Рапичният цветояд компрометира реколтата, като изяжда бутоните

01 април 2020 Растениевъдство 0 13122
Няма снимка
Рапицата се напада от опасни неприятели, които могат да компрометират реколтата Снимка: Ваня Велинска
1 2 3 4 5 6
 

Обследването на полетата се прави в критичната фаза за маслодайната култура, която е от зелен до жълт бутон

Рапичният цветояд е неприятел, който се среща почти във всички райони на света. Неприятелят има основно значение за маслодайната рапица, при която е един от икономически най-важните вредители. Така например в посевите от зимна рапица, нападнати от вредителя във фаза зелен до жълт бутон, пораженията могат да достигнат от 25 до 75 на сто. Повечето от новите сортове рапица са селектирани така че да компенсират щетите, причинени от цветояда, като образуват повече шушулки. Това, разбира се, е при нисък праг на вредност на неприятеля.

Пролетта рапица, която при първото нападение на цветояда, е в стадии листна розетка, е особено застрашена от него. Популацията на вредителя е по-голяма, а културата е в чувствителна фаза, повредите са повече и трудно се компенсират от самите растения. В този случай загубите могат да достигнат до 80 на сто.

Каква е вредата от цветояда

Възрастните насекоми прогризват отвори в цветните пъпки по цялото съцветие, за да достигнат до тичинките. По-малките пъпки могат да бъдат напълно унищожени, а по-големите, вследствие повредата се сбръчкват, изсъхват, а по-късно опадват, като остават само дръжките на цветовете. При по-силна степен на нападение може да бъде повредено цялото съцветие. При по-слаба повреда пъпките образуват шушулки, но те са деформирани, извити и не са развити пълноценно.

Биология на неприятеля

Възрастното насекомо напуска местата на зимуване, които най-често се намират плитко до повърхността, веднага щом температурата на почвата достигне 10-11 градуса, като търси растения, които цъфтят. То се храни с полена и нектара, които го привличат. Щом температурата на въздуха достигне 15 градуса цветоядът започва да напада посевите с рапица, но също и други кръстоцветни растения.

Обикновено в този период рапицата е във фаза образуване на цветни бутони. Ако времето през периода е слънчево и топло, целият рапичен посев бива нападнат много бързо.

Бръмбарите се хранят основно с полена. Когато нападението на рапичните растения стане в ранните фази на образуването на бутоните, се стига до повреждане на чашелистчетата, венчелистчетата, семенниците и зародишите. Когато цъфтежът вече е започнал, храненето на бръмбарите не причинява почти никакви повреди.

Женските бръмбари снасят яйцата на групички от по 5 броя, като ги полагат в най-големите пъпки, в долната им част, където предварително са прогризали отвор от около 2-3 мм. Те разполагат яйцата върху тичинките или плодника на цветовете, където до този момент няма снесени други яйца. Една женска може да снесе до 250 яйца. В зависимост от климатичните условията ларвите се излюпват за 5-10 дни. Те оставят в цветовете като се хранят с полен, също като възрастните, но без да повреждат семенниците.

Когато в цвета има повече от 5 ларви, и семенниците могат да бъдат засегнати.

Ларвите от втора възраст търсят нови пъпки, с които да се хранят, като постепенно се придвижват върха на съцветието. По-късно какавидират в землисти камерки в почвата на дълбочина 2-3 см.

През юни или юли се появяват младите бръмбари, които се изхранват с различни културни растения, както и диворастящи видове. Към края на август отиват в местата на зимуване. Обикновено предпочитат места с храсталаци, където се заравят плитко в почвата или в опадалите листа.

По време на зимуването при рапичния цветояд се наблюдава висока смъртност на бръмбарите. Оцеляват само най-едрите екземпляри, които са успели да се изхранят с повече полен. Въпреки това напролет популацията на цветояди никак не е малка, тъй като по-горе бе посочено, че женските индивиди са много плодовити.

Рапичният цветояд развива едно поколение годишно.

Борба с вредителя

Борбата с рапичния цветояд се извършва основно с химически продукти, като употребата им е след установяване на прага на икономическа вредност и то в чувствителната фенофаза на рапицата, а именно стадии от зелен до жълт бутон. Учените не са единодушни относно този праг и затова в отделните държави той е различен.

В България за зимната маслодайна рапица праговете на вредност са:

фаза зелен бутон - 2 възрастни на растение при слаби и редки посеви и 4 възрастни на растение при силни и гъсти посеви

фаза жълт бутон - 4 възрастни на растение при слаби и редки посеви и 6 възрастни на растение при силни и гъсти посеви

фаза начало на цъфтеж (при 10% отворени цветове) - 8 бръмбара на растение

При отглеждането на пролетна маслодайна рапица прагът на икономическа вредност в чувствителната за рапицата фаза е 1-3 бръмбара на растение.

