Доугоителните стопанства все още без субсидия

13 ноември 2019 Животновъдство 0 16371
Няма снимка
Снимки Андрей Белоконски
1 2 3 4
 

Румъния ни изпреварва - цените на говеждото се покачиха неимоверно след отваряне на пазара им за Турция

А ние сме единствената държава в Евросъюза затворена за износ към южната ни съседка, коментира състоянието на бранша фермерът Станко Димитров

Жени Владинова

Четвъртото издание на СТЕКСПО в Пловдив отново събуди интереса на фермерите към месодайното животновъдство. Според организаторите България има потенциал да стане геномен център на Балканите за развъждане на месодайни породи говеда. Аргументите са, че през последните няколко години секторът бележи възход, който го доближава до световната генетика, обяви Стоян Чуканов, председател на Управителния съвет на Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България (АРМПГБ).

За да получим професионален коментар на проблемите в сектора потърсихме фермера Станко Димитров, който пръв показа на животновъдите ни месните породи говеда преди 6 години - през 2013 г. на изложението АГРА.

Допреди 4-5 г. много малко се говореше за фермерите, отглеждащи говеда за месо. Трябва да признаем, че и сега не знаем много за проблемите им, но пък като потребители всеки е открил къде в търговската мрежа може да си купи качествено българско говеждо месо. И за да получим информация от първа ръка за това какво става в българското месопроизводство търсим коментара на Станко Димитров от Етрополе. Той има 3 стада, като третото е сформирано последно. Първото е стадо от крави месно направление основно от породата Лимузин. Второто е от крави за мляко от породата Родопско късорого говедо, което е известно с високата си масленост - достигаща до 7%. Двете основни стада имат между 110-120 крави-майки и в сезона с телетата достигат до 230 животни. А третото е изцяло от животни от породата Обрак.

Неоспорим факт е, че френските месни породи говеда събудиха интереса на българските фермери още преди години. Но дали ще станеш фермер на стадо крави месно направление обаче зависи от индивидуалните финансови възможности на всеки животновъд. Да, наистина интересът е много голям, но най-важното е, че има пазар на 100%, но трябва качество

Така че условието не е само количество, а добре угоени телета месно направление. Самият Станко и негови колеги работят със стопани, които отглеждат по 10, 20 до 40 крави местни породи. На всички тях са раздали без пари бици от породата Лимузин. Подписват и договор за определена цена за изкупуване на продукцията през следващата година. Например телетата от кръстоските на Лимузин и местните крави този сезон са изкупени на много добри цени - 3,60-3,80 за месодайни животни и 3,00-3,20 за местни породи

Практиката показва и стопаните се убеждават, че получават между 15% и 20% повече за продукцията си, и то само с едно разплодно животно, обяснява Станко. Така че не е необходимо фермерите да притежават и създават "чисти" майки Лимузин (трябват много хиляди левове и време), за да печелят добре. Между другото развъдчици от Франция остават изненадани и дори шокирани колко доминантен е генът на Лимузин и колко бързо той трансформира животното. Например на втора кръстоска с крави местна порода (или казано професионално на F2, или когато кравата е на 75% Лимузин) не можеш да различиш чистата порода от кръстоската.

Има, разбира се, и доста фермери, които предпочитат да си купят собствено разплодно животно. А то не е чак толкова скъпо - цената на малко породисто мъжко теле е между 1000-1500 лв. Решението е добро, защото, ако го купиш октомври, на следващата година през април-май вече бичето може да запложда кравите за получаване на кръстоски, обяснява Станко. Ето защо много от по-дребните животновъди в Етрополския Балкан вече си имат собствени бици и са доволни.

Местните крави в района се заплождат изкуствено само с месодайни бици. И причината е финансова. Пример: Ако животновъдът има 100 крави и му трябват 10 за ремонт на стадото или за подмяна, той запложда 20 с елитни бици от местната порода, с които остава в млечния сектор. Но другите 80 крави ги запложда с месодайна порода. След това продава телетата на доугоителни стопанства или на търговци за Гърция, Албания, Македония и други съседни държави. И печели добре.

