Производството на зеленчуци - въпрос на оцеляване, но докога

18 октомври 2019 Растениевъдство 0     
Няма снимка
Картофите, които отиват директно за борсата и търговските обекти, се сортират и пакетират. Тодор Джиков (вдясно) с част от работниците до поточната линия. Снимки: Ваня Велинска
1 2 3 4 5
 

Конкурентното земеделие е резултат от правилна държавна политика

Дори фермерът да свърши перфектно работата си, се нуждае от подкрепа на всички нива, коментира Тодор Джиков

Ваня Велинска, Ихтиман

За съжаление, прогнозираните и на практика падналите валежи в началото на октомври, поне в района на Ихтиман, никак не са достатъчни за каквато и да е земеделска дейност. Производителите са принудени дори да оросяват почвата, за да извадят късните картофи.

Гостуваме в стопанството на Тодор Джиков, земеделски производител, който стопанисва земеделски земи в района, в това число отглежда зеленчуци на 1100 декара, за да поговорим за изминаващата стопанска година, като представител на фермерите и за проблемите в сектора, като председател на Асоциацията на картофопроизводителите и съветник на министъра на земеделието.

Започнах да се занимавам със земеделие през 2001 г. заедно с братовчедите ми, разказва Тодор Джиков. Начинанието от една страна беше спонтанно, но от друга - естествено продължение на дейността, с която са се занимавали нашите бащи, дядовци, макар и любителски. Съвсем закономерно стартирахме с картофи, тъй като рода на баща ми е от Самоковско, т.е. имахме знания, както и култура на отглеждане. Разбира се, едно е да имаш малка нива, друго - да работиш професионално. Но в движение се учиш, ако искаш да имаш успешен бизнес.

Постепенно Тодор разширява стопанството си като освен картофи включва и лук, тъй като с културата се прави по-добър сеитбооборот, а също машините, които се използват са доста близки. През 2012-13 г. към културите се добавят и някои зърнено-житни и маслодайни култури. Но тръпката на фермера си остава интензивното производство.

Да се занимаваш със зеленчукопроизводство, в това число и картофи, е доста трудно и рисковоначинание в България казва Тодор. И ако до 2007 г. митата и държавата защитаваха производството ни, след приемането ни в Европейския съюз, всичко коренно се промени. За съжаление, в лоша насока за нас. Оказва се, че западните производители са на много високо ниво, а ние трябва да ги догонваме. Често обичам да казвам, че нас все едно ни пуснаха в един мач на NBA, но чак в третата третина, да играем баскетбол с професионалистите. Повече от 10 години сме член на Евросъюза, но още не сме конкурентни на тамошните производители.

Защо те са на толкова високо ниво, а ние не успяваме, и не успяваме да ги достигнем?

Безспорно европейските производители имат много предимства. В държавите им има добре работещи институти и наука, които постоянно генерират иновации и технологии. Всички тези постижения се прилагат много бързо в практиката. Интензивните им сектори са почти на всички нива механизирани, което сваля себестойността на продукцията. Нещо много важно - иматдобре работещи организации на производителите които улесняват покупката на семена, торове и продукти за растителна защита да са на много по-ниска цена, също ниска цена на водата и, разбира се, успяват заедно да реализират изгодно продукцията си.

Техните държави са намерили и намират много косвени начини за подпомагане на производителите, и тук не говорим за преките помощи по СЕП, подчертава Тодор Джиков. Сборът на всички тези фактори, които коментираме, ни поставят нас, българските производители, в много неизгодна позиция. Всеки сезон ние стартираме поне 100 метра назад, пак използвах алегория, затова е трудно, почти невъзможно е да догоним европейските ни колеги.

И какво правим тогава, отказваме ли се от зеленчуци, картофи, плодове? Това е логичният въпрос, които често си задаваме, кога риторично, кога към производителите.

