Обречени ли са българските производители на плодове

28 септември 2011 Растениевъдство 9 20878
Няма снимка
 

Спомняте ли си как няколко години след промените изглеждаха овощните ни градини? Градини, които някога са осигурявали плодове не само на нашата страна, но и за много страни в Европа и Азия. Изглеждаха като филм на ужасите - изоставени, буренясали, с изсъхнали и стърчащи стволове и клони. Направо тръпки да те побият и да се чудиш кой малоумник може да позволи да бъде съсипана една такава трайна инвестиция, каквато е овощарството. Гледката, а и страданието по разсипаните градини, разбира се, ги преживяхме. Постепенно някъде дръвчетата бяха изкоренени и създадени, макар и доста по-късно, нови градини. На други места площите смениха предназначението си, но както и да е. Поне се възвърна надеждата, че България отново е в играта - ще имаме овощни градини, ще произвеждаме плодове и въобще този отрасъл ще го има.

Ситуацията в момента обаче по-скоро попарва тези надежди за възраждане на бранша, както и за неговото бъдеще. На ръба на оцеляването сме, не знам докога ще успеем да гледаме дръвчетата, споделя Тодорка Петрова, земеделски производител от с. Славяни, Ловешко. Тази година е изключително трудно. Каквото успеем да продадем на пазарчето, това е, другото отива за ракия.

Тодорка и семейството й отглеждат 400 дка праскови в землището на с. Славяни, като малко над 100 дка са нови насаждения. Направили ги, като се надявали, че бизнесът с праскови ще потръгне и ще имат пазар за продукцията им. Да, прасковата е сред предпочитаните плодове, следователно търсена култура, би трябвало да има пазар. Има, но оказва се не и за български праскови. Факт е, че вносът съсипва нашите производители. Тонове праскови преминават границата от съседна Гърция и завземат пазарите ни, разказват нашите производители. Българските праскови нямат шанс, т.е. не са конкурентни на чуждите. А защо?

Ами защото отрасълът не се подпомага. Българските производители вземат субсидии само за площ, т.е. 28 лв. на декар. Смешна цена за това производство. Гръцките производители на праскови обаче вземат пари и за плодопроизводство. На тях им дават достатъчно евро, за да отглеждат културата, а какво става с продукцията? Ами може и да я продадат - буквално за жълти стотинки, а може и да си я оставят в градините да изгние, били сме свидетели на такива случаи. Така че комшиите внасят прасковената си продукция у нас на минимални цени, въпреки че цените на прасковите държат доста високи цени, от което имат допълнителна печалба. А самите разходи, както и калкулирана печалба, отдавна са покрити от евросубсидиите, които им се отпускат.

За каква лоялна конкуренция и за какъв свободен пазар между европейските държави говорим въобще? Няма никаква равнопоставеност. Редно е и нашите производители да вземат допълнително субсидии за плодопроизводство. Редно е и държавата да намери механизъм да спре вноса от чужди страни, дори и европейски, когато местните фермери прибират реколтата. Има начини как това да стане, въпросът е държавата да реши да го направи и да не се оправдава с това, че в ЕС има свободно преминаване на стоки и услуги.

Преди 2-3 години нямахме проблем с реализирането на продукцията, разказва Тодорка Петрова. Продавахме както едрите и качествените праскови, така и по-дребните и наранените, които се изкупуваха от преработвателните предприятия за каша за натурални и други сокове. Сега всичко е внос, предпочитат да внасят готова каша, сигурно им излиза по-евтино, споделя Тодорка. А това срива нашето производство.
Да, съвсем скоро се публикува информация, че 99% от натуралните сокове се правят с вносни концентрати. У нас не се внасят плодове, които да се преработват, не се внасят дори каши, както беше доскорошната практика, а направо концентрати, при които сухото вещество понякога достига 70%, т.е. те са почти на прах. Няма да коментираме доколко истински, свежи и със запазени качества на съставките на плода са, твърди се, че са. По-скоро проблем е, че няма никаква комуникации и взаимна връзка между българските производители на плодове и нашите преработвателни компании. В нормалните държави преработвателите на плодова продукция се позиционират в близост до фермите, където се отглеждат овощни видове и така си осигуряват плодовете, които после преработват в един или друг продукт. Не търсете такова сътрудничество у нас, оказва се, че няма.

Със своите 400 дка праскови семейството на Тодорка няма как продаде цялата продукция за прясна консумация. Въпреки че те сами са си организирали пазар, където предлагат от всичко, което произвеждат, това не е достатъчно. Ежедневно тонове праскови се бракуват, както казахме, отиват в казана, тъй като няма къде да се реализират.

