Фермерите неоснователно пренебрегват твърдата пшеница

01 октомври 2019 Растениевъдство 0     
Няма снимка
Институтите в Садово и Генерал Тошево селекционират сортове твърда пшеница Снимка: Ваня Велинска
 

Има селекционирани нови сортове, които са високодобивни, както и с добра студоустойчивост

Ваня Велинска

Твърдата пшеница е подценявана и неоснователно пренебрегвана от фермерите ни. А обяснението защо това е така, звучи дори несериозно. Като причини се изтъкват по-ниските добиви, а също и по-слабото търсене от търговци и преработватели.

Не е тайна, че в България, както и в страните от Източна Европа, макаронените изделия се произвеждат от мека пшеница. Обяснението на производителите на тези изделия е, че използват мека пшеница, тъй като има по-големи количества от нея, както и че изискванията на потребителите, т.е. всички ние, към тези продукти са по-ниски.

В Италия, Испания, Франция и дори Гърция, производството на всякакви макаронени изделия, като спагети, фиде, юфка и другите десетки техни разновидности, се произвеждат само и единствено от твърда пшеница. И това е така, защото макароните, произведени от твърда пшеница, са много по-вкусни.

Твърдата пшеница притежава уникални качества които трябва да се използват като се включат в хранителните продукти, за които вече стана въпрос.

Ако не се работи обаче за запазване на интереса към тази култура, съвсем скоро има вероятност тя да изчезне от стопанската картата на страната ни. А интерес трябва да проявят както преработвателният бранш, така и фермерите.

Като цяло твърдата пшеница е по-слабо застъпена в света, както и в Европейски съюз в сравнение с меката пшеница. В света се засяват около 300 млн. дка и се произвежда 30-35 млн. тона зърно. Най-големи производители са страните от Средния Изток, следвани от Северна Америка. В Евросъюза производството е съсредоточено предимно в Средиземноморските страни - Италия, Франция, Испания и Гърция. В последните години твърдата пшеница заема около 10% от площите и 6.5% от общото производство на пшеница.

Въпреки това тя е икономически важна култура заради качеството на продуктите, които се произвеждат от нея.

Зърното на твърдата пшеница е едро, златисто-кихлебарено и със стъкловиден лом. Има повишено съдържание на общ белтък, здрав и разтеглив глутен и каротиноиди. Именно тези й специфични качества я правят незаменима за производството на макаронени изделия. Благодарение на тях при варене продуктите не са разваряват, не се слепват и имат приятен вкус и цвят.

Твърдата пшеница има по-различна биология, съответно и изисквания към технологията на отглеждане

По принцип тя е по-слабо студоустойчива, но пък е по-сухоустойчива. Растенията са с по-високо стъбло, което ги прави податливи на полягане. Разбира се, съществуват разнообразни сортове - от типично пролетни до типично зимни. В Европа се предпочитат зимните или зимно-пролетните. У нас се районират предимно зимно-пролетни, които се засяват по-късно от меката пшеница. Така опасността да прераснат през есента и да измръзнат през зимата е по-малка.

В последните години в нашите институти се селекционират нови сортове твърда пшеница, които са със зимен тип на развитие. Те са с по-ниско стъбло, с по-добра студоустойчивост, както и с устойчивост на полягане. Зимният тип на развитие им позволява да оползотворяват есенно-зимния влагозапас, което предопределя и реализиране на по-високи добиви. Селекцията е начосена и към високодобивност, тъй като именно това е качеството, което е търсено и предпочитано от фермерите.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Растениевъдство
Няма снимка

Производството на зеленчуци - въпрос на оцеляване, но докога

Конкурентното земеделие е резултат от правилна държавна политика Дори фермерът да свърши перфектно работата си, се нуждае от подкрепа на всички нива, коментира Тодор Джиков Ваня Велинска

Няма снимка

Да възродиш кооперация - възможно е, но с много работа

Как само за 4 години губещата ППК “Зора”, с. Каран Върбовка се превърна в успешна с добри производствени резултати, разказва председателят ѝ Николай Петков Ваня Велинска

Няма снимка

Кръгла маса за производителите на картофи

Производителите на картофи от района на Велинград могат да вземат участие в кръглата маса, която се организира по време на празника на картофите, който ще се проведе на 19 октомври.

Няма снимка

Как да се избират сортове овошки за градините

Среща семинар на 22 октомври в Ловеч Националната служба за съвети в земеделието и Аграрният университет в Пловдив ще проведат съвместна информационна среща семинар за ефективното отглеждане на

Няма снимка

Неравен старт за зеленчуците

Ваня Велинска Присъединяването ни към Европейския съюз се оказа пагубно за интензивните ни сектори. От водещ производител и износител на зеленчуци се превърнахме във вносител

Няма снимка

Земеделие според климатичните промени - инициативата “Тератон”

Целта е пренасочването на 1 трилион тона въглероден диоксид към почвата чрез финансиране на фермерите, използващи възстановяващи практики Боряна Плашкова През април тази година стойностите на

Още от Фермер
Няма снимка

В осветена птицеферма пилетата наддават по-бързо

Осветяването на птицефермата с интензитет 20-60 лукса води до повишен среден дневен прираст при малките пилета. Светлинните програми в птицефермата трябва да бъдат адаптирани към специфичните

Няма снимка

Основно торене и обработка на почвата

След почистването на растителните остатъци от лехата, трябва да се направи торене и обръщане на почвата. През есета се внасят фосфорните и калиевите торове, както и оборски тор, компост, торф

Няма снимка

Кога се появява канибализмът при пчелите

За да се развиват нормално пчелните семейства, не са достатъчни само резервите от мед и полен, а е необходи­ма и вода. Коментирайки споменатия проблем, много пчелари стигат до заключението

Няма снимка

Свободните лехи да се почистват

Не оставяйте зарази в градината Лехите, от които са обрани всички зеленчуци, трябва да се почистят. Най-добре е това да се прави постепенно, тъй като работата не е много лека

Няма снимка

Нови мерки за по-висока биосигурност в животновъдните обекти

Нови мерки за по-висока биосигурност в животновъдните обекти предвиждат изменения в Наредба № 44 от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти

Няма снимка

Минималната зимна температура определя загрибното лозарство

Изисквания за райони като България За незагрибното лозарство ограничаващ фактор в страни като нашата, с континентален климат, е минималната зимна температура