Селската програма след 2021 г. няма да е същата

27 януари 2020 Агробизнес 0 38979
Няма снимка
И от така изглеждащи села трябва да се правят у нас умни и интелигентни села
1 2 3
 

Ако зависи от мащабния социално-икономически SWOT анализ, който показва, че земеделието ще се конкурира с много области, в които сме слаби и бедни и трябва да догонваме средноевропейски стандарти

Диана Ванчева

Всички мерки занапред в селските райони на България няма и не може да са същите както досега, както си представят аграрните браншове, както го очакват фермерските общности, както си го въобразявахме дори и ние.

Изводът се налага от самосебе си, ако се прегледа последния трети очакван с интерес и мащабен SWOT анализ, изработен от колектив на УНСС с най-важната цел - залагане на приоритети в стратегическия план на България до 2027 година.

Социално-икономическият анализ за развитието на селските райони е възлов проект, дори и да изглежда много подробен и сложен.

Първо, защото е най-обобщаващ досега и в него ЕС ще разчита да види, че държавата е анализирала, степенувала и вградила бъдещите стратегически мерки на ЕС, вече наричани от Брюксел визии за 2021-2027 г.

И второ, защото ще е белязан от новите евроиндикатори.

Разработката е на сериозен колектив, ръководен от проф.д.ик.н. Пламен Мишев, съставен от професионалисти със завидни и дългогодишни познания върху социалните и икономически проблеми на държавата. Те не са покрили нелицепритните данни.

Друг е въпросът как от този проект, разгърнат в рамките на цели 488 страници, с множество данни и сравнителни постановки, с доста корелации, в управляващия орган на МЗХГ ще могат да синтезират и извадят есенцията.

Защото от държавата ще се очаква да приотизира и защити по заложените социални и икономически показатели най-важните национални задачи.

Ако се задълбочим в анализа, което засегамалцина са направили, заради обема му, става видно, че социалното и икономическото така са излелзи на преден план и доминират (и така се нуждаят от много работа), че аграрната част явно ще е в средата или ще потъва по-надолу в този айсберг от проблеми. Което доказва, че селската програма (ПРСР) вече няма как да е същата.

Море от информация е SWOT-ът. Задачите, по които екипът е работил са обширно поле за обсъждане и размисъл. Информацията е обхваща всички области на икономиката и социални живот и е безбрежна.

Тя показва още нещо - ще трябва да се тръгне от ареала на поне няколко министерства - регионално, екологично, земеделско, за да се набележат визии.

Йерархично са структурирани по разни показатели селските общини, както и постиженията и неуспехите им, и усвоените от тях пари по ПРСР досега. Много съществена част е анализът на действащата дефиниция за селски райони

Експертите са предложили за избор от няколко възможни варианта.

Определението ще трябва да се промени у нас според изменените родни дадености. Ако в годините след влизането ни в ЕС селски район е отговарял на население от 30 000 души, днес става ясно, че трябва да е 20 000.

Един от най-трудните моменти за списване на новия стратегически план се очертава да бъде търсената координация и синергия на ПРСР с останалите оперативни програми

Селската програма няма как да е като досега - самостоятелна, работеща за себе си, даваща плащания на фермерски, туристически и др. дейности. В SWOT-а са обобощени всички позиции, с които трябва да се съобразява - от демографията на района до неговото развитие. И то на база БВП, доходи, промишленост, здравеопазване, култура, образование, туризъм, транспорт, услуги, раждаемост и т.н.Според евроиндикатори и дохода на населението в селските райони.

Затова в анализа екипът е наблегнал и на индикатора за малките и средни предприятия. Това все пак се доближава до нещата, които засягат и земеделието.

Но, когато става дума за приходи от дейността на предприятията, се посочва, че занапред ще трябва да се стъпи на секторните политики и икономиката на всички микро, малки и средни предприятия, а не само на аграрните.

Към задължителните евроиндикатори за селски райони, които ще трябва да се спазват, когато се пишат визиите за ПРСР, са и показателите с контекст за резултатите на ОСП за тези райони досега.

Ще трябва да се отчита по индикацията за брутен вътрешен продукт на човек от населението и индикатора за заетост.

Изглежда МЗХГ ще има много трудна задача, когато седне да оценява проблемите и да градира бъдещите мерки. Защото, освен споменатите неща, на следващ ред важни ще бъдат идводите от анализираните и осъществени досега мерки в ПРСР за периодите 2007-2013 и 2014-2020 г. А там строен анализ с изводи у нас така и не бе направен напълно.

В разработката четем данни за българските общини без проекти по селските мерки, за такива с малко инвестиции, както и такива, които са наситени с проекти. Това също тепърва предстои да се разгледа и да се отговори защо е станало така.

Трябва да се открие и по-тясната връзка между националните приоритети и основните цели на Общата селскостопанска политика за периода 2021-2027 г.

По много причини от анализа силно личи, че новият изгледна програмата няма как да не е доста различен.

Пак отговаряме защо е така. Той ще трябва да се интегрира с други програми по рецепта на Брюксел.

На база откроени слабости и постигнат напредък ще трябва да се посочат и българските приоритети, които да бъдат финансирани от ЕЗФРСР в рамките на ОСП. Правилата на ЕК ще го изискват.

Кои са силните страни и заплахите за стратегическия план за периода 2021-2027 г., както и препоръките на експертите?

Както вече споменахме, в SWOT -а става дума и за определяне на нов обхват на селските територии, за които има много запитвания от браншовете.

Отговорът е, че там наново ще се отчетат настъпилите демографски промени, административния, функционален и икономически профил на база на статистиката от последния програмен период.

