Доугоителните стопанства все още без субсидия

13 ноември 2019 Животновъдство 0     
Няма снимка
Снимки Андрей Белоконски
1 2 3 4
 

Румъния ни изпреварва - цените на говеждото се покачиха неимоверно след отваряне на пазара им за Турция

А ние сме единствената държава в Евросъюза затворена за износ към южната ни съседка, коментира състоянието на бранша фермерът Станко Димитров

Жени Владинова

Четвъртото издание на СТЕКСПО в Пловдив отново събуди интереса на фермерите към месодайното животновъдство. Според организаторите България има потенциал да стане геномен център на Балканите за развъждане на месодайни породи говеда. Аргументите са, че през последните няколко години секторът бележи възход, който го доближава до световната генетика, обяви Стоян Чуканов, председател на Управителния съвет на Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България (АРМПГБ).

За да получим професионален коментар на проблемите в сектора потърсихме фермера Станко Димитров, който пръв показа на животновъдите ни месните породи говеда преди 6 години - през 2013 г. на изложението АГРА.

Допреди 4-5 г. много малко се говореше за фермерите, отглеждащи говеда за месо. Трябва да признаем, че и сега не знаем много за проблемите им, но пък като потребители всеки е открил къде в търговската мрежа може да си купи качествено българско говеждо месо. И за да получим информация от първа ръка за това какво става в българското месопроизводство търсим коментара на Станко Димитров от Етрополе. Той има 3 стада, като третото е сформирано последно. Първото е стадо от крави месно направление основно от породата Лимузин. Второто е от крави за мляко от породата Родопско късорого говедо, което е известно с високата си масленост - достигаща до 7%. Двете основни стада имат между 110-120 крави-майки и в сезона с телетата достигат до 230 животни. А третото е изцяло от животни от породата Обрак.

Неоспорим факт е, че френските месни породи говеда събудиха интереса на българските фермери още преди години. Но дали ще станеш фермер на стадо крави месно направление обаче зависи от индивидуалните финансови възможности на всеки животновъд. Да, наистина интересът е много голям, но най-важното е, че има пазар на 100%, но трябва качество

Така че условието не е само количество, а добре угоени телета месно направление. Самият Станко и негови колеги работят със стопани, които отглеждат по 10, 20 до 40 крави местни породи. На всички тях са раздали без пари бици от породата Лимузин. Подписват и договор за определена цена за изкупуване на продукцията през следващата година. Например телетата от кръстоските на Лимузин и местните крави този сезон са изкупени на много добри цени - 3,60-3,80 за месодайни животни и 3,00-3,20 за местни породи

Практиката показва и стопаните се убеждават, че получават между 15% и 20% повече за продукцията си, и то само с едно разплодно животно, обяснява Станко. Така че не е необходимо фермерите да притежават и създават "чисти" майки Лимузин (трябват много хиляди левове и време), за да печелят добре. Между другото развъдчици от Франция остават изненадани и дори шокирани колко доминантен е генът на Лимузин и колко бързо той трансформира животното. Например на втора кръстоска с крави местна порода (или казано професионално на F2, или когато кравата е на 75% Лимузин) не можеш да различиш чистата порода от кръстоската.

Има, разбира се, и доста фермери, които предпочитат да си купят собствено разплодно животно. А то не е чак толкова скъпо - цената на малко породисто мъжко теле е между 1000-1500 лв. Решението е добро, защото, ако го купиш октомври, на следващата година през април-май вече бичето може да запложда кравите за получаване на кръстоски, обяснява Станко. Ето защо много от по-дребните животновъди в Етрополския Балкан вече си имат собствени бици и са доволни.

Местните крави в района се заплождат изкуствено само с месодайни бици. И причината е финансова. Пример: Ако животновъдът има 100 крави и му трябват 10 за ремонт на стадото или за подмяна, той запложда 20 с елитни бици от местната порода, с които остава в млечния сектор. Но другите 80 крави ги запложда с месодайна порода. След това продава телетата на доугоителни стопанства или на търговци за Гърция, Албания, Македония и други съседни държави. И печели добре.

