Важни правила за царевицата

03 април 2019 Растениевъдство / Полезни съвети 0 31689
Няма снимка
 

Дукена Жолева, агрометеоролог при НИМХ

Сеитбата на царевицата трябва да започне, когато температурата на почвата в 10 см слой е 10-12оС. Тези стойности на почвените температури достигат през първото десетдневие на април в крайните южни райони, през второто десетдневие – в по-голямата част от равнинните части на страната, а през третото десетдневие - в Добруджанския район и високите полета на Югозападна България. Устойчивото задържане на средноденонощните температури на въздуха над 10оС се приема за агроклиматичен показател при сеитбата на царевицата.

Най-подходящи предшественици на царевицата са зърнено-бобовите и зърнено-житните култури със слята повърхност, а малко подходящи – слънчогледът, захарното цвекло, които имат общи неприятели с царевицата.

Основната обработка на площите, предвидени за засяване с царевица, се провежда през есента след прибиране на предшественика. При леките почви тя се извършва на дълбочина 18-20 см, а при почви с по-тежък механичен състав - на дълбочина 20-25 см. Предсеитбените обработки през пролетта включват култивиране и брануване

Сеитбата на царевицата се извършва на дълбочина 6-8см. Гъстота на посева е съобразена с условията на отглеждане и ранозрелостта на хибридите. При средноранните хибриди царевица, отглеждани при неполивни условия, средната гъстота на посева е 5000 - 5500 растения на декар, а при поливни условия - 6000-6500 растения на декар.

Агротехническите мерки за ограничаване болестите по царевицата включват: прилагане на правилно сеитбообращение, използване на обеззаразени семена от устойчиви сортове и хибриди, качествено провеждане на основната и предсеитбените обработки, балансирано торене, провеждане на сеитбата в оптимални срокове и др..

Царевицата се напада от редица

болести:

обикновена главня, цветна главня, ръжда, листен пригор и др.

Обикновена главня по царевицата се причинява от гъбния патоген Ustilago zeae. Критичен период за заразяване на растенията с патогена е между фазите 5-6 лист – цъфтеж. Гъбата образува тумори по всички надземни части на растенията – в основата на листата, по цветните части на метлицата, по кочаните, по стъблата (около възлите). Новообразуваните туморите са твърди, сивобели с розов отенък, по-късно те придобиват виолетовокафяв цвят, омекват и засъхват. Покривната ципа на туморите се напуква, разкъсва и спорите на гъбата се разпиляват. Растенията се заразяват по въздушен път и от попадналите в почвата спори.

При продължителни сухи и горещи периоди царевицата се напада във висока степен от патогена. Оптималната температура за покълване на спорите на гъбата е 29-30°С, а за заразяване на растенията – 21-27°С. Паразитът зимува в почвата и в растителните остатъци, където спорите на гъбата запазват жизнеността си повече от 4-5 години.

Борба. Отглеждане на устойчиви сортове, използване на качествени, обеззаразени семена, четири годишно сеитбообращение, унищожаване на растителните остатъци чрез дълбока оран.

Цветна главня по царевицата (Sorosporium reilianum ). Патогенът е гъба, която причинява хипертрофия по репродуктивните органи на царевицата. Намиращите се в почвата и по семената спори на гъбата при наличие на влага покълват. Фаза покълване при царевицата е критична за заразяване с паразита. Той се развива системно към вегетационният връх, обхващайки кочана и метлицата. Отделни цветчета от метлицата се деформират, разрастват и превръщат в туморчета, съдържащи черна прашеста маса от хламидоспори. Кочаните на болните растения не формират свила. Гъбата образува тумори по кочаните с различна големина (от 5 до 15сm), които са покрити с тънка, бяла до бледочервена, ципа. По-късно ципата изсъхва и се напуква, а съдържанието от тумора (черна праховидна маса от хламидоспори) - разпилява. Част от спорите попадат в почвата, където запазват жизнеността си до 9 години.

Борба – с агротехнически мерки

Ръжда по царевицата. Причинител е гъбата Puccinia maydis (синоними - Puccinia zeae, Puccinia sorghi). Патогенът напада само царевицата. Най-голяма чувствителност към патогена проявява захарната царевица, а устойчивост - пукливата царевица. Признаците на болестта се изразяват в единични или многобройни сори по листата с пришковиден вид, покрити от епидермиса. При сливането си сорите обхващат голяма част от листната петура, особено в местата, където се задържа вода. По-късно по листата се появяват черни телейтоспори. При висока степен на нападение листната маса изсъхва и се нацепва, което се отразява негативно върху добива. През втората половина на лятото, в условия на влажно време и високи температури (средноденонощни >25°С), болестта се проявява във висока степен. Гъбата зимува под формата на телейтоспори в растителните остатъци.

Борба – с агротехнически мерки. Заораване на растителните остатъци за редуциране на инфекцията. В ранни фази от вегетацията на царевицата се налага третиране с регистрираните фунгициди.

