Кръговата икономика все още не се налага в земеделската практика

24 март 2020 Агробизнес 0 5364
Няма снимка
Акад. Атанас Атанасов е световно известен учен с огромен личен принос в развититето на българската и световна селскостопанска наука. Снимка: Андрей Белоконски
 

Липсата на единна аграрна браншова камара е ключов за отрасъла проблем, категоричен е акад. Атанас Атанасов

Любомир Коралов

- Акад. Атанасов, каква е оценката ви за българския агробизнес днес?

- Оценката ми е противоречива. Но не заради това, че повече от 80% от обработвамата земя у нас се стопанисва и се ползва от 1000 едри фермери, чието производство е високоефективно и рентабилно, а останалата част се обработва от малко повече от 170 000 средни и дребни производители, които с малки изключения работят на принципа "да свържат двата края". Противоречиво е, защото и в единия, и в другия случай доминира правилото за липсата на добавена стойност върху произведената първична продукция. С други думи България изнася добавената си стойност, което е в ущърб на националната ни икономика. Причините за това са много и добре известни. Като се започне от липсата на ясна държавна политика и принципна дългосрочна стратегия се достига до липсата на обединен земеделски бизнес, който днес е разпокъсан под формата на стотици асоциации. Отсъствието на единна браншова земеделска камара у нас е основната причина за слабостта на кооперативното движение и неговата ниска икономическа ефективност у нас.

- Какво решение на важен за сектора проблем, който засяга и вашия бизнес, и агронауката, ще предложите?

- От гореизложеното става ясно, че липсата на единна земеделска браншова камара е ключов за отрасъла проблем. Разпокъсаността е типична за всички земеделски сектори без изключение. Може би такова обединение е уместно да започне по сектори - една асоциация за зеленчукопроизводството, друга за овощарството, за месодайното, за млечното животновъдство, пчеларството и т.н. Не знам защо, но си мисля, че при преработвателната промишленост това би могло да стане по-лесно. Добри примери, как такава дейност е организирана, могат да се взаимствуват от страни като Франция, Дания, Нидерландия и др. По подобен начин стоят нещата у нас и при земеделската наука, и при агрообразованието.

- Каква зелена практика бихте избрали/препоръчали с гаранция за по-стабилен фермерски доход?

- Кръговата или циркулярната икономика все още не се налага като важен принцип в земеделската практика у нас. Тя би могла да доведе до значителен прогрес в осъществяване на Зелената стратегия на Европа и да допринесе съществено за редуциране на емисиите от вредни газове което Европа планира да достигне до 2030-а вместо до 2050 година.

Става дума за замърсяване, което отпадъците от растениевъдството, животновъдството, горската промишленост и неправилното използване на агротехнологиите причиняват на околната среда. Ако използваме правилно технологичния опит на някои държави-членки на ЕС, сравнително бързо бихме могли да превърнем тези отпадъци в биокомпост (органично торене), биогаз, биоелектричество и т.н. Отглеждането на забравени и/или стари земеделски видове, като топинамбур, коноп, лен, сорго, просо, суданка, или нови за България видове, като шафран, трюфели и други /било то типични или нетипични за условията на нашата среда/, като алтернативни култури биха могли да доведат до подобряване набаланса в диетата на човека и животните. Биха могли да поддържат и биологичното разнообразие в неговия цялостен аспект. В този кръг се включва и дивото животинско разнообразие, като насекоми, влечуги, птици и редица други, което е тясно свързано с редуциране на негативния ефект от климатичните промени. В резултат на тях е и засега непознатият, но опасен за човека вирус COVID-19 за който има сведения, че се е прехвърлил върху хората, поради това, че определени диви животински видове, които са негов гостоприемник, са пред изчезване. Или запазването на природния баланс изисква комлексен и цялостен подход.

- Как си представяте развитието на агросектора в следващите години?

- Представям си го само тогава, когато наистина разберем, че живеем в страна, богата на природни ресурси.

Трябва да отчетем, че благодарение на тях нас все още ни има. И трябва да осмислим и още един особен факт, че неслучайно големите природни бедствия, които спохождат все по-често тази планета, по принцип заобикалят нашата страна. Това благоприятно обстоятелство трябва да използваме разумно и с мисъл за бъдещето.

Ако това проумеем, то тогава бързо ще може България да се превърне в страна на богати и щастливи хора.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Агробизнес
Няма снимка

Устойчив агросектор можем да имаме със затворен цикъл на производство

Субсидиите трябва да са разграничени и по размер на стопанствата, смята доц. д-р Даниела Ганева, директор на Института по зеленчукови култури “Марица” Радина Иванова - Доц

Няма снимка

Фермерите трябва да приемат, че кризата може да продължи по-дълго и с неясен изход!

В момента световният агросектор се надява, че може да се възстанови от кризата с коронавируса за една година и след това отново да заработи при нормални условия

Няма снимка

НСИ: Зелето поскъпна с 31.5% през април, краставиците са с 18% по-евтини

Индексът на потребителските цени за април 2020 г. спрямо март 2020 г. е 99.4%, това значи, че месечната инфлация е -0.6%. С 0.9% са се увеличили цените на хранителните стоки и безалкохолните напитки

Няма снимка

1000 тона нискотарифно масло допълнително внася Швейцария

Швейцария увеличава квотата за внос на нискотарифно масло с 1000 метрични тона въпреки протестите на местните фермери, че това ще навреди на бизнеса им, съобщава swissinfo

Няма снимка

Изнесли сме с 13% по-малко зеленчуци спрямо година по-рано

Този процент не се дължи на домати, пиперки и краставици, чиито експорт се засили. Понижението на общия износ на пресни зеленчуци се дължи главно на бобовите - спад с 99,8%

Няма снимка

Пролетният пивоварен ечемик поскъпна

На световните агропазари почти липсват драстични промени За отбелязване е увеличението на цените за пролетния пивоварен ечемик, след като Китай въведе вносно мито от 80,5% за австралийския

Още от Фермер
Няма снимка

Първи грижи за доматите

Прави се прореждане, за да останат по 2 растения След поникване на растенията направете прореждане. Там, където са поникнали всички семенца, оставете не повече от две

Няма снимка

Още се сее зелен фасул

Градинарите, които още не са засели зелен фасул, а искат да отглеждат, да побързат да го направят. Сеитбата на нискостъблените сортове фасул може да бъде редова, лентова и гнездова.

Няма снимка

Оцеляването на пчелите в Нидерландия се стабилизира

Ива Тончева Добри новини за пчелите в Нидерландия! Около 86,9 % от семействата медоносни пчели в Нидерландия са оцелели през зимата на 2019-2020 година

Няма снимка

Фронт от север носи дъжд почти всеки ден, хладно за края на май

Заради валежите и по-ниските температури усещането ще е за по-студено, отколкото е реално. Над 2000 м ще го обръща на сняг Хладен и влажен въздух навлиза от север в България и той ще е причина за

Няма снимка

Невиждана от 100 години суша удари Румъния

Невиждана от 100 години суша удари Румъния, което сериозно застрашава реколтата на страната, съобщиха местни медии. Северната ни съседка е официално вторият най-голям износител на пшеница в ЕС

Няма снимка

Опасност от мана по лозя, домати и картофи

l Другият риск от продължителни дъждове са забавяне на зреенето и влошаване на качеството на плодовете l Тази година черешовата реколта в Пловдивско не е добра заради минусовите температури в края на