Все по-строги изисквания спъват нашите производители на плодове и зеленчуци

11 февруари 2020 Агробизнес 0     
Няма снимка
Пийт Схоутел съветва българските производители на плодове и зеленчуци да се насочат към Германия и Скандинавия
1 2 3
 

Пазарът на пресни продукти става с много ясни стъпки - качество, обем и заготовка

Радина Иванова

През последните три години българското производство на плодове и зеленчуци отчита ръст, с помощта на инвестиции за модернизация и увеличаване на реколтираните площи.

През 2018 г. производството на плодове достига 229 хил. тона, а на зеленчуци - 841 хил. тона. През последните 5 г., износът на зеленчуци бележи тенденция към увеличение, като през 2018 г. е 134 млн. щ.д., а вносът постепенно намалява.

С тези факти зам.-министър Чавдар Маринов откри третото издание на форума за реализация на плодове и зеленчуци “ИнтелиФреш 2020” в края на януари.

Въпреки положителните данни, все още остава дълъг и труден път, докато родните ни продукти придобият лидерство на вътрешния пазар, а още повече - да се наложат на чуждия. Натискът отвън е голям и в същото време веригите супермаркети имат все по-строги изисквания, стана ясно на форума.

Все пак, както оцениха нидерландски експерти, потенциалът ни наистина е голям. Имаме добро географско положение що се отнася до логистика, климат да отглеждаме разнообразни култури по-рано и до по-късно от други конкуренти и по-малко производствени разходи.

“Министър Чавдар Маринов ви каза, че сте нетен вносител, но щом тази страна е толкова плодовита и красива с толкова много възможности, може да бъде и нетен износител на света. Ние мислим, че е възможно, надявам се и вие да мислите така”, каза Ари Фелдхаузен, съветник по земеделските въпроси към посолствата на Кралство Нидерландия в България и Румъния, според когото е крайно наложително страната ни да направи селските райони перспективни за младите хора.

Повече изисквания, още повече контрол

Забравете за износ на плодове и зеленчуци в Европа, ако нямате Global G.A.P, предупреди Пийт Схоутел - известен търговски консултант от Нидерландия. Европа става все по-взискателна що се отнася до качество, пакетаж, сертификати и социална отговорност. Последното ще рече, че трябва да предоставяте всякаква статистика за производството, обясни той. Веригите увеличават рестрикциите за субстанциите, някои от тях искат между 1/3 до 1/2 по-малко от позволените MRL нива. Изискванията са големи, контролът - още повече, допълни Схоутел, проверяват всичко, всяка проба в лабораторията.

Състезанието на европейския пазар е сериозно и продуктите са с ниски до средни цени. Супермаркетите стават все по-големи и концентрирани. Индивидуалните играчи постепенно отпадат, а за малките производители ще става все по-трудно, ако не се кооперират. В същото време секторът е много динамичен и при климатични аномалии големи износители могат да отпаднат за сезона, а други да имат по-големи шансове.

Според него потенциален пазар за българската стока са скандинавските страни, Германия, както и Източна Европа. Първите - защото там не отглеждат много култури и същевременно не са далеч от нас, а Германия - защото пазарът им е свръхголям. В скандинаските страни обаче хранителните вериги са други, непознати за българите и трябва да имаме предвид, че имат по-големи изисквания от познатите.

Не на последно място са и условията на потребителя, поставени пред търговеца, а оттам и на производителя. Според изследване за потребителските нагласи в големите градове у нас, представено от Ангелос Георгиу от “Нилсен”, плодовете и зеленчуците са от първите нужди за посещение на магазин, наред с хлебните и месни изделия. Над 40% от пазаруващите смятат, че категорията е много важна за магазина, в който пазаруват и много лесно биха го сменили, ако видят, че друга верига продава по-качествени плодове и зеленчуци. Анкетираните разбират, че качеството не може да е евтино и затова биха платили повече за продукт, който го заслужава. Те не следват активно цените на плодовете и зеленчуците, а по-скоро на продукти с агресивни промоции като кафе и препарати.

