Как се оцелява само с лешникова градина

08 януари 2018 Растениевъдство 1     
Няма снимка
1 2 3 4 5 6
 

Интензивните производства у нас са много рискови

Въпреки обещанията, държавата не им осигурява никаква реална подкрепа

Ваня Велинска Шумен

Земеделие, различно от производството на зърнено-житни култури, винаги буди възхищение. А когато с тази дейност са се захванали млади хора, дори още повече.

Обърканата Обща селскостопанска политика и още по-сбърканата национална, постави фермерите, занимаващи се с интензивни производства не само в неизгодна, но дори в губеща позиция.

В резултат на това производството на плодове и зеленчуци у нас се срина, а усилията, които уж се предприемат от МЗХ през последните години, показаха, че не са достатъчни да променят ситуацията.

Разбира се, Донкихотовци, борещи се с вятърни мелници, не липсват - а това е добра новина.

Такъв е случаят и с Красимир Бозаджиев от с. Ветрене, Шуменско.

Обичам земята, семейството ми дълги години се е занимавало със земеделие, разказва Красимир. Доскоро отглеждахме различни зеленчукови култури, имахме и оранжерии.

Като дребни производители обаче трудно се оцелява търговците реализират печалбите, а за фермерите остава само работата. Държавата не ни осигурява никаква подкрепа, липсват работещи организации на производители, така че да оцелееш сам не просто е трудно, а е почти невъзможно.

Въпреки това младият фермер не се отказва, търси своето място в земеделското поприще. Разполага с 20 декара, които иска да използва ефективно, и да се издържа от тях. Разбира се, на толкова земя да се отглеждат зърнено-житни култури е несериозно. Подходящи са за интензивно производство. И тъй преди осем години Красимир започва да търси култура, която не е много претенциозна, т.е. сравнително по-лесна за отглеждане, тъй като смята да се справя основно със собствени сили. Накрая се спира на лешници. Създаването на един декар градина е по-евтина инвестиция, в сравнение с други овощни видове. Ядката е трайна и може да се съхранява до реализирането ѝ. А и районът на Шуменско е подходящ за отглеждане на тази черупкова овощна култура.

Красимир признава, че е започнал на сляпо. Не е знаел нищо за отглеждането на лешници, учи се в хода на работата. Затова е направил и доста пропуски, но вече е видял кои са и е започнал да ги коригира.

По - миналата година младият фермер засажда още 7 декара, така общо градината вече е 27 дка. За съжаление част от фиданките измръзват, така че се налага да се засадят нови през предходната есен.

Това са максималните декари лешникова градина, която младият фермер иска да стопанисва

Увеличаването й е безсмислено, по-скоро усилията трябва да се насочат към подобряване на технологията на отглеждане на културата, за да стане производството по-ефективно.

Макар че е сравнително лесна за отглеждане култура и при лешниците има добри практики, които трябва да се спазват.

В градината се отглеждат три сорта - Ран трапезундски, Римски и Тонда джентиле, като по този начин от една страна се гарантира опрашването, а от друга има различни срокове на зреене, за да се прибират ядките по-лесно.

Дърветата се нуждаят от торене, както и от растителна защита, тъй като са възможни нападения от брашнеста мана и лешников хоботник, разяснява Красимир. Изградили сме капково напояване, тъй като без вода, не се получават качествени ядки. За обработките имаме трактор, както и пръскачка за внасянето на пестициди. Техниката сме си финансирали сами, програмите са направени така, че да не достигат до малките фермери.

А и бумащината и разправията по проектите може да откаже всеки, е категоричното мнение на фермера. И дори след това няма гаранция, че ще се класираш и ще бъдеш подпомогнат, което обезкуражава дребните производители.

Друг абсурд, пред който е изправен младият фермер, е че не е "млад". Красимир не може да се възползва от програмите, защото е регистриран като земеделски производител преди да се въведе терминът и изискванията, които са свързани с него.

При резитбата, която макар и минимална, също има пропуски. Причината е, че малко се знае по темата, а и почти няма специалисти, които да покажат как е най-правилно да се извършва. А защото на лешниците не е правена качествена резитба досега, плододавнето не не на нужното ниво, признава младият фермер.

Този сезон предвижда да направи резитба, с която да се намалят клоните, които доста сгъстяват короната. Миналата година са коригирали около една трета от градината, а тази - останата. Така се надява рязко да подобри и увеличи добива, който все още не отговаря на оптималното количеството, което трябва да бъде. През есента е направена основна оран на 15-18 см, а през пролетта ще се култивира. За по-лесното премахване на новите издънки през вегетацията ползват подходящ за целта пестицид.

