Костадин Костадинов: Ще работим за зелено, а сме на червено

23 юни 2020 Агробизнес 0 14967
Няма снимка
1 2 3
 

Според председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите по-добрите цени няма да успеят да компенсират загубите от ниските добиви на ечемик и пшеница

Радина Иванова

Жътвата на ечемика започна. Вече седмица в по-сухите райони, където комбайните без проблем влизат в полетата - Карнобат, Бургас, Силистра, прибират реколта. Но не с големи очаквания, защото прогнозата е за среден добив около 150 кг/дка.

В други части на страната пороите все още пречат на жътвата. Спре ли да вали, тя започва и при пшеницата. Сега полетата са много кални.

А новините около предстоящата кампания и други назрели теми в зърнопроизводството коментираме с Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

Нашият бранш ще запомни стопанската 2019/2020 година като тежка за зърнопроизводството - суха есен, мека и суха зима, в някои райони на страната предпоставка за болести, малко задържане на влага в почвата. Докато не заваляха последните дъждове през пролетта и началото на лятото, които на места отидоха в крайност - стихийни и проливни дъждове с около 100 л/ кв.м., градушки, наводнения, обобщава Костадинов.

Според него предстои една доста интересна кампания. “Изненадите от добивите тепърва предстоят при есенните култури и, докато не се види зърното в хамбарите, трудно можем да говорим за точни числа. Доста пъстро е не само в различните региони на страната, но и на близки разстояния. Например само на 3 км от мен нямаше дъжд - паднаха по 10-15 литра за целия период и там имат пропаднали площи”, обясни защо зърнопроизводителят. На дъждовете, паднали от началото на месеца досега, стопаните се надяват за по-добри резултати при пролетните култури.

Все още обаче от Асоциацията на зърнопроизводителите не знаят тези локални дъждове в каква посока ще наклонят кантара. Преди около месец се говореше за 30% по-малко добиви средно за страната, но тогава факторът беше само един - суша. А само за два дни на места като Каварна, където сушата беше поразила хиляди декари с пшеница, се изсипаха 90 литра на квадратен метър дъжд и земеделците, които са запазили есенниците си, най-вероятно сега ще бъдат зарадвани с малко по-добър добив.

Събитието за откриването на жътвената кампания 2020 “Хляб на мира” Националната асоциация на зърнопроизводителите е планирала за 3 юли, петък, край Пазарджик. Прогнозите за добива от пшеница на места обаче са повече от трагични - говори се за едва 50-60 до 80 кг от декар.

По последни данни за Добричка област, където са и най-големите загуби, 600 хил. дка са частично пропаднали, а 18 хиляди дка са 100% - една част от тях са презасети, а други оставени под угар.

Въпреки че цените при зърното тази година са по-високи спрямо миналата година, по думите на Костадинов, това няма да компенсира загубите на производителите.

С въпроса, какви са възможностите пред българския зърнопроизводител в подобни времена и как могат да се компенсират загубите, стигаме и до болната тема в сектора -

застраховката

“Българинът няма доверие на застрахователните компании и това недоверие е трупано с години. Плащаш 4-5 години подред, като след всяка по-лоша, застрахователят вдига цените си. Освен това повечето застрахователни компании у нас нямат интерес към земеделието - един завод под открито небе, а много от тях не разполагат и с ресурса на чуждестранните компании”, прави оценка Костадинов.

Тази година обаче за първи път навлизат на българския пазар нови чуждестранни застрахователни компании, които предлагат застраховки при природни бедствия - суша, градушки. Като първа година и отново заради недоверието, няма голям интерес към тях, но Костадинов таи надежда, че подобни застраховки ще са от полза за родното земеделие.

Според него именно застраховката е правилният финансов механизъм в селското стопанство, в частност зърнопроизводството.

Така, както е на много места по света, където държавата поема определен процент от премията на застраховката - до 50-60%. С такъв финансов механизъм освен, че се регулира пазарът, зърнопроизводителят е по-малко зависим от национални и европейски помощи по време на кризи.

Тази година държавата трябва да разпредели 4 млн. лв. за изцяло пропадналите площи в земеделието и то за всички култури. А немалко са такива и при овощарството и за всеки е ясно, че тези пари са крайно недостатъчни.

Втората болна тема е

наемът за земя,

заради който производителят трудно ще може да покрие разходите си. Проблемите тук се дължат на един бавен и дълъг процес.

Те започват от плащанията в натура - 30% от продукцията, превръщат се в пари през 2006 г. и достигат до влизането ни в “криворазбраното подпомагане” на ЕС, когато започна война за земя, обяснява Костадинов.

Днес резултатът е видим - зърнопроизводителите имат по 1-2 години задлъжнялост към фирмите за препарати, защото първи разход им са рентите. А в Добруджа, заради славата ѝ на житницата на България, рентите достигат 120 лв.(при средно около 50 лв.). “Това е парадоксално днес, когато именно там се очакват по-ниските добиви”, коментира Костадинов.

Макар обществената представа да е негативна все още към българския зърнопроизводител, голямата част публични средства, насочвани в сектора, само циркулират около него, обяснява председателят на НАЗ.

