Лавандулата - приказка с добър или лош край?

08 март 2019 Растениевъдство 0     
Няма снимка
1 2 3 4 5 6
 

Ниски добиви и високи цени през 2018 г. в Добруджа * Най-голямата дестилерия у нас прогнозира недостиг на преработвателни мощности

Галя Събева

Уханна обстановка и добро настроение - това е атмосферата, в която се срещаме с Пламен Николов, управител на най-голямата дестилерия за етерични масла у нас. Разположена е в сърцето на Добруджа и това е логично - предприятието отвори врати през юни 2016 г. в Добрич заради факта, че “Добруджа е рай за етерично-маслените култури”. Тези думи изрече Пламен Николов, когато преряза лентата на дестилерията тогава, тези думи потвърждават днес и фактите.

Ръстът на площите с лавандула и изобщо с етерично-маслени култури е главоломен. Очаква се през 2019 г. само с лилавата ароматна билка в Добричка област да има около 55 000 дка. Десет години по-рано площите са били 100 пъти по-малко. В Добруджа сега се сеят още хизоп, резене, копър, маточина, кориандър, бял равнец, два вида салвия, риган, и др.

“Няма да спра да повтарям, че ние сме в много елегантен бранш. Ароматът при нас е хубав и нямаме причина да не сме в добро настроение”, подчертапо повод усмивките и невероятното ухание наоколо Пламен Николов.

Добивите от етерично-маслени култури и най-вече от лавандула през лятото на 2018 г. предизвикаха сериозни притеснения сред земеделските стопани. В същото време цената на ценната ароматна течност успокои тревогите им. “2018-а година от гледна точка на лавандулата беше сложна. Официалното обяснение са метеорологичните условия и дъжда по време на жътва, но те бяха малка част от проблемите, които възникнаха в течение на кампанията”, започва експертът и обобщава още: “Добивите бяха около 30 на сто по-ниски. Но това в земеделието е нормално. Имаме добри, имаме и не толкова добри години”.

Сериозно предизвикателство и за фермерите и за дестилерията

се оказва цената на лавандуловото масло, която по време на кампанията се е променяла ежедневно и в даден момент достига 260, дори 280 лв./кг.

“Ние не пледираме цената на българската лавандула да е ниска. Ние търсим икономическата логика в ценообразуването ѝ. Това е въпрос, на който нито един производител не ми е отговорил: Колко струва производството на един килограм лавандула? Докато не си отговорим и докато не ценообразуваме съобразно икономическата действителност, в която искаме да се движим в международен план, ще постигнем негативно отношение към българската лавандула, а съседните държави само това чакат”, анализира ситуацията Пламен Николов.

Като доказателство той посочва увеличаването на площите с лавандула в съседна Румъния, които дори изкупуват разсад от български производители.

Въпреки че добивите през 2018 г. са с 30% по-ниски, цената на лавандуловото масло скача с 60-70%. “Бих разбрал едно движение на цената в рамките на изгубения рандеман и това е абсолютно логично. Тук обаче стана нещо различно. Няма обяснение или по-скоро има, но не искам да навлизам в него”, изтъкна Пламен Николов.

“Ние ще въздействаме на тези процеси с минимум два инструмента. Единият от тях е да удвоим нашия дестилационен капацитет и това ще ни даде възможност да работим с повече фермери директно. Вторият начин е да организираме широко разгърната PR кампания, чрез която да запознаем обществеността с бранша, със спецификата му, доходността му, с перспективата му”, разкрива още от плановете си Николов и допълва: “Целта е по този начин държавата да стане чувствителна, а институциите да влязат в регулативните си функции, тъй като в момента изпускат този влак”.

Експертът посочи, че има редица европейски документи, приети от България, които не се контролират или се контролират селективно. Това нарушава нормалното развитие в бранша. Именно затова дестилерията апелира към създаване на нови стандарти в областта на производството и преработката на етерично-маслени култури, които да са ясни, прозрачни и най-вече - гарантиращи сигурност на производителите. “Убедени сме, че новите стандарти, базирани на столетния опит на България с етерично-маслени култури, ще дадат резултат. Браншът има нужда от нови стандарти, от ново лице, от нови играчи”.

Условията у нас са чудесни за отглеждане

на ароматни треви - това за пореден път подчерта Пламен Николов. Затова дестилерията удвоява капацитета си и през лятото ще открие новите си мощности за жълти и сини масла. Ресурсите в България са налице и трябва да се използват. Специалистът обаче не крие притесненията си от масовото залитане към създаване на трайни насаждения от етерично-маслени култури.

“Едно от моите лични притеснения са, че тази маса от лавандула, тази суровина догодина физически няма да може да бъде дестилирана. Страхувам се, че ще дойде този момент. Знам колко е дълъг пътят от това да имаш дестилационен апарат и да се наречеш дестилерия. Лавандулата не е нещо, което може да се складира и да изчака цяла зима. Имаме само един месец за изваряване”, посочва технологичните спънки управителят на предприятието.

