С дигитално земеделие малките стопанства стават по-устойчиви

30 юни 2020 Агробизнес 0 7056
Няма снимка
1 2 3 4
 

На прага на бъдещия програмен период можем да го постигнем и у нас, ако положим основите днес, казва ас. Божура Фиданска от Института по аграрна икономика

Радина Иванова

Дигитализацията, използването и въвеждането на дигиталните услуги ще бъдат основен приоритет на ЕС и в следващия програмен период 2021-2027 г. В стратегиите Еврокомисията говори за дигитална Европа, обяснява как дигитализацията ще подпомогне бизнеса, как тя ще изгради една по-единна Европа, с общ стандарт между страните, който да доказва световната сила на ЕС, включително и в земеделието.

И докато в европейските представи всичко това звучи реално постижимо, у нас все още не е основна тема, особено сред малките земеделски производители. Съсредоточени в много други проблеми, свързани с производство, с реализация, с документация, те все още не си дават сметка, че именно дигитализацията е помощта, от която се нуждаят, за да облекчат работата си и да решат точно тези проблеми. С нея се

минимализират

загуби, оптимизират

се разходите и съответно се повишават приходите в дадена ферма. Така фермерът става по-устойчив и по-жизнеспособен.

За да постигнем напредък и да догоним Европа, отсега е ясно, че е нужно фермерите да бъдат по-запознати с възможностите и ползите от дигитализацията. Важна е и силната връзка наука-бизнес-държавна администрация. Това са и целите, които научният проект "Диагро: Теоретични модели за развитие на дигиталното земеделие" си поставя, научаваме от ас. Божура Фиданска от Института по аграрна икономика, която ни запознава с него. Участници в проекта са и Аграрен университет - Пловдив, ИЖН - Костинброд и Нов български университет.

"Целите на проекта са да дадем научно определение за дигитално земеделие и да разработим теоретичните основи и методически подход за въвеждане на дигитално земеделие. Освен това да разработим теоретичните модели за развитие на цифровото земеделие, подходящи за нашата страна, като тук включваме земеделските стопанства, хранителните вериги и кръговата икономика. Тези модели ще бъдат организирани по сектори - растениевъдство, животновъдство, пчеларство. Разбира се всичко това включва и популялизиране на тези резултати", обобщава Фиданска.

Към момента проектът е в първи етап на изпълнение. Създадена е мрежа с представители на неправителствения сектор, общините, общинските служби в сектор земеделие, бизнеса, с които работещите по проекта си сътрудничат. Така например с рзлични неправителствени организации като Националното сдружение за малките семейни фермери и преработватели, Бизнес инкубатор гр. Гоце Делчев, Асоциация на агроекологичните земеделски производители и с отделни териториални офиси на Националната служба за съвети в земеделието и някои Общински служби по земеделие се осъществява пряк контакт с фермери по време на информационно-дискусионни срещи в страната.

Събира се и се обобщава оценката им задигиталните услуги чрез анкетно проучване, въпросници и дискусии.

Заключителен доклад в края на проекта ще даде реалната картина за състоянието и нуждите за бизнеса. С него ще бъдат запознати и вземащите политически решения у нас - министерството на земеделието. Не по-малко важен ще е дебатът с тях, тъй като те са по-близо до програмирането, до бъдещите изисквания и интервенциите, обясни Фиданска.

За заключения все още е рано да се говори, тъй като "Диагро" приключва след година. Но Фиданска споделя впечатленията си от срещите с фермерите в Гоце Делчев, Рудозем, Плевен. Ключовите елементи са били, възможна ли е дигитализацията на земеделието в България и конкретно в планинските райони, как виждат те начина на въвеждане и използване на дигиталните услуги в стопанствата им, каква ще е цената и ще могат ли малките ферми да си я позволят, как и кой ще организира и управлява процеса на различните нива.

