Може ли новата ОСП да спаси селата ни?

13 август 2019 Агробизнес 0     
1 2
 

Експерти настояват това да стане чрез териториални мерки на базата на агломерациите

Радина Иванова

Защо в Европа хората живеят добре в малките градчета и села? Там има всичко от фермата на татко и дядо, до училището, здравния пункт и т.н. Пък у нас дори някои градски центрове вече са заприличали на бедни села.

Уви, Програмата за развитие на селските райони не помогна, затова тя трябва коренно да се промени. Това мнение поддържат и членове на Националната селска мрежа, които неотдавна направиха работна среща за бъдещето на ПРСР в новата ОСП 2021-2027.

От една страна, държавата разчита, че аграрният сектор ще облагодетелства и възражда малките населени места, от друга - тя нищо не прави. А не малък процент европейски субсидии отиват там.

Изводът е, че нефективно работещи демографски и регионални политики измайсториха най-голямата болка на българското земеделие и село - бягството на хората оттам. В резултат на това се появи и липсата на квалифицирана и постоянна работна ръка, от която страдат вече десетки земеделски производители, които притежават пазарни възможности за развитие на бизнеса си, но нямат на кого да разчитат.

Защо досегашната ОСП не можа да реши този така наболял проблем? Според Светла Василева, председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието (ФЗНС), коренът е в противоречието между ПРСР и социалните и регионални модели. Програмите не предлагат обучения и преквалификация (мярка трансфер на знания) на наемния работник, те са насочени изцяло към производителя.

В крайна сметка работникът не е приоритет в ОСП, което ако не се промени, ще изгубим още села.

Ясно ни е, че не можем да си позволим държавни схеми за привличане на хора в необлагодетелствани райони, както в Канада, Австралия, Швейцария, Италия.

Това, което обаче можем да направим, за да не загробваме селата си, са административни и регионални промени, които можем да въведем с новата ОСП, смятат експерти на Националната селска мрежа, които имат задачата да дадат идеи на МЗХГ за новия програмен период.

Първо китни общини

и след това можем да мислим за китни селца.

Игнорираните от политиците и управляващите органи, териториални мрежи на малките градове са важни ориентири за хората в селските райони (местата, където изпращат децата си на училище и имат достъп до медицински и други услуги), подсети в скорошен доклад за селските райони по света директорът на ФАО - Жозе Грациано да Силва.

И това е универсален принцип, който в България ни е убягнал. Малкият град - общински център, трябва да е връзката между провинция и големи урбанистични средища.

Управляващите трябва да признаят значимата му роля в демографските и регионални политики, да насочват средства именно там, за да изравнят публичните услуги с тези на големия град и така да бъдат по-привлекателни. Когато близкият град се развива и осигурява по-големи възможности за жителите си, дребните земеделски стопани също участват по-сериозно в икономическия кръг.

Реформа в структурата на регионите

и в дефиницията за селски райони, това обширно дискутираха членовете на НСМ на работната си среща и бяха единодушни, че такава у нас е наложителна. Възможно е това да стане, ако следваме дефиницията на ЕК за селски район, която обхваща по-голяма агломерация.

И там, където тя се спазва, както при федералните Германия и Франция, там провинцията не е синоним на маргинализация и икономически застой и да си нейн жител е дори престижно.

В допълнение, по експертната оценка на проф. Пламен Мишев от УНСС, ако във всички селски райони бъдат подпомагани бизнес инвестициите, това може да стане. И напомни, че от 232 селски общини 150 не са получили финансиране досега от селската програма.

Според всички наблюдатели от НСМ това се дължи на силна политическа намеса и прекомерна власт на кметовете как да харчат парите. Или, както Еврокомисията отчете, в България и Румъния има в най-силна степен политическо вмешателство във "Водено от общностите местно развитие", което са си присвоили кметовете.

Според независимите експерти, оценили предните две програми, у нас изключително изкривяване се е получило при мерките за инфраструктура. В следствие на това са намалели бизнес инвестициите. Според проф. Мишев занапред влагането на средства само в малки населени места, без социално-икономически замисъл за агломерации, пак ще е безмислено.

От предложенията стана ясно, че парите трябва да се влагат в проекти, интегрирани в общата програма по общини. Ако не преправим това, ще имаме същите лоши последици. "Дори и с нови критерии за подбор няма да поправим нещо изначално сгрешено", напомни и Емил Дърев от БАКЕП.

Подкрепа за малките и средните

Нека вземем един ценен съвет от чуждестранния опит - политиките, които гарантират на дребните производители пълноценно и равно участие в градската търговия, са пътят към стабилен демографски баланс. Мерките за сигурност и равни права върху земята, справедливост в договорите за доставка или подобряване на достъпа до пазари и кредити, където някъде са много скъпи, са само няколко вариантите.