Да си кажем болката

Много интересна за участниците във форума бе дискусията, по време на която търговци и производители коментираха пречките пред родната стока до достигането й на щандовете.

Според изпълнителния директор на “Арон” (фирма за пакетаж и доставка) Габриела Баранска на първо място пречи количеството. “Не да закараме 2 камиона, а да имаме поне месец-два стока и тя да е еднородна. Не може в един камион да има 5 вида чушки и да очакваме, че биха могли да бъдат продадени някъде”, коментира тя.

Освен това стоката трябва да е на характерната за дадения момент цена. “Ние продължаваме да мислим, че българската стока е по-вкусна и трябва да струва повече. Но при този глобален пазар, ние трябва да се съобразим с цените”, допълни Баранска.

Тя информира присъстващите, че веригите у нас вече правят само централизирани доставки

Те не искат да купуват от много дребни дребни производители, каквито имаме, и не предлагаме необходимото за тях качетство. Решението е едно и бе подкрепено от мнозинството присъстващи - повече сдружения и единен български пазар.

Такива сдружения, забелязва Христо Кумчев, производител и дългогодишен партньор на търговските вериги, все повече са започнали да правят млади хора. Вече има бази, които разполагат с нужните съоръжения за пакетаж и доставка до крайния клиент.

“Наистина това е начинът, по който можем да оцелеем на пазара. Натискът отвън е отгромен и оправданията, че държавата ни е виновна, са криво създадени”, сподели той.

Не липсваше и гледната точка на големия бизнес в лицето на Ивайло Пехливанов от “Дива Агро”. “Всяка една верига тук и по света иска необходимите условия, които се постигат с технологии. А от януари 2020 има дори повече изисквания за сертификациите”, напомни той.

В същия момент веригите правят кампании - “Купуваме директно от производителя”. Няма лошо, но този производител трябва да може да изкарва достатъчно количество. В случая аз го правя. Докато овощар с по 50 дка няма как да успее без да се кооперира с други като него и да използват услугите на фирма-доставчик. Лошото е, че няма изградена структура на проследяемост за всеки един продукт, доставен до фирмата.

Според него на много родни производители все още не е ясна разликата между производство за индустрия и за директна консумация и че последното изисква сериозна инвестиция.

След набиране трябва да се изстуди шокиращо през хидрокулер, да се сортира по размер, по цвят, по дефекти, да се пакетира и да се доохлади в хладилни камери.

Много от стопаните са с по-малки възможности, затова трябва да отидат във фирма, която да окрупни и да извърши тези манипулации. Затова и цената до крайния клиент логично се увеличава двойно и тройно.

Голяма спънка пред родното производство, коментира е и нуждата от по-мащабно подпомагане и управление на сектора, не само от агроминистерството. “Нашият сектор заема много работна ръка. Давам идея, че социалното министерство може също да ни помага при наемането ѝ. Напояването също е сериозен проблем, за което трябват по-сериозни мерки. Хубаво би било да се облекчи режимът за издаване на сондажи, електрозахранване, защото сега процедурите са много тромави”, твърди Пехливанов.

Златният триъгълник

След втората световна, водени от мотото "никога гладни", в Нидерландия инвестирахме много в наука, иновации, в кооперации между фермери.

Инвестирахме много и в обучения на ученици в стопанства. А най-вече - в кооперирането между правителство, бизнес и наука.

Наричаме го златният триъгълник. Резултатът от всичко това е стабилно и силно производство и пазар, сподели опита на страната си Ари Фелдхаузен.

Според Васил Ралчев от “Агробио” това е един от големите проблеми на българите - че знаят какво искат да направят, но не знаят как.

“Завърших висшето си образование в Англия и там вместо лекции, ни водеха във водещи фирми, където ни показваха всичко.

