Проф. Васил Николов: Науката ще дава добавена стойност

29 март 2018 Агробизнес 8 37773
Няма снимка
 

Всичко, което предоставя науката на практиката, трябва да води до решаване на конкретен проблем и да носи ефект и добавена стойност. Иска ми се да съумеем да покажем на нашите земеделски производители този път към науката.

Това казва в интервю за в. “Български фермер”председателят на Селскостопанска академия проф. Васил Николов. Той обяснява какви промени предстоят във всички звена на академията, след като влязоха вече в сила новите текстове в закона за нея.

Институтите ще останат 25. Не е изключено на някои да бъдат променени част от функциите и наименованията.

Редно е всички приходи в дадено научно звено, които са лична заслуга на учените, да се връщат на 100% в него.

Интервю на Радина Иванова

- Професор Николов, Вие поехте Селскостопанска академия неотдавна с желание за реабилитация на земеделската наука и ето вече е приет Законът за ССА. Кое е най-новото, което да очакваме?

- За да могат да се приложат законовите текстове, сега разработваме устройствения правилник на Академията.

Първо трябва да се определи новата структура, да се дефинират функциите и дейностите на структурните единици. В централно управление се предвижда да има обща и специализирани администрации, организирани в дирекциии. Точно кави ще бъдат, предстои да се изясни.

Но в аванс мога да ви кажа, че се предвижда една нова IT дирекция

Тя трябва да разработи софтуер, с който централното управление да има постоянна онлайн връзка със звената. Това е крачка към електронното управление.

Много важна нова дирекция ще е тази за маркетинг и търговска дейност, която ще координира всичко свързано с рекламата на предлаганите от нас научни продукти - те имат нужда от това.

По линия на международното сътрудничество, едноименната дирекция ще има нова задача - да търси международни проекти и да следи всичко ново, в областта на аграрната наука, което излиза на световната сцена.

Дирекцията, която пък ще извършва тази дейност в национален мащаб е дирекция “Наука и образование”. Тя ще има и координационна дейност - ще координира разработването на проектите от институтите и центровете, за да се елиминира кандидатстването за едни и същи средства по сходни проекти, да се обединяват усилията и капацитетът на колективите, работещи в сходни направления, да се ликвидира “дребнотемието”.

Ще има и дирекция за бибилиотечна и издателска дейност, които кой знае защо досега бяха към Института по аграрна икономика.

- Звената на академията вече ще имат ли повече пари, по-голяма самостоятелност на действие и възвращаемост на средствата?

- Всичко, което законът разрешава на юридическите лица, те ще го имат. Но Академията трябва да работи като единен организъм, а това е невъзможно без координация, субординация и интеграция.

Вземете например въпросът за управление на финансите. Това е труден въпрос. В момента бюджетът се формира от трансфера от държавата, чрез Министерството на земеделието, храните и горите и от собствени приходи.

Оттук нататък средствата ще се управляват от управителния съвет на ССА на нов принцип.

Първо обаче трябва да се направи един абсолютно подробен и пълен отчет за последните поне 2 години на всички звена, за да се види кои са източниците на приходите и каква е тяхната устойчивост.

Същото ще се направи и по отношение на разходите. Вече е разпоредена и пълна инвентаризация на Академията.

Тя се налага, за да се тръгне на чисто и за да можем да изпълняваме определените ни разпределителни функции. Последните, трябва да се базират на ясни критерии.

Иска ми се всички приходи, които са лична заслуга на учените - от проекти, патенти, реализирани научни продукти и т.н., да се връщат на 100% в институтите.

А от тях да се определи достоен дял на създателите на интелектуалните продукти - сортове, хибриди и т.н.

Но когато в даден институт приходите са от странична дейност - наеми, субсидии, осигурени от държавата по-благоприятни условия и т.н. те не могат да бъдат основание за заплащането на колектива и на основата на това едни звена да получават повече от други.

Първоначалната идея беше заплатите да се увеличат по-рязко, но средствата от държавния трансфер няма да са достатъчни и трябва да се ангажират собствените приходи на институтите.

Справедливо ли е обаче да се преразпределят всички средства?

Първо трябва да се елиминира съществуващия парадокс - хора с еднакви звания (професори, доценти, асистенти) да имат различни базови заплати.

Наали, за да получат тези звания, всички те са изпълнили едни и същи изисквания, предвидени в закона.

Решението, което ще предложа на управителния съвет, е

да има еднаква базова заплата за учени с еднакви степени и звания

но да се плаща и за всяка допълнителна дейност извън основната.

