Костадин Костадинов: Зърно 2019 стои по складовете

08 октомври 2019 Агробизнес 0     
Няма снимка
Костадин Костадинов, шеф на НАЗ, казва, че изпращат общо взето неблагоприятна стопанска година и очакват доста трудна сеитба Снимки А. Белоконски
1 2
 

Шефът на Националната асоциация на зърнопроизводителите пред в. "Български фермер": Държим занапред да се казват нещата така, както са.

Интервю на Диана Ванчева

Зърнопроизводството - реалност и възможности след 2020 година. Тази много важна, сложна и претенциозна тема избра НАЗ /Националната асоциация на зърнопроизводителите/ за своя авторитетен традиционен форум, който ще се проведе и тази година в края на ноември - с присъствие на високо национално и европейско равнище.

По този повод разговаряме с Костадин Костадинов, шеф на управителния съвет на организацията, за да разберем къде е според него днес мястото на родното производство на зърно и къде производителите го виждат в близкото бъдеще - след 2020 година.

А и какви претенции имат към вътрешната, и отчасти европейска аграрна политика.

. Господин Костадинов, какво означава избраната от вашата организация тема и какво залагате да решите с нея?

- В живата реалност и днешната ни аграрна практика трябва най-накрая да се види и открои за следващия период на ОСП къде сме ние като сектор в България и в ЕС

Да се отчете колко сме конкурентни спрямо производителите от другите страни и съседите, и какво искаме.

Държим да си кажем в България кой какво постига и кой носи другите на гръб.

Асоциацията ни от доста време участва в разработването на това, което ще предложим да влезе в стратегическия план. Работим във всички тематични групи в МЗХГ. Благодарни сме, че сме приети и канени там, защото не желаем всичко да се случва както доскоро - т.е. да се решава и пише на бюро без нас, без да знаем, и съответно да има разминавания в статистиката. Държим занапред да се казват нещата така, както са.

Например, очакваме да чуем и данните за обвързаната подкрепа

Там се говори за 50% нарушения, така ли е?, Щом има производство, трябва и да те контролират.

. Зърнопроизводителите у нас в какво са водещи?

- Никой не ни е питал какви практики използваме, с какви технологии и машини. Дори и науката ни не познава добре реалността в зърнените ниви.

Например за минималните обработки, които наши колеги прилагат, бяхме канени в други държави. Запознахме земеделската камара в Чехия, където харесаха и взеха опита ни, за да го разработят за стратегическия си план за след 2020 година.

С практиките, които прилагаме, могат да се похвалят само една-две държави в ЕС.

. Ако говорим за отиващата си стопанска година, тя е почти приключена, или на 90%, каква е равносметката ви?

- Оценяваме я като трудна.

Беше неблагоприятна в климатично отношение година, което между другото продължава да е факт, макар че малко заваля.

По места от юли насам имахме най-много по 80 л дъжд на кв.метър, разбирате какво означава тази засуха за фермерите, които трябва и да сеят. Сега се надяваме на влага, но достатъчна.

. По принцип най-важните неща за земеделските производители се оказват пазарът и цените - как са нещата в това отношение сега?

- Засега зърнената реколта общо взето стои по складовете и има застой на пазара.

Цените са по-ниски от миналата година и допреди дни няма никакво движение на борсите.

В последните дни пшеницата малко се поотлепи от ценово дъно, но малко и пак реални сделки няма.

Голяма част от фермерите се чудят какво да правят с пшениченото зърно

на фона на липса на купувачи и продължаващ натиск върху цените.

. Тоест не е розово положението? А с кампанията за есенната сеитба пак ли е така?

- Може да се каже, че кампанията вече тече, но по места - различно. Пак зависи от времето, което е сухо и много по-трудно се обработват площите, и много по-често машините се трошат. Тоест очакваме и трудна сеитба

Добруджанската земя в момента е от най-сухите. Там колегите очакват също нова динамична година с много предизвикателства, като тези, които имаха през тази година.

А тя беше твърде пъстра и динамична и с големи различия по области, които определят и добивите, и финансовите резултати. Северозападна България може да се похвали с добра пшеница и царевица, рапицата беше разорана на много места.

. Започвате ли да говорите на националния си форум за нов модел на защита на доходите на фермерите у нас, ще пледирате ли за него, ще дадете ли предложения?

- Да. Имаме предвид различни модели - проучваме ги. В основните си разновидности биват американски и европейски, но изборът много зависи и от водената от държавата политика в аграрния сектор.

Преди години, именно ние от НАЗ, бяхме от първите, които воювахме за застраховки и защита на доходите по подобие на американските фермери.

Но тогва се оказа невъзможно за нас, защото голяма част от земеделските производители дори не подаваха данъчни декларации и не бяха регистрирани. А по евроизисквания трябваха 5 г. исторически подход - т.е. наличие на доходи и разходи, за да докажеш на тази база какво си изгубил в дадена година.

Не се получи, а това е добър вариант, който ти позволява при труден и провален сезон да не фалира стопанството ти.

По подобен модел се работи и във Франция, може да стане и у нас, но зависи от националната политика.

Трябва всички заети с агробизнес - и малки, и големи, да бъдат регистрирани земеделски производители - как иначе ще имат история и ще искат да получават помощи от държавата и ЕС, без да докажат какво са изкарвали.

