Напояване през сателити и интернет на нещата модернизират земеделието в Кипър

11 юни 2019 Агробизнес 0     
Няма снимка
Институтът за селскостопански изследвания в Кипър се е утвърдил като модел за връзка между науката и практиката в агроиндустрията.
1 2 3 4 5 6
 

Институтът за селскостопански изследвания в страната е обявен от ЕС за център за върхови постижения в агроиндустрията и околната среда

Бранислава Бобанац

Първият “умен” водомер, който спестява вода, използвана за напояване, заработи в Кипър. Пилотната фаза за прилагането на разработката на учени от Института за селскостопански изследвания в страната и Кипърския Технологичен университет започна в началото на тази година в 20 фермерски стопанства в района на Пафос, в западната част на острова, и ще продължи две години.

Проектът е част от научно-изследователската програма SWOSOIP (Смарт система за оптимизация на процеса на напояване), която се реализира с използването на сателити и финансиране от Европейската космическа агенция.

Модерните технологии в сферата на трансгеномиката и биоинформатиката ще навлязат в земеделието на острова чрез бъдещия Център за микробиология на околната среда и биотехнологии, където ще бъде инсталирана и първата в страната банка за микроорганизми. Договорът за изграждането на новата национална инфраструктура, която ще подпомага аграрния сектор, бе подписан през януари тази година между Института за селскостопански изследвания и Фондацията за научни изследвания и иновации в Кипър.

“Интернет на нещата, мобилни приложения, роботика, интелигентни сензори, сателитни и GPS наблюдения и дистанционно управление - всички тези нови технологии придобиват ключово значение за устойчивото селско стопанство. Те напредват с много бързи темпове и ще трансформират аграрния сектор по цялата верига, от полето до трапезата, като подобрят производителността и рентабилността му. Затова и нашата научно-изследователска дейност сега се фокусира върху развитието в Кипър на модерно, “смарт” земеделие чрез въвеждането на иновации”, подчертава за в. “Български фермер” д-р Дора Химониду, директор на кипърския Институт за селскостопански изследвания.

Базираното в Никозия научно звено е водещият център на аграрната наука в Кипър. Институтът е създаден през 1962 г., две години след обявяването на независимостта на средиземноморската държава, в сътрудничество с ООН и нейната Организация по прехраната и земеделието(ФАО). Най-високата оценка за работата му е признаването му от Европейския съюз през 2000 г. - четири години преди Кипър да бъде приет в Общността, за Център за върхови постижения в селското стопанство и околната среда.

Днес институтът е

“модел” за съчетаването

на знания, иновации

и практически решения 

за развитие на селскостопанското производство в Кипър”, посочва неговата директорка. Научната му програма е в съответствие с приоритетите, заложени в Националната стратегия за интелигентна специализация (National Smart Specialisation Strategy). Д-р Химониду гарантира, че изследванията на учените в него и редицата високотехнологични проекти, които в момента се реализират с тяхно авторство, допринасят за интелигентния растеж на земеделския и животновъдния сектор в страната - тенденция, която засилва конкурентоспособността на кипърската аграрна индустрия.

Един от тези иновативни проекти, от който се очаква да помогне на селското стопанство на острова да се пребори със засилващите се горещини и суша в региона на Източното Средиземноморие, е смарт-системата за оптимизация на процеса на напояване. С нея за първи път в Кипър се осъществява програма, финансирана от Европейската космическа агенция.

В центъра на новото дистанционно поливане е “интелигентия” водомер, разработен от учени от института и Технологичния университет, които предвиждат след приключването на пилотния проект да го патентоват.

Измервателният уред ще получава данни от сателити за автоматично напояване на определени култури, като той ще отговаря на индивидуалните нужди от вода на всяка култура. Когато оптималният обем вода премине към културата, водомерът ще даде знак за спиране на потока. Чрез данни от сателита ще се следи всекидневно колко вода е необходима на всяка култура, какво количество тя е “изпила” и колко се е изпарила от почвата. Към водомера директно ще се изпращат данни за точните количества вода, от които различните култури се нуждаят, и ще се поддържа стабилен воден баланс.