Например за участие в научен съвет, комисии, за принос към финансовото състояние и престижа на Академията, за участие в международни проекти и т.н. Това са неща, за които досега не е имало възнаграждение.

По този начин учен с основна заплата 700 лева, ще може да получава и 1700, и 1800 лева.

Тогава вече всичко ще зависи от дейността на самия учен и на института като цяло.

- Много хора у нас се чудят как все още има учени, които работят за жълти стотинки? А как ще привлечете младите, които не искат да работят така?

- При тези, които продължават да работят, това е един чисто морален и емоционален акт от тяхна страна за съхранение на знанието.

Но, за да се стимулира привличането на млади учени, както и за да се спре тенденцията на изтичане на кадри, от съществено значение е заплащането, и ние го знаем.

Необходимо е да съхраним обаче и уважаваните научни работници с голям потенциал и опит, които имат желание да работят и след навършване на пенсионна възраст.

Те са хората, които трябва да обучат младото поколение.

Ще приемем обаче единни критерии за удължаване на трудовите договори.

- Години наред се говореше за реформа на ССА, но фактически Вие сте първият, който поде инициатива. Как стана това?

- Факторите са няколко. Първо, имаше създадена предварителна обществена нагласа за промяна и в обществото.

Второ, желание за реформа от страна на министър Румен Порожанов и неговия екип и изключителна работоспособност на създадения колектив за подготовката на промените в закона, начело с началника на кабинета г-н Кацарчев.

Третото е, че успяхме да убедим народните представители какво означава Академията и какво би се случило, ако тези промени се направят или не се направят.

Изигра огромна роля и положителното отношение и съпричасност на цялата комисия по земеделие и храните в парламента, както и и експедитивността на председателя й - г-жа Десислава Танева.

Четвъртият фактор е минималистичният подход, който аз предложих. Тоест да не се правят грандиозни промени по всеки член на закона за ССА, а да се съсредоточим върху малко, но съществени неща, които обаче да изпълним.

Защото можем да обещаем и хиляди неща, но накрая нищо да не се реализира.

Затова предложих първо да направим основните промени, свързани с финансирането, управлението и структурите, а после да се прибегне и до по-детайлни законови промени, ако, разбира се, има нужда.

Но сме наясно, че завъртането на механизма на автономния бюджет ще отнеме време.

Това важи и за автономното управление.

Ще е необходима и широка дискусия с институтите - за това кое е тяхно, кое е общо и как ще се издържат.

- Как накратко ще изглежда структурата на ССА?

- Институтите остават 25 на брой. Предстои среща с директорите им и не е изключено да бъдат променени някои от функциите и наименованията им.

Например Иинститутът по земеделие в Стара Загора няма развито растениевъдство, а е водещ в страната в областта на животновъдните науки.

Много ми се иска да обсъдим и наименованието на Институт "Пушкаров" - той има огромно значение и за управлението на почвите, и за екологията, и за растителната защита и т.н. Иска ми се да не е просто Институт по почвознание, а да бъде национален център или национален институт по мониторинг или нещо подобно.

Имаме и 4 научни центъра, които са със статут на институти но са с по-малък мащаб. Те ще обслужват конкретна дейност или район и ще развиват основно научно-приложна дейност.

Опитните станции вече няма да се наричат така

Ще станат структурни звена на държавното предприятие към ССА, което се създава и което ще обединява всичките.

Обединението има за цел повишаване на капацитета на управление, координиране на приложната, демонстрационната и внедрителската дейност на академията.

Държавното предприятие ежегодно ще разработва и ще изпълнява единна програма. Тя ще се утвърждава от председателя на Академията, а реализирането й ще се отчита в края на годината и отчетът ще се предоставя на министъра на земеделието и храните.

Така се постига желанието да имаме не централизация на отделните звена, а координация на дейността им.

- Какви ще са функциите на тези държавни предприятия?

- Във всеки случай не такива, каквито досега - да правят масови посеви и да продават стокова продукция.

Те трябва да изпълняват научно-приложна, внедрителска и демонстрационна дейност. Ще работят на договорни начала с научните институти и други структури.

- Как ще се осъществява връзката между земеделските браншове и науката, която връзка досега се оценява като най-слабото звено?

- Институтите и досега работят успешно с местните производители, но това никъде не се афишира. При срещите ми с колективите на институтите на първо място задавах въпроса по какъв начин е определена научната тематика, по която работят. Дали е поръчка на бранша или е бъдеща научна потребност. Някъде връзката с практиката и перспективата е ясна, другаде - не.

