Напояване през сателити и интернет на нещата модернизират земеделието в Кипър

11 юни 2019 Агробизнес 0     
Няма снимка
1 2 3 4 5 6
 

Институтът за селскостопански изследвания в страната е обявен от ЕС за център за върхови постижения в агроиндустрията и околната среда

Бранислава Бобанац

Първият “умен” водомер, който спестява вода, използвана за напояване, заработи в Кипър. Пилотната фаза за прилагането на разработката на учени от Института за селскостопански изследвания в страната и Кипърския Технологичен университет започна в началото на тази година в 20 фермерски стопанства в района на Пафос, в западната част на острова, и ще продължи две години.

Проектът е част от научно-изследователската програма SWOSOIP (Смарт система за оптимизация на процеса на напояване), която се реализира с използването на сателити и финансиране от Европейската космическа агенция.

Модерните технологии в сферата на трансгеномиката и биоинформатиката ще навлязат в земеделието на острова чрез бъдещия Център за микробиология на околната среда и биотехнологии, където ще бъде инсталирана и първата в страната банка за микроорганизми. Договорът за изграждането на новата национална инфраструктура, която ще подпомага аграрния сектор, бе подписан през януари тази година между Института за селскостопански изследвания и Фондацията за научни изследвания и иновации в Кипър.

“Интернет на нещата, мобилни приложения, роботика, интелигентни сензори, сателитни и GPS наблюдения и дистанционно управление - всички тези нови технологии придобиват ключово значение за устойчивото селско стопанство. Те напредват с много бързи темпове и ще трансформират аграрния сектор по цялата верига, от полето до трапезата, като подобрят производителността и рентабилността му. Затова и нашата научно-изследователска дейност сега се фокусира върху развитието в Кипър на модерно, “смарт” земеделие чрез въвеждането на иновации”, подчертава за в. “Български фермер” д-р Дора Химониду, директор на кипърския Институт за селскостопански изследвания.

Базираното в Никозия научно звено е водещият център на аграрната наука в Кипър. Институтът е създаден през 1962 г., две години след обявяването на независимостта на средиземноморската държава, в сътрудничество с ООН и нейната Организация по прехраната и земеделието(ФАО). Най-високата оценка за работата му е признаването му от Европейския съюз през 2000 г. - четири години преди Кипър да бъде приет в Общността, за Център за върхови постижения в селското стопанство и околната среда.

Днес институтът е

“модел” за съчетаването

на знания, иновации

и практически решения 

за развитие на селскостопанското производство в Кипър”, посочва неговата директорка. Научната му програма е в съответствие с приоритетите, заложени в Националната стратегия за интелигентна специализация (National Smart Specialisation Strategy). Д-р Химониду гарантира, че изследванията на учените в него и редицата високотехнологични проекти, които в момента се реализират с тяхно авторство, допринасят за интелигентния растеж на земеделския и животновъдния сектор в страната - тенденция, която засилва конкурентоспособността на кипърската аграрна индустрия.

Един от тези иновативни проекти, от който се очаква да помогне на селското стопанство на острова да се пребори със засилващите се горещини и суша в региона на Източното Средиземноморие, е смарт-системата за оптимизация на процеса на напояване. С нея за първи път в Кипър се осъществява програма, финансирана от Европейската космическа агенция.

В центъра на новото дистанционно поливане е “интелигентия” водомер, разработен от учени от института и Технологичния университет, които предвиждат след приключването на пилотния проект да го патентоват.

Измервателният уред ще получава данни от сателити за автоматично напояване на определени култури, като той ще отговаря на индивидуалните нужди от вода на всяка култура. Когато оптималният обем вода премине към културата, водомерът ще даде знак за спиране на потока. Чрез данни от сателита ще се следи всекидневно колко вода е необходима на всяка култура, какво количество тя е “изпила” и колко се е изпарила от почвата. Към водомера директно ще се изпращат данни за точните количества вода, от които различните култури се нуждаят, и ще се поддържа стабилен воден баланс.

