В очите на Европа сме хоби зайцевъди

21 юни 2019 Животновъдство 0     
Няма снимка
1 2 3 4
 

Трудности спъват родното производство, а то всъщност е реално и печеливше

Гергана Младенова, Маргрет Даскалова

Асен Върбанов от плевенското село Санадиново отглежда зайци от 2002 г. Тогава, когато това "въдство" било хит, била създадена "Националната асоциация на зайцевъдите", имало и сдружения в почти всеки областен град. Към днешна дата той е член на Управителния съвет на Асоциацията, но бумът от 2002 г. вече е само спомен.

Тенденцията за упадък на зайцевъдството е очевидна и от аграрния доклад на МЗХГ за последните 5 години. Ако през 2015г. са отчетени 52 хиляди зайци, то през 2016г. те са едва 36 366, а изменението е минус 30 на сто. Според Министерството:

"Въпреки добрите природно-климатични условия и наличието на традиции в отглеждането, развитието на зайцевъдството е слабо застъпено в страната, поради наличието на редица трудности, като:

недобра професионална подготовка на зайцевъдите;

остаряло оборудване;

високи производствени разходи, които често надвишават изкупните цени;

липса на стабилни стратегически експортни пазари и партньори;

силна зависимост на износа на заешко месо от конюнктурата на външните пазари;

липса на директни субсидии за фермерите-зайцевъди;

недостатъчно развит научен потенциал за осигуряване на сектора;

недостатъчен маркетинг и мениджмънт на българския пазар."

(извадка от ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО (АГРАРЕН ДОКЛАД `2017)

Според сайта "zaicite.com" (български специализиран портал, посветен на зайците и зайцевъдите) в страната ни има точно 1623 зайцевъди, а само в Плевенска област, където е и фермата на Асен, са регистрирани 80. Невъзможно е да разберем с какъв капацитет работи всяко едно от регистрираните стопанства или дали животните им са отчетени от МЗХГ, но Върбанов твърди, че ферми с над 20-30 майки се броят на пръсти, а за повече изобщо няма смисъл да се говори.

Парадокси и феномени в родното зайцевъдство има много, категоричен е фермерът. Например фактът, че животновъдството в страната е приоритет. Да, но това не важи за зайците. Перото не се субсидира от ЕС, не се подкрепя и от държавата. В същото време се оказва, че е достатъчно работещо и печеливше. Особено в селските райони, където вариантите за доходи не са кой знае колко.

- Печалба от зайцевъдство се реализира, дори да си купуваш всичко необходимо (фуражи, оборудване и т.н.) - казва опитният зайцевъд. Според неговите изчисления, при отглеждането на 50 майки и техните приплоди спокойно се изкарва една прилична заплата от около 600-700 лв. на месец, при това за около 2 часа работа на ден.

Естествено, не е лесно. За да има успех, фермерът трябва да е "мултифункционален" - да храни зайчетата, да чисти клетките, да помага при заплождането, да разпределя малките, да овладее и усъвършенства тънкостите и т.н. и т.н.

Но да се върнем на заплатата. Колкото повече се занижават разходите, толкова повече печалба се реализира, нали така?. Затова затвореният цикъл и тук е от съществено значение

Асен Върбанов обработва 50-60 дка земя. Засява предимно зърнено-житни култури като ръж, ечемик, овес, пшеница, царевица, слънчоглед. Към собственото зърно купува и добавя люцерна, шротове, креда, витамини и други, и сам си прави гранулираната смеска за изхранването на зайците. По този начин спестява една голяма част от вложенията за фуражи. Оборудването също е негово дело. Ако една клетка струва между 60 и 100+ лв, (като цената не определя качеството), той плаща само материалите и сам си я изработва. Ето още един съкратен разход. Така, вместо 600-700 лв, той реализира повече от двойна печалба. В стопанството няма работници, а грижата за животните е изцяло в ръцете на семейството.