Много са предизвикателства пред ръководството на дестилерията, която има сериозен ангажимент и към хората от Добричка област, които работят в нея и които разчитат на целогодишна заетост и заплати. Затова към тамяна от Сомалия, който се преработва тук, предстои да се добавят и други суровини за дестилиране. Единствената пауза в работата на добричката дестилерия е две седмици след Коледа. През останалото време капацитетът на предприятието е зает и се работи с пълни мощности. 12 месеца се дестилира лавандула, маточина, чубрица, кориандър. Освен сезонните ароматни билки, мощностите са впрегнати в изваряване на африканската смола.

Сред плановете на Пламен Николов влиза

разширяване на асортимента

и затова планира дестилиране на смирна, кора от бреза, босилек, салвия, сандалово дърво от Хаваите. Процесът на планиране за тези атрактивни масла продължава. “Кората от бреза е сериозно предизвикателство, защото има много нисък рандеман, специфични са сортовете, няма ги у нас, идват отвъд океана. Трудно е осигуряването на суровината. Търсим правилната бреза в Канада или САЩ. Това е много интересно масло. То съединява в себе си онази смолиста характеристика на бора, макар че нямат нищо общо и една специфична дървесна нотка. Има много лечебни качества, търси се в ароматерапията”, разказва още Пламен Николов.

Смирната е другото професионално изпитание. “Знаете, че това е библейско растение. Предизвикателство е, защото при нея гоним определен рандеман. Усещам го с върха на пръстите си, че ще се получи, че ще се справим”, не крие Николов и допълва, че винаги се доверява на интуицията си. Затова се спуска в инвестиционни проекти със суровини, които идват извън България, затова търси атрактивни и типично български билки като липа и босилек. Цялата продукция на дестилерията в Добрич се изнася за САЩ, където се използва предимно в ароматерапията.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Растениевъдство
Няма снимка

Слънчогледът обещава максимални добиви

Засега в цялата страна посевите с маслодайната култура са в много добро състояние Ако по-късно времето не създаде проблеми, се очакват отлични резултати Ваня Велинска Продължителните валежи са

Няма снимка

Вредители по царевицата през лятото

Дукена Жолева, агрометеоролог при НИМХ През по-късните фази от вегетацията на царевицата сериозни щети нанася царевичният стъблопробивач (Ostrinia nubilalis).

Няма снимка

Среден добив от 500 кг/дка прогнозират преди жътвата на пшеница

Очаква се в края на юни да се жъне ечемик Галя Събева Близо 5 млн. тона зърно се очаква да се приберат след около месец, когато ще стартира жътвата на пшеница.

Няма снимка

Ефективна защита и опазване на зърното демонстрираха от USL

Предстои жътвата, като прибирането на ечемика в някои райони на страната вече започна, но е добре фермерите да мислят за съхранението на зърното. Темата бе сред акцентите,

Няма снимка

Сортове пшеница, подходящи за капризите на климата

Мургавец удържа на бури и дъжд, Надита и Гинра са нови с над 30% мокър глутен Радина Иванова, Садово Институтът по растителни и генетични ресурси “К. Малков” - гр.

Няма снимка

Над 40 сорта житни култури представи Добруджанският земеделски институт

Над 40 сорта зърнено-житни култури представи Добруджанският земеделски институт край Генерал Тошево днес на традиционния Ден на отворени врати, съобщава регионална медия.

Още от Фермер
Няма снимка

Десислава Танева ще участва в официалното откриване на жътвената кампания в Сливен

Утре, 25 юни 2019 г., министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева ще участва в тържественото откриване на жътвената кампания на пшеница, съобщи пресцентърът на агроминистерството.

Няма снимка

Кои са начините за придаване на майки

Те са два основни - преки и непреки, уточнява Пламен Христов от Институт по животновъдни науки- Костинброд. 1. Преки методи - осъществяват се чрез директно пускане на новата майка през входа или на

Няма снимка

У нас се събират и обработват около 15 000 тона лечебни растения на година

Днес от МОСВ напомнят за устойчиво ползване на находищата им По данни от регионалните инспекции по околната среда и водите през последните години в заготвителните пунктове за билки у нас се събират

Няма снимка

Със зелен камък срещу хлорозата

За преодоляване на желязната хлороза най-често се използва железен сулфат - зелен камък. Той се внася почвено на дълбочина 20-25 см под короната на дърветата.

Няма снимка

ЕС установи различен състав в една трета от храни с еднакви/сходни опаковки

Някои продукти в ЕС се продават под еднаква или сходна марка, но имат различен състав. Това разкриват резултатите от общоевропейска кампания за тестване на хранителни продукти,

Няма снимка

Опасни неприятели по ореха

Дукена Жолева, агрометеоролог при НИМХ Опасни неприятели по ореха, които причиняват червясване, са ореховият плодов червей и ябълковият плодов червей.