Важно е житните култури да се защитят от ръжди

23 април 2020 Растениевъдство 0 8496
Няма снимка
Опазването на житните посеви от ръжди гарантира по-високи и качествени добиви Снимка: Ваня Велинска
1 2 3
 

Освен химическата борба, трябва да се вземат под внимание и агротехническите мерки

Ваня Велинска

През последните години видовете ръжди станаха едни от икономически най-важните болести при пшеницата у нас. Безспорно една от причините е реколтирането предимно на сортове от западната селекция, които все повече се предпочитат от зърнопроизводителите. Това естествено доведе до промяна на здравния профил на полетата с пшеница. Ето защо болести, които до този момент се срещаха по-рядко и не представляваха сериозна заплаха за зърнено-житните култури, станаха доста проблемни.

Както казахме ръждите са сред болестите, срещу които се налага борба, за да се опази пшеничната реколта. В зависимост от условията и инфекциозния фон в различните години един или друг вид ръжда е по-опасен и се явява проблем локално на отделни полета или повсеместно в цялата страна.

Кафявата ръжда или наричана още листна ръжда е икономически най-опасната от видовете ръжди, тъй като при масова зараза може да причини много сериозни щети по реколтата

Външните признаци на болестта - жълто-кафяви грапави образувания, които са спорите на гъбата, се забелязват по листата и листните влагалища, и по-рядко по стъблата, плевите и осилите на растението. Наблюдават се отделни ръждиви купчинки, без да са сливат и да образуват големи зони на зараза. Нападнатите тъкани от ръждиви на цвят постепенно почерняват.

При устойчивите сортове около спорите се образуват хлоротични петна, а при чувствителните - спорите остават стерилни, разясняват фитопатолозите.

Болестта може да се развива през целия вегетационен период на пшеницата, но най-често се проявява във фазите от изкласяване до узряване. Растенията остават по-ниски и формират по-дребни класове. Зърното е спаружено, леко, с брашнест лом. При висока степен на зараза посевите прегарят.

Най-сериозно върху добива се отразява нападението по флаговия лист. Не случайно специалистите по растителна защита обръщат внимание именно на опазване на флаговия лист на пшеницата

Гъбата, причинител на кафявата ръжда, има известни над 200 физиологични раси, които се различават по виролентността си.

Заразяването на пшеницата може да стане в широк диапазон от стойностите на факторите на средата. Заразата се осъществява при наличие на капка вода и положителни температури. В условия на ниска атмосферна влажност и висока температура спорите губят жизнеността си и не заразяват.

Развитието на болестта е по-силно при следните условия: влажна есен, сравнително мека зима, влажно и дъждовно време в периода от появата на лигулата на най-горния лист до цъфтежа. Късно зреещите сортове се засягат по-силно.

Само допреди няколко години жълтата ръжда се изучаваше от специалистите по растителна защита като възможна болест по житните култури, която е разпространена сравнително ограничено, само в отделни по-високи, по-хладни и по-влажни райони на страната. Днес тя е със стопанско значение и не бива да се пренебрегва от зърнопроизводителите.

Болестта напада пшеница, ечемик, ръж, както и много видове фуражни житни треви.

Външните признаци се наблюдават по листата, листните влагалища, и по-рядко по стъблата, плевите, осилите, а понякога и по откритата част на зърната.

Спорите на гъбата са дребни, жълтеникави, разположени като верижки, ето защо болестта се нарича и линейна ръжда. Те се разполагат на групи, между нерватурата на листата, като формират широки ивици. Около петната се забелязва хлороза и некроза по тъканите. Първоначално се нападат най-долните листа, а след това и горните.

При силна зараза растенията имат редуциран растеж

листата засъхват и опадват, а полето придобива характерен жълтеникав цвят. Добивът намалява както количествено, така и в качествено отношение, тъй като зърното е спаружено и недохранено.

При силна зараза растенията имат редуциран растеж, листата засъхват и опадват, а полето придобива характерен жълтеникав цвят. Добивът намалява както количествено, така и в качествено отношение, тъй като зърното е спаружено и недохранено.

Гъбата, причинител на болестта се запазва по растителните остатъците или по многогодишните треви. Възможно е да презимува и върху семенен материал. Заразата става при сравнително ниска температура - над 0 градуса и при относителна влажност на въздуха - 100%.

Болестта се проявява по-силно в райони с по-голяма надморска височина, при късна пролет и прохладно лято, както и при чести дъждове в периода на изкласяване.

Черната или стъблената ръжда както също е позната е друга срещана болест по житните култури. Особено опасна е за сортовете, които не са устойчиви на патогена. Тъй като притежава голям вредоносен потенциал, може да предизвика големи щети по зърнената реколта.

Симптомите се наблюдават по стъблата, листните влагалища и много рядко по листата, оста на класа, плевите, осилите. По нападнатите части се развиват продълговати спори, които се разполагат между нерватурата. Те могат да са единични или да се слеят и да образуват широки ивици. На по-късен етап се образува ръждивокафява прашеста маса.

