Имат ли шанс родните производители на картофи

17 ноември 2019 Растениевъдство 0     
Няма снимка
Тодор Джиков е категоричен, че производителите на картофи се сблъскват с много трудности, част от които държавата може да реши много лесно стига да има политическа воля за това
1 2 3 4 5
 

Ако държавата не предприеме незабавни мерки, секторът е обречен

Най-тежко е положението в полупланинските и планинските райони

Ваня Велинска

Картофите са една от трите култури, които са в продоволствената кошницата на Организацията на обединените нации заедно с пшеницата и ориза. Да не забравяме, че картофите са изхранили европейците през двете световни войни. Затова и културата е с изключително голямо значение за Стария континент.

Във водещите страни производители въвеждат много иновации при отглеждането на културата, селекционират се нови сортове, които са не само високодобивни, но и съобразени с факторите на средата - почва, климат и други аномалии, които в последните години, сме свидетели, че съпътстват картофопроизводството. Така е съвсем накратко в Европа. Как е при нас и къде сме ние?

България е със сериозни традиции в отглеждането на картофи. Допреди прехода това е основният поминък на голяма част от населението в полупланинските и планинските райони, заедно с тютюна и някои други интензивни култури, които е подходящо да се отглеждат в такива условия.

За наша радост все още има българско производство. За съжаление обаче от години секторът е на ръба на оцеляването. А битката, която водят производителите, все повече изглежда обречена.

Разговаряме с Тодор Джиков, председател на Асоциацията на картофопроизводителите за проблемите в сектора и какво е бъдещето на родното производство

Имам желание и работя много, като целта ми е да променим съществуващата в момента незадоволителена политика в интензивните сектори, към които спада и картофопроизводството, казва Тодор Джиков. Въпреки че времето ми е скъпо, а и не очаквам нищо в замята, смятам, че с упоритост може да извоюваме промени, които да доведат до достойно и адекватно отношение към нашите производители. Убеден съм, че трябва да се стремим към промени, нещата да се случват за всички фермери, тогава и в моето стопанство всичко ще е добре.

Разбираемо е, че няма как с магическа пръчка всичко да се оправи изведнъж. За 30 години преход производството на картофи премина през много промени. И като цяло спадовете бяха повече, а възходите по-малко. И, разбира се, нямаме предвид “интересът” към картофите през изминалите 2-3 години, когато културата попадна в схемата за източване на субсидии. Интересуваме се от работата на истинските производители.

Както казахме допреди прехода основното производство на картофи бе съсредоточено в планинските райони. А това означава малки и разпокъсани парцели, ръчен труд, по-ниски добиви, по-висока себестойност на продукцията. С промените, които предопределиха земеделието като бизнес, това производство стана изключително неконкурентно и нерантабилно за производителите. Отглеждането на картофи се пренасочи от планинските райони към равнините

Създадоха се по-големи насаждения, навлязоха нови и по-продуктивни сортове, направиха се поливни системи, започнаха да се получават много по-високи добиви. За даден момент изглеждаше, че всичко върви добре, но това се оказа временно. С присъединяването ни към Европейския съюз интензивните сектори, в това число и картофопроизводството, изпаднаха в неизгодна позиция.

Фермерите ни се оказаха неподготвени за сблъсъка, който буквално им се стовари от старите членки в ЕС. Страни, които имат изключително силни позиции в науката и селекцията, които постоянно въвеждат технологии и иновации в производството, имат силна държавна подкрепа на сектора, под формата на различни субсидии, а също и големи пазари за реализиране на продукцията.

И в резултат на всичко това, най-важното, което касае производителите - ниска себестойност на продукцията. Факторът, убиец за нашето производство.

Изключително е притеснително положението на производителите в полупланинските и планинските райони, коментира Тодор Джиков. Затова сме насочили усилията си към тях и тяхната работа. Разберете, трябва да направим нещо за тях, за тези хора, които често нямат друго препитание. На места се отглеждат само картофи и тютюн, това е, друго няма. В тези райони трябва да се гледа на производството на картофи като социален ангажимент а не като на бизнес.

Председателят на асоциацията споделя, че се полагат усилия, но трябва и държавата да предприеме действия и да се намеси с необходимите лостове и механизми, защото именно от нея зависи в тези райони да останат хора, които да продължат да отглеждат картофи.

За всички е ясно, че производителите на картофи в Европа са много по-напред, буквално ни водят по всички линии - технологии, високи добиви, ниска себестойност. Затова и бизнесът с картофи става все по-труден, конкуренцията е жестока. Реалната пазарна цена на килограм картофи, който идва от Западна Европа е между 7-9 евро цента.