Научният екип очаква прилагането на “умния” водомер да окаже значително влияние върху управлението на водите за напояване, което е особено сериозен проблем в Кипър заради засушаването през последните години. Целта е да се постигне оптимално използване на водните ресурси, включително канализационни води, и да се избегне разпиляването на ценния ресурс, като същевременно се рационализира производството на културите.

Според първоначалните разчети на изследователите разходите за фермерите се отнасят най-вече до закупуването на новия измервателен уред, чиято цена към момента се изчислява на 500-800 евро, но с универсалното прилагане на програмата тези средства могат да бъдат намалени или субсидирани. Цената за използването на сателита не е висока.

Оптимизацията на напояването като фактор за повишаване на производителността в земеделието е и сред пилотните инсталации, които ще бъдат реализирани от консорциум от организации от Гърция, Словения и Кипър, представен от Института за селскостопански изследвания. Общият им проект CYSLOP е насочен към създаване на клъстер от иновативни цифрови предприятия в агробизнеса.

Чрез селскостопанския си научен център Кипър се включи и в 

най-голямото

европейско

начинание 

за интернет на нещата в агросектора, което се осъществява в момента. Проектът IoF2020 (Internet of Food & Farm 2020) стартира през февруари 2017 г. в Амстердам и се финансира от ЕК с 30 млн. евро в рамките на програмата за научни изследвания и иновации “Хоризонт 2020”.

Кипърският институт вече участва в пилотните проучвания по проекта, чиято задача е да изследва потенциала на технологиите от типа интернет на нещата за развитието на интелигентното селско стопанство и хранително-вкусовата промишленост в Европа, както и да ускори тяхното инсталиране и прилагане във фермите.

От полза за бъдещето на селското стопанство в Кипър ще е и първата в страната банка за микроорганизми, която предстои да бъде изградена. Тя ще съдържа за първи път събрана база данни за микробния генетичен материал на сухоземните екосистеми на острова и ще съхранява микроорганизми. Кипърските почви ще бъдат изследвани с модерни технологии като трангеномиката и резултатите ще са в помощ на производителите.

Банката е част от проекта за изграждане на Център за микробиология на околната среда и биотехнологии към Института за селскостопански изследвания. Необходимите за него средства - 900 000 евро, се осигуряват от европейската програма RESTART 2016-2020.

Една от най-амбициозните цели, които си е поставил Институтът за селскостопански изследвания, е създаването в Кипър на Център за върхови постижения в областта на селскостопанската геномика.

Проектът AGRICYGEN, който се осъществява от консорциум от 7 научни организации от 4 страни (Кипър, Великобритания, Франция и Германия/, е насочен към увеличаване на продуктивността на животните чрез модерни технологии и генетични подобрения. Целта е да се създаде ядро от овце и кози с високи генетични стандарти и продуктивност, обяснява д-р Химониду. Положителни резултати в тази насока ще подкрепят устойчивостта на животновъдния сектор и ще увеличат възможностите на хранително-вкусовата промишленост за предлагане на млечни продукти. Конкретно за Кипър това означава по-голямо производство на традиционното сирене халуми, водещ експортен продукт на страната.

Основната бариера, която трябва да се преодолее, за да се използва пълноценно интернет на нещата за развитието на интелигентното земеделие, е промяна на културата и манталитета на фермерите, твърди директорката на кипърския изследователски институт д-р Химониду. Според нея земеделските производители трябва да бъдат обучени и подготвени, за да оценят предимствата и възможностите, които идват с новите технологии, само така те ще могат да се включат активно в трансформирането на своето стопанство чрез “умни” техники.

