Фермерството и бъдещето на храната

21 май 2019 Агробизнес 0     
Няма снимка
1 2 3
 

Иновациите са необходимост, а не прищявка, твърди Сергей Харин, ръководител на източноевропейския бизнес в DowDuPont Agricultural Division

Алма Давидова

В селското стопанство, настъпва преломен момент. Земеделските производители се опитват да решат глобален проблем - да осигурят добро хранене за населението, което се разраства бързо и в същото време изисква по-здравословна храна.

През следващите десетилетия фермерите трябва да увеличат значително количеството и качеството на своите култури. Те обаче могат да бъдат възпрепятствани от екологични ограничения.

Най-важната предпоставка за решаването на този проблем е използването на нови подходи и технологии

Ролята на селското стопанство и фермерите в глобален мащаб нараства.

Всички световни проблеми, които на пръв поглед не могат да бъдат разрешени - демографският бум, гладът, лошото качество на храната, продоволствената несигурност, растежът на средната класа и промените в хранителния режим на населението се отнасят и до земеделските производители по целия свят. Добре е, че поне не са сами в тази борба.

"Представете си, че един земеделски производител е център на глобална екосистема за развитие на хранителната верига за доставки, а доставчиците на основни стоки, хранителните компании, регулаторите и потребителите са свързващите връзки.

Всеки един от тези играчи е заинтересован от предоставянето на продукти с адекватно ниво на безопасност за хората по целия свят, а също и от увеличаване на добивите и въвеждане на устойчиво развитие за собствената си ферма, обяснява Сергей Харин, ръководител на източноевропейския бизнес в DowDuPont Agricultural Division. , "Всички ние трябва да положим съвместни усилия, за да приложим промените и подобренията, необходими за посрещане на нарастващото търсене на храна."

Определяне на задачите

Цифрите ясно показват сложността на целите. До 2050 г. населението на света ще се увеличи с една трета, почти до 10 милиарда, а потреблението на калории ще нарасне още по-бързо, поради подобрените жизнени стандарти в целия свят.

Съответно селскостопанското производство трябва да нарасне с почти 70%, за да задоволи нуждите от храна.

Търсенето ще нарасне и поради засилването процеса на урбанизация, което ще доведе до появата на 2,5 млрд. нови градски жители до 2050 година.

С увеличаване на доходите, хората предпочитат по-скъпа храна и особено месо.

Очаква се консумацията на месо на глава от населението да достигне 45,3 кг на човек до 2030 г., докато през 1997-99 г. тя е 36,4 кг.

Всичко това показва бързо нарастване на нуждата от фураж за добитъка, което също ще увеличи натиска върху агропродуктите, тъй като едрият рогат добитък, птиците и свинете обикновено консумират значително количество царевица и соя.

Селскостопанската продукция нараства, но не с очакваната скорост

Сега производството на четирите основни култури - царевица, ориз, пшеница и соя - нараства само с 0.9-1.6% годишно. Това означава, че общото увеличение на добива на всяка култура ще бъде от 38 до 67 процента до 2050 година.

Но дори ако земеделските производители произвеждат в горната граница и растежът на населението се случи в по-ниските планирани граници, количеството на производството все още няма да може да задоволи търсенето.

Чувствайки постоянна заплаха от непредвидим спад в цените земеделските производители често усложняват проблема и стават жертви на желанието си да увеличат добивите, като излизат извън границите на възможностите на своите стопанства.

Това от своя страна води до използването на неразумни методи за отглеждане на културите.

Случва се прекомерна употреба на химикали, пренебрегване на ротацията на културите и унищожаването на биологичното разнообразие.

В дългосрочен план обаче тези методи могат да имат обратен ефект, който ще попречи на всички опити за увеличаване на добивите.

Според ООН, почти 30 процента от земята на планетата е влошена поради ерозия или загуба на хранителни вещества, заради лошо управление.

Такива почви бързо губят способността си да произвеждат достатъчно количество култури. В същото време активността на земеделските предприятия е свързана с емисиите на газове, които създават парниковия ефект. Това води до промени на климата, увеличава негативното въздействие върху почвата и застрашава стабилността на световните селскостопански системи.

Националната академия на науките на САЩ прогнозира, че ако средната температура се повиши с малко над 1 градус по C, доходността от царевицата ще намалее с 7,4%, от пшеницата с 6% и от ориза с 3,2%.

Подобен проблем е, че селскостопанският сектор консумира 70% от световните водни ресурси. Но замърсяването и други видове неефективно управление, по-специално агрохимическото замърсяване от стопанствата, продължават да унищожават водните ресурси.

28% от цялата земеделска земя, 56% от поливната земеделска земя, 43% от житните полета и 35% от площтите с царевица вече са в райони с недостиг на вода. Почти всички, които участват в селското стопанство, признават съществуването на тези сложни въпроси. Но, както често се случва, не е лесно да се решат, въпреки засиленото сътрудничество между всички заинтересувани от крайния резултат участници.

Ролята на регулаторните правила

Регулаторите определят правилата, така че тяхното влияние е много важно и те стават още по-активни. Дейностите им в развитите страни започнаха в началото на 70-те години, главно в отговор на проблема със замърсяването на водата и въздуха.

