Кипърското халуми - рекорден износ на ръба на търговска война

08 януари 2019 Агробизнес 1     
Няма снимка
1 2 3 4 5
 

Икономически и политически интереси се борят за най-успешния и разпознаваем на международните пазари местен агропродукт

Бранислава Бобанац

Небивал политически скандал с вкус на сирене в Кипър не стихва вече повече от месец, след като в началото на декември бе нанесен изненадващ “удар под кръста” върху националната гордост - прочутото от векове традиционно местно сирене халуми. Поради чиновническо бездействие и замотаване на документи Кипър загуби правата си върху търговската марка на халуми на територията на Великобритания. С решение на британски съд тя стана притежание на частна британска компания, основана от второ поколение кипърски британци.

Анулирането на регистрацията на “националната търговска марка N1” хвърли в колективен шок, гняв и разследвания страната - правителство, парламент, политически партии, компании производители на сирене и мляко, професионални асоциации, съюзи на животновъдите, медии... Правителственият говорител дори нарече случилото се във Великобритания “срам и акт на самоубийство”.

Неочакваната загуба отприщи с нова сила дебата и размяната на взаимни обвинения между всички заинтересвани за проблемната регистрация на халуми като продукт със "защитено наименование" за произход в ЕС - сага, която продължава вече повече от 4 и половина години.

Разразилият се през декември скандал подхрани още повече силния вътрешен и външен натиск върху правителството в Никозия да оттегли заявлението за европейска регистрация на халуми и да промени регламентирания в нея стандарт за неговото производство.

Новата офанзива дойде точно когато сиренето, което е визитната картичка на Кипър в чужбина, бележи рекорден експортен възход. Успехът е впечатляващ, защото само за 5 години то успя да увеличи над два пъти присъствието си на международните пазари.

Експанзия на сирене, недостиг на мляко

Халуми е много характерно местно сирене, което се прави на острова от векове. То е полутвърдо, със слоеста структура.

Най-отличителното за него е високата му точка на топене, заради която дори при термична обработка (пържене, на скара) запазва формата си. Това е и една от причините за увеличаващото му се търсене на международните пазари, особено в страните, любители на барбекюто, и във веригите за бургери.

Халуми е регистрирано като колективна търговска марка на Република Кипър в рамките на ЕС от юли 2000 г. Под това име като колективен продукт то може да се произвежда само на средиземноморския остров, само с местно краве, овче и козе мляко - не се допуска вносно мляко или мляко на прах, а също и по определени производствени методи. Страни като България и Унгария правят негови имитации, които те наричат “сирене за скара/грил”, и то е на по-ниски цени, защото имат по-евтино мляко - Кипър е с най-скъпото мляко в ЕС, посочиха за “Български фермер” в Кипърската търговско-промишлена палата.

Известното кипърско сирене е първият по значение износен селскостопански продукт в малката страна и втори в целия й експорт. През 2017 г. то осигури почти 14% от общите продажби зад граница на кипърски стоки, отстъпвайки само на фармацевтичните продукти.

“Експанзията на халуми на международните пазари започна точно по време на дълбоката финансова и икономическа криза, която обхвана Кипър през 2013 г. Производителите търсеха активно нови възможности за пазари, за да могат в тежките условия да запазят и развиват бизнеса си. Същевременно заради кризата намаля броят на млекодайните животни”, коментира за “Български фермер” Сократис Сократус, старши експерт в Министерството на земеделието, развитието на селските райони и околната среда.

Възходящият тренд на халуми е удивителен с постигнатия средногодишен ръст на износа от близо 20%. През 2014 г., в разгара на финансовата криза, когато Кипър бе “стегнат” от рестриктивния меморандум на “Тройката” кредитори (Европейската централна банка, Европейската комисия и Международния валутен фонд), за външни пазари са заминали 13 000 т халуми, които са донесли приходи от почти 90 млн. евро. Това е ръст от 18% в сравнение с 2013 г.