. Друг начин за защита на доходите са застраховките, и там не потръгна? Защо?

- Защото колегите нямат доверие на застрахователните компании

По тази причина дори смятаме да предложим нещо малко по-революционно - да се прави нов тип застраховане на база на сателитни снимки.

Имаме намерение и да направим първото презентиране у нас за Източна Европа, на застрахователен модел, който лесно можем да усвоим. Той работи в Холандия и Германия.

. А защо българските производители получават субсидии, а в същото време не са длъжни да застраховат площите, редно ли е?

- Както казах, защото нямат доверие, а застраховането е 30% доверие.

У нас производителите, които получават субсидия не са длъжни да се застраховат и само който желае, го прави. Защото виждаме, че като стане белята, идват застрахователите и не се стремят обективно да преценят колко щети си понесъл, а ти казват: Ще се оправим в съда.

И влизаш в един кръг от юристи, дела, плащания, съдилища. Затова активно търсим модел да се избяга от българските застрахователи и субективният фактор да изчезне, и да потърсим европейските.

Нов мониторинг на зърнения пазар у нас

Нов проект за изменение на наредбата за мониторинг на пазара на зърно внесе зам.-министър Чавдар Маринов.

Промените са изработени от работна група в МЗХГ и произтичат от изменененията и допълненията на Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти в ЕС.

Те предвиждат специализираната администрация в агроминистерството да води и поддържа, както и досега,

публичен електронен регистър на обектите за съхранение на зърно

Земеделските производители вече само веднъж годишно в определен срок ще подават декларация за произведеното количество зърно по видове, а не както досега на всеки 3 месеца.

Занапред ще се публикува на интернет страницата на Министерство на земеделието седмичен обзор за състоянието на зърнените пазари и движението на зърно в страната. Както и месечен оперативен баланс на зърнени и маслодайни в страната.

Ще има и месечен международен обзор на пазарите на зърнени и маслодайни култури, годишна информация за качеството на добитата реколта от пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица и оризова арпа.

Декларации ще подават и предприятията за преработка на зърно

От тях ще се изискват тримесечни декларации за количествата, преработени по видове.

Ще се прави мониторинг и на пристанищата, от които се извършва износ, внос и вътрешнообщностни доставки - чрез ежеседмична информация по електронен път за направлението, вида и количеството изнесено и внесено зърно.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Агробизнес
Няма снимка

Защо, ако ЕС отглежда собствена соя, може да предотврати пожарите в Амазонка?!

Производството на соя на европейска земя, вместо да я внася от държави като Бразилия, според френския президент Еманюел Макрон, би помогнало в борбата срещу обезлесяването на Амазония

Няма снимка

Ще преборим ли германското влияние за обвързани плащания?

За стимули за производство срещу доказана продукция настояват източните страни Радина Иванова Срещу позицията на страните от т. нар. Изток, като Чехия

Няма снимка

Животновъдите получават първите 19 млн. лв. за Кампания 2019

ДФ „Земеделие“ преведе първия транш от 19 193 877 лева на 4461 животновъди, заявили Схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството (ПНДЖ1), съобщиха от фонда

Няма снимка

Земеделието в ЕС и новата ОСП след 2020 година

Обширен международен форум в София ще акцентира на предложения и проблеми Шестата Научно-приложна международна конференция на тема: "Европейското земеделие и новата ОСП 2021-2027: Предизвикателства

Няма снимка

Рекорди на черноморския зърнен пазар

В Украйна от началото на календарната година повече от 3,3 млн тона зърно са доставени от производствените площи до основните пристанища на Черно море по протежение на Днепър

Няма снимка

Забавя се реколтата от царевица и соя в САЩ

Вчера в Чикаго цените на всички селскостопански стоки спаднаха на фона на скептицизма на пазарните оператори по отношение на бързото споразумение с Китай

Още от Фермер
Няма снимка

В осветена птицеферма пилетата наддават по-бързо

Осветяването на птицефермата с интензитет 20-60 лукса води до повишен среден дневен прираст при малките пилета. Светлинните програми в птицефермата трябва да бъдат адаптирани към специфичните

Няма снимка

Основно торене и обработка на почвата

След почистването на растителните остатъци от лехата, трябва да се направи торене и обръщане на почвата. През есета се внасят фосфорните и калиевите торове, както и оборски тор, компост, торф

Няма снимка

Кога се появява канибализмът при пчелите

За да се развиват нормално пчелните семейства, не са достатъчни само резервите от мед и полен, а е необходи­ма и вода. Коментирайки споменатия проблем, много пчелари стигат до заключението

Няма снимка

Свободните лехи да се почистват

Не оставяйте зарази в градината Лехите, от които са обрани всички зеленчуци, трябва да се почистят. Най-добре е това да се прави постепенно, тъй като работата не е много лека

Няма снимка

Нови мерки за по-висока биосигурност в животновъдните обекти

Нови мерки за по-висока биосигурност в животновъдните обекти предвиждат изменения в Наредба № 44 от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти

Няма снимка

Минималната зимна температура определя загрибното лозарство

Изисквания за райони като България За незагрибното лозарство ограничаващ фактор в страни като нашата, с континентален климат, е минималната зимна температура