Как се увреждат лозите от студа

27 ноември 2018 В лозята 0     
Няма снимка
1 2 3
 

Кога стават по-изнежени

Лозовите насаждения са чувствителни към ниските температури и през зимата в някои райони незагрибаните лозя измръзват в различна степен.

Обикновенно първо се повреждат пъпките, а после и чеповете, стъблата, рамената и кордоните.

Повредите на пъпките при отделните сортове са различни. По-чувствителни са пъпките на десертните сортове, които измръзват при минус 15-16 градуса. Набъбналите пъпки се повреждат от -2,5 до -4 градуса С.

Когато температурите са от -23 до -24 градуса С се повреждат всички пъпки, а под -25 градуса С измръзва едногодишната и многогодишната дървесина.

При по-продължителен студ от -10 до -15 градуса С частично измръзват главните пъпки.

Кога се изнежват лозите

Пъпките на култуците са по-устойчиви, резервните пъпки също са по-устойчиви от главните.

Когато лозите са в относителен покой и температурите се повишат до 10-12 градуса С започва процес на разкаляване.

Тогава студоустойчивостта им силно намалява и при рязко понижение на температурите, се получават много по-големи повреди не само по пъпките, но и по ликото и камбиалната тъкан.

Слана или ледена кора заплашва леторастите

Закаляването е важно мероприятие

Студоустойчивостта е свойство на организмите да устоят на ниските отрицателни температури през зимата.

А зимоустойчивостта е свойство на културите да преживеят в комплекса от неблагоприятни условия през зимния период - такива са силни студове, резки колебания на температурата, замръзнала почва, ледена кора и др.

Причина за най-честите измръзвания при трайните насаждения у нас може да бъде недостатъчното узряване през предхождащата година на леторастите, а също и продължителната поледица.

При измръзване клетките се обезводняват, водата от тях преминава в междуклетъчните пространства и образува ледени кристали, повреждащи клетъчните мембрани.

При размразяване обаче клетките не се възстановяват и пораженията са налице.

При лозите успешното им презимуване в голяма степен зависи и от температурите.

Но и от това дали растенията са закалени.

Как е правилно да се приложи закаляване

Това е цялостна система от агротехнически мероприятия, която да осигури нормален растеж и добро узряване на леторастите.

През цялата вегетация трябва често да се обработват, да се осигури нормален хранителен и воден режим и добро слънчево огряване чрез правилно разположение на плодните звена и на леторастите. Още: да се прилагат зелените резитби, особено при десертните сортове, да се натоварват лозите според тяхната растежна сила, да се води редовно борба с болести и неприятели. 

Качествено загрибвайте

Срещу сланите се ползват и димни огнища

Много важно е лозята да се засаждат на терени с добър въздушен дренаж.

Трябва да се избягват ниските, непроветриви и с тежки почви места, а освен това да се използват по-студоустойчиви сортове, когато теренът е рисков.

През есента е необходимо да се извърши навреме и качествено загрибване на лозите.

За борба със сланите все още се използват и димни огнища от влажна слама, царевични стъбла, лозови пръчки и други материали, разположени на 8-10 места в 1 дка лозе. Запалват се при температура 0°С.

Ефектът от това е по-голям, когато времето е напълно тихо.

Облагородените лози се запазват от ранна есенна слана, като се загребват спойките и 5-6 пъпки от леторастите още по-рано през есента.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от В лозята
Няма снимка

Биоопазване на лозите

Представяме технология по молба на читатели, които не желаят да пръскат с много химия Причинителят на сивото гниене по гроздето е гъба/Sclerotinia fuceliana/.

Няма снимка

Модел за резитба през първите три години

Как да съкращаваме частите на лозата През първата година можете да подрежете цялото главно стъбло на лозата до около 60-70 см. над земната повърхност. Така тя ще расте бързо и ще се засили.

Няма снимка

Третото десетдневие на февруари ще е подходящо за резитба

По-подходящите условия за провеждане на резитбите в лозовите и овощните масиви ще се появят през третото десетдневие на месец февруари, прогнозираха агрометеоролозите.

Няма снимка

Рязането започва при винените сортове

При благоприятни метеорологични условия през февруари продължават грижите за лозовите насаждения, макар че този месец все още се извършват сравнително малко

Няма снимка

Прегледайте сега за наличие на акари по лозата

Зимуват под кората и напролет масово тръгват Обикновено напролет предупреждаваме да се следи за акари, но отсега е добре да се направи един преглед за тях.

Няма снимка

Какви са грешките на новака лозар

При резитба и формировка Всички, и професионалисти, и любители лозари трябва да не забравят, че по своята природа лозата е практически лиана. Това означава,

Още от Фермер
Няма снимка

Споделен пчеларски опит: Смятам да започна подхранване с питки с протеин ,,APITOM-P''

както и стесняване на някои кошери, които съм зазимил на 10 рамки, понеже в момента кълбото покрива една трета от него, споделя пита си пчелар на pchelari.com/forum.

Няма снимка

Правила при зимното пръскане

От значение е зимното пръскане да се направи много добре, за да може максимално да се ограничи по-нататъшното развитие на вредителите. Разбира се, няма как с това пръскане да се реши тотално

Няма снимка

3 начина да си отгледате кълнове

Отглеждането на кълнове за храна датира още от преди 5000 години най-вече в азиатската кухня. В днешно време микро растенията, кълновете и бейби зеленчуците получават все повече внимание,

Няма снимка

Издоеното краве мляко мирише на тор и нагарча. Защо?

Защо?, пита Иван Василев от Шумен Издоеното краве мляко нагарча, когато изхранваният на кравата фураж съдържа: пелин, ряпа, лайка, чесън, лупина. Причина за нагарчане може да е и завършващият

Няма снимка

Диана - първата крава в Шлезвиг-Холщайн с 200 000 л пожизнена млечност

Германският говедовъд Евалд Бестман има повод за празнуване, съобщава Top Agrar. Една от млечните му крави - Диана, достигна 200 000 л мляко пожизнена млечност.

Няма снимка

Хербицидът глифозат може да причини рак

Учени от Вашингтонския университет установиха, че широко използваният хербицид глифозат увеличава риска от рак с над 40 процента, съобщи сайтът MedicalXpress.