Сега, 5 години по-късно, и правителството, и производителите предвкусват рекордна 2018 г. Според последните данни се очаква тя да завърши с износ от над 26 000 т - с 3000 т повече от 2017-а, чиято стойност ще надхвърли 200 млн. евро (при 156 млн. евро година по-рано). Експортната цена на килограм халуми е средно 7 евро. Нуждите на вътрешното потребление се покриват от скромните 3500 - 4000 тона годишно.

Най-големият и традиционен външен пазар е Великобритания, която поема около 45% от целия износ. Вкусът на кипърското халуми се харесва много и в Швеция, Германия, Австрия. Голямо търсене има и на пазарите в Австралия, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и САЩ. В началото на ноември м.г. Кипър подписа с Китай протокол за износ на млечни продукти и специално на халуми, който още повече ще разшири позициите му на огромния азиатски пазар.

“В момента и производството, и пазарът на халуми се развиват много добре. Поставили сме си амбициозната цел експортът му до 2023 г. да достигне 300 млн. евро годишно. С повече финансиране и грижи от правителството това е реално”, каза за “Български фермер” Андреас Андреу, директор на Департамента по индустрия в Кипърската търговско-промишлена палата и секретар на Общокипърската асоциация на производителите на млечни продукти, която е към палатата.

Около 70 - 80 компании в Кипър правят халуми, но основно 20 от тях изнасят, като 3 фирми изпълняват 80-90% от целия експорт, допълни Андреу.

Бумът на търсене на халуми изправя обаче производството му пред голямо предизвикателство. Заедно със задоволството от перспективите му на световните пазари, компаниите са загрижени, че при тези темпове на нарастване на износа може да не са в състояние да отговорят на новите нужди заради липса на достатъчно мляко.

Халуми традиционно се произвежда от смес от краве, овче и козе мляко. През вековете то се е правело основно от овче и козе мляко, но от десетилетия се включва и краве, което се добива в по-големи количества и е по-евтино, като през последните години делът му в общата смес нараства. 1 кг халуми се получава от 7.5 литра мляко.

“Министерството на земеделието знае, че съществуват ограничения колко мляко, особено козе и овче, може да бъде получено на острова, и правим всичко по силите си, за да гарантираме, че фермерите и млекопроизводителите ще могат да отговорят на нарасващото търсене на халуми. Търсим начини за увеличаване както на популацията на кози и овце, така и на тяхната продуктивност”, посочи Сократис Сократус.

През 2011 г. на острова е имало 470 000 овце и кози, но заради финансовата криза и предизвиканите от нея затруднения за фермерите те значително намаляват - до 370 000 през 2014 г. Спадът е превъзмогнат и вече има и ръст, макар че още не е достигнато предкризисното ниво - през 2017 г. животните са 402 000, сочат данните в последния годишен отчет на земеделското министерство.

В същото време чрез различни методи продуктивността на овцете и козите е нараснала с 4% от 2011 г. досега, което доведе до по-голям добив на мляко. През 2013 г. те са дали 41 млн. литра, а през миналата - почти 61 млн. литра. Произведеното през 2017 г. овче мляко е с 14% повече от количеството през 2016 г., а козето мляко е с ръст от 22%.

Тези резултати са пряк ефект от изпълняваните програми за инвестиции и финансова подкрепа от държавата, смята Сократис Сократус. В последните години Министерството на земеделието предприе редица мерки за повишаване на броя на животните и продуктивността им, като стимулира животновъдите за увеличаване на производството на козе и овче мляко, както и за решаване на проблема със сезонността на добива му.

С Програмата на ЕС за развитие на селските райони 2007-2013 г. бяха отпуснати средства за модернизация на съществуващи ферми и създаването на нови, като финансирането варираше от 40% до 60% от общите допустими разходи, достигайки до 800 000 евро.

През 2016 г. правителството обяви мерки за засилване на конкурентоспособността на бранша, като за производителите на халуми, на козе и овче мляко бяха осигурени 35 млн. евро за три години, до 2018 г. Средствата бяха насочени към увеличаване на броя на животните, въвеждането на по-добри технологии за тяхното отглеждане, модернизиране на фермите, нарастване на доставките на мляко за халуми-индустрията.