Научният екип очаква прилагането на “умния” водомер да окаже значително влияние върху управлението на водите за напояване, което е особено сериозен проблем в Кипър заради засушаването през последните години. Целта е да се постигне оптимално използване на водните ресурси, включително канализационни води, и да се избегне разпиляването на ценния ресурс, като същевременно се рационализира производството на културите.

Според първоначалните разчети на изследователите разходите за фермерите се отнасят най-вече до закупуването на новия измервателен уред, чиято цена към момента се изчислява на 500-800 евро, но с универсалното прилагане на програмата тези средства могат да бъдат намалени или субсидирани. Цената за използването на сателита не е висока.

Оптимизацията на напояването като фактор за повишаване на производителността в земеделието е и сред пилотните инсталации, които ще бъдат реализирани от консорциум от организации от Гърция, Словения и Кипър, представен от Института за селскостопански изследвания. Общият им проект CYSLOP е насочен към създаване на клъстер от иновативни цифрови предприятия в агробизнеса.

Чрез селскостопанския си научен център Кипър се включи и в 

най-голямото

европейско

начинание 

за интернет на нещата в агросектора, което се осъществява в момента. Проектът IoF2020 (Internet of Food & Farm 2020) стартира през февруари 2017 г. в Амстердам и се финансира от ЕК с 30 млн. евро в рамките на програмата за научни изследвания и иновации “Хоризонт 2020”.

Кипърският институт вече участва в пилотните проучвания по проекта, чиято задача е да изследва потенциала на технологиите от типа интернет на нещата за развитието на интелигентното селско стопанство и хранително-вкусовата промишленост в Европа, както и да ускори тяхното инсталиране и прилагане във фермите.

От полза за бъдещето на селското стопанство в Кипър ще е и първата в страната банка за микроорганизми, която предстои да бъде изградена. Тя ще съдържа за първи път събрана база данни за микробния генетичен материал на сухоземните екосистеми на острова и ще съхранява микроорганизми. Кипърските почви ще бъдат изследвани с модерни технологии като трангеномиката и резултатите ще са в помощ на производителите.

Банката е част от проекта за изграждане на Център за микробиология на околната среда и биотехнологии към Института за селскостопански изследвания. Необходимите за него средства - 900 000 евро, се осигуряват от европейската програма RESTART 2016-2020.

Една от най-амбициозните цели, които си е поставил Институтът за селскостопански изследвания, е създаването в Кипър на Център за върхови постижения в областта на селскостопанската геномика.

Проектът AGRICYGEN, който се осъществява от консорциум от 7 научни организации от 4 страни (Кипър, Великобритания, Франция и Германия/, е насочен към увеличаване на продуктивността на животните чрез модерни технологии и генетични подобрения. Целта е да се създаде ядро от овце и кози с високи генетични стандарти и продуктивност, обяснява д-р Химониду. Положителни резултати в тази насока ще подкрепят устойчивостта на животновъдния сектор и ще увеличат възможностите на хранително-вкусовата промишленост за предлагане на млечни продукти. Конкретно за Кипър това означава по-голямо производство на традиционното сирене халуми, водещ експортен продукт на страната.

Основната бариера, която трябва да се преодолее, за да се използва пълноценно интернет на нещата за развитието на интелигентното земеделие, е промяна на културата и манталитета на фермерите, твърди директорката на кипърския изследователски институт д-р Химониду. Според нея земеделските производители трябва да бъдат обучени и подготвени, за да оценят предимствата и възможностите, които идват с новите технологии, само така те ще могат да се включат активно в трансформирането на своето стопанство чрез “умни” техники.

Затова Институтът за селскостопански изследвания действа и като учебно звено. Той е център за събиране, оценка и разпространение на информация по селскостопанските въпроси и е включил в обхвата на дейностите си обучението на професионалисти от агроиндустрията, специалисти по земеделие, фермери. “За нас много важна е тристепенната връзка изследване - образование - изпълнение, която гарантира, че резултатите от научните изследвания се прилагат широко в практиката от крайните потребители”, заявява д-р Дора Химониду.

