Имат ли шанс родните производители на картофи

17 ноември 2019 Растениевъдство 0 15102
Няма снимка
Тодор Джиков е категоричен, че производителите на картофи се сблъскват с много трудности, част от които държавата може да реши много лесно стига да има политическа воля за това
1 2 3 4 5
 

Ако държавата не предприеме незабавни мерки, секторът е обречен

Най-тежко е положението в полупланинските и планинските райони

Ваня Велинска

Картофите са една от трите култури, които са в продоволствената кошницата на Организацията на обединените нации заедно с пшеницата и ориза. Да не забравяме, че картофите са изхранили европейците през двете световни войни. Затова и културата е с изключително голямо значение за Стария континент.

Във водещите страни производители въвеждат много иновации при отглеждането на културата, селекционират се нови сортове, които са не само високодобивни, но и съобразени с факторите на средата - почва, климат и други аномалии, които в последните години, сме свидетели, че съпътстват картофопроизводството. Така е съвсем накратко в Европа. Как е при нас и къде сме ние?

България е със сериозни традиции в отглеждането на картофи. Допреди прехода това е основният поминък на голяма част от населението в полупланинските и планинските райони, заедно с тютюна и някои други интензивни култури, които е подходящо да се отглеждат в такива условия.

За наша радост все още има българско производство. За съжаление обаче от години секторът е на ръба на оцеляването. А битката, която водят производителите, все повече изглежда обречена.

Разговаряме с Тодор Джиков, председател на Асоциацията на картофопроизводителите за проблемите в сектора и какво е бъдещето на родното производство

Имам желание и работя много, като целта ми е да променим съществуващата в момента незадоволителена политика в интензивните сектори, към които спада и картофопроизводството, казва Тодор Джиков. Въпреки че времето ми е скъпо, а и не очаквам нищо в замята, смятам, че с упоритост може да извоюваме промени, които да доведат до достойно и адекватно отношение към нашите производители. Убеден съм, че трябва да се стремим към промени, нещата да се случват за всички фермери, тогава и в моето стопанство всичко ще е добре.

Разбираемо е, че няма как с магическа пръчка всичко да се оправи изведнъж. За 30 години преход производството на картофи премина през много промени. И като цяло спадовете бяха повече, а възходите по-малко. И, разбира се, нямаме предвид “интересът” към картофите през изминалите 2-3 години, когато културата попадна в схемата за източване на субсидии. Интересуваме се от работата на истинските производители.

Както казахме допреди прехода основното производство на картофи бе съсредоточено в планинските райони. А това означава малки и разпокъсани парцели, ръчен труд, по-ниски добиви, по-висока себестойност на продукцията. С промените, които предопределиха земеделието като бизнес, това производство стана изключително неконкурентно и нерантабилно за производителите. Отглеждането на картофи се пренасочи от планинските райони към равнините

Създадоха се по-големи насаждения, навлязоха нови и по-продуктивни сортове, направиха се поливни системи, започнаха да се получават много по-високи добиви. За даден момент изглеждаше, че всичко върви добре, но това се оказа временно. С присъединяването ни към Европейския съюз интензивните сектори, в това число и картофопроизводството, изпаднаха в неизгодна позиция.

Фермерите ни се оказаха неподготвени за сблъсъка, който буквално им се стовари от старите членки в ЕС. Страни, които имат изключително силни позиции в науката и селекцията, които постоянно въвеждат технологии и иновации в производството, имат силна държавна подкрепа на сектора, под формата на различни субсидии, а също и големи пазари за реализиране на продукцията.

И в резултат на всичко това, най-важното, което касае производителите - ниска себестойност на продукцията. Факторът, убиец за нашето производство.

Изключително е притеснително положението на производителите в полупланинските и планинските райони, коментира Тодор Джиков. Затова сме насочили усилията си към тях и тяхната работа. Разберете, трябва да направим нещо за тях, за тези хора, които често нямат друго препитание. На места се отглеждат само картофи и тютюн, това е, друго няма. В тези райони трябва да се гледа на производството на картофи като социален ангажимент а не като на бизнес.

Председателят на асоциацията споделя, че се полагат усилия, но трябва и държавата да предприеме действия и да се намеси с необходимите лостове и механизми, защото именно от нея зависи в тези райони да останат хора, които да продължат да отглеждат картофи.

За всички е ясно, че производителите на картофи в Европа са много по-напред, буквално ни водят по всички линии - технологии, високи добиви, ниска себестойност. Затова и бизнесът с картофи става все по-труден, конкуренцията е жестока. Реалната пазарна цена на килограм картофи, който идва от Западна Европа е между 7-9 евро цента.