Станко Димитров е изумен от изключително добрата адаптация на кравите от породата

Обрак - перфектният избор за високопасищно отглеждане при трудните природо-климатични условия навръх Стара планина. Това натежава на везните при взимане на решението да направи стадо изцяло от крави Обрак. Затова от Франция купува заплодени юници Обрак, с които създава стадо от тази изключителна порода. Животните Обрак са непретенциозни на сухи и изгорели пасища, издържат както на големи горещини, така и на ниски минусови температури, добавя фермерът.

Веднага възниква въпросът има ли у нас достатъчно животни от месодайните породи? Или само с внос може да се развие секторът. Не, разбира се, пояснява Станко. В нашите животновъдни институти в Троян и в Костинброд не правят кръстоски на породи, но развъждат чистопородни животни от няколко месодайни породи. Едната е Лимузин, другата е Херефорд, а третата е Абърдин Ангъс. Всички те имат предимства и недостатъци.

Засега еврофаворитът е Лимузин и в момента е най-популярен и най-отглеждан в цяла Европа. Разбира се, държи и много висока цена - достига до 3500 евро. Но тук трябва да кажем, че всеки развъдчик, който предлага порода за месо, ще ви каже, че именно тази порода е царицата на месото, шеговито допълва г-н Димитров и споделя личното си впечатление. А то е, че чужденците, които идват и искат да купят качествени животни за месо, търсят Шароле, Лимузин или Синьо белгийско говедо. Но последното е много трудно за отглеждане в български условия, защото при него над 70% от отелванията са с цезарово сечение. Причината - много са големи плодовете. Не искам да обидя някой ветеринар, казва фермерът, но това у нас би създало много проблеми. Защото в отдалечени ферми, в малки населени места, и то във високопланински райони, едва ли някой животновъд би повярвал, че при трудно раждане на кравата ще получи навременна ветеринарна помощ. Още повече, че не зависи само от квалификацията, а изисква и специално оборудване, с каквото в Западна Европа разполагат, а ние не. Става дума за добре специализирани линейки, които позволяват да се извърши оперативна намеса, за да се запази и кравата, и телето.

Интересно е, че породата за месо Синьо белгийско говедо е силно застъпена в Румъния. Там са изградени големи ферми, но не от румънци, а от чужденци - холандци, германци, французи.

А говорейки за добре развити говедовъдни ферми за месо в съседна Румъния, е добре да поговорим за създаването и регламентирането на доугоителни стопанства у нас

В момента е трудно да се каже дали тази пазарна ниша е полупразна, или полупълна. Още повече, че все още няма субсидия за доугоителни стопанства. А и аз не съм оптимист, че нещо ще се промени в новия програмен период, казва фермерът.

И Станко Димитров дава пример отново с Румъния, където се отглеждат много животни Синьо белгийско говедо - перфектната порода за месо. Оттам може да се купуват телета по 200-250 кг и тук, в България, да се доугояват до 400-450 кг. След това да отиват директно на пазара за месо. Тази ниша е свободна и е добро решение за бизнес. Какви са плюсовете: Румъния е близо, цените на животните са по-ниски в сравнение с тези в Германия и другите държави от Западна Европа. И разходите като цяло няма да са големи. Това е печелившият вариант. Защото развъждането на майчини стада у нас от породите за месо все още е много трудно, казва от опит Станко и добавя: Колегите от Румъния споделят, че правят кръстоски на Синьо белгийско говедо със Симентал и постигат по-леки отелвания. Но ние не бихме могли да развиваме подобна селекция, а и не е необходимо.

Има още един голям успех за северната ни съседка - по отношение на доугоителните стопанства ситуацията в Румъния се промени - те се субсидират и цените се покачиха неимоверно след отварянето на пазара им за Турция, подчертава Станко. Според него сега отново на дневен ред излиза въпросът - какво става с обещанията вече толкова години да се договори отваряне на пазара за Турция и за нас

Защото ние сме единствената държава в Евросъюза затворена за износ към Турция. А у нас вече има нови стада с месодайни породи, които могат да захранят нашите доугоителни стопанства и бизнесът да тръгне.

