Зелените коридори гарантират доставките на месо в България

19 май 2020 Агробизнес 0 5796
Няма снимка
Атанас Урджанов, председател на Управителния съвет на Асоциацията на месопреработвателите в България
1 2
 

А то е за преработване, защото се използват определени групи разфасовки, които все още не могат да се осигурят от нашите месопроизводители, обясни Атанас Урджанов, председател на УС на Асоциацията на месопреработвателите в България

Жени Владинова

Пандемията от Ковид-19 не само застрашава здравето и живота ни, тя поставя на изпитание всички сфери на обществото в целия свят.

Пандемията наруши ритъма на производството на храна в жизнено важни сектори плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти, различните видове месо. В момента дори държави в Западна Европа с високоразвит агросектор изпитват затруднения не в производството на храни от първа необходимост, а в съхранението и в доставките. Единствената утеха са т.нар. зелени коридори, които засега гарантират хранителните продукти на Стария континент.

Веднага възниква въпросът: а какво се случва с месото у нас и състоянието на родното месопреработване? За да се ориентираме, търсим коментара за състоянието на сектора от Атанас Урджанов, председател на Управителния съвет на Асоциацията на месопреработвателите в България.

Изходната точка на разговора ни е какъв е процентът на българското месо и какъв на вносното в работата на българските месопреработватели? С кои държави си партнираме? Защото всички бихме искали произвежданите в страната ни колбаси да бъдат изцяло от български суровини. Но каква е реалната ситуация?

Количеството на родното свинско и говеждо месо, необходимо за задоволяване на вътрешния пазар, са недостатъчни, уточнява Атанас Урджанов.

Добитото в България свинско месо задоволява около 40% от нуждите на пазара

И то се използва главно за прясна консумация. Говеждото месо, добито в кланици, също не задоволява, и то в много по-голям процент, нуждите от такъв вид месо.

Идва ред на пилешкото - а българите винаги традиционно най-много купуват пилешко месо.

Добрата новина е, че единствено производството на птиче месо изцяло задоволява вътрешното потребление.

И птицевъдната ни индустрия е нетен износител. Качеството на българското птиче месо е доказано и ценено в чужбина и се изнася в съседните страни и Западна Европа, казва председателят на Управителния съвет на Асоциацията на месопреработвателите в България.

Българските месопреработватели от години изпитват трудности от липса на родни суровини. Принудени сме да търсим пазарите на останалите страни от ЕС, за да си осигуряваме необходимите количества месо за преработка.

Добитото родно червено месо се реализира основно като свежо в търговската мрежа

Тук трябва да уточним, че дори месопреработватели, които имат собствени ферми, за производството на колбаси преработват месо от внос. А собственото производство реализират на пазара основно като свежо месо.

Необходимо е да се знае, че за месопреработката се използват определени групи разфасовки - напр. плешка, бут, обрезки, които за съжаление все още не могат да осигурят българските производители на месо.

Но веднага трябва да отбележим, че през последните няколко години у нас доста добре се развива месодайното говедовъдство

И в бъдеще ще можем да си осигуряваме необходимите количества българско говеждо месо за производството на колбаси.

И защото вече стана дума, че в ситуацията на пандемия пазарът зависи от доставките, т.е. от зелените коридори, възниква въпросът работят ли с пълен капацитет месокомбинатите ни. Или са свили производството поради затруднения с доставките на сурово месо от Европа?

Защото този проблем вече имат месопроизводители и преработватели в държави от Западна Европа - става дума за Франция, Ирландия и др., страни със силно развито животновъдство месно направление.

В държави от Еврозоната фермерски асоциации алармират, че към есента ще има проблеми с доставката на месо за вътрешния европейски пазар. Дали и ние не сме застрашени от подобен срив?

Не бих могъл да се ангажирам с подобни точни прогнози на този етап, тъй като ситуацията непрекъснато се мени, отговаря Урджанов.

Факт е обаче, че в момента месопреработвателните ни предприятия не работят с пълен капацитет.

Причината не е липсата на суровини, тъй като зелените коридори засега осигуряват редовното снабдяване. Но тук затрудненията ни са поради 14-дневната карантина, която се налага на шофьорите, връщайки се в България от ЕС. Защото през тези 14 дни те не могат да работят в предприятието и не е ясно как ще бъдат обезщетявани, обяснява Атанас Урджанов. Причините са свързани със свиване на пазара.

Вече два месеца един от основните канали на дистрибуция мХоРеКа не работи!

Другата причина е намалената покупателна способност и увеличения брой на безработните. А това са сериозни проблеми, чието разрешаване зависи от държавата.

Наистина засега търговската ни мрежа изобилства от месо родно производство - така поне пише на етикетите. Ценовият диапазон е широк и като потребители не откриваме драматично поскъпване. Но целият стрес, свързан с пандемията от Ковид-19, и отънелия ни джоб, ни кара да се страхуваме от възможен скок в цената на месото. И ако има, кои видове месо и месни продукти би засегнал?

Моят събеседник признава, че в сегашната ситуация не могат да се правят прогнози. Не се знае доколко ще се задълбочи кризата, как ще се променят цените на суровините в ЕС. Затова тук може би трябва за пореден път да се постави въпросът за намаляване на ДДС за храните у нас, както е в редица европейски страни. Например в Испания ДДС на всички храни е 7%, в Румъния и Нидерландия - 9%, в Италия - 10%.

По информация от Европейската асоциация на търговците на живи животни и месо (UECBV) в Полша ДДС на месото е 5%, а на месните продукти - 5,5%. Диференцираната ДДС ставка на храните ще подобри конкурентоспособността на българските храни, категоричен е председателят на Управителния съвет на Асоциацията на месопреработвателите в България.