Колкото до беритбата и тук има проблеми. У нас се прави предимно ръчно, което е доста трудоемка дейност. Затова тази година са си проектирали машинка, с която прибирането да стане много по-лесно и по-бързо.

С реализирането на плодовете нямат проблем, но, разбира се, надяват се на по-добра цена. По принцип лешниците могат да се съхраняват по-продължително време, което не изисква незабавната им продажба. От друга страна у нас има недостиг на лешникови ядки, тъй че суровината е търсена. Въпреки това не може да се каже, че цените отговарят на това търсене. Губещи, естествено, са отново производителите.

А колкото до затварянето на производството - не е толкова лесно. Необходими са помещения, машини, които да обработват и пакетират ядките, освен това съхранение, и т. н. И тук също си има изисквания и правила. Добре би било, но на този етап, не стои на дневен ред. Може би, когато насаждението встъпи в пълно плододаване. При една такава дълготрайна инвестиция, която е създаването на лешникова градина, която може да се експлоатира 50-60 години, това е удачно надграждане на бизнеса.

Засега бизнесът с лешници Красимир допълва с 120 кошера, част от които са разположени в градината.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Растениевъдство
Няма снимка

Разлики между No-till, Strip-till и конвенционалното земеделиеи конвенционалното земеделие

В бъдеще ще се разчита все повече на биологични, екологични, биодинамични технологии Гергана Младенова От векове хората обработват почвата по един или друг начин, за да се изхранват с плодовете й.

Няма снимка

“Неохим” намали цената на амониевия нитрат до 7 май

В трудна година компанията подава ръка на българските земеделци Като отговорна компания, която разбира затрудненията на земеделския сектор, “Неохим” АД - Димитровград,

Няма снимка

Как работи една сертифицирана биоферма за билки

Стефан Спасов е на 44 г., родом е от Благоевград, но е зет в с. Ляски. И преди 10 години на него и на шурея му им идва идеята да започнат фамилен бизнес с отглеждането на Пирински чай.

Няма снимка

За максимални добиви: Подхранване на царевицата с азот напролет и с NPK наесен

С идването на пролетта, започва и сеитбата на различните земеделски култури. На преден план в края на април и началото на месец май е царевицата. Препоръчително е сеитбата й да започне,

Няма снимка

Актуални препоръки от Сортови Семена София

В продуктовата листа на Сортови семена София има над 250 вида и сорта зеленчукови семена, като залагаме както на утвърдени във времето български сортове, така и на качествени вносни семена,

Няма снимка

По-високи добиви чрез микробиологични препарати

Благодарение на нови уникални микробиологични продукти земеделските производители могат да увеличат производителността на стопанствата си. Такива са продуктите Славол, Славол Ес и Уникер,

Още от Фермер
Няма снимка

Пчелните пчели имат 170 рецептори за миризма

Сравнението е лесно по отношение на рецепторите на другите насекоми -  едва 62 при плодни мухи и 79 в комари. Има и още изненади в полза на пчелите: * Техните изключителни обонятелни способности

Няма снимка

Колко пчели са останали в света?

Почти е невъзможно да се отговори на този въпрос с някаква точност, поради липса на данни и различия в съществуващите данни, пише Лан Слъдър, пчелар любител, информира quora.com.

Няма снимка

Доматеният разсад да не етиолира

Причините за етиолирането, т.е. растенията стават тънки, светлозелено оцветени и много нежни - могат да са различни. Най-добре е превантивно да вземете мерки и да не допуснете растенията да

Няма снимка

Еврокомисията осъди България заради диви птици в Рила

България отново е осъдена от Европейската комисия (ЕК) за неспазване на екологичното законодателство на Съюза. Този път присъдата касае важни природни местообитания в Рила,

Няма снимка

Нужно е да имаме дигитална готовност за е-фермерите

Подсказва д-р Михай Чото от Националния институт за обществени услуги в Унгария, консултант на ФАО Унгарският изследовател, внедрител и консултант на ФАО д-р Михай Чото подчерта пред експерти и

Няма снимка

Продукти от над 15 български ферми - по време на животновъдното изложение в Сливен

Продукти от над 15 български ферми ще се предлагат по време на най-голямото Национално изложение по животновъдство, което ще се проведе от 27 до 29 април т.г. в Сливен (на разклона за с. Мечкарево).