Тук, което виждам от родителите ми, е, че те искат да прозивеждат нещо, тръгват да инвестират в техника, но не я познават.

А може да е по-лесно: пишем имейл на колега - “може ли да дойда във вашата фирма да видя как стават нещата”.

Ще бъдете много очаровани колко са добри хората, как ще ви позволят и ще ви разведат”, каза той.

Ние никога не сме отказвали да показваме, във времето сме създали насаждения само и само да разберем цялата концепция и да можем да я споделяме с производителите, отвърна Микеле Санторели от “Куминяно фрут”. 

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Агробизнес
Няма снимка

Драстично свиване на 2-и стълб предлага Шарл Мишел, председател на Европейския съвет

Дефицитът на средства след Brexit, както и допълнителната "зелена" амбиция на ЕС и неговия фонд за справедлив преход, оказват сериозен натиск върху ЕС да направи повече с по-малко

Няма снимка

Министър Танева: Защо 2020 г. е най-важна за българското земеделие

Науката беше специално похвалена за участието си в изработване на SWOT анализите за изработване на националния стратегически план за следващия програмен период Като ключова година за българското

Няма снимка

Министър Танева откри "Агра - 2020"

Фермерите заявиха, че от тук искат да научат какво да правят в следващия програмен период Най-големият на Балканите форум за аграрен бизнес, вино, храни и оборудване отвори врати с изложенията

Няма снимка

Лозаро-винарският пазар ще представи световен експерт

Пау Рока с визита в Университета по хранителни технологии Генералният директор на Международната организация по лозата и виното идва в Пловдив. Визитата на Пау Рока в Университета по хранителни

Няма снимка

Министър Танева ще открие изложението за агробизнес в Пловдив

Утре, 19 февруари 2020г., (сряда), министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева съобщи, че ще открие VI Мегафорум за агробизнес, вино, храни и оборудване

Няма снимка

Високите температури - предизвикателство за посевите

Цените на пшеницата на Euronext в края на миналата седмица показаха ръст, воден от слабостта на еврото към долара. В Западна Европа температурите са необичайно високи за сезона

Още от Фермер
Няма снимка

Салата със зелен грах, моркови, яйца с дресинг от соев сос и горчица

Продукти: 2 яйца, 1 морков, 50 г кашкавал, 120 г консервиран зелен грах, 2 супени лъжици майонеза или сметана, 1/2 чаена лъжичка горчица, 2 скилидки чесън,1 супена лъжица соев сос

Няма снимка

Спрете лакомствата, давайте зеленчуци!

Като свикне с вкусотии, папагалът ще откаже да яде друга храна Лакомствата за пернатите са вкусни за птиците. И ако им ги приготявте често, има опасност да спрат да ядат основната си зърнена храна

Няма снимка

Четиво за начинаещи пчелари: Знаете ли как пчелите произвеждат восък?

Пчелите работнички в кошера, след като нахранят младите пчели с пчелно млечице, участват в изграждането на кошера. Младите пчели имат 8 восъчни жлези на долната част на корема

Няма снимка

Подхранете с яйце родилата зайкиня

Споделен опит в социалните мрежи Зайците са тревоядни животни и храненето с продукти с животински произход не им е присъщо. Въпреки че има изключения. Опитни зайцевъди споделят в социалните мрежи

Няма снимка

Резитба на ябълка

Ако ябълковото дръвче се формира като подобрена етажна корона, каква е резитбата през втората година? През пролетта на втората година се избират продължители на водача и на скелетните клони

Няма снимка

Пай с извара и целувчен крем

Продукти: За тестото: 2 жълтъка, 100 г захар, 1/3 чаена лъжичка сол, 180 г масло, 1 чаена лъжичка бакпулвер, 350-400 г брашно. За пълнежа: 360 г извара, 1 яйчен жълтък, 1 супена лъжица захар, 1 ч