Радващо е, че фермерите харесват формата на срещите, а именно дебат по фокус групи, споделят своя опит, притеснения и очаквания от дигитализацията в сектора. Повечето от тях

използват различни

приложения

с цел онлайн продажба на произведената продукция или за купуването на специализирани продукти (препарати, торове и т.н.). Почти всички участват в различни групи в социалните мрежи, където обменят различна информация, новости в производството и добри практики.

Запознати са и с платформите, където могат да се регистрират и да предлагат продукция си директно, но все още са малко плахи за тях.

Най-големите им надежди от въвеждането на дигитални услуги са в това да се създаде единен електронен регистър, с който значително ще се облекчат процесите като това непрекъснато да ходят от служба на служба за да си набавят даден документ; да могат

да кандидатстват

изцяло електронно

затова и отношението им към системата ИСУН е положително. Чрез нея проектът се подава електронно по всяко едно време на денонощието, стига да се спази крайният срок.

Земеделците се надяват още да имат достъп до електронните източници на информация лично за тях, така, че да им е по-лесно в планирането на производствените дейности.

Всички тези очаквания обаче са, че държавата е тази, която трябва да организира процеса за въвеждане на дигиталните услуги в практиката, като осигури достъп до интернет за всички фермери и финансово подпомагане за улесняване на този процес.

"Това, което повече ми се иска е фермерите добре да разберат какво представлява дигиталното земеделие, как ефективно да използват тези услуги и разбира се да са подготвени и за рисковете", казва Фиданска.

Дигиталното земеделие е резултат от еволюцията на прецизното земеделие до свързаните, основани на знанието, земеделски производствени системи. Целта му е да се използва цялата налична информация, знание и опит, за да се даде възможност за устойчивото управление на производствените процеси.

Важно е фермерите да се подготвят да събират, съхраняват и обработват нужните им данни. Съществено внимание в процеса на подготовка на фермерите трябва да се отдели на това

как да пазят

своите данни

на което те все още не обръщат внимание.

Дигиталното земеделие означава събиране, съхранение и обработката на данни, за разлика от прецизното, което се отнася до ползването на машини или електронно наблюдаване на посевите.

Използването на всички тези данни има за цел да се подпомогнат фермерите, когато например планират дейностите си за следващата година, на базата на данните от предходната, обяснява Фиданска.

Според нея, за да се подготвят добре фермерите за използването на дигиталните услуги, е необходимо всички институции да се включат в този процес с обучения. Още повече, че и самите фермери изразяват такава нужда. Но не от традиционните семинари, на които са свикнали - да отидат, да седнат и да слушат, а срещи-дискусии с практична насоченост, в които да дават своята обратна връзка.

“Малките стопани имат нужда от много обучения, за което ще трябва и допълнително финансиране, за да ги запознава с дигиталните услуги, по простата причина, че те почти не ги ползват. Иначе рискуваме да изостанат и да ги загубим съвсем”, споделя наблюденията си експертът.

С проекта учените се стремят да поставят основите, като разработят модели за въвеждане на дигиталните услуги и методическия инструментариум, който да насърчи въвеждането на нови информационни технологии в земеделските стопанства. А на въпроса

къде е България на картата на

“дигитална Европа”

в отговор Фиданска се позова на данни от доклад на ЕК за Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI).

Докладът проследява напредъка, отбелязан от държавите членки, по отношение на цифровизацията. Той е структуриран в пет глави: свързаност, човешки капитал, използване на интернет, внедряване на цифрови технологии и цифрови обществени услуги.

Според заключенията в доклада България отбелязва напредък по отношение на свързаността и предоставянето на цифрови услуги.

Подобрили са се цифровите обществени услуги и се е увеличил броят на потребителите на електронното управление.

Основните предизвикателства у нас са свързани с

много ниското

ниво на умения

в областта на цифровите технологии у населението (и сред младежите) и ниското ниво на внедряване на цифрови технологии в стопанската дейност. В използването на интернет от домакинствата ние сме на едно от последните места.