Проблемите в бранша

Станко и негови колеги продават телета, когато стадата слезнат от високата паша в планината в ниските райони. По време това съвпада с отделянето на телетата от майките. Мъжките телета се продават основно на гърци за доугояване. Идеята му е да създаде доугоително стопанство. По този начин ще реализира печалба от принадената стойност на продукта. Това означава, че фермерът ще доугоява и след това ще продава за месо. Тази схема би била от полза за месопроизводителите, защото у нас я има основата - разполагаме с много добре развит земеделски сектор. В страната има достатъчно зърно на поносима цена, а това би било от полза и за самите зърнопроизводители. Защото те биха могли да продадат известна част от продукцията си на местния пазар на малко по-висока цена. От което пари ще влязат и в държавата

А доугоителните стопанства ще реализират печалба от принадената стойност която в момента реализират колеги от Гърция, Хърватия и Италия, но в техните си държави. Цената в момента е много добра. За най-качественото месо най-високата цена, която може да достигне, е 2-2,20 евро/кг. Но това е цена, която се отнася за месо от породите Шароле, Лимузин, Синьо белгийско говедо, угоени от 500 до 700 кг, и то на възраст не повече от 18 месеца. Ако успеем да създадем угоителни стопанства, от цялата тази производствена верига има плюс и за държавата, защото ще внасяме пари в бюджета.

Но сега нещата изглеждат доста не добре, да не кажа зле, признава Станко и добавя: Аз лично познавам само двама угоители, но на срещите, на които сме се събирали фермери с животни от месните породи, сигурно има десетина души. Има и още един аргумент в полза на доугоителните стопанства и това е правилното решение за новия програмен период финансирането - да е обвързано с реализиране на принадена стойност

Тоест ще се дават "точки" и приоритет на предприятия, които стигат в производството си до крайния продукт. Или това означава, че се тръгва от животновъдството, през угояването и се стига до клането или до крайния продукт месото, обяснява Станко.

И логично в разговора ни идва ред на проблемите, свързани с реализирането на износа. А те са два, и то сериозни. Първият е, че българските месопроизводители не могат да направят количесто, а вторият - качество за нужното количество. Има, разбира се, и пазари, които търсят по-непретенциозна стока - основно Албания и Косово. За тези държави се изнася месо, което не можем да продадем в страни от Западна Европа или в Турция, разяснява фермерът. Но истината според него е, че е сто пъти по-добре в нашите кланици да влезе непородисто животно, но угоено на 12 до 18 месеца, отколкото някоя бракувана крава-майка от Холандия да ни я продадат за телешко месо в някоя от големите търговски вериги.

Но отново стигаме до липсата на законова норма за доугоителните стопанства

Защото сега едно доугоявано животно у нас не се субсидира. А в Гърция, ако закараш теле с определен минимум трупно месо в кланица и след това го дадеш за продажба в гръцки магазин, получаваш субсидия от 150-200 евро на животно. Кога ние ще се конкурираме с Гърция?!

Друга болка на месодайното животновъдство - млечният сектор си има лоби, извоюва си по-големи субсидии. За съжаление месодайният сектор в момента е по-неоправдан. Защото месопроизводителите със същите разходи имат по-малко приходи.

И стигаме отново до контрола - до необходимостта от някаква законодателна промяна или малко по-голяма намеса на Българската агенция по храните. И тя е за по-голям контрол на изхода, където е потребителят

Защото е недопустимо да се сложи етикет телешко на месо, което всеки професионален месар, като го види, ще разпознае 15-годишно животно, категоричен е Станко. Професионалистите безпогрешно разпознават възрастта на закланото животно - по цвета на месото, по неговата структура и т.н. Затова трябва да има сериозна проследяемост не само на думи, но всеки, който продава месо, трябва да покаже документ за произход. Защото макар и преопаковано в търговските вериги, трябва да има предходен документ. И ако той се изиска, лесно ще се установи, че месото е било дълбоко замразено и не може да се продава като прясно. И тук за пример ще ни послужи отново Румъния. Там има закон, който задължава търговските вериги 70% от предлаганите хранителни продукти да са произведени в Румъния.

