Кога излиза сметката на млечната ферма?

15 март 2020 Животновъдство 0 17649
Няма снимка
Динко Господинов е извървял дълъг и труден път в млекопроизводството. И е успял.
1 2 3 4
 

Лесен отговор - когато е рентабилна, след теглене на чертата за разходи и приходи от продажбата на млякото, казва животновъдът Господин Иванов от с. Добриново, Карнобатска община

Жени Владинова

Всеки фермер си спомня, когато е стартирал бизнеса си. Изключение не прави и млекопроизводителят Динко Иванов от с. Добриново. Той се връща години назад, когато двамата със съдружника му Красимир Койчев започват да отглеждат млечни крави. И искрено признава, че всеки ден са се сбълсквали с проблеми. Почти през цялото време в самото начало, и то, докато се ориентират в администрацията на сектора и начина й на действие.

Трудно е, защото липсват и субсидии, и опит. Това е времето, когато всичко не ни достигаше, припомня си Динко. А "отпушването" и най-големият старт идва през 2010 г. Тогава субсидията за животновъдите е 70%, а по-късно я вдигат с още 15%. И нещата тръгват, и започват да се случват, разказва фермерът.

Реално първият проект, който изпълняват, е за 710 хил. лв. без ДДС и голяма част от инвестицията е на 85%. За Динко и съдружника му това е стартът - да "подредят" самата ферма, да организират правилно начина на отглеждане на животните, защото, кой каквото иска да говори, но свободното отглеждане на крави носи най-големи ползи категорични са фермерите. Дали ще бъде с боксове, или без боксове, няма значение. Единствената цел е кравата да се чувства комфортно, а при свободното отглеждане това е възможно в най-голяма степен.

След всички тези години Динко е категоричен в ползата и на другите важни добри практики. А те са: почистването на самите обори трябва да става със скрепер, а храненето с миксер. Те са много важни и тях трябва да ги има всеки фермер. И за двете неща няма алтернатива. Плюсовете са много: облекчава се трудът, процесът е много по-експедитивен и се печели време. Още нещо много важно, което също не бива да се забравя: кравата е със сложен търбух. Затова е важно комбинирането на фуражите. Ако животното не яде едно и също, още на следващия ден веднага пада млеконадоят , а се влошават и показателите на млякото.

Тогава млечността на фермата е 2,5 тона, а сега е на 5,7 тона и повече. Но това пак е в последните три години и най-вече в резултат на този начин на отглеждане. Първият им проект е през 2010 г. и го завършват през 2012/2013 г. И реално през последните 3 г. имат по-висока млечност.

Има, разбира се, още много неща, които трябва да се постигнат, споделя фермерът. Но според него най-големият плюс при развитието на всеки фермер е да знае къде греши

Ето, аз знам доскоро къде допусках грешки, казва млекопроизводителят. Например по отношение отглеждането на телетата - те трябва да се делят на групи според възрастта. Започва се с разделянето им от 3 до 6 месеца, после от 6 до 9 и от 9 до 12 месеца. И всяка възрастова група иска специфично хранене. А не, както повечето животновъди правят, събират всички телета заедно и дават фуражите. Само с разделното хранене по възраст след това може да имаш здрави и добре развити крави с така нужните на всички ни млечни показатели и да пестиш средства, твърди фермерът. Какъв е изводът: животновъдът трябва всекидневно да се учи и да се интересува, като търси най-доброто от опита на колегите си. Практиката на фермера показва, че всеки животновъд трябва да се "съобразява" и с анатомията на телетата. Става дума за предстомашието. Телетата се раждат с недоразвито предстомашие. Затова през първите месеци от живота на телето фермерът трябва да "храни" предстомашието, и то правилно. А след това предстомашието храни телето, както трябва.

