Лавандулата - приказка с добър или лош край?

08 март 2019 Растениевъдство 0     
Няма снимка
1 2 3 4 5 6
 

Ниски добиви и високи цени през 2018 г. в Добруджа * Най-голямата дестилерия у нас прогнозира недостиг на преработвателни мощности

Галя Събева

Уханна обстановка и добро настроение - това е атмосферата, в която се срещаме с Пламен Николов, управител на най-голямата дестилерия за етерични масла у нас. Разположена е в сърцето на Добруджа и това е логично - предприятието отвори врати през юни 2016 г. в Добрич заради факта, че “Добруджа е рай за етерично-маслените култури”. Тези думи изрече Пламен Николов, когато преряза лентата на дестилерията тогава, тези думи потвърждават днес и фактите.

Ръстът на площите с лавандула и изобщо с етерично-маслени култури е главоломен. Очаква се през 2019 г. само с лилавата ароматна билка в Добричка област да има около 55 000 дка. Десет години по-рано площите са били 100 пъти по-малко. В Добруджа сега се сеят още хизоп, резене, копър, маточина, кориандър, бял равнец, два вида салвия, риган, и др.

“Няма да спра да повтарям, че ние сме в много елегантен бранш. Ароматът при нас е хубав и нямаме причина да не сме в добро настроение”, подчертапо повод усмивките и невероятното ухание наоколо Пламен Николов.

Добивите от етерично-маслени култури и най-вече от лавандула през лятото на 2018 г. предизвикаха сериозни притеснения сред земеделските стопани. В същото време цената на ценната ароматна течност успокои тревогите им. “2018-а година от гледна точка на лавандулата беше сложна. Официалното обяснение са метеорологичните условия и дъжда по време на жътва, но те бяха малка част от проблемите, които възникнаха в течение на кампанията”, започва експертът и обобщава още: “Добивите бяха около 30 на сто по-ниски. Но това в земеделието е нормално. Имаме добри, имаме и не толкова добри години”.

Сериозно предизвикателство и за фермерите и за дестилерията

се оказва цената на лавандуловото масло, която по време на кампанията се е променяла ежедневно и в даден момент достига 260, дори 280 лв./кг.

“Ние не пледираме цената на българската лавандула да е ниска. Ние търсим икономическата логика в ценообразуването ѝ. Това е въпрос, на който нито един производител не ми е отговорил: Колко струва производството на един килограм лавандула? Докато не си отговорим и докато не ценообразуваме съобразно икономическата действителност, в която искаме да се движим в международен план, ще постигнем негативно отношение към българската лавандула, а съседните държави само това чакат”, анализира ситуацията Пламен Николов.

Като доказателство той посочва увеличаването на площите с лавандула в съседна Румъния, които дори изкупуват разсад от български производители.

Въпреки че добивите през 2018 г. са с 30% по-ниски, цената на лавандуловото масло скача с 60-70%. “Бих разбрал едно движение на цената в рамките на изгубения рандеман и това е абсолютно логично. Тук обаче стана нещо различно. Няма обяснение или по-скоро има, но не искам да навлизам в него”, изтъкна Пламен Николов.

“Ние ще въздействаме на тези процеси с минимум два инструмента. Единият от тях е да удвоим нашия дестилационен капацитет и това ще ни даде възможност да работим с повече фермери директно. Вторият начин е да организираме широко разгърната PR кампания, чрез която да запознаем обществеността с бранша, със спецификата му, доходността му, с перспективата му”, разкрива още от плановете си Николов и допълва: “Целта е по този начин държавата да стане чувствителна, а институциите да влязат в регулативните си функции, тъй като в момента изпускат този влак”.

Експертът посочи, че има редица европейски документи, приети от България, които не се контролират или се контролират селективно. Това нарушава нормалното развитие в бранша. Именно затова дестилерията апелира към създаване на нови стандарти в областта на производството и преработката на етерично-маслени култури, които да са ясни, прозрачни и най-вече - гарантиращи сигурност на производителите. “Убедени сме, че новите стандарти, базирани на столетния опит на България с етерично-маслени култури, ще дадат резултат. Браншът има нужда от нови стандарти, от ново лице, от нови играчи”.

Условията у нас са чудесни за отглеждане

на ароматни треви - това за пореден път подчерта Пламен Николов. Затова дестилерията удвоява капацитета си и през лятото ще открие новите си мощности за жълти и сини масла. Ресурсите в България са налице и трябва да се използват. Специалистът обаче не крие притесненията си от масовото залитане към създаване на трайни насаждения от етерично-маслени култури.

“Едно от моите лични притеснения са, че тази маса от лавандула, тази суровина догодина физически няма да може да бъде дестилирана. Страхувам се, че ще дойде този момент. Знам колко е дълъг пътят от това да имаш дестилационен апарат и да се наречеш дестилерия. Лавандулата не е нещо, което може да се складира и да изчака цяла зима. Имаме само един месец за изваряване”, посочва технологичните спънки управителят на предприятието.

