Ягодова леха в любителската градина никога не е излишна

01 юни 2019 Овошки 0     
Няма снимка
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17
 

Растенията се засаждат директно или с мулчиране

Ягодата се отглежда успешно навсякъде у нас. Растенията може да се засаждат по няколко начина - директно върху почвената повърхност, в отворите на фабрично перфориран полиетилен, върху слама, както и в разнообразни контейнери.

Все по-рядко в практиката ягодите се отглеждат директно в лехата, тъй като плодовете се допират до почвената повърхност, където лесно се замърсяват. Тези ягоди се нападат повече от голи охлюви. Освен това растенията трябва да се окопават и да се плевят редовно.

Най-лесно в любителските градини е растенията да се засадят и преди цъфтежа под тях да се разстеле слама. Така плодовете се предпазват от замърсяване, а плевелите са много по-малко.

Когато ягодите се отглеждат без полиетиленово платно за мулчиране, те се засаждат едноредово на разстояние 70-80 см между редовете, а вътре в реда - на 20-25 см.

Безспорно най-модерната технология за отглеждане на ягоди е върху черно полиетиленово платно. То се продава в специализираните агромагазини. За удобство фолиото се постила върху предварително оформени високи лехи. Преди това почвата се наторява, обработва и наситнява добре.

Платното е предварително перфорирано, като най-често представлява една или двуредова лента. Разстоянието между две съседни ленти е 100-120 см, между редовете на лентата - 35 см, а между растенията в реда 20 см.

Във всеки отвор на лентата се засажда по едно растение.

За засаждане се използва добре вкоренен разсад, на който леко се подрязва връхната част на корените. Растенията се засаждат на дълбочина, на каквато са били в маточното насаждение, почвата около тях се притъпква добре и се поливат добре.

Предпочитат се леки и пропускливи почви

Ягодите се разполагат и между млади дръвчета

За отглеждане на ягоди най-подходящи са равни или слабо наклонени места, които са защитени от силни ветрове. За културата трябва да се предпочитат леки по механичен състав почви, с добър дренаж, със слабо до средно кисела реакция. Най-подходящи са песъчливо-глинестите почви. Ягодите не бива да се засаждат на варовитите почви, тъй като имат подтиснат растеж, страдат от хлороза и слабо плододават. А по-киселите почви, трябва преди засаждането да бъдат варувани с гасена вар.

Културата не понася засушаванията и горещините във фазите на наедряването и зреенето на плодовете. Затова в равни райони, задължително се напоява. Ягодата може да се отглежда без напояване само в някои високи, прохладни и с повече валежи припланински и планински райони.

Препоръчва се новата ягодова леха да се направи на място, където предходната година са отглеждани фасул, грах, бакла, люцерна, детелина. Не бива да се засаждат ягоди след домати, пипер, картофи.

Ягодата понася частично засенчване и затова може да се отглежда и под млади овощни дръвчета и храсти, които още не са започнали да дават плодове.

Ранно производство в тунели и оранжерии

Най-важно е проветряването на съоръжението

За разлика от повечето овощни видове ягодите могат да се отглеждат в култивационни съоръжения - полиетиленови тунели и оранжерии без или с допълнително отопление. Тунелите може да са малки, средни или големи, според желанието на градинаря.

При малките и средните, който са най-подходящи за любителски цели, полиетиленовото платно се опъва върху дъговидно извити пръчки, които са забити в почвата. От северната страна платното се засипва с почва, а от южната се оставя свободно за проветряване през деня.

Малките тунели покриват един ред ягодова леха или една двуредова лента, а средните - два реда или две ленти. Големите тунели са подвижни или неподвижни.

Оранжериите могат да бъдат масивни, каквито се използват за отглеждане на зеленчуци или леки - покрити с полиетиленово фолио.

При засаждане на ягодите в култивационни съоръжения най-важно е доброто проветряване, както и достъпът на пчели по време на цъфтежа. При този вид отглеждане от основно значение е и правилният избор на подходящ сорт. 

Атрактивни ягоди в саксии и контейнери

Предлагат се готови, може да си направите и сами

Ягоди може да се отглеждат и в саксии или в различни контейнери. Те се поставят или закачат на балкони, тераси или на различни места в градината.