Такава цена тук е абсолютно недостижима като себестойност на продукцията, коментира Тодор Джиков. Тя е нереална дори за механизираните и по-големи стопанства, какво остава за производителите от планинските и полупланинските райони, които са с малки ниви, работят без техника, имат повече разходи, влагат основно ръчен труд, т.е. продукцията е с висока себестойност

Без помощ от държавата няма какво да се заблуждаваме, че бизнесът с картофи ще се запази независимо къде, разяснява още фермерът. Например ако имаш хиляда декара картофи, това означава, че работиш 8 месеца, почти денонощно - поливане, охрана, вадене. А проблемът с набезите, които граничат с безумие, и явно липсва политическа воля държавата да се справи с това явление.

Отглеждам разнообразни култури - картофи и зеленчуци, зърнено-житни и маслодайни. Реално с цифри се вижда всичко много ясно. И какво се получава? Картофите са скъпа инвестиция - около 1100 лв/дка, много работа, липса на подготвени кадри - и на полето, и в склада. Имам 18 човека на постоянен договор и още 25, които 5 месеца са на еднодневни трудови договори. Само 7 хил.лв. са осигуровките на месец на постоянно заетите хора, който давам на държавата. А къде е държавата? Тя просто липсва. И идва например полският картоф на 8 евро цента и ни смазва. Това не е отговорно и коректно отношението на държавата спрямо нас, а и на политиците, който допускат това. От другата страна имам 5 хил. декара с пшеница, слънчоглед и сорго. С тях са ангажирани 2 човека. На практика тук 4 месеца в годината се почива - сега се затварят складовете и се появяваме на 15 март. По-нататъшните коментари са излишни.

И ако в Европа фермерите членуват в организациите на производителите и благодарение на тях работят успешно, то у нас въпросът със сдруженията доста буксува. Но и тук разковничето е в държавата, категорични са производителите. Първо, законодателно трябва да се променят някои неща. Защото сега организацията се приема като 1 човек независимо, че в нея може да членуват 10 човека например, а това прави кандидатстването неизгодно. Второ, пък се връщаме на държавата. При направена инвестиция 65% да е държавна помощ, да се гарантира 5 ст./кг на продадената продукция през групата, и т.н., дават пример фермерите. Има много лостове и механизми, които да се приложат, но стига да има политическа воля. Само финансовата изгода ще накара производителите да се кооперират, да пренебрегнат дребните противоречията, категорични са самите те.

Картофите, отглеждани в ЕС подлежат на мониторинг

Ако всички производители са регистрирани, както е по закон, измамите ща са по-малко

Ваня Велинска

От няколко години работи т.нар. обвързана подкрепа, която да подпомага по-трудните интензивни производства, към които спадат и картофите. Уж има подкрепа, но на практика се оказва, че не е точно така. Често тя не достига до тези, за които е предназначена и се нуждаят от нея.

Ако погледнем статистиката по обвързаната подкрепа, реално площите от 2015 година досега са се увеличили от 40 хил. декара до 125 хил. за минала, а тази са слезли на нива от 90 хил. декара, разяснява Тодор Джиков, председател на Асоциацията на картофопроизводителите. Това не се отразява в добивите, в общата получена продукция през годината, т.е. ние винаги сме произвеждали толкова, колкото всяка година произвеждаме от 2010 г. насам и винаги сме внасяли колкото е необходимо и изисква пазарът. Какво означава това? Означава, че тази обвързана подкрепа не е стигнала точно до истинските картофопроизводители

Това означава, че има земеделски производители от други браншове, които заради субсидията се включват в схемата, където се предвиждат още пари.

Ясно е, че обвързаната подкрепа има определен бюджет, който се разпределя на база на очертаните площи на дадената култура. И когато площите са по-малко, се получава едно подпомагане от 150-160 лв/дка. Това го виждат определени схемаджии, както и други земеделски производители, които работят само заради субсидиите и за нищо повече и се насочват към дадената култура, при която лесно се получават пари. Преди години станахме пословични с тиквите, след това бяха дини и пъпеши, после лук и картофи, тази година със 100% са нараснали площите с домати и краставици.

За да се избегне всичко това, трябва да се засили контролът и то изключително много, е категоричното становище на Тодор Джиков. Сега мнимите производители доказват някаква минимална продукция, засаждат някакви посеви, уж имат някакви продажби, представят някакви фактури, и всичко минава за редовно.

