Ръжди, септориози, фузариози, брашнеста мана нападат пшеницата през май

14 май 2019 Растениевъдство 0     
Няма снимка
 

Дукена Жолева, агрометеоролог при НИМХ

Ръждите по житните са икономически най-важните болести и при висока степен на нападение могат да доведат до сериозни загуби и компрометиране на реколтата.

Листната ръжда, известна още като кафява ръжда, e най-опасната болест по пшеницата. Причинява се от гъбата Puccinia reconditа = Puccinia triticina. По горната листна повърхност на растенията патогенът образува разпръснати (рядко сливащи се) кафяви до червенокафяви дребни сори. При нападнатите от болестта растения се нарушава нормалния ход на физиологичните процеси, те изостават в развитието си, формират по-малки класове и дребни зърна. През пролетта силно развитие на болестта се наблюдава при чести превалявания през междуфазния период вретенене – цъфтеж. Масово нападнатите посеви добиват жълтокафяв цвят. В края на вегетацията на пшеницата по долната страна на листата и по влагалищата се образуват дребни, черни блестящи сори, които остават покрити от епидермиса. Пролетните засушавания и високите температури, над 31оС, спират развитието на листната (кафява) ръжда. Борбата с листната ръжда по пшеницата се провежда чрез своевременно третиране на посевите през междуфазния период начало на фаза вретенене – край на цъфтежа.

Черна (стъблена) ръжда по пшеницата. Причинява се от гъбата Puccinia graminis. Тя е втората по значение болест по пшеницата след кафявата листна ръжда. Оптималната условия за развитието на патогена се създават при влажно време и температура 18 - 19оС. Болестта се проявява масово през последните два месеца от развитието на пшеницата, през междуфазния период изкласяване – узряване. Патогенът напада всички части на растенията, но най-силно – стъблото. Гъбата образува ръждиво оцветени, продълговати сори, които се сливат и повредите засягат дълги участъци. Стъблата на силно нападнатите растения са податливи на пречупване и полягане, а зърната са недохранени и спаружени. Междинен гостоприемник на патогена е киселия трън (Berberis vulgaris), който се среща покрай пшеничните посеви. Чрез унищожаването на киселия трън се прекъсва жизнения цикъл на гъбата и възникването на първични инфекции. При наличие на зараза от черна стъблена ръжда пръскане срещу болестта се провежда през периода от края на фаза вретенене до начало на фаза изкласяване.

Жълтата ръжда по пшеницата се причинява от гъбата Puccinia striformis. Тя напада всички надземни част на растението. Първите признаци на болестта по листата са тесни, дълги, жълтеникави линии между нерватурата. Върху тях се образуват дребни жълти сори, наредени в правилни редици като машинен шев, които остават дълго време покрити от епидермиса. След разкъсване на епидермиса спорите на гъбата се разнасят от вятъра. Определящ признак на тази вид ръжда е жълтата окраска на засегнатите части на растенията, които винаги са във формата на черти, съставени от дребен пунктир. При сливане на чертите се образуват по-широки ленти, които могат да обхванат цялата листна петура. При силна проява на болестта посева придобива характерен, жълтеникав, цвят. Растенията са със забавено развитие, по-ниски, класовете са по-къси, а зърната в тях - спаружени и недохранени. Развитието на паталогичният процес се задържа при температури между 20-25оС, а при стойности над 26оС мицелът на гъбата бързо загива. При необходимост химическо третиране се провежда през междуфазния период поява на лигулата на флаговия лист – изкласяване.

Брашнестата мана - Erysiphe graminis е гъбна болест, която напада пшеницата през цялата вегетация. По надземните части на растенията се развиват елиптични, прашести, нечистобели до бледокафеникави, спорообразуващи налепи, които се разрастват и сливат. Листната повърхност между нападнатите части пожълтява, но тъканта под налепите (паразита) остава продължително време зелена. При силна проява на болестта листната маса пожълтява и изсъхва. Пораженията по пшеницата са най-големи, когато патогенът нападне флаговия лист и класа - зърното остава недоизхранено, с влошено качество. Благоприятни условия за развитие на брашнестата мана по пшеницата се създават при температури от порядъка на 17оС - 22оС, при висока относителна влажност на въздуха, при редуване на сухи и влажни периоди. Температури над 30оС подтискат развитието на гъбата. Спорите на гъбата се разпространяват от вятъра при сухо време, но за да се осъществи инфектиране е необходима висока атмосферна влажност. Инкубационният период варира от 3 - 4 до 7 дни. Третиране срещу брашнестата мана при пшеницата се провежда, когато патогена е засегнал флаговия лист – през фенофазите изкласяване (начало) – край на цъфтежа.