Сред многото европейски и световни партньори на кипърския селскостопански институт, с които той работи по съвместни проекти, 

има и български 

научни звена

Споразумение за сътрудничество свързва института в Никозия със Селскостопанската академия на България, а меморандум за разбирателство очертава взаимните интереси на кипърския научен център и Агробио института към Селскостопанската академия в България. Съвместни изследвания за адаптиране на растителни генетични ресурси, съвместни експерименти по нови и подобрени растения и селскостопански технологии, участие и представяне на общи проекти за финансиране от международни и национални организации са част от направленията, в които според д-р Дора Химониду кипърската и българската аграрна наука могат задено да постигнат успехи.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Агробизнес
Няма снимка

Колебания на зърнения пазар

Събирането на реколтата напредва активно в Европа и Черноморския басейн. Във Франция дъждовете, дошли от Ламанша, подтикнаха фермерите да ускорят работата на терена.

Няма снимка

Шефът на ДФ "Земеделие" Живко Живков подаде оставка

През тази седмица неприятни събития в Държавен фонд "Земеделие" удариха доста силно върху авторитета на оторизираната от ЕС българска разплащателна агенция, през която за 7 години минават 7,5 млрд.

Няма снимка

Еврокомисията отчита ръст при биологичните стопанства в ЕС

Според последни данни биоземеделието напредва Равнището на бедност в селските райони на общността е продължило да спада, а през 2016 г. и 2017 г. ръстът на биоземеделието е напреднал и е достигнал

Няма снимка

Следете през 2-3 г. pH на почвите, хумуса и хранителните елементи

Съветва проф. Венета Кръстева от Институт “Пушкаров” Диана Ванчева Немалка част от българските фермери вече имат пълно доверие на почвените изследвания и се опират на тях,

Няма снимка

Последни пазарни данни на МЗХГ

Според оперативния анализ за основни земеделски култури на аграрното министерство към 11 юли т.г. последните данни за пшеница и ечемик сочат ръст на продукцията от двете култури съответно с 22,

Няма снимка

На производителите на българска роза вече не им е никак розово

 Искат по-скоро отраслов закон и мерки за решаване на проблема с работната ръка МЗХГ обеща да обсъди идеи на експерти как да окаже помощ на розопроизводителите - исканията са за средства за зимни

Още от Фермер
Няма снимка

Африканската чума влезе в свинеферма със 17 хил. животни (Обзор)

Тя е в русенско село. Умъртвяват всички прасета в радиус от 3 километра Африканската чума стигна до индустриален свинекомплекс в България, съобщиха от Българската агенция за безопасност на храните

Няма снимка

Втори път пластмасова бутилка - риск от норовирус

Да не го причиняваме на децата през лятото Проучване, публикувано в канадското списание за обществено здраве, представи тревожни резултати от проби с използвани двукратно и трикратно

Няма снимка

Как да подготвите семейството отглеждач на новата майка

Най-важното изискване за него е да бъде много силно семейство. Препоръчително е семейството да е в 12-рамков кошер. Трябва да е много силно с няколко пити мед и прашец, много люпещо пило,

Няма снимка

Възпитаното куче слуша стопанина си

Какво трябва да умее да прави? Всеки стопанин на куче сам решава какво да разрешава и какво да забранява на своя любимец. И така какво трябва да умее да прави възпитаното куче: Носи намордника със

Няма снимка

По качествени плодове с помощта на листен тор

Листното торене може да започне още при възобновяване на вегетацията и да продължи до след беритбата на плодовете. Сега, а и на по-късни етапи, може да се използва българският листен тор лактофол

Няма снимка

Лесен пай с праскови

Рецептата е на Илиана Атанасова от Пловдив Ако в хладилника ви се намира пакет бутер тесто, а реколтата от праскови вече е узряла, опитайте да направите този лесен и много вкусен пай.