Иновациите трябва да присъстват в този контекст. ЕК говори за иновативни предприятия и нововъзникващи сектори - като биоикономика и кръгова икономика. Неща уж познати, но всъщност далечни от по-малките и средни фирми в селата.

Ясно става, че силно ще се разчита на ВОМР като инструмент, доказал досега и у нас, че може да работи с интегрирани инвестиции по много програми. Защото ще се търсят идеи, идващи отдолу нагоре и предлагани от местните общности.

Според декларациите на ЕС, ОСП (и в частност ПРСР) ще продължава да бъде най-важната политика за селските райони.

Ще дава както пряка подкрепа, така и за пазарни политики, и за общностите, но погледнати от съвсем нов ъгъл, както става ясно.

В това време не бива да забравяме кои са основните цели на бъдещата ОСП и да ги заложим.

А те вече са: насърчаване на интелигентен, устойчив и диверсифициран селскостопански сектор, който да гарантира продоволствена сигурност, подкрепа на действията за опазване на околната среда и климата, укрепване на социално-икономическата структура на селските райони, икономическа устойчивост и растеж.

Трябва да отговорим и на визираните 9 специфични цели на ОСП до 2027 г. И на хоризонталните цели, които също вече изглеждат различно: смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптация, устойчива енергия, насърчаване на устойчиво развитие и ефективно управление на природните ресурси като вода, почва и въздух.

ЕК казва, че те ще предопределят как и кои ресурсно-ефективни икономически дейности да се подкрепят финансово.

Наистина много сложна задача. Към нея трябва да добавим и начертаните нови концепции - изграждане на интелигентни села с фокус върху подпомагането на техните общности

Разписани са нови възможности и услуги, подобрени, чрез цифрови, телекомуникационни технологии, иновации и използване на знанията.

Още - дигитални технологии и иновации на базата на интегриран териториален подход. Ново изискване е да се ликвидират “белите петна” в ПРСР

Кои са те?

Ще се спазват с цел разделителна линия между ЕФРР, фокусиращ финансиране на градски територии, и ЕЗФРСР- на селските.

Държавата трябва да представя тепърва обективни критерии за допустимостта да се финансират селските територии.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Агробизнес
Няма снимка

Генадий Григоров: Модерната агротехника е ключова за успешното стопанство

Генадий Григоров от Хитрино е посветил 23 години от живота си на работата със земята и зърнопроизводството се е превърнало в успешен агробизнес, който той, заедно със семейството си

Няма снимка

Опасенията от втора вълна на COVID 19 отново притиснаха агропазарите

Вчера пазарите бяха в отрицателната територия, тъй като страховете от втората вълна коронавирус все повече натежават върху нагласите на търговците. Най-негативната динамика на цените се наблюдава на

Няма снимка

ФАО: Дребните фермери трябва да се интегрират по-добре в модерните вериги за създаване на стойност

Световната търговия с храни и селскостопански продукти се е увеличила повече от два пъти през последните две десетилетия Пазарите могат да стимулират развитието и да увеличат устойчивостта на кризи и

Няма снимка

Братя от Пирин развиват успешен семеен бизнес

Съчетанието на три земеделски ниши затваря резултатно производствения цикъл на фамилните им предприятия. С отглеждане на фуражни култури Благой Андонов е в помощ на брат си Георги

Няма снимка

33 860 заявления са подадени по подмерки COVID 1 и COVID 2

Общо 33 860 заявления за подпомагане бяха подадени по извънредните мерки COVID 1 и COVID 2, съобщават от ДФ "Земеделие". По подмярка 21.1 "Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани

Няма снимка

Ръст в цените на зърното

Стабилен пазар за царевицата Цените на зърното продължиха да растат в края на изминалата седмица. Пазарът все още се поддържа от високите цени в Черноморския регион и силното търсене от Китай

Още от Фермер
Няма снимка

Танева: ЕК ни смята за страна с чума по овцете заради фермата на Ани

Няма акт, който да доказва твърденията на БСП за липса на чума по дребните преживни животни в България и за незаконосъобразни действия. Това заяви земеделският министър Десислава Танева по време на

Няма снимка

Кристалина Георгиева: Оценката за България от страна на МВФ е възможно най-добрата

"Оценката за България от страна на МВФ е възможно най-добрата. България няма нужда от нашата финансова подкрепа, тя е стабилна". Това заяви директорката на Международния валутен фонд Кристалина

Няма снимка

Бивши затворници в руската република Тува ще получат собствени ферми

В република Тува местните органи решават да се борят с рецидивистите с по-оригинален метод като спомагат за осъществяването на проекта „Нов живот“. Той позволява на бивши затворници да изчистят

Няма снимка

Земеделците споделят: Кои са предимствата на комбайна Rostselmash RSM 161?

Кои са предимствата на комбайна Rostselmash RSM 161 - с този въпрос се обърнахме към зърнопроизводители, които работят с комбайна в своите стопанства. Ето какво споделиха те: Красимир Петров, с

Няма снимка

8 „Застъпници за природата“ отличи конкурс след силен граждански интерес

Общо 19 предложения от граждани за нови защитени територии и вековни дървета, получиха организаторите на конкурса „Застъпници за природата“, който приключи на 18 септември

Няма снимка

Ултразвукова технология пази посевите от над 400 хиляди диви животни в Тоскана

Вдъхновяваща идея от ЕПИ-АГРИ В италианския регион Тоскана живеят над 400 000 чифтокопитни животни, предимно елени и диви свине, които могат да причинят сериозни щети в земеделието и да доведе до