Какво постига през годините млекопроизводителят от Добриново? Добрата новина е, че успява да реализира една по една мечтите си: А те включват малка мандра и къща за гости. През всичките години двамата съдружници не са я забравяли. Но те спазват основното правило във всеки етап човек трябва да знае възможностите си

Защото изработването на краен продукт изисква много добра предварителна подготовка.

Става дума за дистрибуция на продукция, за търсене на "своя" пазарна ниша за млечните продукти.

В тази връзка Динко споделя свои впечатления по отношение на рекламата на българските млечни продукти. Големите фирми, разбира се, я правят във вестници и телевизии, защото имат достатъчно свободни средства. Рекламата трябва да я има, но според него държавата също трябва да е по-активна и да помага повече в тази насока. Призивът "Купувайте българското" не е достатъчен, трябва повече. Защото според него от фермерите се иска да произведат качествен продукт. Добре, те ще го направят, но трябва да се говори за това. Защото, когато потребителят е активно информиран, той ще търси българския продукт, убеден е фермерът.

И защото заговорихме за производство, пазар и продажба, стигаме и до цената на българските млечни продукти. Виждаме в търговската мрежа българско сирене от 5-6 лв. до 16 лв./кг, а при кашкавала се стига до 26 лв./кг. Веднага възниква въпросът към производители и преработватели - да, имате сериозни разходи, но не забравяте ли, че джобът на българина е доста отънял? Спред Динко такива бомбастични цени за сирене и кашкавал са, меко казано, странни. Има нещо сбъркано в ценообразуването им. Той знае, че с тази негова оценка ще разсърдя някои от колегите си, но така мисли. Неговото мнение е, че те, млекопроизводителите, до известна степен в годините малко или много са "облагодетелствани" от обществото - в смисъл от държавата. Защото тя им дава пари под формата на програми, въз основа на които на фермерите се превеждат субсидии. А тези пари идват от цялото ни общество. Затова е редно, според Динко, млекопроизводителите да "върнат жеста", да дадат възможност на българите да могат да си позволят да ядат българско мляко и млечни продукти. Та нали за това работим, емоционално отговаря фермерът. Според него ,не бива цената на килограм сирене да превишава 8 лв.!

Но това е личното мнение на фермерът.

А кога и дали ще излезе сметката на млекопроизводителя, отговорът е валиден като за всеки бизнес: рентабилна е фермата, когато се тегли чертата за разходи и приходи от продажбата на млякото. Но при ценообразуването има още един важен фактор - изхранването. И за да излизат сметките, ако зърното е 30 ст., млякото трябва да се плаща по 75 ст./л. Или формулата е следната: цената за 2,5 кг зърно е цената за 1 л краве мляко

Което означава, че ако зърното е 50 ст., то млякото трябва да се изкупува на 1,25 лв./л. Това показва простата аритметика. А това означава, че от всеки литър мляко фермерът може да заделя средства, за да инвестира в производството си. Защото във всяко стопанство трябва да се надгражда. Дали става дума за нови животни, подобряване на селекцията, за оборудване с нови машини или нещо друго, няма значение.

Но защото нищо не става без пари, нека видим какво е бъдещето на млечния сектор след отпадането на националните доплащания и свиването на европейските субсидии. Но за да отговори, Динко отново споменава зърнопроизводителите, от които не малка част са "За" отпадането на субсидиите. Защото в момента положението при рентата на земя е такова, че парите от директните плащания реално отиват при наследниците на земи които най-често живеят в градовете, а някои дори и в чужбина.

И така от тези пари нищо не се инвестира в селските райони, а парите се отпускат от Европа. Така рентите стават източник на добри доходи. Пример, ако лихвата е 0,5 или 1% на депозит в банката, а декар земя е 1000 лв., собственикът получава 40 лв. рента. Това са 4%, все едно получава годишна лихва. Затова и никой не продава земята си, за да може да получава сигурен 4-процентен дивидент. И активът, който продължава да се покачва, той пак го има. Затова, ако отпаднат директните плащания, най-вероятно рентите ще намалеят и ще останат реалните земеделци, които се занимават професионално и са от полза за земеделието.