Не знам докога ще издържим, споделя и Цветелина, дъщеря на Тодорка. Все се надяваме, че следващата година положението ще се промени, защото хвърляме много труд и средства, за да отглеждаме насажденията. Мислихме и да затворим цикъла, като направим преработвателен цех, но засега е невъзможно, тъй като инвестицията е непосилна. Добре че са зърнените култури - пшеница, царевица, слънчоглед, заедно с прасковите 8 000 дка, та компенсираме печелившите с губещите производства и така оцеляваме.

Прасковите, както всяка овощна култура, си искат своите грижи - обработка, торене, пръскане, бране, а особено важна е резитбата. Някои от дейностите за насажденията като резитбата и брането се извършват на ръка, което е сериозен разход, а това повишава себестойността на продукцията. Затова вносът на евтини праскови подбива нашите фермери, които няма как да направят производството си толкова евтино, за да са конкурентни.

За да са силни производителите ни, трябва и да са обединени, което на този етап не е така. Тодорка споделя, че в техния район също имат някакво сдружение, на което дори тя е председател. Но къде е сдружението, пита се тя? Не работи.

Ходихме в Сърбия на обмяна на опит, разказва фермерката. Не ми се говори какви неща видяхме там. Фермери от 2-3 села засадили сливи, а между тях малини. В близост до насажденията хладилна камера, берат, съхраняват, продават. Но сдружили се, единни. Питаме се, ще ги стигнем ли сърбите? Не може да ги стигнем.

Докато у нас сдруженията не станат работещи, ще е много трудно за фермерите. Осъзнават го и самите те, но какво от това. Засега всеки ще се спасява поединично, докато може или докато не променим мисленето си. После - времето ще покаже.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Растениевъдство
Няма снимка

Родни производители вече отглеждат целогодишно специални сортове домати

Зимата е сезон, в който е време да излезем от стереотипа шопска салата и да знаем, че има безброй други вкусни комбинации и салатени рецепти, които вече можем да приготвяме с качествени специални

Няма снимка

Нов стандарт за качествена твърда пшеница в България

Налага го “Аксереал Груп“, казва Шарли Муслин, управител на компанията у нас, която предлага и други култури, като осигурява не само семената, но изкупува и продукцията от земеделските

Няма снимка

Изплатени са над 184 хил. лева на 78 стопани за борба с доматения молец

Държавен фонд „Земеделие“ изплати 184 118 лв. по схемата „Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по „Национална програма от мерки за контрол на доматен

Няма снимка

Великобритания с варианти за ограничаване употребата на урея

Министерството на околната среда, храните и селските райони на Обединеното кралство (Defra) започна наскоро открита консултация, която е фокусирана върху намаляването на емисиите на амоняк от торове

Няма снимка

Добри добиви се постигат дори и в по-рискови години

С подходящи хибриди и практики, съобразени със състоянието на полето и климатичните условия, Светла Стоянова доказва, че мисията е възможна Есенниците поникнаха и към момента посевите се развиват

Няма снимка

Защо разбирането на ефективността на използването на азотни торове е ключово за земеделието?

Стратегията за чист въздух от 2019 г. фокусира вниманието на хората върху ефективността на използването на азотни торове (N f UE). В нея се предлага преминаване от урея към амониев нитрат (AN) или

Още от Фермер
Няма снимка

Да спрем кучешката война на оградата

С последователно обучение и предпазни мерки за околната среда можете да сложите край на това Ако вашето куче непрекъснато воюва със съседското, знаете за какво става дума

Няма снимка

Очаква се 2020 г. да е втората най-топла, откакто се правят измервания

Тази година е на път да стане втората най-топла, откакто се правят измервания, след 2016 г., съобщи Ройтерс, позовавайки се на Световната метеорологична организация. По пет показателя 2020 г

Няма снимка

Оформете входната зона

Много разнообразие тук не би било подходящо Входната зона на градината към къщата е елемент от ландшафтния дизайн на обекта, който е важен не само за собствениците и гостите

Няма снимка

Удължават мораториума върху кредитите до края на март 2021 г.

БНБ удължава антиковид-мерките в банковия сектор, в това число мораториума върху кредитите, става ясно от прессъобщение на банката. Управителният съвет на БНБ на свое заседание от 2 декември 2020 г

Няма снимка

Градинарство по време на пандемия

Никога не е късно да започнете, важното е да се забавлявате Още през март тази година много от принудително затворените вкъщи хора заради корона вируса потърсиха ново хоби

Няма снимка

Зимни грижи за копитата на козите

Обрязването правете със специален нож През лятото козата се движи много и копитният й рог се изтрива по естествен начин. През зимата при дефицит на движение копитата израстват и трябва да се изрязват