Не, разбира се, продължаваме да работим, казва Тодор. Но не може да не изискаме мерки и от държавата, няма какво да се лъжем, всичко зависи от политиката, в частност от действията на Министерството на земеделието, храните и горите. Те държат ключа към това интензивните производства не просто да останат, но и да бъдат по-ефективни и по-печеливши. Затова и опитваме, с постоянен диалог с МЗХГ сме, за да направим така, че българските производители на картофи, зеленчуци и плодове да останат в България, да произвеждат тук, а също така да развием и преработвателната ни промишленост, защототова са производства, които дават добавена стойност която движи икономиката.

Като производител и на полски, и на зеленчукови култури, Тодор ясно вижда разликата между тези производства. Без да навлизаме в подробности, само маркираме основните фактори. При зърнено-житните и маслодайните култури всичко е ясно - много площи, изцяло механизирано производство, малко работна ръка. При зеленчукопроизводството - разпокъсани площи, слаба механизация, изключителна необходимост от работна ръка, която трудно се намира.

И пак всичко опира до пари, няма какво да се залъгваме с празни приказки, казва Тодор Джиков. Трябва да се намерят механизми и начини, да има воля да се промени държавната политика.

Необходимо е да се намерят ресурси, за да се подпомогне поне до 50% от себестойността на дадената култура в рамките на поне един програмен период, който е 6-7 години, за да може земеделските производители да си стъпим на крака, за да станем финансово независими. И второ - наше задължение е пък да осъзнаем, че трябва да се сдружаваме в кооперативи, за да понижаваме себестойността на производството чрез купуване на семена, торове, препарати на по-добри цени. Да обменяме данни, знания, да правим еднакви агротехнически мероприятия, да произвеждаме уеднаквена продукция, да имаме по-добро съхранение, чрез съвременни хладилни бази и да имаме по-гъвкави схеми на предлагане. Когато държавата направи това, което се очаква от нея, съответно и ние нашата част, работата ще тръгне.

Това, което в момента се прави в България е изключително недостатъчно, е категоричното мнение на Тодор. Фермерът дава пример с площите до 50 ха, където субсидията е 26 лв. на декар. По принцип сумата изглежда несериозна, а за производителите в планинските и полупланинските райони е дори подигравка. Там условията са жестоки - разпокъсани парцели, най-често наклони и неравни терени, неплодородни почви, малки стопанствата, невъзможност за механизация и поливане и т.н. Тук трябва много сериозна работа от страна на държавата, за да може да се опази някакъв земеделски поминък. В Европа например, където има полу- и планинско земеделие държавата не търси икономически ефект от стопанствата, а цели социалния

В България няма никакви работещи решения за нашите планински и действително селски райони. Трябва финансов ресурс, който е ясно, че е трудно да се осигури, но трябва да се търси, е категоричното становище на Тодор. За да останат в тези райони хора, и те да продължат да се занимават със земеделие и животновъдство. Това е пътят, в противен случай, да ги закриваме тези отрасли.

И въпреки това, все още, ентусиасти има, въпросът е наистина докога ще продължат да устояват. Защото предизвикателствата са не едно или две.

Безспорно климатичните условия са фактор, който може в голяма степен да провали продукцията от картофи, зеленчуци и плодове. Тази година сушата бе препъникамъка за производителите. Да, логично е при такива производства да се полива. И се прави, където това е възможно, но на други - като планинските райони - няма как. А и да не забравяме цената на водата, която се явява сериозно перо в производствените разходи.

Наложи се да направя четири поливки по време на вегетацията на картофите, споделя Тодор. Тук, а и в повечето райони на страната, сушата през летните месеци беше тотална. Плащаме по 26 лв./дка на поливка, и това е без такса, гориво, разходи за машини, плащания и т.н. При вадене на късните картофи също се наложи да поливаме, тъй като е много сухо. А без вода не може да се отглеждат никакви зеленчуци, тъй като ще се лимитира добивът им.

С напояване и спазване на добри практики земеделските производители успяват да се справят, макар че себестойността на продукцията им се повишава. Така че и тази година като цяло реколтата при различните зеленчуци е сравнително добра.