За по-силна подкрепа на малките призова и Дърев, закогото като консултант е по-лесно да направи 1 проект за 3 млн. лв., но счита, че е по-ефективно да се правят 6-7 проекта за по 300-500 хил. лева.

Други опасения

С 15% ще намалеят средствата от ЕС за подпомагане на селските райони и земеделието с въвеждането на новата ОСП, стана ясно от изавление на министър Десислава Танева пред производители и представители на агробизнеса. Затова трябва да обмисляме различни варианти за поддържане на селките райони.

Нещо, което и ние можем да си позволим като страна, са нетрадиционните, но търсени днес бизнеси като производство на биотор, развитие на геотуризма и др.

Социалните политики редом до икономическите

В същото време в следващия програмен период трябва да се възстанови липсващата връзка между социални, здравни, образователни и други регионални институции. Да осигурим образование, здравеопазване в най-малките и бедни райони, но не като се борим срещу проблема, а като го управляваме чрез конкретни мерки, координирани между регионалните и аграрни институции, предлага Валя Васильонова от Феделацията на независимите синдикати в земеделието.

А що се отнася до работните места, там е време да се обърне изцяло палачинката. По мнението на Савина Влахова - председател на Съюза на българските мелничари, отдавна не е ред да отваряме нови и нови работни позиции, а напротив, да се правят политики за привличане на хората към тях.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Агробизнес
Няма снимка

Производството на малини бележи 30% ръст спрямо миналата година

“Производството на малини бележи 30% ръст спрямо миналата година. В България за 2019 г. реколтираните площи с малини са 22 хил. дка, а прибраната продукция е над 10 хил. тона

Няма снимка

Активизира се световната търговия с царевица

Пазарът вече е преминал фазата на ценовото дъно Алма Давидова След спада в световните цени на царевицата в началото на агросезона, сега износът се възражда и в близко бъдеще можем да очакваме бавно

Няма снимка

Законът за горивата няма да "закача" земеделските производители

Правителството одобри проект за изменение и допълнение на Закона за административно регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и нефтопродукти, наричан за кратко Закон за горивата

Няма снимка

Почти са готови и останалите два SWOT анализа за земеделието

Скоро ще са готови и останалите два SWOT анализа за сектор земеделие, след като първият, на Института за аграрна икономика, беше представен през годината

Няма снимка

Украйна e изнесла живи месодайни говеда за 45 млн. долара за първите 10 месеца на годината

През първите 10 месеца на 2019 г. Украйна е изнесла 26,3 хил. т жив добитък. Това е с 20% повече от същия период на миналата година (21,9 хил. Тона), сочат официални данни от митническата статистика

Няма снимка

Секторът с най-висок дял на биологично направление у нас е пчеларството

Българският мед е основно експортно ориентиран. Спрямо деветмесечната извадка от тази година ние отново ще сме на същите нива на износ като през 2018, когато са реализирани около 10 719 тона

Още от Фермер
Няма снимка

Овцевъди и козевъди ще получат втори транш от 13 млн. лв. - преходна национална помощ

УС на ДФ"Земеделие" утвърди общ финансов ресурс до 13 280 202 лв. за изплащане на втори транш по Схемата за преходна национална помощ за овце-майки и кози- майки

Няма снимка

Разпределят 90 000 лева по de minimis в помощ на източнобалканската свиня

Държавен фонд „Земеделие” отпуска 90 000 лева по de minimis на земеделските стопани отглеждащи единствената за страната ни автохтонна порода – Източнобалканска свиня във връзка с последствията от

Няма снимка

Бюджетът за зимните пръскания се увеличава със 71 хил. лева

Управителният съвет на ДФ „Земеделие“ увеличи годишния финансов ресурс за 2019 г. от 5 500 000 лв. на 5 571 021 лв. по схемата за държавна помощ “Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани

Няма снимка

776 хил. лв. по de minimis за овце и кози-майки под селекция

Управителният съвет на ДФЗ утвърди финансов ресурс в размер на 776 000 лв. за земеделски стопани, отглеждащи овце-майки и кози-майки, които не са реализирали на пазара минимално изискуемите

Няма снимка

Колитата - линеят рядко и едва забележимо

При  мъжките  кучета  линеенето  обикновено  не  е  особено  забележимо  и  протича  един-два  пъти  годишно Женските  колита  започват  да  линеят  месец  преди  началото  на разгонването

Няма снимка

Защо е по-добре през зимата пчелите по-дълго време да са "вцепенени"?

Колкото по-дълго пчелите през зимните месеци са "вцепенени", толкова повече съхраняват своята жизнена енергия, живеят по-дълго и през ранната пролет извършват всякакви дейности