Що се отнася до субсидирането, истината е, че все още не можем ,без субсидии

И като се връща назад, Динко смята, че малко от колегите му са могли да реализират нещо по САПАРД до 2007 г. Както и да изградят затворен цикъл на производство по първия 7-годишен период на ПРСР 2007-2014.

Според него сега, през последните години, са повече фермерите, които "узряха" и са достигнали високо професионално ниво, което включва сериозно преструктуриране и надграждане. Според него все още има негови колеги, на които им е нужно 4, дори още 5 години на субсидиране. Както има и такива колеги, които нямат вече нужда от подпомагане - може би те са били най-можещите на онзи даден етап, и са направили всичко.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Животновъдство
Няма снимка

Изхранвайте с тазгодишен фураж след 4-6-седмично съхранение

Животните получават храносмилателни проблеми при неадекватно съхранение и преработка на зърното Много животновъди си задават въпроса кога могат да започнат да изхранват зърнените фуражи от новата

Няма снимка

Ефективността на свинефермата е гарантирана

от здравите черва на нерезчетата, напомня Георг Фрайсфелд, производител на висококачествено свинско месо от Вестфалия, Германия Нерезчетата се хранят и отглеждат различно от женските прасета

Няма снимка

Испанският износ на свинско месо расте

Но дестинацията се променя – от ЕС се пренасочва към Китай поради по-голямото търсене Испанският износ на свинско месо (вкл. карантия) продължава да се увеличава на годишна база

Няма снимка

Ковид-19 промени класацията при комбинираните фуражи

У нас се очаква спад в производството от 9,2%, а с най-висок процент с отрицателен знак е Румъния – 11,9 на сто Фуражите за домашни птици могат да загубят позицията си на водещ сегмент в

Няма снимка

В Германия - нова фаза в битката с АЧС, у нас отчитат двоен спад на интензитета

В нова фаза навлиза битката срещу африканската чума по свинете в Германия. Районите със заболяването там са от областите Одер-Шпрее и Шпрее-Нейс. Така нареченият коридор на бяла зона е оборудван с

Няма снимка

74% от млекопроизводителите съхраняват лекарства с изтекъл срок на годност!

Има дори фермер, използващ медикаменти на 16 години, алармира ветеринарен лекар от Университета в Бристол Ветеринарният лекар от Университета в Бристол д-р Гуен Рийс прави проучване в млечните ферми

Още от Фермер
Няма снимка

Сеитба на моркови преди зимата

В по-топлите райони на страната, когато времето през декември е подходящо, може да се засяват моркови. Тази зимна сеитба осигурява продукция от моркови

Няма снимка

Облачно и по-топло днес

Днес над по-голямата част от страната ще преобладава облачно време, с временни разкъсвания и намаления на облачността. На отделни места в Югозападна България ще превали дъжд, съобщават от НИМХ

Няма снимка

Плаваща модулна оранжерия срещу хранителната криза

Това е достъпно, мобилно и възпроизводимо решение за отглеждане на култури в градовете До 2050 г. се очаква глобалното търсене на храна при сегашните темпове на растеж на населението да бъде с 60-70%

Няма снимка

Доклад: Кризата оказва негативно влияние на заплатите

В резултат на COVID пандемията през първите шест месеца на тази година средните заплати падат или растат по-бавно в повечето страни по света, показва нов доклад на Международната организация на труда

Няма снимка

Сипва ли се вода в казана преди варене на ракията?

Неотдавна това ни попита Слави Петров от Свиленград. Отговаряме и на всички, които се интересуват от този момент на технологията. Вода в казана се добавя в случаите

Няма снимка

Как се организира демонстрация в стопанството, ще представи уебинар

„Подобряване на демонстрационните дейности във фермата“ е следващият уебинар, организиран по проект НЕФЕРТИТИ, полезен и безплатен за земеделски производители, студенти и заинтересовани