Нерешени проблеми и цената на пшеницата тревожат фермерите

02 юни 2020 Агробизнес 0 5634
Няма снимка
1 2 3
 

Как се справят в кризата, коментират

представители на различни сектори

Жени Владинова

През последните 3 месеца на фокус са притесненията, причинени от коронавируса. Много дейности и бизнеси бяха замразени, други работят на по-ниски обороти. Агробизнесът обаче, с много малки изключения, на първа линия продължи работата си.

Благодарение на българските земеделски производители и на рано взетите мерки у нас не се стигна до празни щандове в търговската мрежа, каквито имаше в страните от Централна и Западна Европа.

Българските фермери продължават да обработват полетата, да се грижат за животните във фермите и да осигуряват качествени храни. И за да разберем как се справят в кризата, причинена от пандемията, търсим коментара на представители на различни сектори:

ВЕЛИН МИЦЕВ, говедовъд месно

направление от гр.Сандански:

Засега работата на фермата не е засегната. Животните са здрави. Така че, опазил ни Бог, в този край на страната не усещаме какво е това коронавирус, казва фермерът и бързо допълва: Нека веднъж и нас нещо лошо да ни подмине.

Предимството на говедата за месо е, че стадото е на свободно-пасищно отглеждане и все още повечето фермери в сектора не са купували фуражи. А на първо косене и тревата е била добра, споделя говедовъдът.

За момента в района на фермата добивът от естествените ливади от първи и втори косила дори е по-добър от миналата година, казва Велин. Защото той си спомня, че през 2019 година по това време всичко в планината е било пожълтяло. Тогава в района 8 месеца не капва капка дъжд - от април до ноември.

Засега поне фермерът няма проблеми и с пашата - добра е. Дано и така да продължи, надява се Велин. Защото с колегите си животновъди в района поддържат връзка и следят с тревога прогнозите за зърнената реколта.

Вървят приказки за значително повишаване на цените на пшеницата на зелено - за 300-320 лв./тон. Което означава поскъпване с 10 ст./кг. Защото миналата година фермерите са купували пшеница за 20 ст./кг, а ако слуховете са верни, тази година тя ще е 30 ст./кг. А това тревожи всички животновъди не по-малко от грипа.

РОСТИСЛАВ РАШЕВ, председател на

пчеларското дружество в Стара Загора

Не омаловажавам проблема с пандемията от непознатия вирус, но категорично смятам, че нерешените проблеми в сектора са по-опасни, казва професионалният пчелар Ростислав Рашев. И първият му пример са мъртвите пчелни семейства от нерегламентираните пръскания, които се случват по това време, както всяка година досега.

Но според пчеларя по-страшното е, че смъртта от отравяне с пестициди на стотици хиляди пчелни семейства вече дори не е и новина.

И защото секторът за пореден път се е затлачил от проблеми, пчеларите пускат гневно писмо до агроминистерството с предложение да се събере най-после Консултативният съвет по пчеларство след 6-месечно прекъсване. А той бе създаден по инициатива на пчеларите, които заедно с МЗХГ да решат проблемите в сектора.

Но нещата не вървят, казва Рашев. Доказателство за това е и абсурдът, че Пчеларската програма все още не е стартирала. А тя е единственият финансов ресурс за пчеларите. “Всичките приказки, които бяха изприказвани за нова програма, си остават само на думи. Програмата я направиха пчеларите, а министерството си приписва заслугите. От министерството правят прием, а пчеларите са без договор.

А това да нямат пчеларите договор в момента означава катастрофа”, казва председателят на пчеларското дружество в Стара Загора. Защото биологичното развитие на пчелното семейство си върви. Кой ще си купува отводки през август, пита той. Тогава няма отводки.

За какви подвижни пчеларства ще се говори през август, е вторият му въпрос. Няма ги още и така чаканите промени в Наредба 13.

“Е, и това, ако не е пълно безразличие към сектора, какво е”, пита и иска отговор представителят на Югозападен икономически район в Консултативния съвет по пчеларство към МЗХГ.

Той дава и още примери за некоректно администриране. Пчеларите искат подпомагане на сектора заради срив на пазара на мед. Има регламент за това, уточнява Рашев. Оправданието е, че регламентът не важи, ако е само за една държава. Но според пчеларя и това не е вярно. Дори да е отчетен срив на пазара на мед само в нашата държава, тогава пак би трябвало именно държавата да подпомогне засегнатия сектор. И в двата случая трябва да има пари за сектора, категоричен е Ростислав Рашев.

От МЗХГ отричат отнемането на подпомагането при нарушения, свързани с неправомерно пръскане на земеделските производители. Рашев отново контрира, че това не е вярно, защото го има текстът за отнемане на подпомагане при неправилни растителнозащитни мероприятия.

Според Ростислав Рашев единственият логичен извод от всичко изброено дотук е, че българските пчелари са оставени да се оправят сами. Кой както може. Но тук проблемът не е само до опазване здравето на пчелните семейства, а и до нормалното съществуване на пчеларите и техните семейства. И до правото им да се издържат с труда си.

