Болести по царевицата и агротехнически мерки

21 април 2020 Растениевъдство 0 8118
Няма снимка
 

Дукена Жолева, агрометеоролог при НИМХ

Сеитбата на царевицата започва, когато температурата на почвата в 10 сm слой е 10-12оС. Тези стойности на почвените температури достигат през първото десетдневие на април в крайните южни райони, през второто десетдневие – в по-голямата част от равнинните части на страната, а през третото десетдневие - в Добруджанския район и високите полета на Югозападна България. Устойчивото задържане на средноденонощните температури на въздуха над 10оС се приема за агроклиматичен показател при сеитбата на царевицата.

Най-подходящи предшественици са зърнено-бобовите и зърнено-житните култури със слята повърхност, а малко подходящи – слънчогледът, захарното цвекло, които имат общи неприятели с царевицата.

Основната обработка на площите, предвидени за засяване с царевица, се провежда през есента след прибиране на предшественика. При леките почви тя се извършва на дълбочина 18-20сm, а при почви с по-тежък механичен състав - на дълбочина 20-25сm. Предсеитбените обработки през пролетта включват култивиране и брануване

Сеитбата на царевицата се извършва на дълбочина 6-8 см. Гъстотата на посева е съобразена с условията на отглеждане и ранозрелостта на хибридите. При средноранните хибриди царевица, отглеждани при неполивни условия, средната гъстота на посева е 5000 - 5500 растения на декар, а при поливни условия - 6000-6500 растения на декар.

Агротехническите мерки за ограничаване болестите по царевицата включват: прилагане на правилно сеитбообращение, използване на обеззаразени семена от устойчиви сортове и хибриди, качествено провеждане на основната и предсеитбените обработки, балансирано торене, провеждане на сеитбата в оптимални срокове и др..

Царевицата се напада от редица болести: обикновена главня, цветна главня, ръжда, листен пригор и др.

Обикновена главня

Причинява  се от гъбния патоген Ustilago zeae. Критичен период за заразяване на растенията с патогена е между фазите 5-6 лист – цъфтеж.

Гъбата образува тумори по всички надземни части на растенията – в основата на листата, по цветните части на метлицата, по кочаните, по стъблата (около възлите). Новообразуваните туморите са твърди, сивобели с розов отенък, по-късно те придобиват виолетовокафяв цвят, омекват и засъхват. Покривната ципа на туморите се напуква, разкъсва и спорите на гъбата се разпиляват. Растенията се заразяват по въздушен път и от попадналите в почвата спори.

При продължителни сухи и горещи периоди царевицата се напада във висока степен от патогена. Оптималната температура за покълване на спорите на гъбата е 29-30°С, а за заразяване на растенията – 21-27°С. Паразитът зимува в почвата и в растителните остатъци, където спорите на гъбата запазват жизнеността си повече от 4-5 години.

Борба. Отглеждане на устойчиви сортове, използване на качествени, обеззаразени семена, четири годишно сеитбообращение, унищожаване на растителните остатъци чрез дълбока оран.

Цветна главня

(Sorosporium reilianum ). Патогенът е гъба, която причинява хипертрофия по репродуктивните органи на царевицата. Намиращите се в почвата и по семената спори на гъбата при наличие на влага покълват.

Фазата покълване при царевицата е критична за заразяване с паразита. Той се развива системно към вегетационният връх, обхващайки кочана и метлицата. Отделни цветчета от метлицата се деформират, разрастват и превръщат в туморчета, съдържащи черна прашеста маса от хламидоспори. Кочаните на болните растения не формират свила. Гъбата образува тумори по кочаните с различна големина (от 5 до 15сm), които са покрити с тънка, бяла до бледочервена, ципа. По-късно ципата изсъхва и се напуква, а съдържанието от тумора (черна праховидна маса от хламидоспори) - разпилява. Част от спорите попадат в почвата, където запазват жизнеността си до 9 години.
Борба – с агротехнически мерки

Ръжда

Причинител е гъбата Puccinia maydis (синоними - Puccinia zeae, Puccinia sorghi). Патогенът напада само царевицата. Най-голяма чувствителност към патогена проявява захарната царевица, а устойчивост - пукливата царевица. Признаците на болестта се изразяват в единични или многобройни сори по листата с пришковиден вид, покрити от епидермиса. При сливането си сорите обхващат голяма част от листната петура, особено в местата, където се задържа вода. По-късно по листата се появяват черни телейтоспори. При висока степен на нападение листната маса изсъхва и се нацепва, което се отразява негативно върху добива.

През втората половина на лятото, в условия на влажно време и високи температури (средноденонощни >25°С), болестта се проявява във висока степен. Гъбата зимува под формата на телейтоспори в растителните остатъци.

Борба – с агротехнически мерки. Заораване на растителните остатъци за редуциране на инфекцията. В ранни фази от вегетацията на царевицата се налага третиране с регистрираните фунгициди.

Листен пригор

Причинява се от гъбата Helminthosporium turcicum. Болестта се развива през фенофазите 8-10 лист – пълна зрялост. Междуфазният период цъфтеж – млечна зрялост е критичен за заразяване на царевицата с патогена.