В подкрепа на напредъка и устойчивостта на животновъдството на острова е и амбициозен проект с европейско финансиране, координиран от Института за селскостопански изследвания към земеделското министерство. През август 2018 г. приключи продължилата 1 година първа фаза на проекта AGRICYGEN, който се осъществява от консорциум от 7 организации от 4 страни (Кипър, Великобритания, Франция, Германия) в рамките на научната програма на ЕС “Хоризонт 2020”.

“На 15 ноември м.г. подадохме в Европейската комисия предложението ни за участие във втората фаза на проекта. Реализацията му ще доведе до създаването до 7 г. в Кипър на Център за върхови постижения за научни изследвания и иновации в областта на животновъдството. В него модерни технологии и ноу-хау ще бъдат използвани за целенасочено увеличаване на броя и продуктивността на овце и кози, както и на добиваното от тях мляко”, съобщи за “Български фермер” д-р Георгия Хаджипавлу от Института за селскостопански изследвания. Ако предложението получи европейското “да”, AGRICYGEN ще получи от Европейската комисия 15 млн. евро, същата сума ще даде и правителството на Кипър.

Конфликтната смес

Не само количеството необходимо мляко за производството на халуми е проблем при нарастващото му пазарно търсене. Истинската взривоопасна смес се получава заради процентното съотношение в сиренето - колко краве, овче и козе мляко да се вложат.

“Войната” започна преди 15 години, когато заради невъзможността да се постигне съгласие на национално ниво по този въпрос се провали първият опит за регистрация на халуми като “защитено наименование за произход” през 2003 г.

Кипър официално подаде заявление до ЕС за “защитено наименование за произход” за халуми през юли 2014 г.

Заради възникналите спорове с кипърската турска общност то обаче бе публикувано в Официалния вестник на ЕС една година по-късно, на 28 юли 2015 г., благодарение на безпрецедентната “сирена дипломация” на председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер.

В разгара на халуми-кризата след съдебното решение във Великобритания търговският министър Георгиос Лакотрипис дори заяви, че срещу правителството на Кипър се води масова атака, чиято цел е да го принуди да изтегли подаденото в ЕК досие и да промени регламента за млечното съдържание.

В момента според стандарта на действащата търговска марка производителите правят халуми при съотношение 80% краве мляко и 20% овче и козе мляко.

Само че според досието, внесено в Европейската комисия за регистрацията на “защитено наименование за произход”, пропорцията в съдържанието рязко се променя - комбинацията от овче и козе мляко трябва да е повече от кравето мляко, т.е. минимум 51%.

Даденият 10-годишен гратисен срок, за да могат производителите да се пренастроят към новите изисквания, тече от датата на внасянето на европейското заявление и приключва през 2024 г.

“Това ново съотношение ще удари сериозно сирената индустрия и може да попречи на растежа ѝ. Поради липсата на достатъчно овце и кози и на мляко от тях ще сме принудени да произвеждаме много по-малко халуми и така ще загубим спечелените пазари и износ”, твърди Андреас Андреу от Кипърската търговско-промишлена палата.

Компанията, която спечели търговската марка във Великобритания, дори премина към изнудване на кипърското правителство.

Тя заяви, че е готова да оттегли двата нови иска, които е завела - за анулиране на колективната марка на халуми, присъдена от ЕС на Кипър, както и за регистрацията на сиренето със “защитено наименование за произход” в ЕС, ако Кипър промени спесификациите за халуми.

Вътрешни играчи постоянно атакуват търговското министерство, признаха от него. В писмо от края на ноември до министрите на търговията и на земеделието Общокипърската организация на говедовъдите например предлага да оттегли всички подадени от нея сигнали и жалби в съда с едновременното изменение на регламентите в депозираното в Брюксел халуми-досие за дела на млякото и производствените методи. Съюзът на фермерите в Кипър също настоява стандартът в досието “халуми” да бъде променен незабавно, в съответствие с глобалните експортни тенденции и с вкуса, който вече е наложен на пазарите от изнасяното сега халуми с по-голямо съдържание на краве мляко.

