Вредители по царевицата през лятото

19 юни 2019 Растениевъдство 0     
Няма снимка
 

Дукена Жолева, агрометеоролог при НИМХ

През по-късните фази от вегетацията на царевицата сериозни щети нанася царевичният стъблопробивач (Ostrinia nubilalis).

Възрастните индивиди са пеперуди със светлокафяв до бледожълт цвят и при разперени криле достигат до 27-32mm. Женските пеперуди са по-едри от мъжките. Ларвата (гъсеницата) е жълтосива, често с чевеникав оттенък, с тъмна надлъжна ивица.

Царевичният стъблопробивач има две поколения годишно. Повреди по царевицата нанася второто поколение. Пеперудите от второто поколение снасят яйцата си по долната повърхност на листата. През периода на яйцеснасяне при царевицата протича фенофаза изметляване. Отначало гъсениците се хранят в пазвите на листата, а по-късно те навлизат в стъблата и дълбаят ходове.

Жизнеността на гъсениците на царевичния стъблопробивач в голяма степен зависи от влажността на въздуха. Оптимални условия за развитието на гъсениците се създават при влажно време, при относителна влажност на въздуха 90-95% и температури от порядъка на 23-28ºС. При влажност < 90% загиват до 50% от новоизлюпените гъсеници.

Гъсениците на царевичният стъблопробивач повреждат стъблата, метлиците и зърната на царевицата. Царевичните стъбла, в които вредителят е издълбал ходове много често се пречупват. В кочаните гъсениците проникват под обвивните листа и се хранят със зърната на царевицата (през фаза млечна зрелост). Развитието на ларвите продължава до началото на август. По-късно те изпадат в диапауза и зимуват като възрастни гъсеници в повредените стъбла на царевицата, в растителните остатъци и плевелната растителност.

Борбата срещу царевичния стъблопробивач се провежда чрез система от мероприятия, в която важно място заема агротехниката: унищожаване на растителните остатъци и на зимуващите в тях ларви; борба с плевелната растителност, използване на устойчиви сортове и др. При необходимост инсектицидно третиране срещу ларвите се провежда преди вгризването им в стъблата. Прагът на икономическа вредност (ПИВ) е 90% нападнати растения във фаза изметляване, с 3-4 повреди на растение.

Сериозни повреди по царевицата нанасят представителите от семемейство

нощенки - Noctuidae

Насекомите от това семейство са активни главно през нощта, откъдето носят името си. Опасен вредител по царевицата е памуковата нощенка – Helicoverpa armigera = Chloridea (Heliоthis) obsolete. Повреди нанася ларвата (гъсеницата). Тя достига дължина 40 mm, оцветена е в различни нюанси – от тревистозелено до кафяво.

Памуковата нощенка има до три поколения годишно. Пеперудите от първо поколение летят през май, от второто - през юни-юли, а от третото - през август-септември. Най-вредно е второто поколение на памуковата нощенка. Гъсениците от второто поколение повреждат царевицата през месеците юли-август. Младите гъсеници се хранят със свилата, а по-късно правят ходове в кочаните на царевицата. Повредените кочани се нападат във висока степен от гъбни патогени (фузариоза). Какавидите от последното поколение на памуковата нощенка зимуват в почвата на дълбочина 4-8см. При този неприятел няма определен ПИВ.

Борба – с агротехнически мерки (борба с плевелите, качествено провеждане на почвените обработки). С дълбоката оран се унищожава голяма част от зимуващите какавиди на памуковата нощенка. При необходимост третиране с инсектициди се провежда срещу ларвите от I възраст. По-възрастните ларви са по-устойчиви на действието на препаратите. За да бъде успешна борбата срещу този вредител, се препоръчва второ третиране - 6-8 дни след първото.

През юли повреди по царевицата нанасят

листните въшки

Най вредни от тях са видовете Aphis evonymi и Rhopalosiphum maidis.