През годините българите значително промениха потребителските си навици - готови са да плащат дори повече, но за качествена и здравословна храна. Това се отнася и за месото, и за месните продукти. И родните преработватели доказаха, че могат да ни изненадат с висококачествени месни деликатеси.

5 месни български продукта са официално регистрирани в Европа като храни с традиционно специфичен характер (ХТСХ): Филе Елена, Кайсерован Врат Тракия, Роле Трапезица, Пастърма говежда и Луканка Панагюрска. Имаме един продукт със защитено географско указание - “Горнооряховски суджук” и 20 продукта по УС “Стара планина”. Потребителите могат да разпознаят тези продукти по знака, който е поставен на видно място на етикета.

А той е гаранция, че производителят спазва стриктно стандарта за производство - по отношение на вложена суровина, технология на производство и използвани подправки.

Още два продукта - суджук Търновски и луканка Троянска, са с подадени документи в МЗХГ за вписване в европейския регистър като ХТСХ.

Стратегията на Европа и Световната здравна организация за храненето, наднорменото тегло и здравословните проблеми, свързани със затлъстяването, насърчава реформулирането на храните по отношение нивата на сол, мазнини, наситени и транс-мастни киселини и захар в тях, намаляване енергийното съдържание на храните и размера на порциите на опакованите храни и предлаганите в заведенията за обществено хранене ястия.

Все повече потребители са ориентирани към такъв тип храни и месопреработвателите полагат усилия за подобряване състава на месните продукти чрез намаляване количеството на сол и съдържанието на наситени мазнини чрез намаляване на общото съдържание на мазнини.

Затова още през 2018 г. Асоциацията на месопреработвателите в България съвместно с Българската агенция по безопасност на храните разработват още 5 нови утвърдени стандарта “Стара планина” за продукти с ниско съдържание на мазнини и намалено съдържание на сол.

Каква е обаче стратегията за развитие на мeсната индустрия в тази кризисна ситуация, която създаде пандемията и след нея? Защото хранителната индустрия е бизнес сектор от стратегическо значение за всяка икономика.

Асоциацията на месопреработвателите ще продължава да работи за разширяването на държавните политики за повишане конкуренто- способността на българската месопреработвателна индустрия в страната и чужбина, е отговорът на председателя на УС на асоциацията.

И въпреки предизвикателствата на непредвидимата ситуация днес, организацията активно търси нови перспективи за развитие. Нека си пожелаем да преминем по-скоро и през това предизвикателство, като опазим здравето на хората, които работят в бранша, и се върнем към нормалния производствен ритъм и нормално ежедневие, казва Атанас Урджанов.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Агробизнес
Няма снимка

ДФ "Земеделие": Биопроизводителите да се регистрират през Системата за електронни услуги

ДФ „Земеделие“ призовава всички кандидати по схемите и мерките на директните плащания, и най-вече бенефициентите по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 да се регистрират в Системата за

Няма снимка

От 6 юли започва втори прием по мярката за инвестиции във винарни

От 6 до 10 юли 2020 г. ще се проведе втори прием по мярка „Инвестиции в предприятия“ от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019 – 2023 г

Няма снимка

С 30% до 50% повече са засадените площи с пипер, дини и пъпеши през 2020 г.

С 50% повече площи са засети с пъпеши спрямо година по-рано, отчита Министерството на земеделието в седмичния си оперативен анализ. Засадените площи с пипер на открито и дини са увеилчени с около

Няма снимка

Ако отвътре не сме консолидирани, шансовете ни да постигнем добър резултат не са големи

Биоикономиката, прецизното земеделие, дигиталната икономика, био- и генните технологии са бъдещето, подчертава доц. Божидар Иванов - Доц. Иванов, каква е оценката ви за българския агробизнес днес

Няма снимка

Започнаха плащанията по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“

ДФ „Земеделие“ преведе близо 2,7 млн. лева (2 668 295 лв.) на 247 земеделски стопани, кандидатствали по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014-2020 г., съобщиха от фонда

Няма снимка

Сеитбата на слънчоглед и царевица у нас - с 10,4% и 28,2% повече спрямо май'2019

Сеитбата на маслодаен слънчоглед и царевица за зърно продължава да се движи с по-бързи темпове спрямо предходната година. Към края на май 2020 г. засетите площи с двете пролетни култури са съответно

Още от Фермер
Няма снимка

Листогризещи гъсеници - да не се подценяват

Срещат се няколко вида Листогризещите гъсеници са проблем както за овощните култури, така и за дървесните видове. Най-често срещаните от тях, които са сериозен вредител за овощните дръвчета

Няма снимка

Бананов чийзкейк

Прекрасен десерт, без печене Продукти: 300 г бисквитки, 300 г извара, 120 г захар, 100 г сметана, 100 г вода (за желатина), 80 г масло, 20 г желатин, 3-4 банан

Няма снимка

Утре ще бъде облачно, ще вали, но за кратко

Атмосферното налягане ще се задържи по-ниско от средното за месеца. През следващото денонощие облачността ще е по-често значителна. Ще има краткотрайни валежи от дъжд

Няма снимка

Не пропускайте резитби

Независимо дали градината ви се кичи с разкошно цъфтящи дървета и храсти, или със стриктни форми, дали в нея цари хаос, или е подредена под конец, не пропускайте резитби

Няма снимка

В алкалите почви липсва желязо

Понякога хлорозата при дръвчетата може да се дължи и на недостиг на желязо. Най-често в практиката това се наблюдава при отглеждане на дръвчета на силно алкални почви.

Няма снимка

Община Видин обяви "война" за по-чист град с надпревара за най-красива градинка

„Квартални войни“ търси най-красивата градинка или най-добре поддържаната зелена площ в община Видин „Квартални войни” е кампания за по-чист град, която провокира жителите на община Видин да покажат