При този начин на отглеждане ягодовите растения имат по-скоро декоративен ефект.

Ягодите могат да се засадят както в по-големи саксии или кашпи, които обаче не са много дълбоки, или в различни готови или домашно изработени контейнери от пластмаса, керамика, дърво и др. подходящи материали.

Може да се поставят няколко съда с различна големина един върху друг под формата на пирамида. Растенията се засаждат шахматно, за да се разположат по-добре в пространството.

Ако решите да си направите сами контейнер, трябва да пробиете отвори с диаметър 3 см, като вертикално те трябва да са на 15 см един от друг, а хоризонтално - 15-20 см. Отворите се разполагат шахматно. Във всеки отвор се засажда по едно растение. 

Малината изисква по-хладни места

Почвата трябва да е хранителна

Малината може да се отглежда почти във всички райони на страната, въпреки че предпочита припланинските и планинските райони. Видът изисква по-дълбоки почви и места, които са защитени от силни ветрове, но проветриви.

За малината най-подходящите условия са прохладен и влажен климат, с повече дъждове. Може да се отглежда и в по-сухи и по-топли райони, но при задължително напояване.

Предимство на овощния вид е, че цъфти по-късно, затова не страда от пролетните студове. При полагане на добри грижи за растенията повечето от малиновите сортове издържат без значителни повреди студове до минус 23-25 градуса.

Малината не понася високи подпочвени води, особено ако се задържат продължително време.

Начинаещите градинари трябва да знаят, че малината извлича много повече хранителни вещества от почвата в сравнение с ягодата. Ето защо тя спада към културите, взискателни към почвеното плодородие. Развива и плододава най-добре на почви, които са богати с хумус, азот, фосфор и калий и имат слаба до средно кисела реакция.

Най-подходящи за тях са дълбоките глинесто-песъчливи почви с неуплътнена подпочва, пропускливи.

Не вирее на варовити почви, където страда от недостиг на желязо и манган, и може да се стигне до хлороза, потиснат растеж и слабо плододаване.

Засажда се есен и пролет

Както останалите овощни видове, малините могат да се засаждат през есента или през пролетта. Най-подходящият период е от края на октомври до настъпването на трайно застудяване. При засаждане през пролетта - до края на март.

В зависим от броя на растенията, малините може да се засадят в един или няколко реда.

Междуредовото разстояние е 1.5-2 м, а разстоянието вътре в реда - 50-70 см.

Растенията се поставят 2-3 см по-дълбоко, отколкото са били в разсадника.

Необходимо е да се осигури опора

Изгражда се телена конструкция

Желателно е малините да се отглеждат на опорна конструкция, тъй като при наедряването и узряването на плодовете растенията полягат. За да не се наклонят летораслите и да не се замърсят плодовете, добре е да се изгради телена конструкция. Тя може да се направи по различен начин.

Често в практиката се изгражда Т-образна конструкция, на която се пускат 2 реда тел. През няколко метра в реда се забива по един кол с височина около 2 м. В горния и долния им край се заковават Т-образни профили с дължина 40-60 см, в чиито краища се прикрепват теловете. Издънките се разпределят върху едната или другата опора и се привързват.

По-лесно е да се направи конструкция от колове, като между тях се пускат 2 реда единична или двойна тел. Ориентировъчно разстоянието на първия ред тел е 80 см от почвената повърхност, а вторият - на 70 см.

ВКУСНИ И ПОЛЕЗНИ

Плодовете на малината са не само много вкусни, но и хранителни, както и с лечебни качества. Те съчетават хармонично захари, органични киселини, минерални вещества и витамини.

Препоръчват се при малокръвие, проблеми с кръвоносните съдове, язва и др. Понижават температурата на организма, тъй като съдържат салицилова киселина. Пресните малинови плодове укрепват сърдечната дейност, обогатяват организма с витамини и минерални вещества, повишават апетита. 

Сега се тори с азот

За да се получи отлична реколта от малини, насаждението трябва редовно да се подхранва.

Традиционно през есента се се тори с органични и минерални торове. Азотният тор се внася на няколко пъти през вегетацията на растенията. Първото подхранване е рано през пролетта, а второто - в края на май.

