Силни страни и заплахи за селските ни райони

27 януари 2020 Агробизнес 0 9162
Няма снимка
 

Посочени от икономистите в анализа на УНСС

Радина Иванова

Не само на ниво ЕС, но и на територията на страната ни трябва да постигнем икономическо сближаване между регионите.

Твърде разнородни са икономичеката активност, потенциал на трудовите ресурси, производителността на труда и доходите на населението в общините в селските ни райони, отчитат в своя анализ авторите от УНСС. И по тази причина е трудно да се класифицират в едно цяло.

Накратко авторите на SWOT-а разделят селските райони в четири подкатегории като работят на базата на 5 основни критерия.

Те са: равнище на безработица, дял на работна сила от населението, средна брутна заплата, производителност на малки и средни предприятия и приходи от дейността, падащи се на 1 човек.

По тази логика излиза, че: 123 на брой са общините определни като изоставащи, 87 са общини в развитие, 16 са догонващи общини, а само 6 са развити общини

Това са Козлодуй, Пирдоп, Челопеч, Девня, Гълъбово и Раднево.

Факторите, определящи изоставането на селските райони, са очевидните - демографско състояние, качество на човешки ресурси, ниво на безработица и заетост, техническа и публична инфраструктура, социални услуги (закриване на болници, училища и детски градини), ВиК мрежа.

Подоробното описание и анализ по райони и общини обаче установява какви са възможностите за развитие, с които да се противодейства срещу заплахите и слабите социално-икономически страни на общините в България.

Например икономическият дисбаланс между селските и градските общини в България може да се изравни чрез концентриране на повече и по-ефективни местни инвестиции, които да засилят заетостта и да увеличат доходите на населението.

Демографската картина, най-тревожната заплаха за селските райони, ще може да се пребори чрез стимулиране на предприемачеството на млади хора и създаване на условия за тяхната заетост, ангажиране на над 65-годишни лица в икономическите дейности, създаване на работни места адаптирани към образованието на местните жители, както и стабилизиране на броя на заселените и изселените жители и постигане на нулев механичен прираст.

У нас рискът от бедност в селските райони е над 45%

Това значително превишава този в ЕС ( малко над 20%).

Експертите съветват МЗХГ, националните и местни власти да се насочат към подпомагане на нови предприятия, на дуални обучения съвместно с работодатели, да инвестират върху иновации и ИТ технологии.

Не на последно място да работят за повишаване на доходите на заетите лица и диверсификация на икономиката на селата.

Броят на предприятията в селските райони расте при всички икономически дейности, констатира се още в анализа. Неблагоприятното обаче е, че са неравномерно концентрирани.

Расте производителността и на малките и средни предприятия.

Икономическото положение на селските общини ще се подобри обаче, ако се развиват в малки и средни предприятия традициони производства, но в тях да навлизат и модерни технологии.

Големите надежди за съживяването на селата са насочени към предприемачеството

В това число експертите съветват да се насърчава прилагането на устойчиви енергийни политики, подобряването на координацията на дейности, свързани с енергийната ефективност, повишаване активността на частния сектор.

Уравновесяването на икономиката на регионите в страната може да се подобри и чрез по-стабилни връзки между образованието, науката и бизнеса, които да повишат добавената стойност на услугите и продуктите.

За да догоним селските райони в ЕС е належащо още да въвеждаме в  бързи темпове електронно управление на публични услуги

Анализът коментира и влиянието на ВОМР и ЛИДЕР върху социално-икономическото състояние на селските райони.

Досега е би недостатъчен финансовият ресурс за подпомагане на всички качествено изработени стратегии за местно развитие.

Положителен ефект на ВОМР и ЛИДЕР все пак е, че са доближили европейските политики до бизнеса и жителите на селските райони. Чрез програмата се изгради местен капацитет за усвояване на европейски средства сред членове на местната общност, много от които нямат друг достъп до европейски средства.

