Кръговата икономика все още не се налага в земеделската практика

24 март 2020 Агробизнес 0 6615
Няма снимка
Акад. Атанас Атанасов е световно известен учен с огромен личен принос в развититето на българската и световна селскостопанска наука. Снимка: Андрей Белоконски
 

Липсата на единна аграрна браншова камара е ключов за отрасъла проблем, категоричен е акад. Атанас Атанасов

Любомир Коралов

- Акад. Атанасов, каква е оценката ви за българския агробизнес днес?

- Оценката ми е противоречива. Но не заради това, че повече от 80% от обработвамата земя у нас се стопанисва и се ползва от 1000 едри фермери, чието производство е високоефективно и рентабилно, а останалата част се обработва от малко повече от 170 000 средни и дребни производители, които с малки изключения работят на принципа "да свържат двата края". Противоречиво е, защото и в единия, и в другия случай доминира правилото за липсата на добавена стойност върху произведената първична продукция. С други думи България изнася добавената си стойност, което е в ущърб на националната ни икономика. Причините за това са много и добре известни. Като се започне от липсата на ясна държавна политика и принципна дългосрочна стратегия се достига до липсата на обединен земеделски бизнес, който днес е разпокъсан под формата на стотици асоциации. Отсъствието на единна браншова земеделска камара у нас е основната причина за слабостта на кооперативното движение и неговата ниска икономическа ефективност у нас.

- Какво решение на важен за сектора проблем, който засяга и вашия бизнес, и агронауката, ще предложите?

- От гореизложеното става ясно, че липсата на единна земеделска браншова камара е ключов за отрасъла проблем. Разпокъсаността е типична за всички земеделски сектори без изключение. Може би такова обединение е уместно да започне по сектори - една асоциация за зеленчукопроизводството, друга за овощарството, за месодайното, за млечното животновъдство, пчеларството и т.н. Не знам защо, но си мисля, че при преработвателната промишленост това би могло да стане по-лесно. Добри примери, как такава дейност е организирана, могат да се взаимствуват от страни като Франция, Дания, Нидерландия и др. По подобен начин стоят нещата у нас и при земеделската наука, и при агрообразованието.

- Каква зелена практика бихте избрали/препоръчали с гаранция за по-стабилен фермерски доход?

- Кръговата или циркулярната икономика все още не се налага като важен принцип в земеделската практика у нас. Тя би могла да доведе до значителен прогрес в осъществяване на Зелената стратегия на Европа и да допринесе съществено за редуциране на емисиите от вредни газове което Европа планира да достигне до 2030-а вместо до 2050 година.

Става дума за замърсяване, което отпадъците от растениевъдството, животновъдството, горската промишленост и неправилното използване на агротехнологиите причиняват на околната среда. Ако използваме правилно технологичния опит на някои държави-членки на ЕС, сравнително бързо бихме могли да превърнем тези отпадъци в биокомпост (органично торене), биогаз, биоелектричество и т.н. Отглеждането на забравени и/или стари земеделски видове, като топинамбур, коноп, лен, сорго, просо, суданка, или нови за България видове, като шафран, трюфели и други /било то типични или нетипични за условията на нашата среда/, като алтернативни култури биха могли да доведат до подобряване набаланса в диетата на човека и животните. Биха могли да поддържат и биологичното разнообразие в неговия цялостен аспект. В този кръг се включва и дивото животинско разнообразие, като насекоми, влечуги, птици и редица други, което е тясно свързано с редуциране на негативния ефект от климатичните промени. В резултат на тях е и засега непознатият, но опасен за човека вирус COVID-19 за който има сведения, че се е прехвърлил върху хората, поради това, че определени диви животински видове, които са негов гостоприемник, са пред изчезване. Или запазването на природния баланс изисква комлексен и цялостен подход.

- Как си представяте развитието на агросектора в следващите години?

- Представям си го само тогава, когато наистина разберем, че живеем в страна, богата на природни ресурси.

Трябва да отчетем, че благодарение на тях нас все още ни има. И трябва да осмислим и още един особен факт, че неслучайно големите природни бедствия, които спохождат все по-често тази планета, по принцип заобикалят нашата страна. Това благоприятно обстоятелство трябва да използваме разумно и с мисъл за бъдещето.

Ако това проумеем, то тогава бързо ще може България да се превърне в страна на богати и щастливи хора.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Агробизнес
Няма снимка

USDA: Зърнената реколта намалява

Цените реагират с ръст Алма Давидова Министерството на земеделието на САЩ, в юлския си доклад, понижи прогнозата за световното производство на пшеница до 769,31 млн. тона от 773,43 млн

Няма снимка

139 проекта преминават успешно по подмярка 4.1.2 за инвестиции в малки стопанства

Фонд "Земеделие" пусна списък с непреминалите 94 проекта по подмярка 4.1.2 за инвестиции в малки стопанства. До седмица бенефициентите могат да подадат възражения

Няма снимка

Отпадъци от земеделието помагат на бизнеса

В Испания от джибри правят подправка за висшата кулинария По Euroactiv Максимално използване на ресурсите увеличава рентабилността. Така изпълнени инвестиции в кръговата икономика дават днес една

Няма снимка

Добивите? Добри, въпреки COVID-19, кризата и климатичните проблеми

Пшеницата, розата, черешата, лавандулата запазиха относително високо качество. Средно се получават около 500 кг/дка зърно, твърди агробизнесмен №1 на България за 2019 г. Станчо Станчев Екип на в

Няма снимка

Селскостопанският сектор на ЕС е с ръст на износа въпреки пандемията

Експортът на EU-27 за Китай държи високо ниво, а за Великобритания продължава да намалява Въпреки кризата COVID-19 от първите месеци на 2020 г., търговията с хранително-вкусова промишленост на

Няма снимка

Започнаха кръстосаните проверки за Кампания 2020

От днес започнаха кръстосаните проверки на подадените заявления за подпомагане за Кампания 2020, съобщават от ДФ „Земеделие“.  В кръстосаните проверки се включват всички заявления на земеделски

Още от Фермер
Няма снимка

21,4% спад на износа през май

Българският износ се е свил с 21,4% до 3,74 млрд. лв. през май спрямо същия период на миналата година. Вносът е намалял с 28,4%, показват предварителните данни на Националния статистически институт

Няма снимка

Отворена е подмярка 16.4 за къси вериги на доставка

За финансова помощ от 15 000 лв. до 586 740 лв. могат да кандидатстват от днес, 13-и юли, фермери и търговски колективи за къси вериги на доставки по подмярка 16

Няма снимка

Във Великобритания представиха хартиени бутилки за вино

Те са дело на компанията за екологични опаковки Frugalpac и 94% са направени от рециклиран картон. Представители на Frugalpac обясняват, че въглеродният отпечатък от тази опаковка е 84% по-нисък от

Няма снимка

Учените откриха нови свойства на овесените и ръжните трици

Те допринасят за отслабването и намаляват риска от чернодробни заболявания. До такива заключения стигна международна група учени в хода на проучване за ефекта на горните продукти върху организма

Няма снимка

Само за 10 дни винопроизводители могат да кандидатстват по мярка "Кризисно съхранение"

От днес до 24 юли Държавен фонд "Земеделие" ще приема заявления за предоставяне на финансова помощ по мярка „Кризисно съхранение на вино“ при предварително записан час, съобщават от ведомството

Няма снимка

Пчелите са новата страст на звездите

Ед Шийрън и Дейвид Бекъм сложиха кошери в селските си имоти “Обичам да прекарвам време с пчелите си, да се грижа за тях, да ги наблюдавам и да събирам меда им