Ето и малко цифри: за отглеждането на 50 майки са необходими 150 клетки. Ако вземем най-ниската цена за клетка, излиза, че вложението за оборудване на помещението е на стойност минимум 9000 лв. В тази сума не влиза цената за животните, система за отопление и охлаждане, водоснабдителна система и др. Но с инвестиция от около 10-15 хиляди лв спокойно може да се стартира икономически ефективно стопанство за дребен фермер. На фона на останалите видове животновъдство и първоначалните инвестиции за тях, тази цена е повече от приемлива.

А ето и още една сметка: Една зайка ражда средно 8 малки. В рамките на една година, при добри грижи, може да се заплоди 6-7 пъти. В зависимост от предназначението, продажната цена е приблизително следната: едномесечно зайче - 10 лв, двумесечно - 20 лв, тримесечно - 25 лв. На 3 месеца теглото на зайчето варира между 3 и 3,500 кг живо тегло, в зависимост от породата. Разходът за отглеждане на едно зайче до 3-месечна възраст, с тегло около 3 кг, възлиза на около 11 кг гранулиран фураж. Цената на килограм гранули е 65-70 стотинки. Минимумът да "задържиш главата над водата" е продажбата на поне 4 зайчета от всяка една майка, при всяко едно заплождане.

Асен си е подсигурил и пазара. Той основно реализира продукцията си на 3 борси за месо в София. В началото на пролетния сезон продава и заплодени женски, малки зайчета и мъжкари за разплод. Хората ги купуват, доотглеждат ги според вижданията си, а през есента "дамазлъкът" отива във фризера. Фермерът твърди, че търсенето е доста по-голямо от предлагането. Самият той е принуден да отказва заявки, затова предвижда в близко бъдеще фермата му да се разрастне.

А ето и още един парадокс

В големите търговски вериги се предлагат вносни цели зайци (т.нар. "цигулки") с тегло около 1,2-1,3 кг. В същото време търсенето е ориентирано към по-едри животни, които са подходящи за разфасоване.

Тази тенденция не е само у нас. В световен мащаб има свръхпроизводство на дребни зайци за месо и свръхдефицит на такива за разфасоване. Причината е, че промишленото производство на зайци за месо е до голяма степен механизирано. Икономически неефективно е за големите производители да отгеждат животните повече от 70 дни. Практически невъзможно е 85-90-дневен, голям заек да се обработи механизирано, така че да се подготви за продажба. Странно, нали?

- В очите на Европа ние сме по-малки и от хоби зайцевъди - твърди Асен. - Навън отглеждането на по-малко от 200 майки не е никакво промишлено производство. За икономическа ефективност пък, може да се говори при 800-1000 женски, като повечето големи производители разполагат с капацитет от 7000-8000. През кланиците минават хиляди зайци на ден. У нас има едва няколко регистрирани кланици.

Принудени сме сами да си колим стоката. Тарифата за тази "услуга" е висока, а и колачите хитреят на дребно и "изхвърлят" повече от необходимото или обявяват, че животното е болно и черният му дроб не става за ядене. Познайте защо? По този начин загубите ни са големи и ние не можем да си го позволим. Можем ли да стъпим на световния пазар по тази логика? - задава риторичен въпрос Асен Върбанов.

От тук следва още един голям проблем за зайцевъдите у нас. Законодателството, приравнено към европейското и контролният орган "спъват" желаещите да се занимават със зайцевъдство още в първите стъпки за създаване на стопанство. Изискванията в наредба 44 за ветеринарно-медицинските изисквания към животновъдните обекти и самото регистриране на животновъдно стопанство са меко казано неоправдани.

- Първоначалната инвестиция от 15 000 лв ще скочи двойно, ако се изпълнят всички вписани изисквания. - твърди още фермерът.

От срещата със зайцевъда Асен Върбанов се породиха много въпроси, но най-фрапантен е този за отношението на държавата и законодателството към този сектор.