Растенията в новите насаждения се подхранват с 8-10 кг/дка азот, а плододаващите - с 8-10 кг/дка. Подхранването на плододаващите се извършва след цъфтежа.

За качествени плодове е препоръчително растенията да се подхранват с листни торове, които са специално формулиране за ягодоплодни видове.

Плододалите издънки трябва да се махат

Резитба се прави всяка година

Всяка година се извършва резитба, при която се премахват плододалите 2-годишни издънки и се прореждат едногодишните.

През втората година след засаждането за плододаване се оставят по 2-3 издънки на всяко растение, а останалите се изрязват ниско до земята. През третата и четвъртата година броят на плододаващите издънки се увеличава.

Вътре в редовете се прави резитба за прореждане, при която най-напред се изрязват болните, нападнати от вредители, счупените, повредените от студовете и слаби издънки.

През пролетта се извъшва резитба при набъбване на пъпките, когато добре се виждат повредите от зимните студове, болестите и неприятелите. Заедно с прореждането на едногодишните издънки, се съкращават и върховете с 15-20 см. След приключване на резитбата растенията не бива да са по-високи от 160-180 см.

Веднага след беритбата на плодовете плододалите стъбла се изрязват до земята. Така се създават условия за по-добър огряване и узряване на новите издънки.

Това са важни условия за образуване на повече плодни пъпки и по-доброто им презимуване.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Овошки
Няма снимка

Кои са причините за хлорозата

Хлорозата по дръвчетата е проблем, с които се сблъскват и любителите овощари. Симптомите лесно се разпознават, тъй като се изразяват в пожълтяване или побеляване на листата.

Няма снимка

Срещу плодовите червеи се пръска задължително

Химична борба срещу ябълковия плодов червей се провежда съобразно плътността му. Обикновено се извършват 2 пръскания срещу първото и 2-3 срещу второто поколение.

Няма снимка

Ябълковият плодов червей вреди по много овошки

Гъсеницата на ябълковия плодов червей поврежда плодовете на ябълката, крушата, прасковата, кайсията, ореха и сливата. Нарича се ябълков, тъй като нанася най-големи поражения на ябълката,

Няма снимка

Размножаване на боровинката с резници

Боровинката се размножава се размножава по-лесно чрез вкореняване на зрели или на зелени резници. През лятото може да се направи размножаване чрез зелени резници.

Няма снимка

Лятна резитба на годжи бери

Лятната резитба се извършва и при готджи берито. По принцип тя се извършва малко по-рано - през май и юни, но не е фатално, ако излишните клони се премахнат и по-късно - през август.

Няма снимка

Шарката е най-опасна за сливовите дръвчета

Признаците се появяват в началото на лятото Болестта шарка по сливата напада основно сливовите дървета, но също така вреди по прасковата, нектарината и кайсията.

Още от Фермер
Няма снимка

Цените на черешите - ниски изкупни, високи в магазина

Част от черешовата реколта в Сливенско и тази година може да остане неприбрана заради ниските изкупни цени. За това алармираха черешопроизводители от село Глушник.

Няма снимка

Проверяват къщи за гости и след петгодишния срок

По заповед на министъра на земеделието Десислава Танева започна проверка на къщите за гости, финансирани по програмата за селските райони, за които 5-годишният срок не е изтекъл.

Няма снимка

При хиподермоза кравите губят апетит

Хиподермозата е трудно лечимо заболяване предимно по едрите преживни животни, което води до големи икономически загуби за говедовъдите. Причинители са подкожните щръклици или въгарци,

Няма снимка

Ролята на семейството отглеждач при пренос на ларви

Един-два дни преди пренасянето на ларвите маточните килийки се залепват с леко натискане с шаблона. Или с капка восък върху отделните тапи или подложки,

Няма снимка

Кои зеленчуци да подхраните

Ако сте решили да подхраните зеленчуците с листен тор, ето какви са дозите за площ от 1 декар: . домати - 500 мл . пипер - 600 мл . краставици (дългоплодни и корнишони) - 600 мл .

Няма снимка

Среден добив от 500 кг/дка прогнозират преди жътвата на пшеница

Очаква се в края на юни да се жъне ечемик Галя Събева Близо 5 млн. тона зърно се очаква да се приберат след около месец, когато ще стартира жътвата на пшеница.