Африкански теменужки и техните капризи

04 декември 2019 Цветя 0 45684
Няма снимка
1 2 3 4 5 6 7 8
 

Тънкости за цъфтеж и размножаване

Ходили ли сте на сафари в Африка? Е, и аз не съм. Сигурно преживяването е незабравимо, но също толкова сигурно е, че повечето от нас никога няма да отидат. Това обаче не пречи да помечтаем или да внасяме по частичка от всяка точка на света в домовете си благодарение на цветята, нали?

Африканските виолетки, теменужки или сен(т)полии (Saintpaulia) са поместени в едно семейство с нашия прекрасен силивряк (орфеевото цвете). Растенията са открити през далечната 1892 г. от германския барон Валтер фон Сент-Пол (от тук идва името, а "т" може да не се произнася) в планините на Танзания. От тогава до днес са създадени хиляди хибриди в различни цветове, включително дву- и трицветни, с петънца, ивици, къдрички, както и кичести форми, такива с вариегатни листа. С две думи - огромно разнообразие. Това е и причината сортовите красавици да придобият колекционерска стойност, да се организират изложби, да се сформират асоциации (най-известните, от които са в Америка и Русия).

Лесни или трудни - зависи от грижите

Планините Унгуру са родното място на сенполиите.

Когато растенията станали по-известни и се появили култивирани сортове, дивите форми станали особено ценни като изходен материал за нови селекции, а и за колекции. Така се появили “ловците” на африкански теменужки. Последвали спонтанните или предизвиканите мутации, които обогатили неимоверно листата за запалените колекционери.

Както тогава, така и сега теменужките са ценени високо, но и отбягвани поради специфичните си изисквания. Все пак не е лесно да се имитират планинските условия на Унгуру у дома, нали?

Светлината и водата са най-важни

Ярка светлина, но без директно слънчево огряване е основно правило при отглеждането на африкански виолетки. Периодично завъртане е от полза за симетрично облистване на розетката. А що се отнася до водата... е, тук има много правила:

1. Никога не поливайте със студена вода!

2. Хлорираната вода не е подходяща за поливане на сенполии.

3. Листата и розетката не бива да се мокрят, още по-малко там да се задържа вода.

4. Преполиването е пагубно. Пресъхването не е толкова опасно.

5. Водните капчици по цветовете и листата са причина за образуване на петна. Избягвайте мокренето и пръскането!

Тънкости при поливането

Корените на растенията са разположени в цялата саксия, но най-концентрирани са в долната половина. Това позволява снабдяването с вода да става в подложката. Водата обаче не бива да се задържа повече от час. Излишната трябва да се отстрани задължително!

Освен това, минимум веднъж месечно се налага поливане отгоре, за да се отмият натрупаните соли. Методът е сравнително безопасен, що се отнася до мокрене на листата и розетката.

Поливането отгоре също има свойте предимства, но когато става дума за африкански теменужки не е за предпочитане.

Някои колекционери практикуват киснене. Саксията се потапя в съд с вода, така че да се напои само почвата, без да се мокри розетката. Следва изцеждане на излишната вода и връщане на място.

Тази тактика позволява поливки да се правят по-рядко в сравнение с доставянето на вода отгоре, но изисква повече “упражнения”. Работи успешно при опитни цветари и не се препоръчва при новобранци, защото е по-вероятно да се стигне до преовлажнаване, загниване и загуба.

Пресаждането е рядко - през пролетта или лятото

Обикновено сентполиите цъфтят по-добре, когато на корените им е тясно. Пресадените растения спират да цъфтят поне за няколко месеца.

Затова подновяването на почвата се прави значително по-рядко спрямо останалите цветя.

Ако все пак се налага пресаждане, потърсете почвен субстрат специално пригоден за африкански теменужки, глоксинии, примулини, стрептокарпуси и др.

Той е значително по-порьозен и не задържа много вода. Може да се приготви лесно от равни части торф и перлит. Към тях може да се добави и вермикулит.

Подходящ субстрат и 8 седмици търпение

Сентполилята се размножава лесно чрез листата. Важно е да се подберат правилно субстратът, размножителния материал и мястото за отглеждане.

За да се предотврати загниване на отрезите, субстратът се приготвя от перлит и торф в съотношение 2:1 в полза на перлита. В последствие и пресаждането ще бъде по-лесно. Сместа се омокря добре предварително, така че да може да се оформи дупчица в нея.

Листенцата, които ще се вкореняват, не бива да бъдат много стари, защото им отнема повече време, за да образуват корени и нова розетчица. А така се увеличава рискът от загниване. Не бива да бъдат и много млади, защото все още не са приключили развитието си. Най-правилният избор са листата, разположени непосредствено до най-външните, но не и най-външните.

Отрезите на листните дръжки трябва леко да завехнат преди да се положет в субстрата. Може да се използва вкоренител, но не е задължително. Ако вкоренителят дойде в повече, е по-вероятно да изгори тъканите, отколкото да провокира образуване на корени.