Сагата с регистрацията превърна халуми в най-политизирания кипърски продукт. “Досието мина цялата технологична процедура в ЕК, но регистрацията беше обвързана с решаването на Кипърския въпрос за обединяването на страната. Така че проблемът сега е само политически”, уточни Андреас Андреу от Кипърската търговско-промишлена палата. “Всичко, което е трябвало да направи министерството за регистрацията на халуми като технология, е свършено. Ние отговорихме на всички въпроси и обжалвания, всички възникнали проблеми са разрешени. Остава само политическият въпрос и сега е ред на Европейската комисия”, представи официалната позиция на земеделското министерство Сократис Сократус.

В оставащите последни месеци от мандата на Еврокомисията обаче пробив не се очаква, призна неоптимистично кипърският земеделски министър Костас Кадис.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Агробизнес
Няма снимка

Недекларираният труд в земеделието ни е 48,1%

Заплатите да се вдигнат с 15% настоява Федерацията на независимите синдикати в сектора Радина Иванова Селското ни стопанство ще се развие, ако преборим социалния дисбаланс, каза пред в.

Няма снимка

Младите земеделски стопани получиха над 3,47 млн. лева за Кампания 2018

4 137 млади фермери получиха общо 3 476 695 лв. по Схемата за млади земеделски стопани (МЗС) за Кампания 2018 г., съобщава Държавен фонд „Земеделие“.  Изискванията за допустимост по схемата са

Няма снимка

Десислава Танева: Около 5.4 млн. тона е очакваният добив на пшеница в страната

„Страната ни очаква поредна добра година в зърнопроизводството, като по прогнозни данни общият добив на пшеница ще бъде около 5,4 мнл. тона“. Това съобщи министърът на земеделието,

Няма снимка

Агропарад 2019 събира край Завет земеделци от цялата страна

Петото издание на демонстрационно шоу на земеделска техника Агропарад събира на 3 юли в гр. Завет, обл. Разград земеделци от цялата страна. Мащабното събитие организира фирма Оптиком,

Няма снимка

Как работят товарачите JCB при големи натоварвания в българска зърнобаза? (Видео)

Стартираме нашата рубрика “Оптифен” със серия видеа, посветени на товарачите JCB. Ще ги видите в реални условия в българските стопанства и ще разберете кое ги прави товарачи № 1 у нас.

Няма снимка

Европейският съвет по иновации коренно промени подхода си

Компании кандидатстват и на евроравнище за грантове от 2,5 млн. и капиталова инвестиция до 50 млн. - вече чрез интервюта, а не с проекти на хартия, оценяват ги частни експерти,

Още от Фермер
Няма снимка

Калифорнийска компания представи нови сортове ягоди и малини

Те са дело на базирания в Калифорния производител на ягодоплодни Driscoll's. Основната характеристика на плодовете с марката Rose Berries е бледо розов цвят.

Няма снимка

Испанските производители на цитруси могат да останат без печалба

Настоящата кампания за износ е станала катастрофална за испанските производители на цитрусови плодове. Причината за това е съвпадението на сезоните с ЮАР.

Няма снимка

Прасетата сукалчета - на кантара

Ефективността на родилния бокс в свинефермата се определя от растежа на прасетата. Доброто наддаване свидетелства за това, че прасетата сучат много мляко,

Няма снимка

Животновъдите кандидатстват от 28 юни по схемата de minimis

 Помощта ще бъде изплатена на стопаните до 9 август 2019 г. От 28 юни до 15 юли 2019 г. ще продължи приемът на документи по схемата de minimis за земеделските стопани, отглеждащи крави, юници, биволи,

Няма снимка

Традиционна схема за едновременна борба

Технологията за едновременна борба с мана, оидиум, гроздови молци и акари залага на комбиниране и смесване на препаратите. При нападение от всички тях схемата,

Няма снимка

Куцащите крави лежат в нехарактерна поза

Пасището представлява здравословна среда за копитата на кравите, тъй като почвата е мека и осигурява добро сцепление. Освен това на пасището има по-малко болестотворни бактерии, опасни за копитата.