Много са предизвикателства пред ръководството на дестилерията, която има сериозен ангажимент и към хората от Добричка област, които работят в нея и които разчитат на целогодишна заетост и заплати. Затова към тамяна от Сомалия, който се преработва тук, предстои да се добавят и други суровини за дестилиране. Единствената пауза в работата на добричката дестилерия е две седмици след Коледа. През останалото време капацитетът на предприятието е зает и се работи с пълни мощности. 12 месеца се дестилира лавандула, маточина, чубрица, кориандър. Освен сезонните ароматни билки, мощностите са впрегнати в изваряване на африканската смола.

Сред плановете на Пламен Николов влиза

разширяване на асортимента

и затова планира дестилиране на смирна, кора от бреза, босилек, салвия, сандалово дърво от Хаваите. Процесът на планиране за тези атрактивни масла продължава. “Кората от бреза е сериозно предизвикателство, защото има много нисък рандеман, специфични са сортовете, няма ги у нас, идват отвъд океана. Трудно е осигуряването на суровината. Търсим правилната бреза в Канада или САЩ. Това е много интересно масло. То съединява в себе си онази смолиста характеристика на бора, макар че нямат нищо общо и една специфична дървесна нотка. Има много лечебни качества, търси се в ароматерапията”, разказва още Пламен Николов.

Смирната е другото професионално изпитание. “Знаете, че това е библейско растение. Предизвикателство е, защото при нея гоним определен рандеман. Усещам го с върха на пръстите си, че ще се получи, че ще се справим”, не крие Николов и допълва, че винаги се доверява на интуицията си. Затова се спуска в инвестиционни проекти със суровини, които идват извън България, затова търси атрактивни и типично български билки като липа и босилек. Цялата продукция на дестилерията в Добрич се изнася за САЩ, където се използва предимно в ароматерапията.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Растениевъдство
Няма снимка

Защита на пшеницата от плевели

Една от най-важните дейности в добрите практики при отглеждането на пшеницата, е напролет с възобновяването на вегетацията да се прецени нуждата от внасянето на вегетационен хербицид.

Няма снимка

За чисти от плевели лозя

Недопускането на запленяване в лозята е от изключително значение в правилната технология за опазването на културата. В потфолиото на Белхим два са хербицидите,

Няма снимка

От сушата ще пострадат и есенниците, и пролетниците

Кампания 2018-2019 се очертава доста проблемна за есенниците, но вече и за пролетниците. Основната причина за това е липсата на влага в почвата. От нея културните растения се нуждаят,

Няма снимка

Растения-примамки опазват посевите от неприятели

Ползите от този метод на отглеждане са много Боряна Плашкова Управлението на вредителите в земеделските стопанства често е голямо предизвикателство, особено за биологичните производители и тези,

Няма снимка

Важна работна среща за розопроизводителите

На 21 март 2019 г. в гр. Стара Загора ще се проведе съвместна информационна среща-семинар на местния офис на Национална служба за съвети в земеделието и Института по розата и етеричномаслените

Няма снимка

Защо се проваляме в ябълковото производство

Ябълката е най-разпространеният семков овощен вид в умерените климатични пояси на света, включително у нас. Над 50% от листопадните овощни насаждения са ябълкови.

Още от Фермер
Няма снимка

Сушата все повече застрашава Испания

Поради климатичните промени 32 милиона испанци са застрашени от високите температури, по-дългите лета и засушаването, предаде Асошиейтед прес. Тревога бие Националната метеорологична агенция на

Няма снимка

Ако кучето има суха кашлица

може да е бронхопневмония, търсете ветеринарния лекар Основната причина за възпалителния процес в белите дробове и бронхите са различни микроби които проникват в дихателните пътища.

Няма снимка

2018 г. е най-горещата година в историята на Германия

2018 г. е най-горещата в Германия, откакто от 1881 г. се води статистика за температурите в страната, предаде Франс прес. Това бе оповестено от Националния метеорологичен институт на Германия. 2018 г.

Няма снимка

Цените на пшеницата реагират на наводненията в САЩ

В Съединените щати нарастват притесненията относно последствията от последните наводнения в Средния Запад за предстоящата сеитба на пролетните култури.

Няма снимка

Защитете нападнатото семейство с листа и стъбла от пелин

Ако нападенията на пчелите крадци на мед, запушете входа на кошера с глина. В средата направете с молив проход, през който пчелите крадци обикновено отказват за влизат.

Няма снимка

Каква е вреда от лешниковия хоботник

Лешниковият хоботник развива едно поколение годишно. Бръмбарите напускат зимните си убежища и се хранят с листата и меките зелени плодчета, като ги надупчват. Вследствие на повредата те изсъхват.