Експертите съветват да се смалят праговете за минимален брой на населението за формиране на МИГ в силно обезлюдени и отдалечени територии, както и да се смалят сроковете на процедурите за финансиране на проекти на бенефициентите.

Трябва да се увеличи бюджетът за подготовка и прилагане на стратегиите за местно развитие с оглед покриването на повече селски райони в България и с достъп до финансиране.

Освен, че е нужно да се подобрят сроковете за разглеждане, договориране и финансиране на проекти икономистите от УНСС съветват МИГ-овете, местните власти, бизнеса и НПО все повече да създават публично-частни партньорства помежду си. Заедно местната общност, граждански организации и земеделски производители да са активни в определяне на потребностите и потенциала на за развитие.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Агробизнес
Няма снимка

17 европейски села ще получат техническа подкрепа за "smart village" проекти

До 5 май 2020 г. местни групи и организации могат да изпращат предложения по проект Smart Rural 21.  Общо 17 селища на територията на ЕС ще получат техническа подкрепа за развитието на smart villages

Няма снимка

Достатъчно ли е родното производство, за да отговори на нуждите ни от храни?

ИнтелиАгро Анализът изследва до каква степен българското производство покрива потреблението в страната за 15 храни, които съставят пряко или в преработен вид съществена част от малката потребителска

Няма снимка

Повече български храни в супермаркетите или повече празни щандове?

Коментар на ИнтелиАгро за обсъжданите мерки в подкрепа на родните производители Желанието на министър Танева да засили присъствието на българско местно производство по рафтовете на големите вериги

Няма снимка

Секторите на млечните продукти и виното са силно засегнати

Агропазарите остават сравнително спокойни. Най-вече този на пшеницата е стабилен, поради експортната активност и рисковете, свързани с недостига на влага, които са налице в цяла Европа

Няма снимка

Двойно повече соя за Китай изнесе Бразилия през март

Общият износ на соя от Бразилия за Китай нарасна с 40% през март тази година спрямо същия месец на миналата година, тъй като търсенето на храна за животни в най-голямата консумационна държава в света

Няма снимка

Оранжерийните домати поевтиняха с 12% за седмица, вносните поскъпнаха с 3,1%

Разнопосочни са измененията на средните цени на едро на основните плодове и зеленчуци, предлагани на тържищата по това време на годината, констатира министерството на земеделието в седмичния си

Още от Фермер
Няма снимка

Утре ще е слънчево, температурите стигат до 22 градуса

През нощта над по-голямата част от страната ще бъде предимно ясно. Утре ще преобладава слънчево време. След обяд над планинските райони в централната част от страната ще се развива купеста облачност

Няма снимка

Експерт: Кърлежите и комарите не са преносители на коронавирус

Няма данни кърлежи и комари да разпространяват коронавируса. Вирусът е сравнително нов, все още няма такива данни. Това обясни Цезарина Илиева, началник на отдел "Паразитология" към Столичната

Няма снимка

Горски служители събраха лични 50 000 лева и ги дариха на здравното министерство

Югозападното държавно предприятие - Благоевград се включва в дарителската кампания на Министерството на здравеопазването в борбата срещу COVID-19. Горските служители от всички териториални поделения

Няма снимка

Билките през април

Какво да засадим и засеем? Този път ще оставим настрана типичните и широко разпространени из градините ни билки. Ще се заемем с онези, подценените, забравените, неизвестните

Няма снимка

Сеитба на моркови

Градинарите, които още не са засели морковите, могат да засеят и сега. Кои са акцентите: . Прекопайте почвата на 15-20 см дълбочина. . Ако при обработката попаднете на камъни отстранете ги

Няма снимка

Експерт: Не се очаква сериозен спад в цените на бензина

Не бива да се очаква сериозен спад в цените на бензина и да се правят паралели с 20-30 години назад във времето. Това каза Руслан Стефанов от икономическата програма на Центъра за изследване на