Месодайното говедовъдство вече е сериозен агробизнес а не поминък

11 януари 2018 Животновъдство 0     
Няма снимка
1 2 3 4 5
 

Такъв е изводът на Жеко Николов, който отглежда над 300 животни от породите Абърдийн Ангуст и Херефорд в с. Богданово, общ. Средец

Жени Владинова

- Г-н Николов, защо се насочихте в агробизнеса - в най-тежкия отрасъл - животновъдството, и то месодайно направление?

- Такъв бе изборът ми. Може би защото в района има възможности за този сектор.

- Кога ви беше най-трудно?

- Винаги е трудно! Гледаш ли животни, имаш 24-часов работен ден 365 дни в годината. Но човек свиква с проблемите и започва да живее с тях.

Понякога е много тежко, но преспиваш няколко часа и на сутринта отново тръгваш с главата напред!

- От 2013 г., когато създавате месодайната ферма, досега сте постигнали много. Ще продължавате ли да я развивате и в каква посока?

- Аз непрекъснато инвестирам във фермата, но ще изчакам още 1-2 г., за да видя как ще се ситуира пазарът. На вътрешния пазар потреблението е ограничено. А що се отнася до износа - там трябват количества. Това бе и една от причините да увелича броя на животните си.

- Кои са най-сериозните проблеми в месодайното говедовъдство? Секторът е все още слабо развит, месодайните ферми се броят на пръсти.

- Да, така е, защото отрасълът е много рисков. Проблемите са много. Един от тях например е, че месодайните породи животни са много скъпи.

Вторият проблем е отглеждането им - липсата на работници. За съжаление повечето хора си мислят, че месодайните животни не се гледат - оставяш ги да си пасат и това е. Огромна грешка в преценката! Защото например по отношение на пашата има райони, където тя е само два месеца в годината. През останалото време фермерът трябва да осигури тревните смески и всичко останало.

Малко хора знаят, че наесен ветеринарят мери кожата на всяко животно дали е 8-9 мм, за да може да преживее зимните студове. А тя достига нужната дебелина с добро хранене. Друг сериозен проблем - загуба на жива стока по различни причини. Ето, в нашия район има вълци - самият аз преди дни загубих две телета! А в отглеждането им са вложени много труд, много средства и безсънни нощи!

- Какво бихте посъветвали животновъди от млечния сектор, които искат да се пренасочат към отглеждането на говеда за месо? Може ли да е рентабилна ферма от говеда от смесен тип - за мляко и месо, например Симентал?

- По моя преценка няма как да стане. Трябва много време - години, и не си заслужава. По-добре е да си развиват млечните ферми и да си вършат работата, както трябва.

- А за да е максимално ефективна една месодайна ферма, колко говеда трябва да се отглеждат и от коя порода? Има ли формула за рентабилност?

- Когато споделих с колеги намерението си да отглеждам месодайни говеда, те ме попитаха защо ми трябва на баир лозе! Но аз не се отказах. А по отношение броя на животните, за да може нещо да остава, когато теглиш чертата, трябва да имаш 100 животни. Затова и аз започнах със 120-130. А ако говорим за минимум, броят на говедата трябва да е 50 глави, за да има смисъл.

- Ще успее ли българското месопроизводство да стане активен пазарен субект, и то на атрактивни за потребителите цени? Защото у нас трудно се намира българско говеждо - въпреки че е скъпо, бързо свършва. Засега все още ядем бракуваните европейски млечни крави.

- Качественото телешко месо е скъпо навсякъде, не само у нас. Българите все още не са готови да плащат високи цени за него. И това е разбираемо и обяснимо. А поради по-ограничените количества, търговците пък не разполагат с необходимата база за съхранение. Но и това е нормално, защото пазар се прави с обем, а търговците се съобразяват с него. Постепенно нещата ще се урегулират, но ни трябва време.

А сега нека проследим хронологията на създаването на месодайната ферма на Жеко Николов

Всичко започва в бивш стопански двор през 2013 г. Във фермата след основен ремонт на 3 обора се отглеждат около 300 месодайни говеда.

Оборудвана е със зимна система за хранене, инфраструктура, навеси, поилки, електропастири, складове и всички сгради, необходими за отглеждане на животните.

Дворът е снабден с два станока за фиксиране на животните. Месодайните говеда се налага да бъдат фиксирани през зимния период много пъти, за ваксинации, за лечение, за преглед. Фиксиращият станок спасява животните от излишен стрес при улавянето или събарянето им на земята.

Около фермата са разположени 503,74 хектара пасища и 776 хектара обработваема земя. Обработваемата земя е засята с пшеница и ечемик.

Началото се поставя със стадо от 130 животни от породата Херефорд и нейните кръстоски, купено от местен животновъд. През 2014 г. Жеко Николов купува 35 заплодени юници и бик от породата Абърдийн Ангуст от Румъния. Животните в стадото са с доказан произход на породата, чистокръвни, със спазен фенотип. Те поставят основите на стадо, което днес наброява 160 животни. Животните са под селекционен контрол от Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България.