Aphis evonymi се среща в местата, където е разпространен чашкодрянът и се отглежда царевица. Този вид е с черно (чернозелено) тяло с восъчен налеп. Зимува като яйце по основния си гостоприемник - чашкодрянът. В началото на пролетта (края на март) ларвите смучат сок от пъпките на чашкодряна. Въшките преминават по царевицата по време на фаза изметляване. През третото десетдневие на юли те се размножават усилено и се заселват по метлиците, по връхните части на стъблото, в пазвите на листата, в основата на листната петура, по горната и долната листна повърхност. При по-силно нападение въшките смучат сок от обвивните листа на формиращите се кочани. При висока плътност те причиняват побеляване на плевите на метлиците, възпрепятстват образуването на полен и нормалното опрашване на растенията. При храненето си въшките нараняват растителните тъкани и отделят медена роса. Наличието на медена роса благоприятства развитието на патогени.

След прецъфтяването на царевицата числеността на въшките силно намалява и в средата на август те изчезват. Сухото време (относителна влажност <50%) и високите температури намаляват числеността на въшките и повишават активността на някои от техните врагове – калинки, златоочици, сирфидни мухи и др.

Подобни повреди по царевицата причинява и зелената (царевичната) листна въшка Rhopalosiphum maidis

Борба - Наблюденията за появата и плътността на листните въшки трябва да започнат преди растенията да встъпят във фаза изметляване. Третиране се извършва при ПИВ > 20–30% нападнати растения.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Растениевъдство
Няма снимка

С 10 % по-малко пшеница очакват в Добруджа спрямо реколта 2018 г.

Земеделските стопани в Добричкия регион очакват с около 10 на сто по-нисък добив от пшеницата в сравнение с миналата стопанска година, съобщи председателят на Добруджанския съюз на

Няма снимка

Производителите на торове в ЕС вече планират ново портфолио

Макар че новият регламент не е факт, той върви с още по-бързи крачки към одобрение и налага строги изисквания за съставките Диана Ванчева В последните един-два месеца фермерите в цялата

Няма снимка

Разградените жътвени остатъци обогатяват почвата биологично

Продуктът Уникер увеличава съдържанието на органични вещества и образуването на хумус Ваня Велинска Горна Митрополия Следжътвените остатъци могат да се превърнат в ценна храна за следващите

Няма снимка

Как да опазите ягодоплодните култури от вредители

Производителите на ягоди, малини и другите ягодоплодни култури могат да научат най-новите технологии за опазването им от вредителите. Това може да стане на семинара,

Няма снимка

Биоземеделието има положителен ефект върху здравето на почвата

Дългосрочното въздействие на органичното и традиционното земеделие върху почвата и по-точно на основните почвени микроорганизми, нематоди и макрофауна,

Няма снимка

Фестивал на малината ще се проведе в Лозница

Утре, 10 юли се открива традиционният Фестивал на малината. За поредна година празникът ще се преведе в Лозница, тъй като през последните години районът се обособи като един от най-големите,

Още от Фермер
Няма снимка

Последни пазарни данни на МЗХГ

Според оперативния анализ за основни земеделски култури на аграрното министерство към 11 юли т.г. последните данни за пшеница и ечемик сочат ръст на продукцията от двете култури съответно с 22,

Няма снимка

На производителите на българска роза вече не им е никак розово

 Искат по-скоро отраслов закон и мерки за решаване на проблема с работната ръка МЗХГ обеща да обсъди идеи на експерти как да окаже помощ на розопроизводителите - исканията са за средства за зимни

Няма снимка

България пламва - още едно огнище на чума по свинете в Търговище

Не крийте животните и сами ще умрат, предупреждават ветеринарите Потвърдиха едно ново огнище на Африканска чума при домашни свине в област Търговище - в стопанство в квартал "Въбел",

Няма снимка

Хрупкави бисквити

Продукти: 200 г топено сирене, яйце, 80 г масло, 1 ч. лъж. захар, 1/2 ч. лъж. сол, 1 ч. чаша брашно, 1 ч. лъж. бакпулвер, 2 суп. лъж. прясно мляко, сусам на вкус.

Няма снимка

Огнище на африканска чума по свинете и в Търговище

16 вече са огнищата при домашни свине и 20 са случаите при диви прасета в страната ни Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) потвърди едно ново огнище на Африканска чума при домашни

Няма снимка

Доброто пчеларство е поддържането на млади пчелни-майки в кошерите

Ето защо преценката на пчелната майка е задача номер едно, напомня Рик Фел, преподавател по биология и пчеларство във Вирджинския техническият институт в Блексбърг, САЩ, информира nbps.press.bg.