Такава цена тук е абсолютно недостижима като себестойност на продукцията, коментира Тодор Джиков. Тя е нереална дори за механизираните и по-големи стопанства, какво остава за производителите от планинските и полупланинските райони, които са с малки ниви, работят без техника, имат повече разходи, влагат основно ръчен труд, т.е. продукцията е с висока себестойност

Без помощ от държавата няма какво да се заблуждаваме, че бизнесът с картофи ще се запази независимо къде, разяснява още фермерът. Например ако имаш хиляда декара картофи, това означава, че работиш 8 месеца, почти денонощно - поливане, охрана, вадене. А проблемът с набезите, които граничат с безумие, и явно липсва политическа воля държавата да се справи с това явление.

Отглеждам разнообразни култури - картофи и зеленчуци, зърнено-житни и маслодайни. Реално с цифри се вижда всичко много ясно. И какво се получава? Картофите са скъпа инвестиция - около 1100 лв/дка, много работа, липса на подготвени кадри - и на полето, и в склада. Имам 18 човека на постоянен договор и още 25, които 5 месеца са на еднодневни трудови договори. Само 7 хил.лв. са осигуровките на месец на постоянно заетите хора, който давам на държавата. А къде е държавата? Тя просто липсва. И идва например полският картоф на 8 евро цента и ни смазва. Това не е отговорно и коректно отношението на държавата спрямо нас, а и на политиците, който допускат това. От другата страна имам 5 хил. декара с пшеница, слънчоглед и сорго. С тях са ангажирани 2 човека. На практика тук 4 месеца в годината се почива - сега се затварят складовете и се появяваме на 15 март. По-нататъшните коментари са излишни.

И ако в Европа фермерите членуват в организациите на производителите и благодарение на тях работят успешно, то у нас въпросът със сдруженията доста буксува. Но и тук разковничето е в държавата, категорични са производителите. Първо, законодателно трябва да се променят някои неща. Защото сега организацията се приема като 1 човек независимо, че в нея може да членуват 10 човека например, а това прави кандидатстването неизгодно. Второ, пък се връщаме на държавата. При направена инвестиция 65% да е държавна помощ, да се гарантира 5 ст./кг на продадената продукция през групата, и т.н., дават пример фермерите. Има много лостове и механизми, които да се приложат, но стига да има политическа воля. Само финансовата изгода ще накара производителите да се кооперират, да пренебрегнат дребните противоречията, категорични са самите те.

Картофите, отглеждани в ЕС подлежат на мониторинг

Ако всички производители са регистрирани, както е по закон, измамите ща са по-малко

Ваня Велинска

От няколко години работи т.нар. обвързана подкрепа, която да подпомага по-трудните интензивни производства, към които спадат и картофите. Уж има подкрепа, но на практика се оказва, че не е точно така. Често тя не достига до тези, за които е предназначена и се нуждаят от нея.

Ако погледнем статистиката по обвързаната подкрепа, реално площите от 2015 година досега са се увеличили от 40 хил. декара до 125 хил. за минала, а тази са слезли на нива от 90 хил. декара, разяснява Тодор Джиков, председател на Асоциацията на картофопроизводителите. Това не се отразява в добивите, в общата получена продукция през годината, т.е. ние винаги сме произвеждали толкова, колкото всяка година произвеждаме от 2010 г. насам и винаги сме внасяли колкото е необходимо и изисква пазарът. Какво означава това? Означава, че тази обвързана подкрепа не е стигнала точно до истинските картофопроизводители

Това означава, че има земеделски производители от други браншове, които заради субсидията се включват в схемата, където се предвиждат още пари.

Ясно е, че обвързаната подкрепа има определен бюджет, който се разпределя на база на очертаните площи на дадената култура. И когато площите са по-малко, се получава едно подпомагане от 150-160 лв/дка. Това го виждат определени схемаджии, както и други земеделски производители, които работят само заради субсидиите и за нищо повече и се насочват към дадената култура, при която лесно се получават пари. Преди години станахме пословични с тиквите, след това бяха дини и пъпеши, после лук и картофи, тази година със 100% са нараснали площите с домати и краставици.

За да се избегне всичко това, трябва да се засили контролът и то изключително много, е категоричното становище на Тодор Джиков. Сега мнимите производители доказват някаква минимална продукция, засаждат някакви посеви, уж имат някакви продажби, представят някакви фактури, и всичко минава за редовно.