Отсега нататък експертни съвети ще определят и ще утвърждават научната тематика. Те ще следят какви са мотивите за приемането на всеки научен проект и ще контактуват и с фермерите, за да са наясно какви са потребностите на бранша. По принцип бизнесът и сега работи на договорни начала с институтите. Но ако даден бранш смята, че има нужда от определена научна експертиза, ще насочим усилията си към нея, дори да не е платена от бизнеса.

- Как ще подпомагате навлизането на иновациите. Тази година предстои да стартира прием по мярка 16.1 за създаване на групи за внедряване на иновативни проекти в стопанствата?

- Много ми се иска тази мярка да не се изврати, защото тя е направена точно за трансфер на новости от научните звена към производителите.

Даже смятам, че не е важна толкова една конкретна иновация, колкото да се постигне трайно обвързване на земеделския производител с институтите.

Той да почувства, че има смисъл да контактува с научната общност и познавайки я, утре пак да може да я потърси, когато има друг проблем за решаване.

Идеята не е само да се вземат едни пари. Много хора още не разбират какво стои зад дефиницията за иновация.

Смятат, че ако един фермер до сега не е имал трактор и сега го купи, това се смята за иновативно, но не е така.

Всичко, което предоставя науката, трябва да решава проблем и да води до ефект и добавена стойност. Иска ми се да съумеем да покажем на производителите този път към науката.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Агробизнес
Няма снимка

USDA: Зърнената реколта намалява

Цените реагират с ръст Алма Давидова Министерството на земеделието на САЩ, в юлския си доклад, понижи прогнозата за световното производство на пшеница до 769,31 млн. тона от 773,43 млн

Няма снимка

139 проекта преминават успешно по подмярка 4.1.2 за инвестиции в малки стопанства

Фонд "Земеделие" пусна списък с непреминалите 94 проекта по подмярка 4.1.2 за инвестиции в малки стопанства. До седмица бенефициентите могат да подадат възражения

Няма снимка

Отпадъци от земеделието помагат на бизнеса

В Испания от джибри правят подправка за висшата кулинария По Euroactiv Максимално използване на ресурсите увеличава рентабилността. Така изпълнени инвестиции в кръговата икономика дават днес една

Няма снимка

Добивите? Добри, въпреки COVID-19, кризата и климатичните проблеми

Пшеницата, розата, черешата, лавандулата запазиха относително високо качество. Средно се получават около 500 кг/дка зърно, твърди агробизнесмен №1 на България за 2019 г. Станчо Станчев Екип на в

Няма снимка

Селскостопанският сектор на ЕС е с ръст на износа въпреки пандемията

Експортът на EU-27 за Китай държи високо ниво, а за Великобритания продължава да намалява Въпреки кризата COVID-19 от първите месеци на 2020 г., търговията с хранително-вкусова промишленост на

Няма снимка

Започнаха кръстосаните проверки за Кампания 2020

От днес започнаха кръстосаните проверки на подадените заявления за подпомагане за Кампания 2020, съобщават от ДФ „Земеделие“.  В кръстосаните проверки се включват всички заявления на земеделски

Още от Фермер
Няма снимка

21,4% спад на износа през май

Българският износ се е свил с 21,4% до 3,74 млрд. лв. през май спрямо същия период на миналата година. Вносът е намалял с 28,4%, показват предварителните данни на Националния статистически институт

Няма снимка

Отворена е подмярка 16.4 за къси вериги на доставка

За финансова помощ от 15 000 лв. до 586 740 лв. могат да кандидатстват от днес, 13-и юли, фермери и търговски колективи за къси вериги на доставки по подмярка 16

Няма снимка

Във Великобритания представиха хартиени бутилки за вино

Те са дело на компанията за екологични опаковки Frugalpac и 94% са направени от рециклиран картон. Представители на Frugalpac обясняват, че въглеродният отпечатък от тази опаковка е 84% по-нисък от

Няма снимка

Учените откриха нови свойства на овесените и ръжните трици

Те допринасят за отслабването и намаляват риска от чернодробни заболявания. До такива заключения стигна международна група учени в хода на проучване за ефекта на горните продукти върху организма

Няма снимка

Само за 10 дни винопроизводители могат да кандидатстват по мярка "Кризисно съхранение"

От днес до 24 юли Държавен фонд "Земеделие" ще приема заявления за предоставяне на финансова помощ по мярка „Кризисно съхранение на вино“ при предварително записан час, съобщават от ведомството

Няма снимка

Пчелите са новата страст на звездите

Ед Шийрън и Дейвид Бекъм сложиха кошери в селските си имоти “Обичам да прекарвам време с пчелите си, да се грижа за тях, да ги наблюдавам и да събирам меда им