Нека припомним, че Абърдийн Ангус е комерсиална порода, предлагаща многобройни предимства за животновъдите. Абърдийн Ангус е световно призната като най-добрата порода за висококачествено говеждо месо. Защото търсенето на висококачествено говеждо месо на европейския пазар е голямо. Животните са много здрави и приспособими към екстремни температури. Те имат висок дневен прираст чрез интензивно угояване с трева от пасищата. А доброто производство на мляко дава възможност за бързо увеличаване на теглото на телетата. Отбиване на телетата е след 8-10 месеца.

Още характеристики на стадото Абърдийн Ангус:

Ранно съзряване, възраст на първо чифтосване: 14-15 месеца (мин. 350 кг), възраст на първо отелване: 24-27 месеца.

Плодовитост: 1 теле годишно с лесно отелване 98,6%.

Висок дневен прираст - екстензивно хранене: 1000 - 1300 г/ ден.

Тегло на биците: 800-1000 кг; крави: 550-700 кг.

Повишен добив на месо, рандеман 65-70%.

Храненето

Месодайната ферма е заобиколена от естествени пасища и ливади, районирани чрез електропастири. Образуват се четири основни района, които се използват поетапно. Животните сами отиват и се връщат на пасището.

На животните се гарантира максимално време за достъп до грубия фураж.

На херефордите в специална ясла е осигурено сено, хранят се на воля, като имат достъп до него 24 часа в денонощието.

Фотоволтаичен слънчев соларен панел автономно захранва електопастира на пасището.

От всичко казано дотук става ясно, че Жеко Николов е добър бизнесмен и стопанин. Инвестициите, които е вложил в сградовия фонд, в отглеждането на животните, в добрата развъдна дейност и качественото хранене, гарантират високата продуктивност на фермата и бъдеща добра печалба. Бъдеща, защото г-н Николов следи тенденциите в месодайното говедовъдство и е убеден, че то се развива като сериозен агробизнес за българските животновъди.

Фермерът отчита и нарасналото търсене на висококачествено говеждо месо на европейския пазар. Като производител той е отворен за възможностите за директни доставки до големите търговски вериги. И най-важното, вярва, че за хубавата стока винаги ще се намери пазар!

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Животновъдство
Няма снимка

Бъдещето на 1,3 млн. животни зависи от мерките срещу чумата

Трябва да ограничим чумата по дребните преживни животни във възможно най-малък регион, в противен случай особено опасното заболяване по овцете и козите ще обхване цялата страна,

Няма снимка

Хранителните отпадъци и кръговата икономика

Около 1/3 от произведената в световен мащаб храна се губи - или около 1,3 млрд. т годишно, алармира Организацията по прехрана и земеделие Жени Владинова Няма място за хранителни отпадъци в ЕС,

Няма снимка

Производството на комбинирани фуражи в ЕС се е увеличило

Данните на Европейската федерация на производителите на комбинирани фуражи (European Feed Manufacturers' Federation - FEFAC) сочат, че през в 2017 г. производството на комбинирани фуражи в ЕС-28 е

Няма снимка

Ирландските животновъди стъпват на месния пазар на Катар

Наскоро Катар одобри вноса на говеждо, овче и птиче месо от Ирландия, съобщава Agriland. Според ирландския земеделски министър Макъл Крид отварянето на този нов пазар е отражение на увереността на

Няма снимка

Свободният достъп на кравите до вода увеличава млеконадоя със 7%

Как с помощта на водопоя да доите висококачествена суровина, обяснява холандски експерт Вкусът и миризмата на водата играят водеща роля в процеса на потреблението й от кравата.

Няма снимка

Ваксина против африканска чума по свинете разработват в ЕС

Евросъюзът засилва борбата си с африканската чума по свинете (АЧС), съобщава Pig Progress. Наскоро Еврокомисията обяви, че отделя 10 млн. евро за разработката на ваксина срещу АЧС.

Още от Фермер
Няма снимка

Избиват 81 000 глигана, за да спасят от чума 620 000 прасета

l Ловците минават през специално обучение l Има притеснения да не се стреля и по дивеч, който не е разрешен 81 211 диви свине трябва да бъдат отстреляни през тази година,

Няма снимка

Ако беритбата е слаба, давайте храна на пчелите само вечер

Когато няма беритба, никога не трябва да се дава на пчелите храна през деня, а само вечер, всякога вътре в кошера и отгоре на рамките, напомнят от pchelar.net.

Няма снимка

Пак пресконференция за чумата - на областните дирекции по храните

Огромен се оказа интересът към темата за чумата и справянето със заразните болести по животните през този доста горещ за ветеринарите месец юли. Що се отнася до стопаните на стоката,

Няма снимка

527 проекта за 4 месеца подадоха общините по подмярка 7.2

Днес приключи и последният прием на заявленията за подпомагане за реконструкция, ремонт, оборудване и обзавеждане на общински сгради, в които се предоставят обществени услуги,

Няма снимка

Приключи предварителното класиране по подмярка 6.1

Приключи предварителното класиране на проектните предложения по подмярка 6.1. „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програма за развитие

Няма снимка

Кои са основните вредители по зелето

Зелето се напада от голям брой вредители, сред които от неприятелите по-важни са бяла зелева пеперуда, зелева нощенка, зелев молец и листни въшки и листни бълхи, а от болестите – мана.