Станко Димитров е изумен от изключително добрата адаптация на кравите от породата

Обрак - перфектният избор за високопасищно отглеждане при трудните природо-климатични условия навръх Стара планина. Това натежава на везните при взимане на решението да направи стадо изцяло от крави Обрак. Затова от Франция купува заплодени юници Обрак, с които създава стадо от тази изключителна порода. Животните Обрак са непретенциозни на сухи и изгорели пасища, издържат както на големи горещини, така и на ниски минусови температури, добавя фермерът.

Веднага възниква въпросът има ли у нас достатъчно животни от месодайните породи? Или само с внос може да се развие секторът. Не, разбира се, пояснява Станко. В нашите животновъдни институти в Троян и в Костинброд не правят кръстоски на породи, но развъждат чистопородни животни от няколко месодайни породи. Едната е Лимузин, другата е Херефорд, а третата е Абърдин Ангъс. Всички те имат предимства и недостатъци.

Засега еврофаворитът е Лимузин и в момента е най-популярен и най-отглеждан в цяла Европа. Разбира се, държи и много висока цена - достига до 3500 евро. Но тук трябва да кажем, че всеки развъдчик, който предлага порода за месо, ще ви каже, че именно тази порода е царицата на месото, шеговито допълва г-н Димитров и споделя личното си впечатление. А то е, че чужденците, които идват и искат да купят качествени животни за месо, търсят Шароле, Лимузин или Синьо белгийско говедо. Но последното е много трудно за отглеждане в български условия, защото при него над 70% от отелванията са с цезарово сечение. Причината - много са големи плодовете. Не искам да обидя някой ветеринар, казва фермерът, но това у нас би създало много проблеми. Защото в отдалечени ферми, в малки населени места, и то във високопланински райони, едва ли някой животновъд би повярвал, че при трудно раждане на кравата ще получи навременна ветеринарна помощ. Още повече, че не зависи само от квалификацията, а изисква и специално оборудване, с каквото в Западна Европа разполагат, а ние не. Става дума за добре специализирани линейки, които позволяват да се извърши оперативна намеса, за да се запази и кравата, и телето.

Интересно е, че породата за месо Синьо белгийско говедо е силно застъпена в Румъния. Там са изградени големи ферми, но не от румънци, а от чужденци - холандци, германци, французи.

А говорейки за добре развити говедовъдни ферми за месо в съседна Румъния, е добре да поговорим за създаването и регламентирането на доугоителни стопанства у нас

В момента е трудно да се каже дали тази пазарна ниша е полупразна, или полупълна. Още повече, че все още няма субсидия за доугоителни стопанства. А и аз не съм оптимист, че нещо ще се промени в новия програмен период, казва фермерът.

И Станко Димитров дава пример отново с Румъния, където се отглеждат много животни Синьо белгийско говедо - перфектната порода за месо. Оттам може да се купуват телета по 200-250 кг и тук, в България, да се доугояват до 400-450 кг. След това да отиват директно на пазара за месо. Тази ниша е свободна и е добро решение за бизнес. Какви са плюсовете: Румъния е близо, цените на животните са по-ниски в сравнение с тези в Германия и другите държави от Западна Европа. И разходите като цяло няма да са големи. Това е печелившият вариант. Защото развъждането на майчини стада у нас от породите за месо все още е много трудно, казва от опит Станко и добавя: Колегите от Румъния споделят, че правят кръстоски на Синьо белгийско говедо със Симентал и постигат по-леки отелвания. Но ние не бихме могли да развиваме подобна селекция, а и не е необходимо.

Има още един голям успех за северната ни съседка - по отношение на доугоителните стопанства ситуацията в Румъния се промени - те се субсидират и цените се покачиха неимоверно след отварянето на пазара им за Турция, подчертава Станко. Според него сега отново на дневен ред излиза въпросът - какво става с обещанията вече толкова години да се договори отваряне на пазара за Турция и за нас

Защото ние сме единствената държава в Евросъюза затворена за износ към Турция. А у нас вече има нови стада с месодайни породи, които могат да захранят нашите доугоителни стопанства и бизнесът да тръгне.