Методи за вкореняване има много

Обикновено листенцата се поставят в субстрата, като само дръжката има допир с него. Така от едно листо се получава едно и рядко повече нови растения.

Има обаче експериментатори, които са открили, че при нараняване на листа напречно на централния нерв и допир със влажен субстрат се развиват малки розетчици при всеки отрез (или почти всеки). И то не по едно. В този случай следващите манипулации са по-трудоемки с оглед на товва, че всяко “дребосъче” трябва да отиде в самостоятелна саксийка, за да няма конкуренция.

Вкореняването във вода също е много често практикуван метод. Когато коренчетата станат достатъчно силни и се образува хубава розетка, младото растение се прехвърля внимателно в субстрат.

Независимо кой метод изберете, важно е да поддържате висока въздушна влажност. Това става най-лесно в импровизирано парниче, измайсторено от ралични прозрачни материали. Не забравяйте обаче да проветрявате често.

Защо не цъфти?

Често в опит да сме максимално стриктни не осъзнаваме, че грешим. Африканските виолетки са способни да цъфтят целогодишно, но ако нещо не им достига, бойкотират всичките ни усилия.

Ако сенполията не цъфти, има голяма вероятност да не ѝ достига светлина, вода, температура, а защо не и хранителни вещества. Променете тактиката.

Доказано е, че растенията с по-малко листа цъфтят повече. Ако се вгледате внимателно в розетката, ще установите, че има последователност. Листата са подредени в “пръстени”. Всеки пръстен гарантира по една “цветна изложба”. Следователно, колкото повече нови пръстени от листа се появяват, толкова повече цветове могат да се очакват. Периодично премахване на най-старите листа стимулира образуването на нови, а респективно и на нови цветове.

Всяко правило си има изключения. Например виолката от снимката. Цъфти постоянно от повече от 5 години благодарение на (не)грижите на майка ми, а саксията е меко казано омаляла, но това не пречи.

Все пак конкуренцията при отделните розетки в една саксия не е желателна и се препоръчва те да се разделят.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Цветя
Няма снимка

Феерия в синьо

Ако някой не е разбрал, тази година най-модерният цвят е синият. Знаем, че много градинари го харесват независимо от трендовете, но знаем също, че баграта не е много разпространена сред растителното

Няма снимка

Лалето - Историята на един вирус, създал красота

Родината на лалето е Централна Азия, но интересната част от историята му започва от Персия и Турция. Всъщност името на лалето, в началото „дюлбаш“, а по-късно Tulipа, идва от думата тюрбан

Няма снимка

Аспержите – забравени или пренебрегвани

Как един зеленчук, за който се твърди, че е бил разпространен и широко отглеждан на българска територия, в един момент напълно изчезва от полето, трапезата и дори традиционната кулинария

Няма снимка

За минзухари се подгответе сега

Ако в ранната пролет имате път към Смолянско ( пък и не само там), не пропускайте да спрете край някоя открита поляна, дори още да има преспи със сняг

Няма снимка

4 малко известни неща за зюмбюла

За колко цвята зюмбюл се сещате? 3? 5? 10? Е, повече са! Но не това е важното. Зюбмбюлът е един от най-ароматните пролетни първенци с цъфтеж между този на кокичето и лалето

Няма снимка

Седем факта за кокичето

Как да впечатлим децата още със засаждането И най-малките градинарчета знаят, че кокичето е предвестник на пролетта, нали? Е, тази информация е полезна и интересна, но не е достатъчна

Още от Фермер
Няма снимка

Какво да си приготвим от ябълки

През септември всички, които притежаваме дворни места пълним кошници и касетки с ароматни ябълки. Кухните ухаят на ябълка и канела и на прясно изпечена шарлота

Няма снимка

Кекс с ябълки и царевично брашно

Печивата с царевично брашно са не само здравословни, но и и много вкусни, с приятен златист цвят. Мекият и сочен кекс с ябълки със сигурност ще се хареса на семейството и приятелите ви с деликатния

Няма снимка

Как да подготвите кучето за есента

Точно както при хората, слънцето може да навреди много на кожата и козината на вашите домашни любимци Някои хора се оплакват, че идва краят на лятото, докато други празнуват пристигането на по-хладно

Няма снимка

Заради жегата т.г. в плодородната земя край Пловдив не могат да отгледат домати на открито

Прогнозите са, че след 2030 г. зеленчуци ще се засаждат само в оранжерии Тази година е лоша за доматите, казват производители и дребни стопани от Пловдивско, както и агрономи

Няма снимка

Производство на стафиди в оранжерия или сушилня

Сушеното грозде е с висока хранителна и диетична стойност Сушеното грозде или стафидите имат голяма хранителна и диетична стойност. В стафидите сe съдържат от 65 до 77% захари

Няма снимка

Кога пъдпъдъците стават "канибали"?

Птиците трябва да разполагат винаги с прясна и чиста вода на воля. Дори и кратковременното жадуване може да предизвика срив на носливостта. Освен това жаждата изостря агресивността на птиците