Дори тези прагове на вредност са ориентировъчни обръщат внимание специалистите. Ако рапичният посев се гледа интензивно, т.е. растенията са добре нахранени и се развиват оптимално, броят на бръмбарите трябва да се завиши.

Освен това броят на неприятеля се установява на 20 места в посева, задължително и във вътрешността, като винаги се броят бръмбарите на върха на съцветието на пет растения, които се намират едно до друго, т.е. общо 100 съцветия.

Тъй като при температура над 12 градуса насекомите са много подвижни, те трябва да се броят рано сутрин до 7 часа или вечер след 17 час.

Срещу рапичния цветояд има набор от разрешени за употреба инсектициди.

Препоръчително е обаче преди използването им да се направи точна препоръка от специалист от фирмата производител на избрания продукт. Тук, както и при използването на други пестициди, разбира се, много важно е да се определи не само точната доза, но и моментът на третиране.

В случая от значение е и времето за третиране, за да се опазят пчелите

Ето защо при пръскане на рапичните посеви срещу цветояда, трябва да се подхожда много отговорно и според дадените предписания.

Препоръката на специалистите е в борбата срещу рапичния цветояд да се включват и биологични мерки. Известни са няколко вида паразити, които успешно паразитират до 80 на сто от ларвите. Срещу възрастните се препоръчва протозоалната микроспоридия, която се среща в Централна и Източна Европа, където се използват по-малко пестициди. Ползата от нея е, че заразените бръмбари се прибират в местата си за зимуване по-рано, те са недохранени и не оцеляват през зимата. Специалистите обръщат внимание и на няколко вида почвени гъби, които също влияят косвено върху намаляване на популацията на цветояда.

Разбира се, на този етап предвид конюнктурата на земеделието ни, биологичната борба срещу този вредите не е на ниво и не се прилага в практиката. С ограниченията, които поставя Европа за забраната за употребата на някои активни вещества, това най-вероятно ще се промени.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Растениевъдство
Няма снимка

Жътвата в Добричко – ниски добиви и ниски оферти за цени

Жътвата в Добричка област върви с усилени темпове, като средните добиви от декар пшеница са най-различни – от 10, през 50-60 , в някои полета в Каварненско между 300 и 500 кг, заяви проф

Няма снимка

Родни фермери отглеждат дини без семки

Българските производители се стремят да отговорят на новите тенденции на пазара. Доказателство за това е реколтирането на безсеменни дини, които имат много предимства както за фермерите

Няма снимка

Домати, произведени с изкуствен интелект, това ли е бъдещето?

Отглеждането на зеленчуци от разстояние е възможно, показва експеримент във Вагенинген, Нидерландия Ива Тончева Няколко международни екипа се включиха в експеримент за автономно отглеждане на чери

Няма снимка

Добри добиви в Ловешко

Сравнително добра реколта от зърно очакват земеделските производители от района на Ловеч. За добиви от 600-700 кг/дка при ечемика и 700-800 кг/дка, съобщава фермер от региона

Няма снимка

“Кортева” предлага продукти и решения с добавена стойност

За визията на компанията разговаряме с продуктовия ѝ мениджър Иван Дражев Ваня Велинска - Г-н Дражев, какво наложи създаването на Corteva, какви са целите на компанията

Няма снимка

Усвояването на тора зависи и от състоянието на почвата

Съвкупност от фактори на средата ограничават или подпомагат приемането на хранителните елементи от културните растения Чрез торенето се увеличава съдържанието на хранителните елементи в почвата

Още от Фермер
Няма снимка

Как да отучите кученце да хапе

Палетата, които се контролират, е по-малко вероятно да станат кучета, които хапят Устата на кученцата е пълна с около 28 зъбчета, които сякаш са постоянно привлечени от пръстите ви

Няма снимка

Китайски учени създадоха ГМО ориз, който сваля високо кръвно налягане

Учени от Китайската академия на науките са постигнали успех в разработването на генетично модифициран ориз, който намалява високото кръвно налягане при консумация, без странични ефекти

Няма снимка

Подхранете лозите, дъждовете са ги измили

Какви са сроковете, нормите и правилата Подхранването на лозите с азотен тор и листното торене стават задължителни заради честите валежи досега и т.нар измиване на полезните вещества

Няма снимка

След всяка поливка, разрохквайте почвата

Почти всички зеленчукови култури се нуждаят от напояване, за да нарастват правилно, както и за да образуват повече и по-качествени плодове. Препоръката е да се полива късно вечер или рано сутрин

Няма снимка

Черницата - много ползи, отглеждането ѝ е лесно

Светът познава 68 вида Не са много растенията, които предлагат толкова блага на стопанина, а същевременно изискват толкова малко в замяна. Такава е и черницата

Няма снимка

България пред тотална забрана на износа на яйца и пилешко след птичи грип в Асеновград

Заразата се разпространява дори от кудкудякането на кокошките, вече е спрян експортът за трети страни България е пред угрозата от тотално спиране на износа на всякакви птици и птичи продукти