Проблемите в бранша

Станко и негови колеги продават телета, когато стадата слезнат от високата паша в планината в ниските райони. По време това съвпада с отделянето на телетата от майките. Мъжките телета се продават основно на гърци за доугояване. Идеята му е да създаде доугоително стопанство. По този начин ще реализира печалба от принадената стойност на продукта. Това означава, че фермерът ще доугоява и след това ще продава за месо. Тази схема би била от полза за месопроизводителите, защото у нас я има основата - разполагаме с много добре развит земеделски сектор. В страната има достатъчно зърно на поносима цена, а това би било от полза и за самите зърнопроизводители. Защото те биха могли да продадат известна част от продукцията си на местния пазар на малко по-висока цена. От което пари ще влязат и в държавата

А доугоителните стопанства ще реализират печалба от принадената стойност която в момента реализират колеги от Гърция, Хърватия и Италия, но в техните си държави. Цената в момента е много добра. За най-качественото месо най-високата цена, която може да достигне, е 2-2,20 евро/кг. Но това е цена, която се отнася за месо от породите Шароле, Лимузин, Синьо белгийско говедо, угоени от 500 до 700 кг, и то на възраст не повече от 18 месеца. Ако успеем да създадем угоителни стопанства, от цялата тази производствена верига има плюс и за държавата, защото ще внасяме пари в бюджета.

Но сега нещата изглеждат доста не добре, да не кажа зле, признава Станко и добавя: Аз лично познавам само двама угоители, но на срещите, на които сме се събирали фермери с животни от месните породи, сигурно има десетина души. Има и още един аргумент в полза на доугоителните стопанства и това е правилното решение за новия програмен период финансирането - да е обвързано с реализиране на принадена стойност

Тоест ще се дават "точки" и приоритет на предприятия, които стигат в производството си до крайния продукт. Или това означава, че се тръгва от животновъдството, през угояването и се стига до клането или до крайния продукт месото, обяснява Станко.

И логично в разговора ни идва ред на проблемите, свързани с реализирането на износа. А те са два, и то сериозни. Първият е, че българските месопроизводители не могат да направят количесто, а вторият - качество за нужното количество. Има, разбира се, и пазари, които търсят по-непретенциозна стока - основно Албания и Косово. За тези държави се изнася месо, което не можем да продадем в страни от Западна Европа или в Турция, разяснява фермерът. Но истината според него е, че е сто пъти по-добре в нашите кланици да влезе непородисто животно, но угоено на 12 до 18 месеца, отколкото някоя бракувана крава-майка от Холандия да ни я продадат за телешко месо в някоя от големите търговски вериги.

Но отново стигаме до липсата на законова норма за доугоителните стопанства

Защото сега едно доугоявано животно у нас не се субсидира. А в Гърция, ако закараш теле с определен минимум трупно месо в кланица и след това го дадеш за продажба в гръцки магазин, получаваш субсидия от 150-200 евро на животно. Кога ние ще се конкурираме с Гърция?!

Друга болка на месодайното животновъдство - млечният сектор си има лоби, извоюва си по-големи субсидии. За съжаление месодайният сектор в момента е по-неоправдан. Защото месопроизводителите със същите разходи имат по-малко приходи.

И стигаме отново до контрола - до необходимостта от някаква законодателна промяна или малко по-голяма намеса на Българската агенция по храните. И тя е за по-голям контрол на изхода, където е потребителят

Защото е недопустимо да се сложи етикет телешко на месо, което всеки професионален месар, като го види, ще разпознае 15-годишно животно, категоричен е Станко. Професионалистите безпогрешно разпознават възрастта на закланото животно - по цвета на месото, по неговата структура и т.н. Затова трябва да има сериозна проследяемост не само на думи, но всеки, който продава месо, трябва да покаже документ за произход. Защото макар и преопаковано в търговските вериги, трябва да има предходен документ. И ако той се изиска, лесно ще се установи, че месото е било дълбоко замразено и не може да се продава като прясно. И тук за пример ще ни послужи отново Румъния. Там има закон, който задължава търговските вериги 70% от предлаганите хранителни продукти да са произведени в Румъния.