С течение на времето обаче тези правила започнаха да се свързват с подобряването на производителността на труда в селското стопанство чрез осигуряване на екологични условия, които влияят върху растежа на културите. По правило подобна политика се прилага заедно със субсидиите за земеделските производители.

В Европейския съюз почти 50% от всички държавни плащания за земеделските стопани зависят от това кои устойчиви технологии и протоколи за измерване се използват в дадена ферма.

Една от най-важните препоръки в тази политика е стриктното спазване на плана за сеитбообръщение и намаляване на нормите за напояване

Регулаторите в Азия, особено в Китай, посочват необходимостта от въвеждане на екологични стандарти за земеделие в периода до 2030 г.

В САЩ обаче регулаторите са по-бавни в предоставянето на субсидии за стимулиране на подобряването на устойчивото развитие на земеделските стопанства. Само 6% от общите приходи на американските фермери са свързани със субсидии за програми за устойчиво земеделие.

През 2015 г. всички 193 страни членки на ООН подкрепиха план, наречен "Програма за устойчиво развитие до 2030 г.", който определя 17 конкретни цели за намаляване на бедността, борба с промените в климата и защита на биологичното разнообразие.

В много страни, особено в развиващите се региони, тези правила на ООН се използват като модел за разработване на собствена селскостопанска политика. Често не е лесно за земеделските производители да си сътрудничат с регулаторите.

Институциите за вземане на решения не са склонни да правят компромиси, защото те са по-заинтересовани да въведат нови регулаторни актове, отколкото да си сътрудничат със земеделските производители - а те най-вече ще почувстват ефекта от тези правила върху собствените си доходи и работен график.

Сътрудничество в областта на околната среда

За да засилят сътрудничеството с хранителните компании, някои земеделски производители търсят помощ от еколозите. Поради задълженията си към акционерите, хранителните компании могат да изискват въвеждането на нови методи на управление, по-специално използването на прецизна селскостопанска техника или цялостен анализ на почвата преди сеитбата.

Това може да се превърне в значителна икономическа тежест за земеделските производители и в крайна сметка да окаже отрицателно въздействие върху рентабилността на стопанствата, дори и да се увеличи производството.

Не винаги, но често, организациите за опазване на околната среда предлагат компромисни подходи, които помагат на земеделските производители и по този начин насърчават земеделските производители да прилагат поне минимални методи за провеждане на екологосъобразни икономически дейности, които при други обстоятелства биха били невъзможни.

Фокус върху резултатите

Земеделските производители, доставчиците на семена и продукти за растителна защита, както и производителите на оборудване, също се интересуват от подобряване на добивите, увеличаване на производителността и осигуряване на безопасността на хранителните продукти.

В крайна сметка техният растеж зависи от състоянието на стопанствата и целия селскостопански сектор.

Затова те разработват продукти и услуги, насочени както към използване на постоянни ресурси и технологии, така и към максимално увеличаване на добивите.

Много от тези продукти са резултат от технологичния напредък. Автономните сензори и сензорите на селскостопанските машини могат да следят състоянието на растенията, нивото на замърсяване на почвата, ефективността на прилаганите торове и нивото на влажността на почвата в отделни полета и дори в определени групи растения.

"В Corteva Agriscience ние се фокусираме върху фундаменталното реформиране на начина, по който можем да работим заедно, използвайки идеи от много различни източници, както вътрешни, така и външни. Иновациите са необходимост, а не прищявка, казва Харин.

Земеделските производители очакват цялостни решения от нас, за да управляват своите стопанства, а потребителите искат да получат хранителни и здравословни храни в достатъчни количества. Ето защо ние работим с водещи изследователи, за да търсим трансформиращи селскостопански иновации, за да посрещнем нуждите на земеделските производители и потребителите. "

По материали от Corteva Agriscience

ФИРМИТЕ И ФЕРМИТЕ

За разлика от отношенията с регулаторните органи, фермерите поддържат напълно различни, неконфронтационни контакти с частния сектор - както с доставчиците на селскостопански продукти, така и с производителите на храни.

Тези компании започват да въвеждат бизнес стратегии, които подкрепят инициативи за устойчиво земеделие, главно за да развиват бизнеса си и в същото време да подобряват културите, за да се изхранва нарастващото световно население.

С правилния подход тези стратегии насърчават сътрудничеството между производителите на селскостопански продукти, което им позволява да се възползват от най-напредничавите оферти на стоки и услуги които са пряко свързани с въпросите на производителността на селскостопанските продукти, устойчивото развитие и сигурността.

Дейностите на фирмите за производство на храни до известна степен се дължат на нарастващия брой потребители, които се нуждаят от безопасна храна произведена от земеделски производители, които се грижат за здравето на почвата си и по този начин отглеждат култури с по-висока хранителна стойност.

Има и финансова печалба в тази работа: изследванията показват, че например приходите от продажбата на биологични продукти могат да бъдат с 50 процента по-високи от приходите от продажбата на продукти, отглеждани по обичайния начин.