Признаците на болестта се проявяват най-напред по листата от долните етажи на растенията. По листните петури се образуват елиптично заострени бледожълти петна, които достигат дължина 10-20 см и ширина – 2-4 см. Петната са ограничени от червенокафяв контур. При влажни условия средната част им част се покрива от масленозелен спорообразуващ налеп. Част от листната повърхност на болните растения изсъхва. Растенията образуват дребни, недоразвити, кочани с червеникаво-кафяви петна по обвивните им листа. Силно нападнатите растения загиват.

Благоприятни условия за развитие на листен пригор по царевицата се създават през втората половина от вегетацията, при топло и влажно време. При влажни условия оптималната температура за развитието на патогена е 27-30°С. Спорите на гъбата зимуват в растителните остатъци. Те са източник на първичните инфекции.

Борба – с агротехнически мерки. Фунгицидно третиране се провежда през междуфазният период цъфтеж - млечна зрелост.

Сухо стъблено гниене

To се причинява от гъбни патогени от род Fusarium: Fusarium moniliforme, Fusarium graminearum. Чрез корените и долните междувъзлия патогените проникват в стъблото. При разрязване на корените и стъблата на болните растения се наблюдава розово, червено до виолетово обагряне на тъканите. Основата на стъблото на царевицата изгнива при силно нападение от патогените от род Fusarium.

Благоприятни условия за развитие на сухостъблено гниене по царевицата се създават, при редуващи се сухи и влажни периоди, след фаза изметляване. Фазите цъфтеж-млечна зрялост са критични за развитие на болестта.

През периода на узряване на царевицата, при продължително влажно време, гъбите Fusarium moniliforme и Fusarium graminearum се развиват и по кочаните. Патогенът Fusarium graminearum причинява т.н. червено гниене (мицелът на гъбата е розово-червено оцветен. Гниенето започва от върха, обхваща плътно кочана, прониква между зърната. В нападнатите зърна се образуват микотоксини, които са опасни за здравето на хората и животните. Спорите на гъбите причиняващи фузариози по царевицата се запазват в растителните остатъци, но могат да се пренасят и със семената.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Растениевъдство
Няма снимка

Шкумбата ви кани на първия международен онлайн семинар АМАЛГЕРОЛ ЕСЕНС 2020 на 09 юни в 10:00 ч.

Екипът на АМАЛГЕРОЛ ЕСЕНС организира първия международен онлайн семинар, фокусиран върху биостимуланта и неговото действие при културните растения. Очакват Ви много интересни видео материали

Няма снимка

Как влияе преовлажняването на почвата върху културите

Царевицата е много чувствителна и затова пораженията върху нея могат да са много сериозни Преовлажняването на почвата причинява насищане на почвените пори с вода

Няма снимка

Месец на отворените врати провежда Опитна станция по поливно земеделие в с. Ивайло

Месец на отворените врати вместо ден провежда Опитната станция по поливно земеделие - Пазарджик в с. Ивайло. Това съобщава за "Марица" доц. Христина Георгиева, директор на научния център

Няма снимка

5 нови сорта зеленчуци на ИЗК “Марица” очакват патент

Подробности за тях, за технологиите за отглеждането им и за постиженията на института разкрива директорът му доц.д-р Даниела Ганева Институтът по зеленчукови култури “Марица” в Пловдив е единственият

Няма снимка

Младата царевица е подложена на стрес

Балансираното хранене подпомага правилното развитие на растенията сега и през цялата вегетация, като предопределя получаването на качествено зърно и по-високи добиви За получаването на високи

Няма снимка

Онлайн курс за отглеждане на сорго и суданка прави службата за съвети в земеделието

Информационно-обучителен семинар на тема: „Отглеждане на сорго, суданка и техните хибриди в отговор на климатичните промени. Разпространение, значение и технология на отглеждане” ще проведе

Още от Фермер
Няма снимка

Утре ще е облачно и ще превали дъжд на места

Атмосферното налягане ще остане по-ниско от средното за юни и през деня още ще се понижи. През нощта ще има значителна облачност, но ще е почти без валежи. Ще духа слаб вятър от южната четвърт

Няма снимка

С 30% до 50% повече са засадените площи с пипер, дини и пъпеши през 2020 г.

С 50% повече площи са засети с пъпеши спрямо година по-рано, отчита МЗХГ в седмичния си оперативен анализ. Засадените площи с пипер на открито и дини са увеилчени с около 30-40%

Няма снимка

Пуйката е перфектната мътачка

Може да люпи два пъти едно след друго своите, както и кокоши, и гъши яйца Веднага след като измъти първата партида яйца и вземете пуйчетата (пилетата, гъсетата) и ги придадете на друга квачка

Няма снимка

Паяжинообразуващия акар по зеленчуците

Обикновеният паяжинообразуващ акар напада много зеленчукови култури в т.ч. краставици, домати, патладжан. Много сериозно уврежда зеления фасул. Неприятелят смуче сок от долната страна на листата

Няма снимка

Идват заразявания и активни пръскания

Как да се справим с най-опасните болести, без да се бавим През юни продължава интензивният растеж на лозята, протича цъфтежът и се оплождат голяма част от сортовете

Няма снимка

Ако отвътре не сме консолидирани, шансовете ни да постигнем добър резултат не са големи

Биоикономиката, прецизното земеделие, дигиталната икономика, био- и генните технологии са бъдещето, подчертава доц. Божидар Иванов - Доц. Иванов, каква е оценката ви за българския агробизнес днес