Затова Институтът за селскостопански изследвания действа и като учебно звено. Той е център за събиране, оценка и разпространение на информация по селскостопанските въпроси и е включил в обхвата на дейностите си обучението на професионалисти от агроиндустрията, специалисти по земеделие, фермери. “За нас много важна е тристепенната връзка изследване - образование - изпълнение, която гарантира, че резултатите от научните изследвания се прилагат широко в практиката от крайните потребители”, заявява д-р Дора Химониду.

Сред многото европейски и световни партньори на кипърския селскостопански институт, с които той работи по съвместни проекти, 

има и български 

научни звена

Споразумение за сътрудничество свързва института в Никозия със Селскостопанската академия на България, а меморандум за разбирателство очертава взаимните интереси на кипърския научен център и Агробио института към Селскостопанската академия в България. Съвместни изследвания за адаптиране на растителни генетични ресурси, съвместни експерименти по нови и подобрени растения и селскостопански технологии, участие и представяне на общи проекти за финансиране от международни и национални организации са част от направленията, в които според д-р Дора Химониду кипърската и българската аграрна наука могат задено да постигнат успехи.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Агробизнес
Няма снимка

Животновъдите получават първите 19 млн. лв. за Кампания 2019

ДФ „Земеделие“ преведе първия транш от 19 193 877 лева на 4461 животновъди, заявили Схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството (ПНДЖ1), съобщиха от фонда

Няма снимка

Земеделието в ЕС и новата ОСП след 2020 година

Обширен международен форум в София ще акцентира на предложения и проблеми Шестата Научно-приложна международна конференция на тема: "Европейското земеделие и новата ОСП 2021-2027: Предизвикателства

Няма снимка

Рекорди на черноморския зърнен пазар

В Украйна от началото на календарната година повече от 3,3 млн тона зърно са доставени от производствените площи до основните пристанища на Черно море по протежение на Днепър

Няма снимка

Забавя се реколтата от царевица и соя в САЩ

Вчера в Чикаго цените на всички селскостопански стоки спаднаха на фона на скептицизма на пазарните оператори по отношение на бързото споразумение с Китай

Няма снимка

Силна конкуренция на търговете за зърно в Египет

Цените на пшеницата паднаха вчера, главно по технически причини, след тестване на нивото на съпротива от 181 € / т по декемврийския договор на Euronext

Няма снимка

Индивидуален погасителен план за лизинг от „Агрион“ без месечни вноски

Компанията отпуска до 100% финансиране от размера на пазарната оценка на земята Най-атрактивната инвестиция през последните години – покупката на земеделска земя на лизинг,

Още от Фермер
Няма снимка

Последна възможност да защитите семействата

Слънчевите и топли дни ще свършат скоро. Ще има дъждове и дори сняг. Затова запазете кошерите сухи. За да не влиза вода през входовете, те трябва да са наклонени леко напред и да са поставени на

Няма снимка

През ноември ще бъдат изплатени парите по de minimis

На дискусия със земеделски производители и животновъди в Сунгурларе председателят на парламентарната комисия по земеделие и храни в парламента Мария Белова отговори на въпроси на земеделските стопани

Няма снимка

Ябълков мармалад

Продукти: 5 големи ябълки, 100 г захар (ако ябълките са сладки, можете да намалите захарта), 2 суп. лъж. нишесте, 100 мл вода, 20 г желатин Приготвяне: Залейте желатина с топла

Няма снимка

БАСФ с научна програма за гимназисти

Ще провеждат интерактивни семинари по химия за решаване на проблемите на съвременното общество От октомври в TechnoMagicLand в София стартира международна научна програма за гимназисти

Няма снимка

Започва работа Европейският орган по труда - какво ще прави

Ще е нещо като омбудсман, обясниха експерти С церемония по откриването и първо заседание на своя управителен съвет започва днес дейността си Европейският орган по труда

Няма снимка

Зелевите искат още малко грижи

В краят на есента те остават в градината Има още малко грижи за късното главесто зеле и карфиола, а също и за броколито и брюкселското зеле, ако ги отглеждате