Да поговорим за пари

Стана ясно, че сега за най-качественото месо най-високата цена, която може да се достигне, е 2-2,20 евро/кг. Но това е цена, която трябва да покрие всички изисквания. Неслучайно в региона на Етрополския Балкан масово се наблюдава вече млечни ферми да заплождат изкуствено с месодайни породи, за да си продадат мъжките телета на добра цена за месо. Другият начин е да извадиш 3000 евро, за да купиш една крава месно напавление. А ще ти трябват още 300 000 евро, за да направиш едно стадо, разяснява Станко. Никой няма тези готови пари. А всички знаем, че банките не отпускат стотинка за сектора.

Дават ти септември едни пари като субсидия, които банката ще ти вземе октомври или ноември. Но това не е банкерство и не е подпомагане на сектора. Животновъдът е оставен сам да се справя.

И накрая нека разберем от Станко Димитров кога е рентабилна месодайна ферма

До 20-ина животни, ако я обслужва едно семейство, и до 80-100 животни, ако имаш работници, т.е. когато фермата вече е професионална. А разходите и за 20, и за 100 животни са едни и същи. Има малка разлика в количестовто на концентрирания фураж, но тя не е толкова съществена.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Животновъдство
Няма снимка

Козевъди и овцевъди получиха субсидиите си по обвързана подкрепа за Кампания 2019

ДФ "Земеделие" изплати близо 22 млн. лева на 2 042 животновъди по Схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол (ДПЖСК) за Кампания 2019, съобщават от фонда

Няма снимка

Препъни-камъните в производството на комбинирани фуражи в ЕС през 2019 г.

През 2019 г. В ЕC-28 са произведени 161,7 млн. т комбинирани фуражи, което е с 0,9% по-ниско в сравнение с 2018 г. обяви Европейската федерация на производителите на фуражи (FEFAC)

Няма снимка

Осигурете летящ старт на еднодневните пилета

Максимално комфортните условия в птицефермата свеждат смъртността до минимум Доброто родителско стадо, оптималната инкубация и условия на транспортиране осигуряват получаването на висококачествени

Няма снимка

АЧС в Полша: На 40 км от Германия

Африканската чума по свинете се придвижва в Полша - огнищата са все по-близо до границата с Германия, съобщава PigProgress. На 4 декември Главната ветеринарна служба съобщи

Няма снимка

С агролесовъдството кравите не замърсяват околната среда

На пасище в Колумбия пасат щастливи крави. Дневната дажба на животните съдържа плодове, падащи от дърветата, и пресни зелени листа от растящите наблизо храсти

Няма снимка

Определени са ставките за обвързано подпомагане за животни за 2019 г.

Със заповед на министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева са определени ставките за обвързано подпомагане за животни за 2019 г. Ставката за едно допустимо за подпомагане животно по

Още от Фермер
Няма снимка

Планинските райони трябва да са със социален статут

От земеделските стопанства там не трябва да се търси икономически ефект, коментира Тодор Джиков, председател на Асоциацията на картофопроизводителите Ваня Велинска - Г-н Джиков по време на Празника

Няма снимка

Днес ще е облачно, на места ще превали

Над страната ще преобладава облачно, в равнините и мъгливо време. На места ще има слаби превалявания от дъжд, през нощта и в сутрешните часове в Предбалкана и по високите полета - и от сняг

Няма снимка

Зимна салата от цвекло

Зимната салата с цвекло, ябълки, моркови и лук е страхотно вкусна. Приготвя се много просто. Може да се съхранява на хладно през зимата или да сервирате като гарнитура

Няма снимка

Пчеларите в Русия искат пари за опрашване!

Реколтиран мед - опрашена елда, това е най-новият призив в Русия в районите, където има елда и където има и пчелни колонии. Защото макар и с много сериозни проблеми

Няма снимка

Късно пръскане

Ако по някаква причина сте пропуснали да напръскате овощните дръвчета през есента, може да го направите и през декември. Пръскането се извършва с 2%-ов бордолезов разтвор

Няма снимка

Фонд "Земеделие" изплаща субсидиите на производители по СЕПП на 16 декември

Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ ще изплати 635 млн. лв., предвидени за плащания по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и 115 млн. за схемите за обвързано подпомагане