СИМЕОН ПРИСАДАШКИ, изп.-директор

на Асоциацията

на млекопроизводителите

Пандемията от COVID-19 най-силно стресира секторите млекопроизводство и млекопреработка в Европа. Българските млекопроизводители нямаха този проблем, защото родното ни производсто не влияе по никакъв начин на търговията с мляко в Европа.

Ограничителните мерки блокираха пазара на мляко и млечни продукти в целия ЕС. Но в същото време никой фермер не може да спре кравите да произвеждат мляко и проблемите ставаха все по-трудни за решаване.Но сега, с отпадане на ограниченията, вече се очаква стопираните количества да тръгнат към потребителите макар и постепенно.

Другата причина за утежняване на ситуацията с пазара на мляко е, че в момента в Европа има свръхпроизводство на мляко и млечни продукти. Затова и там се стигна до задържане на големи количества на готови млечни продукти. Това бе причината да се разреши и финансово подпомагане на производителите при складирането. Още повече че търсенето продължава да е силно ограничено.

Секторът ще се възстанови, когато отново се активизира цялата верига на потребление. Ето сега, с настъпването на летния сезон, дори кетъринговите доставки за авиокомпаните ще са сериозен сегмент в отпушването на пазара. А хотелиерството и ресторантьорството са най-мощният сериозен потребител.

А що се отнася до проблемите в производството на сурово мляко и цената му, добре е да се знае и от нашите млекопроизводители, че в Холандия, където е и най-голямата европейска организация за изкупуване на мляко, цената на млякото е свалена с повече от 10%. И сега е 33 евроцента/л сурово мляко. И да се обърне внимание, че това мляко е с показатели 3,54 протеин и 4,40 масленост. Трябва да признаем, че у нас на пръсти се броят ферми с такива показатели. Затова нашите фермери трябва да са доволни от цената на млякото у нас, казва Симеон Присадашки.

В Евросъюза предстои приемането и на допълнителна мярка за стабилизиране на млечния сектор и да защити фермерите от тежки финансови загуби. Предстои да заработи програма за намаляване на производството на мляко.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Агробизнес
Няма снимка

ДФ "Земеделие" завишава максимално теренните проверки за плодове и зеленчуци

През тази година стартирахме по-рано теренните проверки по схемите за обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци за Кампания 2020. Искаме да се убедим, че това което е декларирано от бенефициентите е

Няма снимка

Опасения за световното търсене на пшеница

Алма Давидова Цените на зърнените култури на Euronext леко паднаха вчера след краткото рали, предизвикано от доклада на USDA във вторник. На физическия пазар обаче те останаха по-стабилни

Няма снимка

Рекордно световно производство на зърно прогнозират от ФАО

Алма Давидова Тази година световното производство на зърнени култури ще достигне близо 2,8 милиарда тона, от които повече от 760 млн. тона пшеница. Организацията за прехрана и земеделие на

Няма снимка

ФАО: С 2,4% се повиши световния индекс на цените на храни през юни

През юни световните цени на хранителните стоки се повишиха за първи път от началото на годината, когато те намаляваха с всеки изминал месец, показва индексът на цените на храните на ФАО

Няма снимка

Добивите от царевица - все по-големи! Опасения за ценови натиск на световния зърнен пазар

Жени Владинова Еврокомисията повиши прогнозата си за реколтата от царевица за втори пореден месец, като прогнозира реколта от 71,9 милиона тона, в сравнение със 71,4 милиона миналия месец

Няма снимка

Еврокомисията - силни производствени загуби при пшеницата - от 20% - до 25%

Жени Владинова Според ЕК Франция, Румъния и България са с най-голям спад. Представените от Еврокомисията оценки показват много силни производствени загуби от 20 до почти 25 процента в сравнение с

Още от Фермер
Няма снимка

Сейте зелен фасул

У нас зеленият фасул се отглежда като пролетна и като късна лятна култура. Ако искате да имате реколта през есента, до 20 юли трябва да приключите с лятното засяване

Няма снимка

Пълнени шницели

Продукти: 500 г пилешко (свинско) филе, 250-300 г гъби, 100 г кашкавал, 1 малка глава лук, сол, черен пипер и пресен магданоз и копър на вкус За паниране: 2-3 картофа, 1 яйце, брашно

Няма снимка

10 задължения на цветаря през юли

Следете за появата на гъсеницата по мушкатата Очертава се интересно лято, но който има градина, има и задачки. А в градината те не са се променили. Ето кои са основните задължения на цветаря през

Няма снимка

Ondo получи награда за бизнес дебют на годината

Ondo Solutions – компанията, която произвежда системата за автоматизирано напояване, прецизно торовнасяне, мониторинг и климатичен контрол Ondo, получи първата си престижна награда само седем месеца

Няма снимка

Огнището на инфлуенца по птиците е третото, открито от БАБХ за година

БАБХ констатира за трети път огнище на инфлуенца по птиците в обекти на фирма ЕТ „Андип-92“ в Асеновград в периода от април 2019 г. до юни 2020 година, съобщиха от пресцентъра на Агенцията по храните

Няма снимка

Жътвата в Добричко – ниски добиви и ниски оферти за цени

Жътвата в Добричка област върви с усилени темпове, като средните добиви от декар пшеница са най-различни – от 10, през 50-60 , в някои полета в Каварненско между 300 и 500 кг, заяви проф