Да поговорим за пари

Стана ясно, че сега за най-качественото месо най-високата цена, която може да се достигне, е 2-2,20 евро/кг. Но това е цена, която трябва да покрие всички изисквания. Неслучайно в региона на Етрополския Балкан масово се наблюдава вече млечни ферми да заплождат изкуствено с месодайни породи, за да си продадат мъжките телета на добра цена за месо. Другият начин е да извадиш 3000 евро, за да купиш една крава месно напавление. А ще ти трябват още 300 000 евро, за да направиш едно стадо, разяснява Станко. Никой няма тези готови пари. А всички знаем, че банките не отпускат стотинка за сектора.

Дават ти септември едни пари като субсидия, които банката ще ти вземе октомври или ноември. Но това не е банкерство и не е подпомагане на сектора. Животновъдът е оставен сам да се справя.

И накрая нека разберем от Станко Димитров кога е рентабилна месодайна ферма

До 20-ина животни, ако я обслужва едно семейство, и до 80-100 животни, ако имаш работници, т.е. когато фермата вече е професионална. А разходите и за 20, и за 100 животни са едни и същи. Има малка разлика в количестовто на концентрирания фураж, но тя не е толкова съществена.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Животновъдство
Няма снимка

Драма на пазара на телета - цените удариха дъното

Германските фермери продават мъжки телета само за 36 евро  Жени Владинова Германските фермери животновъди получават само 36 евро за мъжки телета месно направление през май

Няма снимка

Германските ветеринарни лекари искат да лекуват любимци, а не селскостопански животни!

Скоро няма да има кой да лекува германските крави. В Германия се наблюдава застрашителен недостиг на ветеринарни лекари за едрия рогат добитък, съобщава Федерална асоциация на ветеринарните лекар

Няма снимка

BG фермери разпродават животните си

Свива ли се секторът и какви ще са последствията? Жени Владинова Има хора, родени да гледат животни. Те са търпеливи и спокойни и, макар понякога на вид да са сериозни и твърди мъже

Няма снимка

Хиляди зайци умират в САЩ поради смъртоносен вирус

Смъртоносният вирус, наречен „заешка ебола“, се разпространява в югозападната част на САЩ, убивайки хиляди диви и домашни животни. Това съобщават от Business Insider

Няма снимка

Отглеждането на животни запада!

Такива са прогнозите на Университета по ветеринарна медицина във Виена Защо за ветеринарните лекари в Германия бъдещето на бранша е мрачно? Жени Владинова Кристиан Дюрнбергер от Изследователския

Няма снимка

С нова схема от 15-и юли животновъди ще могат да изградят собствени кланици

От 15 юли до 31 юли 2020 г. животновъдите ще могат да кандидатстват по нова схема за държавна помощ „Инвестиции за изграждане на кланични пунктове“, съобщават от пресцентъра на Държавен фонд

Още от Фермер
Няма снимка

Има риск от лозова щитовка

Ако миналата година гроздето ви е било с ниска захарност и с повече киселинност, както ни написа скоро читателят Марин Иванов от Стара Загора, това означава

Няма снимка

Пензиране на овошките

Чрез пензирането се премахват растежния връх на леторасли, както и последните 2-3 недоразвити листенца които растат по-силно. С тази лятна резитба се контролира нарастването на дължината на клонките

Няма снимка

Земеделието не търпи пандемии, иска нови трактори и комбайни

Да разчитат ли фермерите на употребявани, макар и добре работещи, или да се снабдят с първокласна агротехника обсъждаме с топ специалиста инж. Таньо Танев Екип на в

Няма снимка

Прохладно и ветровитото начало на седмицата

Денят се очертава да бъде прохладен с температури между 23 и 28 градуса. Почти в цялата страна ще е ветровито, по-силни пориви на вятъра ще има в Източна България

Няма снимка

Подходящи условия за прибиране на зърното

Вегетацията на пролетниците ще протича с ускорени темпове Дукена Жолева, агрометеоролог при НИМХ През повечето дни от следващия седемдневен период 13-19 юли развитието на земеделските култури ще

Няма снимка

От 16 до 18 юли: Семинар за запазване на биоразнообразието на лозата в трансграничния регион на Гърция - България

От 16 до 18 юли 2020 г. в Александровския технологично-образователен институт Солун-Дпт. по селскостопанска технология, гр.Солун ще се проведе работен семинар с участието на научни експерти на тема