А всъщност не е никак трудно да се затегнат мерките при производството на картофи, съответно да се контролират производителите. И ето защо?

Картофът е единственото растение, което като земеделска култура подлежи на мониторинг. В Европейския съюз има картинни заболявания, които се следят изкъсо. При евентуален проблем и в зависимост от вредителя, може да има карантина за забрана за отглеждане на картофи от 3 до 25 години.

Ето защо много стриктно трябва да се следят площите с картофи, движението на семена, продажбата на картофи, растителната защита, която се извършва в посевите и т.н.

Задължително е по закон, по европейски регламент земеделските площи, заети с картофи да са регистрирани в БАБХ. За предходните две години например имаме регистрирани 40 хил. декара с картофи, а реално погледнато се вземат помощи за 125 хил.

У нас законът се чете много неправилно, коментира Тодор Джиков. Дори малки производители, които отглеждат продукция за месния пазар, ако са с повече от 5 декара, трябва да се регистрират. Ако всичко е спазено, мнимите площи много лесно се хващат, тъй като те не са регистрирани от БАБХ. А при тези, които се включват в схемите със субсидии, те не са с площи под 5 декара със сигурност.

Затова производителите призовават към засилен контрол. Да зачестят теренните проверки по места, и не само при картофите, а при всички плодове и зеленчуци. Само така ще се намали тази практика, която от години ощетява истинските производители.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Растениевъдство
Няма снимка

Фермерите трябва да се насочат към поливно земеделие

Важно е хибридите и технологиите да са подходящи за засушливи условия, смята Танка Тенева, управител на кооперация „Раковски”, гр. Димитровград, на чиито полета се проведе открит ден на фирмите

Няма снимка

Жънат по-рано пролетниците

Заради засушаването в някои райони на страната жътвата на слънчогледа, а и на царевицата ще е по-рано от обикновено. Нямаме избор, правим каквото трябва, пък каквото се получи накрая

Няма снимка

Проф. Иван Киряков: Дъждовете в края на юни и началото на юли създадоха проблем при царевицата

„Дъждовете, които паднаха между 150-200 литра в началото на юли, създадоха по-големи проблеми. Дадоха възможност на царевицата да стартира много силно

Няма снимка

Сушата и топлинният стрес лимитират добива от царевица

Влагата е факторът, от който в голяма степен зависи хибридите да развият потенциала си Царевицата е зърнената култура, която през последните години се превърна в най-доходната земеделска култура за

Няма снимка

Производителите на малини очакват добри добиви

Започна беритбата на летните сортове, засега продукцията е насочена за пресния пазар Ваня Велинска Разгарът на лятото е сезонът на малините. Факт са и първите беритби на ароматните плодове

Няма снимка

Нови активни вещества срещу опасни вредители

Кортева внедрява в практиката рз-продукти с различен механизъм на действие, както и за справяне с резистентността, разяснява Иван Дражев, продуктов мениджър на фирмата - Г-н Дражев

Още от Фермер
Няма снимка

Аграрната стратегия на ЕС се фокусира върху биопроизводството

В Европа пазарът на органични храни ще продължи да расте и биологичното производство се нуждае от по-нататъшен напредък. Това се посочва в стратегията на ЕС „От фермата до трапезата“

Няма снимка

ФАО: Ръст в световните цени на храните за сметка на маслото и млякото

Световните цени на храните продължават да се покачват вече втори пореден месец, като най-много поскъпват растителните масла и млечните продукти. Това се посочва в съобщението на Организацията за

Няма снимка

За максимум цвят и през август

Не поливайте наред! Дали традиционно отпускарският месец ще бъде такъв и през тази година? Или се „отпуснахме“ достатъчно още през пролетта? Хубавото на ситуацията бе

Няма снимка

22,8 тона пестициди са събрани за два дни от обекти в община Червен бряг

В рамките на два дни бяха събрани и предадени за обезвреждане 22,8 тона пестициди, които бяха открити край гр. Койнаре и с. Радомирци, община Чернен бряг

Няма снимка

Подмладете и подхранете най-ранните домати

Погрижете се и за другите - средни и късни Може да удължите живота на ранните домати, за да получите допълнителна продукция от тях, като ги подмладите

Няма снимка

Риголването е от значение

Най-важната обработка на почвата при създаването на ново лозе е риголването. То се състои в дълбоко разрохкване на почвения слой на дълбочина от 60-70 до 100 см