Септориоза по класовете на пшеницата. Причинител на болестта е гъбата Septoria nodorum. Патогенът засяга класовете, по-рядко стъблата и листата. По плевите и осилите се появяват единични или многобройни петна, които при сливането си придават кафяв цвят на класовете и причиняват слабо нагъване на осилите. Развитието на силно засегнатите растения е забавено, те са с деформирани класове. Силно нападнатите класове остават стерилни или образуват спаружено зърно с намалена кълняемост. Най-важният момент в борбата със септориозите е предпазването на флаговия лист и класа от повреди. При необходимост третиране срещу патогена се провежда с регистрираните фунгициди през периода от появата на флаговия лист – до средата на фаза цъфтеж. В борбата със септориозите важно място заемат агротехническите мерки.

Фузариоза по пшеницата. Най-честата и вредна форма е фузариозата по класа (Fusarium sp.). Тя се развива след прецъфтяването на пшеницата. При нападение от фузариоза по класа отделни класчета, зърната в тях, части от класа и цели класове прегарят и леко побеляват. При влажно време върху нападнатите участъци се появява белезникав плесенов налеп, с розов оттенък. Зърното в класа е потъмняло, спаружено, недохранено, със съдържание на токсини, които го правят негодно за консумация от хората и животните. Благоприятни условия за развитие на болестта се създават при влажно време (относителна влажност на въздуха над 70%) през периода от фаза цъфтеж (начало) до фаза млечна зрялост на пшеницата. Третиране срещу фузариозата по класа се провежда през фенофаза цъфтеж на пшеницата. Средствата за борба срещу фузариозите включват обеззаразяване на семената, сеитбообращение, използване на устойчиви сортове.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Растениевъдство
Няма снимка

Да възродиш кооперация - възможно е, но с много работа

Как само за 4 години губещата ППК “Зора”, с. Каран Върбовка се превърна в успешна с добри производствени резултати, разказва председателят ѝ Николай Петков Ваня Велинска

Няма снимка

Кръгла маса за производителите на картофи

Производителите на картофи от района на Велинград могат да вземат участие в кръглата маса, която се организира по време на празника на картофите, който ще се проведе на 19 октомври.

Няма снимка

Как да се избират сортове овошки за градините

Среща семинар на 22 октомври в Ловеч Националната служба за съвети в земеделието и Аграрният университет в Пловдив ще проведат съвместна информационна среща семинар за ефективното отглеждане на

Няма снимка

Неравен старт за зеленчуците

Ваня Велинска Присъединяването ни към Европейския съюз се оказа пагубно за интензивните ни сектори. От водещ производител и износител на зеленчуци се превърнахме във вносител

Няма снимка

Земеделие според климатичните промени - инициативата “Тератон”

Целта е пренасочването на 1 трилион тона въглероден диоксид към почвата чрез финансиране на фермерите, използващи възстановяващи практики Боряна Плашкова През април тази година стойностите на

Няма снимка

Влага и топлина – добра комбинация за есенниците

Падналите дъждове ще подпомогнат поникването на семената и развитието на есенните култури. Въпреки че се оказва, че количествата са недостатъчни, все пак са добра предпоставка за началното развитие

Още от Фермер
Няма снимка

Всичко има за градинарството до 20 октомври в Пловдив

"Цветна есен 2019" е палитра от  цветя, овошки, храсти Богато разнообразие от цветя, овошки и декоративни храсти показва изложението "Цветна есен 2019" в Пловдив

Няма снимка

Кокерът - незаменимият помощник на ловеца

Защото има силно обоняние и грижливо претърсва всяка педя земя Мнозина смятат, че той е най-пригоден за лов на пъдпъдъци. Понеже не прави стойка, трябва да се приучи към много близко търсене - не

Няма снимка

Последна възможност да защитите семействата

Слънчевите и топли дни ще свършат скоро. Ще има дъждове и дори сняг. Затова запазете кошерите сухи. За да не влиза вода през входовете, те трябва да са наклонени леко напред и да са поставени на

Няма снимка

През ноември ще бъдат изплатени парите по de minimis

На дискусия със земеделски производители и животновъди в Сунгурларе председателят на парламентарната комисия по земеделие и храни в парламента Мария Белова отговори на въпроси на земеделските стопани

Няма снимка

Ябълков мармалад

Продукти: 5 големи ябълки, 100 г захар (ако ябълките са сладки, можете да намалите захарта), 2 суп. лъж. нишесте, 100 мл вода, 20 г желатин Приготвяне: Залейте желатина с топла

Няма снимка

БАСФ с научна програма за гимназисти

Ще провеждат интерактивни семинари по химия за решаване на проблемите на съвременното общество От октомври в TechnoMagicLand в София стартира международна научна програма за гимназисти