А когато опира въпрос до реализацията, различна е при всеки производител. Едни успяват, други - не дотолкова. И проблемът отново е в липсата на адекватна държавна политика.

Съществува много неприятна тенденция относно предлагането на европейската продукция у нас, коментира Тодор. Тази година има проблем при доматите и ябълките. У нас идват нискокачествени плодове, предимно от Полша, като тук се препакетират и се предлагат като първо качество. Нашите производители търпят загуби и не могат да пласират качествените си зеленчуци и плодове, за разлика от тези, които идват отвън. И това не е изключение, нещо моментно, а тенденция, която наблюдаваме всеки сезон, всяка година. И резултатите са видни. Всички разбраха за един от най-добрите производители на домати, който се отказва да работи у нас. Но ще го направи в чужбина, при съвсем различни условия и политика на съответната държава. И, за съжаление, няма да е единствен, ако всичко продължи да се развива по съшия начин.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Растениевъдство
Няма снимка

Пшеницата засега се държи, ще има проблем за пролетниците, ако няма дъжд

„Има жълтеене по пшениците. Много от замеделските производители мислят, че културата изпитва глад, защото не са ги торили. Но посевите в момента са в покой. Смятам, че сега е много опасно да се тори

Няма снимка

ФМС Агро с изгодни предложения за земеделските производители

Изгодни пакети за защита на земеделските култури представиха специалистите от ФМС Агро България на традиционния технически семинар, които събра над 300 производители от различни райони на страната

Няма снимка

Застрашени ли са житните посеви от измръзвания

Липсата на снежна покривка, както и резките температури промени, могат да създадат сериозни проблеми за младите небратили растения Ваня Велинска Изключително тежка е климатичната обстановка в

Няма снимка

Еуралис представи предложенията си за новия сезон

На впечатляващ форум, който събра над 300 земеделски производители от цялата страна, фирма Еуралис представи предложенията си за предстоящия сезон при пролетници

Няма снимка

Форум на Еуралис Семена, ФМС Агро и КВС събра земеделски производители от страната

Съвместен форум на фирмите Еуралис Семена ФМС Агро и КВС Агро събра земеделски производители от цялата страна. Най-новите и утвърдени в практиката хибриди царевица

Няма снимка

От капково напояване до смартфон управление

Така в Израел правят от пустиня градина 4 Нови технологии дават информация на всеки 10 минути за нужната водна доза на растенията Радина Иванова Израел е една от най-малките и най-гъсто населени

Още от Фермер
Няма снимка

Сарми на фурна

През зимата можете да ги приготвяте с ориз и гъби, завити в листа от кисело зеле, а през лятото - с прясно зеле и кайма. Продукти: 3 кг зеле, 1 кг свинско месо, 150 г свинска мас

Няма снимка

С 34% повече площи за биоземеделие в ЕС от 2012 година насам

Общите площи за биологично земеделие в Европейския съюз са достигнали през 2018 година 13,4 милиона хектара, което отговаря на 7,5% от общата използвана земеделска площ в ЕС

Няма снимка

Най-продаваният продукт на Volkswagen през 2019 г. бяха наденичките

В края на 2019 г. най-продаваният продукт на компанията Volkswagen станаха традиционните наденички къривурст, които концернът предлага почти 50 години

Няма снимка

Кои зеленчуци се засяват първи

Рано през пролетта, щом почвата може да се обработва, се засяват или засаждат първите зеленчуковите видове. Това са култури, които понасят по-ниските температури, т.е. студоустойчиви са

Няма снимка

Повече от 2000 кафенета Starbucks затвориха в Китай

Американската компания Starbucks спря работата в половината си кафенета в Китай поради огнище на пневмония, причинена от новия коронавирус. Компанията продължава да следи ситуацията и да прави

Няма снимка

Ферментирал рапичен шрот заменя цинковия оксид за прасетата?

Учени откриват, че ферментиралото рапично брашно е толкова ефективно, колкото и цинковият оксид за подобряването на растежа на прасетата, развитието на чревния им тракт и опазване на здравето им