При устойчивите сортове спорите са по-дребни и са заобиколени от хлоротичен венец, а при чувствителните - се образуват стерилни хлоротични напетнявания, разясняват фитопатолозите.

Най-голямо отражение върху добива имат повредите върху последно междувъзлие. При силно нападение растенията остават стерилни и се наблюдава т. нар. белокласие. Възможно е да се стигне до пречупване и полягане на растенията в целия посев.

Гъбата, причинител на болестта, се запазва по нападнатите растителни остатъци и върху стърнището. Източник на първичната зараза са спорите, които се активизират през пролетта при температура над 10 градуса и относителна влажност на въздуха - 95-100%.

Развитието на болестта се благоприятства при влажно и умерено топло време във фазите от изкласяване до цъфтеж. Ранната и гъста сеитба, както и едностранчиво азотно торене, също са предпоставка за развитие на болестта.

Борбата с ръждите е възможна, но е важно да се предприемат както агротехнически, така и химически дейности. От значение е правилният сеитбооборот на зърнено-житните култури, като не се допуска монокултурно отглеждане. Трябва да се спазва точно препоръката за правилна сеитба, включително препоръчаната за всеки отделен сорт гъстота. Торенето на културата да е балансирано, което включва набор от необходимите макро- и микроелементи.

Относно химическата защита е важно да се извършват редовни наблюдения. При наличие на подходящи условия за заразяване, могат да се направят профилактични третирания. При установена зараза и в зависимост от икономическия праг на вредност на болестта, трябва да се пристъпи също към третиране. У нас се предлага богат набор от фунгициди, които могат да се справят с ръждите по житните култури. От значение е те да се прилагат според указанията им за употреба от фирмите-производители, за да се постигне ефективно опазване на посевите.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Растениевъдство
Няма снимка

Шкумбата ви кани на първия международен онлайн семинар АМАЛГЕРОЛ ЕСЕНС 2020 на 09 юни в 10:00 ч.

Екипът на АМАЛГЕРОЛ ЕСЕНС организира първия международен онлайн семинар, фокусиран върху биостимуланта и неговото действие при културните растения. Очакват Ви много интересни видео материали

Няма снимка

Как влияе преовлажняването на почвата върху културите

Царевицата е много чувствителна и затова пораженията върху нея могат да са много сериозни Преовлажняването на почвата причинява насищане на почвените пори с вода

Няма снимка

Месец на отворените врати провежда Опитна станция по поливно земеделие в с. Ивайло

Месец на отворените врати вместо ден провежда Опитната станция по поливно земеделие - Пазарджик в с. Ивайло. Това съобщава за "Марица" доц. Христина Георгиева, директор на научния център

Няма снимка

5 нови сорта зеленчуци на ИЗК “Марица” очакват патент

Подробности за тях, за технологиите за отглеждането им и за постиженията на института разкрива директорът му доц.д-р Даниела Ганева Институтът по зеленчукови култури “Марица” в Пловдив е единственият

Няма снимка

Младата царевица е подложена на стрес

Балансираното хранене подпомага правилното развитие на растенията сега и през цялата вегетация, като предопределя получаването на качествено зърно и по-високи добиви За получаването на високи

Няма снимка

Онлайн курс за отглеждане на сорго и суданка прави службата за съвети в земеделието

Информационно-обучителен семинар на тема: „Отглеждане на сорго, суданка и техните хибриди в отговор на климатичните промени. Разпространение, значение и технология на отглеждане” ще проведе

Още от Фермер
Няма снимка

Утре ще е облачно и ще превали дъжд на места

Атмосферното налягане ще остане по-ниско от средното за юни и през деня още ще се понижи. През нощта ще има значителна облачност, но ще е почти без валежи. Ще духа слаб вятър от южната четвърт

Няма снимка

С 30% до 50% повече са засадените площи с пипер, дини и пъпеши през 2020 г.

С 50% повече площи са засети с пъпеши спрямо година по-рано, отчита МЗХГ в седмичния си оперативен анализ. Засадените площи с пипер на открито и дини са увеилчени с около 30-40%

Няма снимка

Пуйката е перфектната мътачка

Може да люпи два пъти едно след друго своите, както и кокоши, и гъши яйца Веднага след като измъти първата партида яйца и вземете пуйчетата (пилетата, гъсетата) и ги придадете на друга квачка

Няма снимка

Паяжинообразуващия акар по зеленчуците

Обикновеният паяжинообразуващ акар напада много зеленчукови култури в т.ч. краставици, домати, патладжан. Много сериозно уврежда зеления фасул. Неприятелят смуче сок от долната страна на листата

Няма снимка

Идват заразявания и активни пръскания

Как да се справим с най-опасните болести, без да се бавим През юни продължава интензивният растеж на лозята, протича цъфтежът и се оплождат голяма част от сортовете

Няма снимка

Ако отвътре не сме консолидирани, шансовете ни да постигнем добър резултат не са големи

Биоикономиката, прецизното земеделие, дигиталната икономика, био- и генните технологии са бъдещето, подчертава доц. Божидар Иванов - Доц. Иванов, каква е оценката ви за българския агробизнес днес