А всъщност не е никак трудно да се затегнат мерките при производството на картофи, съответно да се контролират производителите. И ето защо?

Картофът е единственото растение, което като земеделска култура подлежи на мониторинг. В Европейския съюз има картинни заболявания, които се следят изкъсо. При евентуален проблем и в зависимост от вредителя, може да има карантина за забрана за отглеждане на картофи от 3 до 25 години.

Ето защо много стриктно трябва да се следят площите с картофи, движението на семена, продажбата на картофи, растителната защита, която се извършва в посевите и т.н.

Задължително е по закон, по европейски регламент земеделските площи, заети с картофи да са регистрирани в БАБХ. За предходните две години например имаме регистрирани 40 хил. декара с картофи, а реално погледнато се вземат помощи за 125 хил.

У нас законът се чете много неправилно, коментира Тодор Джиков. Дори малки производители, които отглеждат продукция за месния пазар, ако са с повече от 5 декара, трябва да се регистрират. Ако всичко е спазено, мнимите площи много лесно се хващат, тъй като те не са регистрирани от БАБХ. А при тези, които се включват в схемите със субсидии, те не са с площи под 5 декара със сигурност.

Затова производителите призовават към засилен контрол. Да зачестят теренните проверки по места, и не само при картофите, а при всички плодове и зеленчуци. Само така ще се намали тази практика, която от години ощетява истинските производители.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Растениевъдство
Няма снимка

Снегът няма да застраши слабите посеви

Рехавата снежна покривка, която падна над нивите едва ли ще застраши сериозно есенниците. Разбира се, евентуални проблеми са възможни при по-слабите посеви

Няма снимка

Има решения и за едни от най-опасните неприятели

Продуктите на Амитица защитават културните растения, но са щадящи към пчелите и околната среда Ваня Велинска, Пазарджик Не може да влияем върху климата, както и върху цените на продуктите

Няма снимка

Ефикасен механичен контрол на някои опасни неприятели

Чрез овощарската вар плодовата реколта може да се защити от дрозофила сузуки и крушова бълха Ваня Велинска С варосването на овощните дръвчета може да се реши проблема с някои от много опасните

Няма снимка

В бъдеще 20% от пшеницата ще е хибридна

Има ли бъдеще хибридната пшеница?  Този въпрос бе сред акцентите в презентацията на селекционера Костадин Костов от Синджента пред земеделските производители по време на форума Академия за фермери в

Няма снимка

Комплексни решения за земеделските производители от Байер

С придобиването на Монсанто компанията Байер предлага не само продукти за растителна защита и семена, но и дигитални иновации, т.е. изцяло комплексни решения за земеделските производители

Няма снимка

Овощарска вар “облича” дърветата в термокожух

Немска технология дава нов усъвършенстван прочит на приложението на този стар,но утвърден в практиката продукт Ваня Велинска, Троян В търсене на решения за справяне с някои вредители

Още от Фермер
Няма снимка

Днес ще е облачно с температури до 12 градуса

Над страната ще преобладава облачно, в равнините и мъгливо време. На места ще има слаби превалявания от дъжд, през нощта и в сутрешните часове в Предбалкана и по високите полета - и от сняг

Няма снимка

Вкусна и лесна гъбена крем супа с крутони

Гъбената крем супа се приготвя лесно и бързо. В рецептата се използва бульон, който ще ви остане, ако сте решили да мариновате гъби за зимата. Домашният бульон може да се замени с две кубчета гъбен

Няма снимка

Пчеларството в Азербайджан за 10 г. е увеличило производството на мед 3,5 пъти!

Азербайджанските медии съобщават следните данни за състоянието на националното пчеларство: Според Държавния комитет за статистика на Азербайджан през последните 10 години броят на пчелните семейства

Няма снимка

Жълт код за гъста мъгла е обявен в 15 области на страната

Жълт код за гъста мъгла е обявена в 15 области на страната. ова сочи справка на сайта на Националния институт от метрология и хидрология (НИМХ). Жълтият код e в сила за областите: Видин, Монтана,

Няма снимка

Отгледайте си кълнове на прозореца

От семената на много от житните и бобовите култури - пшеница, овес, грах, леща, соя и някои други, както и крес салатата, може да отгледате кълнове. За да направите това поставите семена в плитък съд

Няма снимка

Селското стопанство в челен сблъсък с промените в климата

Фермите трябва да са подготвени технологично и технически за лошите сезони Алма Давидова Ние унищожаваме нашата планета - самата основа на нашия живот