ИЗЗ с 18.3% от 2003 до 2013 г.

Броят на земеделските стопанства са 19.2 хил, представляващи само 0.177% от ЕС, но средният им размер е 499 дка, който е 3.1 пъти по-голям от съответния среден показател на ЕС и е на четвърто място след Чешка република, Словакия и Франция. Размерът на стопанствата е увеличен с 122.3% от 2003 до 2010 г., в резултат от намаления им брой за същия период.

Въпреки по-големият сред размер структура на земеделските стопанства в Естония е по-малко поляризирана от нашата. Докато у нас само 2.2% от стопанствата използват 83.6% от земеделската земя, то в Естония тези са съответно 9.3 и 73.5%, т.е. разпределението е относително по-равномерно (фигурата).

Земеделско производство

В таблицата е представена структурата на земеделското производство на Естония, изразено стойностно в евро в по базови цени. Общата стойност на земеделско производство на Естония през 2015 г. е около 803 милиона евро, т.е е около 4.2 пъти по-малка от тази на България. Отнесена към 1 дка земеделска земя обаче производителността на естонското земеделие е по-голяма от тази на българското - съответно 83.9 и 72.3 евро. България. По-съществена е разликата в земеделското производство на жител от населението - съответно 638 за Естония и 465 евро за България.

Положителна характеристика на естонското земеделие е по-тясното и балансирано е съотношението между двата основни сектори на земеделието - растениевъдство и животновъдство, съответно 57.5 : 42.5% за Естония и 72.3 : 27.7% за България.

Производството на зърнени житни култури е около 1.5 млн. тона, представляващи около половината от стойността на растениевъдството. Водеща култура е пшеницата следвана от ечемикът. Царевица за зърно не се отглежда вследствие на северния климат. Поради тази причина голяма част от пшеничните и всички ечемични сортове са пролетни.

Маслодайните култури са относително по-малко в сравнение с България и са представени изключително от рапица и в малка степен от маслодаен лен. Слънчоглед в Естония не се отглежда.

Във връзка с по-добре развитото животновъдството ролята на фуражните култури и естествените ливади и пасища в Естония е относително много по-голям отколкото у нас.

Изненадващо е, че относителният дял на зеленчуковото производство на Естония е по-голям от България

въпреки липсата на условия за основните плодови култури с високи температурни изисквания (домати, пипер, краставици). Отглеждат се основно листни, лукови и коренови култури с малки температурни изисквания, предимно на открити площи. Производството на картофи в Естония е с много по-голям относителен дял в сравнение с България и задоволява напълно нуждите на страната.

Плодовото производство на Естония е малко, по-слабо и от западналото наше овощарство. Застъпени са предимно ягодоплодни и дребноплодни култури с ниски температурни изисквания.

В сравнение с България животновъдството на Естония е относително по-добре развито. Говедата са 248 хил., от които 86.1 хил. млечни крави, свине 266 хил. птици - 2.1 млн. и овце 91 хил. Отнесени към население и земеделска земя тези превъзхождат българското животновъдство.. Същото важи за основните животновъдни продукти на Естония: мляко 783 хил. тона, месо кланично тегло 77.9 хил. тона и яйца 129 млн.

Особено впечатляваща е високата млечност от крава - около 8 хил. кг/ рава, една от най-високите в Европа. Естония задоволява нуждите си от мляко и месо и дори още във времето на СССР е изнасяла такива предимно за Русия, но е зависима от вноса на зърнени фуражи.

Заключение

Въпреки малките размери на територия, население и земеделска земя Естония е страна с относително добре развита икономика и селско стопанство.

Земеделието е относително добре балансирано и по-слабо поляризирано по земеползване от нашето, въпреки че е по-уедрено.

Успешното развитие на съвременните електроника и информационни технологии са предпоставка за напредък в приложението на електронно управление.

Съществува мнението, че Естония е добре подготвена за ротационното председателство на Европейския съюз.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Растениевъдство
Няма снимка

Българското киви - доходно, но е с труден пазар

Добивите са значителни - в лоши години 2,5 т/дка, в добри - до 5 т/дка Плодовете са по-вкусни и по-захарни от гръцките, твърди Ангел Захов след 20 години проучвания за отглеждане на актинидия у

Няма снимка

Българското киви - доходно, но с труден пазар

Aктинидиятa e дoxoднa кyлтypa, кoятo y нac ce paзвивa нa cклoнoвe и тepeни дo 500-600 м нaдмopcкa виcoчинa нa юг oт Cтapa плaнинa, в Cpeднoгopиeтo, в Poдoпcкaтa якa,

Няма снимка

Нови предложения от KWS

KWS България взе участие в първото издание на на Международни дни на полето, организирано от DLG Bulgaria в сътрудничество с Аграрен университет Пловдив.

Няма снимка

Нощенките нанасят сериозна вреда

Възрастните насекоми представляват пеперуди с размери 30-45 мм, оцветени в различни нюанси - от кафяво до жълто-сиво. Предните им криле са с петна и зигзаговидни ивици.

Няма снимка

Пшеницата в област Пазарджик е в много добро състояние

Пшеницата в Пазарджик е в много добро състояние, каза земеделския производителн Иван Кабуров Радио "Фокус"- Пазарджик. Очакват жътвата в региона да започне в края на юни - началото на юли.

Няма снимка

Производителност - протекция - печалба: гарантират рапичните хибриди на Еуралис

Френската компания предлага иновативна селекция, подходяща за различни полета Маслодайната култура остава атрактивна за добрите фермери Ваня Велинска с.

Още от Фермер
Няма снимка

Интензивната работа по защита на означението „Странджански манов мед“ дава резултати

Манол Тодоров, Пчелар №1 на България за 2000 г., Царево: Много хора в България вече знаят за качествата на мановия мед от Странджа. Добри експериментални научни резултати излязоха и при изследванията

Няма снимка

Десет собственици на земя в България имат по над 100 000 декара

Десет собственици на земя в България имат по над 100 000 декара. Това  сочи справка на Министерството на земеделието, съобщава БНР. Според нея 1 861 410 граждани и фирми притежават общо близо 44

Няма снимка

Износът на зърно от Черноморския регион се забави

На черноморския пазар операторите се готвят за новия сезон, а напоследък дейността в пристанищата се забави. Украйна миналата седмица изнесе 75 000 тона пшеница и 65 000 тона царевица.

Няма снимка

САЩ и Китай отново покачиха напрежението на агропазарите

Напрежението в търговските отношения между САЩ и Китай се покачи до нови висоти и зададе тон за движението на пазара по-рано през изминалата седмица,

Няма снимка

Предупреждават за опасност от валежи и градушки в Монтанско

Във връзка с постъпилата в Националния оперативен център на ГДПБЗН-МВР прогноза за времето на 26.06.2018 г. от НИМХ–БАН и Метеорологичен център на ВВС за очакване на краткотрайни,

Няма снимка

Въпроси за начинаещи пчелари: Различавате ли маточниците?

Предлагаме ви съветите на опитни пчелари как да ги разпознавате: * Свищевите маточници се намират в плоскостта на питата, по средата, захранвани са личинки за работнички и това предопределя