“Така е защото в много от селските райони и от пограничните райони хората нямат интернет вкъщи, използват този от телефона, а той е къде с по-слабо, къде с по-силно покритие.

Тук говорим за домашен интернет, но от това зависи и изграждането на широколентов интернет в селските райони”, обясни Фиданска.

Друг показател, по който сме в по-крайните позиции, е умението за използване на дигитални услуги. По-голямата част от българите ползват интернет, но не и за по-специфични цели, свързани с тяхната професия, защото нямат достатъчно умения и навици. Този извод се потвърждава и от срещите с фермерите.

Внедряването и използването на дигиталните услуги сред фермерите, най-вече от малките и особено в планинските райони, ще изисква добра организация и мобилизация на целия експертен и административен капацитет, както на национално, така и на местно ниво, категорична е ас. Божура Фиданска.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Агробизнес
Няма снимка

Цифровите географски данни за Кампания 2020 са публикувани в Системата за електронни услуги

В Системата за електронни услуги (СЕУ) на ДФ „Земеделие“ са публикувани цифрови географски данни (shp. файлове) за заявените за подпомагане парцели по Кампания 2020

Няма снимка

Черноморското зърно има предимство на пазара

Вчера на зърнения пазар не се наблюдаваха значителни промени. Операторите очакват развитие, предимно във връзка с показателите за добив в Северното полукълбо в началото на сезона за новата реколта

Няма снимка

Приключи приемът по ПРСР за близо 100 млн. лв. за възстановяване на инфраструктурата за напояване

Приключи приемът на заявления по подмярка 4.3 „Подкрепа за инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство“ от Програмата за

Няма снимка

Дигитална платформа решава заплетени казуси със земеделска земя

“Агрион“ организира безплатни правни консултации през сайта си www.agrion.bg Дигитална платформа решава безплатно заплетени казуси със земеделска земя

Няма снимка

Има ли местна воля, селските райони могат да дават поминък

Това доказва и историята на местна инициативна група „Берковица – Годеч“, разказана от Петя Генова Радина Иванова Неотдавна в оценката на агроминистерството за сегашния програмен период на Програмата

Няма снимка

Цените на зърното се повишиха

Цените на зърнените култури се повишиха в края на изминалата седмица, поради засиления потребителски интерес, тъй като първите данни за събиране на реколтата в Европа бяха разочароващи

Още от Фермер
Няма снимка

Ако нямате достатъчно празни пити, центрофугирайте и връщайте!

Когато пчеларят не разполага с достатъчно празни пити, своевременно трябва да изважда пълните, да ги центрофугира и отново да ги връща в кошера. Други юлски проблеми: За нормалната дейност на пчелите

Няма снимка

Изложба „Градината – времена и пространства“ откриват в Екомузей с аквариум, Русе

Изложба „Градината – времена и пространства“  откриват утре (09.07.)  в Екомузей с аквариум в гр. Русе от 18.00 ч. Експозицията е част от проекта „Градината – място на биокултурно разнообразие и

Няма снимка

10-11 септември: Курс за оператори на трактори с автоматична трансмисия New Holland Auto Command

Новите технологии могат да подобрят ефективността на работа на вашата машина, като увеличат производителността, намалят разходите и повишат приходите ви

Няма снимка

Ако ви "изненада" прошарено пило

А това означава на една и съща страна на отделна пита да се вижда разновъзрастно пило. Между запечатаните килийки се виждат яйца, съвсем млади и по-възрастни личинки, а също и незасеменени килийки

Няма снимка

Надниквайте по-често в плодниците!

И при най-малко съмнение за заболяване търсете ветеринарните лекари. Другите задачи за месеца: 0 контрол на опаразитеността на семействата с вароатоза в пчелина; 0 препоръчително е третирането на

Няма снимка

Защо кокошките не снасят в полога?

Най-често този проблем се проявява при току-що пронесли ярки. Какво трябва да направите: Започва се с правилно оборудван полог, сложен на безопасно място в кокошарника