Заложете следжътвени посеви, за да уплътните сеитбообращението

25 юли 2019 Растениевъдство 0     
Няма снимка
1 2 3 4
 

Като втори култури могат да се отгледат соя, слънчоглед, сорго, грах, овес, суданка както самостоятелно, така и в тревни смеси

Доц. д-р Енчо Мянушев

Уплътняването на сеитбообращенията у нас се постига чрез въвеждането на т. нар. междинни култури, които се засяват и дават добив през интервала между прибирането на предшестващата основна култура и засяването на следващата основна култура.

След прибирането на основните есенно-зимни култури - ечемик, пшеница, ръж, за периода от средата на юли както до началото на октомври, така и до следващата пролет, площта остава незаета с растения.

За да се използват оптимално почвено климатичните условия, както и слънчевата радиация, е необходимо да се използват междинни култури. Те са важен източник за получаване на допълнителен фураж за домашните животни, а някои от тях се използват и за зелено торене.

Те удължават срока на използване на слънчевата светлина, извличат азота от почвата и с това предотвратяват неговото измиване от летните и зимни валежи, защитават почвената повърхност от водна и ветрова ерозия, намаляват скоростта на оттичане на водата и силата на вятъра.

За условията на земеделската практика у нас приложение намират две форми на уплътняване - втори следжътвени култури и зимни предкултури.

За получената продукция от междинните култури не се изискват допълнителни обработваеми площи, а се използва благоприятният за вегетацията период между отглеждането на две редуващи се основни култури върху едно сеитбооборотно поле.

В равнинните площи на България има температурни условия за успешно развитие и узряване на много полски култури, отглеждани като втори култури след прибирането на зимните житни и някои пролетни култури, особено ако се засяват след ечемик и поникнат в началото и средата на юли.

До падането на първата слана има средно 120-125 дни, набира се сума от активни температури в размер на 2 400-2800 градуса, които са достатъчни за нормалното развитие и узряване на много полски култури, отглеждани за зърно или за зелена маса.

През този период в равнинните райони температурите са доста високи, атмосферната влажност е сравнително ниска (с изключение на отделни години, каквато беше 2018 г.), изпарението от почвата и растенията е голямо.

Но на наклонените терени всичко е обратно. Без да има поливки за поникване и ако не падне дъжд, вторите култури имат слаб растеж и дават слаба реколта, Това са обстоятелства, които ги правят стопански ниско ефективни, т. е. ниско печеливши, ако въобще може в такива случаи да се говори за печалба.

При осигурено напояване (което засега трудно става) почвено-климатичните условия в нашата страна позволяват отглеждането на вторите култури. По-голямата част от следжътвените култури се отглеждат за зърно, за зелена маса директно използвана в свежо състояние или след силажиране за изхранване на стопанисваните животни.

Засега най-предпочитаната култура за тези цели е царевицата за зелено. От нея се получават около 3 000-3 500 кг /дка, но е необходимо да се направи правилен подбор на сортовете, били те директни или хибридни.

Като втори култури могат да се отглеждат ранни сортове соя, слънчоглед, сорго, грах, овес, суданка и др., засети в смески. От смесените посеви най-благоприятни са житните и бобовите култури.

Ранните и средноранните сортове соя (но при напояване) могат да се отглеждат като втора култура за зърно и за зелена маса.

Добивът от соя се движи около 120 кг/дка зърно, а смеските ѝ с царевица достигат до 3 000 кг зелена маса от декар.

Там, където успешно се провежда поливане, грахът също може да се отглежда като следжътвена култура в чист или в смесен посев с овес. Подходящи предшественици за него са ечемикът, пшеницата или рано прибраната царевица за силаж.

Предимството на граха като втора култура пред царевицата е, че не страда от ниски температури през есента и получената зелена маса е с по-високо протеиново съдържание.

При неполивни условия уплътняването става със зимни предкултури: репко, рапица, ръж, тритикале, зимен фуражен грах, зимен фий и смески от тях. Те се засяват през есента, поникват и се развиват до настъпване на зимата. През пролетта усилено нарастват, като използват натрупаната влага в почвата от есенно-зимните валежи. Зимните предкултури остават на полето до момента на засяването на основната култура.

Репкото е типична зимна предкултура с високо съдържание на протеин. При добра агротехника то е отлична предкултура за царевицата, при която добивът се доближава до царевицата, отглеждана без предкултура. При късна сеитба, обаче, добивът му се компрометира.

До настъпване на зимата репкото трябва да има пет листа на розетка. Наши аграрни учени са установили, че за условията на Софийския регион първенец по добив на зелена маса е репкото, на сухо вещество са ръжта и тритикалето, а с най-високо качество суров и смилаем протеин се отличават зимният грах и смеската грах плюс тритикале (Николова 1993).