Натискът върху фермерите непрекъснато се увеличава защото те трябва да доказват, че техните продукти са с високо качество. "Сега, без репутация, няма да можете да си сътрудничите например с производителя на кисело мляко Danone", казва Джули Натале, ръководител управление на клиенти в Granular, компания, която разработва софтуер за управление на стопанствата. "Няма да ви провърви , ако не носите снимка на торбата със семена, от които сте отглеждали соята за изхранване на кравите." Това е само един от многото примери.

Kellogg започва да купува основните съставки за производството си - царевица, пшеница и ориз, изключително от ферми, които оставят минимален въглероден отпечатък при своите дейности и също така дават приоритет на защитата на водните ресурси и опазването на почвеното здраве.

А пък от Mondelez представиха решителна инициатива, насочена и към борбата с обезлесяването, както и към нарастване използването на прецизни машини в стопанствата, за да се оптимизира потреблението на вода и да се ограничи използването на торове и пестициди.

"Независимо колко алтруистично може да звучи това, всички тези инициативи са най-полезни за земеделските производители, тъй като те ще подобрят плодородието на почвата, ще повишат безопасността и обогатяването на водните ресурси и ще разширят пазарите, където много клиенти искат да плащат повече за качествени продукти," казва Харин.

От това съвсем логично следва, че земеделските производители трябва да си сътрудничат с хранително-вкусовите компании, за да подобрят състоянието на своите стопанства. Няколко от тези партньорства вече са получили положителни резултати.

Например през 2012 г. Campbell Soup Company започна да оценява устойчивото управление на своите доставчици на домати, използвайки система от показатели, разработени от екологични групи, фермери и компании за хранителни продукти.

След пет години мониторинг на използването на вода и торове, фермерите заедно с Кембъл разработиха система за капково напояване, която намали средното потребление на вода с почти 25%.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Агробизнес
Няма снимка

Кои житни фуражни култури са подходящи за Източните Родопи

Стопаните ще могат да ги видят и да научат за тях на 2 юли в град Кърджали, където Националната служба за съвети в земеделието, Институтът по фуражни култури - Плевен,

Няма снимка

И в следващата ОСП ще се набляга на иновативните оперативни групи

Това стана ясно след втората среща на върха за агроиновации, която събра около 400 участника от цяла Европа на 25 и 26 юни в Нормандия. На Agri Innovation Summit 2019 земеделски производители,

Няма снимка

Храните поскъпват,петролът поевтинява

Докато не се прибере, реколтата ще е под въпрос Цените на всички борсови стоки са по-високи от миналогодишните. Пшеницата има ръст от 10-20 % на годишна база. Поскъпнали са царевицата и слънчогледа.

Няма снимка

Инвазията на лавандулата поражда притеснения за изкупни цени и пазари

По официална статистика за 3 години у нас площите с културата са нарастнали над 10 пъти Това вече започва да притеснява производителите от евентуален спад на цената и намиране на пазари.

Няма снимка

Недекларираният труд в земеделието ни е 48,1%

Заплатите да се вдигнат с 15% настоява Федерацията на независимите синдикати в сектора Радина Иванова Селското ни стопанство ще се развие, ако преборим социалния дисбаланс, каза пред в.

Няма снимка

Младите земеделски стопани получиха над 3,47 млн. лева за Кампания 2018

4 137 млади фермери получиха общо 3 476 695 лв. по Схемата за млади земеделски стопани (МЗС) за Кампания 2018 г., съобщава Държавен фонд „Земеделие“.  Изискванията за допустимост по схемата са

Още от Фермер
Няма снимка

Руло от салам и крема сирене

Красива и вкусна закуска! Продукти: 0,5 кг крема сирене със стайна температура, 300 г салам, нарязан много на тънко, 1 зелена чушка, тънко нарязана Приготвяне: Разстелете върху масата фолио за свежо

Няма снимка

Пилетата трябва да се настанят в птицефермата бързо, внимателно и равномерно

Колкото по-дълго време пилетата стоят в кутиите, толкова по-голяма е вероятността от дехидратация. Това може да доведе до ранна смъртност и намален растеж спрямо седмия ден и крайното живо тегло.

Няма снимка

В община Балчик - 102 лева рента за дка и 2635 лв цена за чернозема

През 2018 г. средната цена на един декар земеделска земя в област Добрич достига 1697 лв. при средна цена за страната 941 лева на декар – съобщават от регионалното статистическо бюро.

Няма снимка

Грузия иска опита ни в производството на етерично-маслени култури

Грузия иска опита на България в производството на етерично-маслени култури Грузия иска опита на България в производството на етерично-маслени култури.

Няма снимка

Новороденото таралежче тежи само 20 грама

То е голо, без бодли и абсолютно беззащитно Късметлии сте, ако в двора ви се засели таралеж. Това означава, че години наред ще има кой да ви пази от змии.

Няма снимка

Испания започна да отглежда повече шамфъстък

Към днешна дата площта на градините, отпуснати за отглеждане на шамфъстъци в Испания, се е увеличила с 30%. В резултат на това, производителите планират да отгледат повече от 7 хил.