Хем е приоритетно, хем не е. Хем работи и печели, хем "разходите често надвишават изкупните цени", хем има пазар и голямо търсене, хем има "недостатъчен маркетинг и мениджмънт на българския пазар" и "липса на стабилни стратегически експортни пазари и партньори". Можем да продължаваме с противоречията, има много такива. Изглежда обаче, че връзката някъде е скъсана, а за да стъпи родното зайцевъдство на световен пазар е необходима държавна политика, подкрепа и стимул.

Колко ли семейства в селските райони могат да бъдат като Асен Върбанов? Колко ли могат да се издържат от зайцевъдство, ако им се подаде ръка или поне се улесни процедурата? Все говорим за обезлюдяване на селските райони, за липсата на работни места там, за сезонните бягства на хората във ферми в чужбина... Е, тогава защо зайцевъдството да не стане приоритет?

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Животновъдство
Няма снимка

Добри новини за европейските птицевъди: Увеличено търсене и по-добри цени

Последната прогноза на Еврокомисията обещава високи цени и увеличен пазар на птичето месо. Европейският пазар на птиче месо се очаква да нарасне с 2,5% тази година.

Няма снимка

Производството на свинско месо в ЕС остава стабилно, на говеждото - намалява

Европейското производство на свинско месо ще остане стабилно. Очаква се, че през 2020 г. то ще се увеличи с около 1,4%. Търсенето на свинско месо през 2019 г.

Няма снимка

32% намаление на антибиотицитe в испанските животновъдни ферми

В периода 2014-2017 г. общото потребление на антибиотици в испанското животновъдство е намаляло с 32,4%, съобщава Ncbi въз основа на данни на фармацевтични лаборатории.

Няма снимка

Предпазваме промишлените свинеферми от АЧС с депопулация на дивите свине

Стартира депопулация на дивите свине с цел предпазване на промишлените свинеферми от зараза със смъртоносния вирус на африканската чума по свинете (АЧС).

Няма снимка

600 хил. долара достигнаха загубите на камбоджанските свиневъди заради АЧС

Заради африканска чума по свинете в камбоджанските провинции Ратанакири, Тбонгхмум, Свей-Рьенг, Такео и Кандал са загинали 3 211 свине, съобщава AsiaNews.

Няма снимка

3,3 млн. свине - унищожени заради АЧС във Виетнам

От момента на появата на АЧС във Виетнам опасното вирусно заболяване по свинете вече е потвърдено във всички провинции на страната с изключение на Нинтхуан, съобщава VietNam News.

Още от Фермер
Няма снимка

Чака ни слънчева и топла неделя, във вторник идват дъждове

През нощта ще е ясно и тихо. Утре ще е предимно слънчево, след обяд - с временни увеличения на облачността. В Източна България ще духа слаб до умерен югоизточен вятър.

Няма снимка

5 основни катаклизми през лятото и как да защитим градината от тях

Защита от късни студове Под късни измръзвания се има предвид понижаване на температурата на въздуха под 0 градуса в район, където вече е стабилното топло време.

Няма снимка

Можете ли да работите с апарата за пчелни майки

Монтирайте касетата в добре изградена пчелна пита, в която е отглеждано пило. Касетата се закрепва с помощта на видия. Поставяте питата с монтираната касета в пчелно семейство,

Няма снимка

Какъв ли цвят ще бъде хортензията?

Изборът на тор ще реши дали да е розова, или синя Хортензията ми не може да реши какъв цвят иска да бъде. Имам я от години и досега винаги си е била розова.

Няма снимка

Бактериални болести по доматите

Доматите се нападат от някои бактериали болести. Най-опасните са бактериално петносване и бактериално струпясване. По плодовете се появяват малки, воднисти петънца, които по-късно стават черни,

Няма снимка

Кършенето има и плюсове, и минуси - научете ги

Не го правете при слаборастящи асми Получихме няколко въпроса от наши читатели тези дни за това дали при асмите в двора да кършат или да се въздържат.