Тази година 1,5 млрд. лева са насочени към земеделските производители по директните плащания, 30-те лева субсидия по СЕПП за зърно отиват за изплащане на ренти. Тогава, пита Костадинов, защо даваме по 100 лв. рента?

“Учим се от Франция, защо и тук не се поучим от тяхното земеделие, където рентата се определя на база икономическо състояние на региона и е не повече от 15-20 евро на декар. Там местните браншовици подават към общинската служба по земеделие данни за среден добив, а те от своя страна пресмятат колко да е средната рента на база приходи, разходи и данъци. За да може производителят да е на печалба и да е конкурентоспособен. А у нас като теглиш чертата - печалбите за зърнопроизводителя са 15-20 лв/дка, в нормални години”.

И не само заради лошите метеорологии условия зърнопроизводителите са поставени в неблагоприятна позиция, разбираме от думите на Костадинов. За 20 г. тройно са се покачили производствените им разходи. И как тогава Европа ще постигне целта за достъпна храна, пита той, когато още от самото начало по веригата, продуктът се оскъпява.

Работим за зелено, а сме на червено, така обобщи председателят на НАЗ ситуацията пред родните производители, поставени пред завишените цели на Еврокомисията. Според него те са не само непостижими, но и неефективни. Определено ще са нужни по-големи субсидии за тези цели, поради което и други страни-членки като България (разширена Вишеградска четворка, Италия, Германия) все още се противопоставят на някои от тези идеи.

За Костадинов е несправедливо и парадоксално да се конкурираме в общ пазар, а да получаваме по-малко средства. Същевременно, когато Европа ни поставя под общата цел за използване на 50% по-малко препарати, по статистика у нас да употребяваме под средноевропейското ниво. А не по-малък разход за стопаните са и новите разработки на позволените препарати за растителна защита. “Неоникотиноидите, за които се говореше, че са много опасни, излизаха 1 лв. на декар. Сегашната им алтернатива струва 10 лв. на декар, за която още няма доказано действие на полетата”, дава пример Костадинов.

Екополитиката е и търговска политика. Противоречие е хем да се говори за достъпна храна, хем да има оскъпяване на продукцията, което ще засегне храната, смята той.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Агробизнес
Няма снимка

Цифровите географски данни за Кампания 2020 са публикувани в Системата за електронни услуги

В Системата за електронни услуги (СЕУ) на ДФ „Земеделие“ са публикувани цифрови географски данни (shp. файлове) за заявените за подпомагане парцели по Кампания 2020

Няма снимка

Черноморското зърно има предимство на пазара

Вчера на зърнения пазар не се наблюдаваха значителни промени. Операторите очакват развитие, предимно във връзка с показателите за добив в Северното полукълбо в началото на сезона за новата реколта

Няма снимка

Приключи приемът по ПРСР за близо 100 млн. лв. за възстановяване на инфраструктурата за напояване

Приключи приемът на заявления по подмярка 4.3 „Подкрепа за инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство“ от Програмата за

Няма снимка

Дигитална платформа решава заплетени казуси със земеделска земя

“Агрион“ организира безплатни правни консултации през сайта си www.agrion.bg Дигитална платформа решава безплатно заплетени казуси със земеделска земя

Няма снимка

Има ли местна воля, селските райони могат да дават поминък

Това доказва и историята на местна инициативна група „Берковица – Годеч“, разказана от Петя Генова Радина Иванова Неотдавна в оценката на агроминистерството за сегашния програмен период на Програмата

Няма снимка

Цените на зърното се повишиха

Цените на зърнените култури се повишиха в края на изминалата седмица, поради засиления потребителски интерес, тъй като първите данни за събиране на реколтата в Европа бяха разочароващи

Още от Фермер
Няма снимка

Ако нямате достатъчно празни пити, центрофугирайте и връщайте!

Когато пчеларят не разполага с достатъчно празни пити, своевременно трябва да изважда пълните, да ги центрофугира и отново да ги връща в кошера. Други юлски проблеми: За нормалната дейност на пчелите

Няма снимка

Изложба „Градината – времена и пространства“ откриват в Екомузей с аквариум, Русе

Изложба „Градината – времена и пространства“  откриват утре (09.07.)  в Екомузей с аквариум в гр. Русе от 18.00 ч. Експозицията е част от проекта „Градината – място на биокултурно разнообразие и

Няма снимка

10-11 септември: Курс за оператори на трактори с автоматична трансмисия New Holland Auto Command

Новите технологии могат да подобрят ефективността на работа на вашата машина, като увеличат производителността, намалят разходите и повишат приходите ви

Няма снимка

Ако ви "изненада" прошарено пило

А това означава на една и съща страна на отделна пита да се вижда разновъзрастно пило. Между запечатаните килийки се виждат яйца, съвсем млади и по-възрастни личинки, а също и незасеменени килийки

Няма снимка

Надниквайте по-често в плодниците!

И при най-малко съмнение за заболяване търсете ветеринарните лекари. Другите задачи за месеца: 0 контрол на опаразитеността на семействата с вароатоза в пчелина; 0 препоръчително е третирането на

Няма снимка

Защо кокошките не снасят в полога?

Най-често този проблем се проявява при току-що пронесли ярки. Какво трябва да направите: Започва се с правилно оборудван полог, сложен на безопасно място в кокошарника