Забележим е благоприятният ефект на втората култура върху заплевеляването на пшеницата, въпреки прилагането на хербициди. Броят на плевелите при безсменна култура без уплътняване е три пъти по-голям, отколкото в ежегодно уплътняваната такава.

Уплътнявани сеитбообръщения могат да се изградят и при тютюна. При него се избират различни междинни култури: пролетен фий, зимен фий, зимен грах, лупина и др. Зимните междинни култури се засяват през първата половина на октомври, а пролетните - рано напролет. Те се окосяват или заорават в началото на май - 20 дни преди засаждането на тютюна.

С въвеждането на зимния фий като междинна култура се получава една реколта повече, увеличава се и добива на тютюна, а през зимата площта е под защита на култура със слята повърхност, която я предпазва от ерозия на почвата.

Но такива резултати се получават само при поливни условия. При неполивни условия, въвеждането на междинните култури (зимен фий, зимен грах) причинява не увеличение, а значително намаляване на добива на тютюна.

В някои стопанства се налага освен полски сеитбообръщения да се въвеждат и специални сеитбообръщения. Това се отнася за тези ферми, в които се отглеждат повече култури с високи изисквания по отношение на почвените и производствените условия. Такива култури са оризът, зеленчуците, тютюнът, памукът, конопът и др.

Оризът се отглежда главно под вода и вирее с успех на богати с хумус почви с непропусклив подпочвен слой.

Зеленчуците намират най-добри условия за растеж и развитие на плодородни почви и се нуждаят от торене и често напояване.

Тютюнът дава висококачествени листа върху така наречените яки - това са плитки, рохкави и топли почви.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Растениевъдство
Няма снимка

В Ямболско вече реколтират слънчогледа

По оперативни данни в петте общини на областта с маслодайната култура тази година са заети 340 000 декара. От тях 14 000 дка са засети с шарен слънчоглед.

Няма снимка

Най-едрите плодове и зеленчуци ще бъдат претеглени на Празника на плодородието в Шабла

На Празника на плодородието в Шабла, който отново ще събере стопаните на Кръстовден  (14 септември), ще бъдат претеглени най-едрите плодове и зеленчуци, отгледани през лятото,

Няма снимка

Киселите почви трябва да се варуват и след това да се внасят калиеви торове

Важно е варовикът да бъде фино смлян, съветва доц. д.с.н. Веселин Кутев Калцият е безусловно необходим за нормалното протичане на процесите на деленето на клетките и фотосинтезата.

Няма снимка

С подходяща тревна смес ще разнообразите сеитбооборота

Изготвят се индивидуални рецепти, които са съобразени с производственото направление на стопанството Разнообразни треви, които могат да се комбинират в тревни смеси, предлага фирма Флориян.

Няма снимка

Понижение в производството на картофи, домати и силажна царевица

Има ръст в производството на грах, пъпеши, дини, фасул, пролетен ечемик, овес и сорго. Към 8 август 2019 г. при повечето от основните пролетни култури, с изключение на картофи, домати,

Няма снимка

Идеи от френските лозари

Ще идват и у нас чрез обмяна на опит В края на юли експерти от националната служба за съвети, заедно с нашифермери, посетиха град Бордо във Франция и пристигнаха обратно тук с много интересни

Още от Фермер
Няма снимка

Кучетата вече сменят козината

Кучетата от различни породи, както и отделните кучета от една и съща порода, губят и отново "придобиват" козина с различна скорост. Ако кучето живее в топло жилище (без климатик),

Няма снимка

Рапицата на Euronext се търгува на нов максимум

Еврото се опитва да се стабилизира, все още под 1.1100 спрямо долара. Финансовите играчи са предпазливи, предвид настоящите икономически фактори и първите признаци на рецесия.

Няма снимка

Здравословна салата с домати и маслини

За приготвянето ще са ви нужни само петнадесет минути Продукти: 2 бр. пилешки гърди, 2 домата, 80 г черни маслини, 3 стръка целина, зелен лук, 1 суп. лъж. оцет (за предпочитане ябълков), 3 суп. лъж.

Няма снимка

"За" и "против" отводките и майките (особено свищеви), произведени през август и по-късно

Провокиран от негативното отношение на доста колеги за отводките и майките (особено свищеви) произведени през втората половина на лятото реших да открия тази тема..

Няма снимка

Максимално опазване на новородените зайчета

Съвети на опитни зайцевъди Какво е важно, за да съхраните всички новородени зайчета? Предлагаме ви съветите на опитни стопани: Преди очакваното раждане периодично проверявайте дали самката е родила.

Няма снимка

Присаждането се прави бързо

По това време на вегетацията овощните дръвчета вече са образували клонки, на които има добре оформени пъпки. Именно те се използват при присаждането на пъпка, или т. нар. околиране.