Листен пригор по царевицата. Причинява се от гъбата Helminthosporium turcicum. Болестта се развива през фенофазите 8-10 лист – пълна зрялост. Междуфазният период цъфтеж – млечна зрялост е критичен за заразяване на царевицата с патогена. Признаците на болестта се проявяват най-напред по листата от долните етажи на растенията. По листните петури се образуват елиптично заострени бледожълти петна, които достигат дължина 10-20см и ширина – 2-4см. Петната са ограничени от червенокафяв контур. При влажни условия средната част им част се покрива от масленозелен спорообразуващ налеп. Част от листната повърхност на болните растения изсъхва. Растенията образуват дребни, недоразвити, кочани с червеникаво-кафяви петна по обвивните им листа. Силно нападнатите растения загиват.

Благоприятни условия за развитие на листен пригор по царевицата се създават през втората половина от вегетацията, при топло и влажно време. При влажни условия оптималната температура за развитието на патогена е 27-30°С. Спорите на гъбата зимуват в растителните остатъци. Те са източник на първичните инфекции.

Борба – с агротехнически мерки. Фунгицидно третиране се провежда през междуфазният период цъфтеж - млечна зрелост.

Сухо стъблено гниене. To се причинява от гъбни патогени от род Fusarium: Fusarium moniliforme, Fusarium graminearum. Чрез корените и долните междувъзлия патогените проникват в стъблото. При разрязване на корените и стъблата на болните растения се наблюдава розово, червено до виолетово обагряне на тъканите. Основата на стъблото на царевицата изгнива при силно нападение от патогените от род Fusarium. Благоприятни условия за развитие на сухостъблено гниене по царевицата се създават, при редуващи се сухи и влажни периоди, след фаза изметляване. Фазите цъфтеж-млечна зрялост са критични за развитие на болестта.

През периода на узряване на царевицата, при продължително влажно време, гъбите Fusarium moniliforme и Fusarium graminearum се развиват и по кочаните. Патогенът Fusarium graminearum причинява т.н. червено гниене (мицелът на гъбата е розово-червено оцветен. Гниенето започва от върха, обхваща плътно кочана, прониква между зърната. В нападнатите зърна се образуват микотоксини, които са опасни за здравето на хората и животните. Спорите на гъбите причиняващи фузариози по царевицата се запазват в растителните остатъци, но могат да се пренасят и със семената.

Борба – агротехнически мерки (предсеитбено третиране на семената).

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Растениевъдство / Полезни съвети
Няма снимка

Доматите се пръскат профилактично срещу картофената мана

Дукена Жолева, агрометеоролог при НИМХ Картофената мана e една от най-важните болести по доматите. Тя нанася сериозни щети на културите от сем. Картофови (Solanacea) – домати, картофи, патладжан

Няма снимка

Житните мухи не трябва да се подценяват

Ларвите се вгризват в стъблото, прегризват централния лист, който пожълтява, усуква се и изсъхва Житната стъблена муха се среща във всички райони, където се отглеждат житни култури

Няма снимка

Повредите от ябълковия плодов червей по ореха са сходни с тези на ореховия

Дукена Жолева, агрометеоролог при НИМХ Опасни неприятели по ореха, които причиняват червясване, са ореховият плодов червей и ябълковият плодов червей. Ореховият нанася повреди и по плодовете на

Няма снимка

Бамята се сее през второто и третото десетдневие на май

Добри нейни предшественици са зеленчуковите култури, които оставят почвата чиста от плевели - домати, пипер , краставици Дукена Жолева, агрометеоролог при НИМХ Бамята е една от най-топлолюбивите

Няма снимка

Сеитбата на фъстъците се прави в края на април-началото на май

Дукена Жолева, аргрометеоролог при НИМХ Фъстъците са топлолюбива, светлолюбива и влаголюбива късна пролетна окопна култура. Те поникват при минимална температура над 14°С - 15°С

Няма снимка

Овощната градина през май

Дукена Жолева, агрометеоролог при НИМХ През май при овощните култури продължава интензивна растителна защита - важно условие за получаване на качествена плодова реколта

Още от Фермер
Няма снимка

Ако сте заплодили зайците

Внимавайте със зелената трева! По време на бременността зайкините имат повишени нужди от хранителни вещества. Това се отнася най-вече от протеин, минерални вещества и мастноразтворими витамини - А, Д

Няма снимка

Актуални грижи за засадените растения

* Продължава разсаждането на някои от основните култури - домати, краставици, пипер, патладжан, тиквички. Основната грижа е растенията да се засадят правилно и след това да се полеят

Няма снимка

Пържени банички с яйце и зелен лук

Те не изглеждат впечатляващо, но са изключително вкусни Продукти: 200 мл топла вода, 250 г брашно, 3 яйца, 2 суп. лъж. растително масло, 1 връзка зелен лук, 0,5 ч. лъж. суха мая, 1 ч.л

Няма снимка

Отгледайте си бамя, няма да съжалявате

Берете чушките млади Бамята е зеленчукова културата, която не е много ценена от родните градинари. Това се дължи на специфичния й вкус. Тези, които решат да я отглеждат, трябва да знаят

Няма снимка

Опазете плодовете на ягодите от опасни болести

Сиво гниене Сивото гниене е най-опасната болест по ягодата. Първоначални инфекции от сиво гниене могат да се забележат в основата на младите и все още нежни листни дръжки и цветоноси

Няма снимка

Как да получите по 39 отбити прасета от свиня-майка годишно?

Испански свиневъд споделя своя успешен опит Свинефермата на испанеца Кан Балау, разположена в община Корнела де Тери край град Жирона, е носител на отличието "Златно прасе" (De porc d'or) за