Сушата и топлинният стрес лимитират добива от царевица

29 юли 2020 Растениевъдство 0 11529
Няма снимка
1 2 3 4 5
 

Влагата е факторът, от който в голяма степен зависи хибридите да развият потенциала си

Царевицата е зърнената култура, която през последните години се превърна в най-доходната земеделска култура за производителите ни. А без съмнение в голяма степен това се дължи на високия добивен потенциал на хибридите от новата генетика.
В България царевицата се отглежда основно при неполивни условия, затова и добивите през отделните години са силно повлияни от валежите за периода, както и от запасите на почвена влага. В отделни стопанства в различните райони на страната има площи, където царевицата се отглежда при напояване. Там, разбира се, съвсем закономерно се реализират много по-високи добиви.
Другите фактори, освен високодобивните хибриди, които също оказват влияние на крайните производствени резултати, са използването на високопроизводителна и качествена техника, както и усъвършенстването на цялостната технология на отглеждане на културата.
Без съмнение влагата е факторът на средата, който определя добивите от царевица.
Като цяло царевицата е

относително сухоустойчива култура

Тя развива по-мощна коренова система, в сравнение с другите житни култури, и използва по-добре влагата от подорните почвени слоеве. Но за да формира голямата обща биомаса и добив от зърно, царевицата се нуждае от много влага във всички стадии на растежа и развитието си. Най-критичните периоди за културата са: изметляване, залагане на кочаните, образуване на свила и опрашване.
Обикновено царевичните растения развиват общо до 20-21 листа, достигат изметляване (образуване на мъжкото съцветие) за около 65 дни и зрелост за около 120 дни след поникването. Специфичните интервали от време между растежните фази варират в зависимост от вегетационния период на хибридите, датата на сеитба месторастението и конкретните климатични условия. Ранозрелите хибриди образуват по-малко листа и преминават през отделните стадии по-бързо от късните.

Развитието на царевичните растения

се разделя на два основни стадии: вегетативен и репродуктивен. Вегетативният стадий започва от поникването до образуването на кочани и свилата, а репродуктивният - от опрашване до наливане и узряване на зърното. Вегетативният стадий от своя страна се разделя на вегетативни фази по броя на оформените листа на растение.
Почти всички агротехнически мероприятия по отглеждане на културата - сеитба, торене, третиране с хербициди и други, се извършват през началните вегетативни фази. Когато растенията достигнат 5-и лист започва формиране на миниатюрни метлица, кочан и свила. По това време е определен и броят на редовете в кочана.
Краят на вегетативния стадий завършва с пълното развитие на метлицата. По това време царевичното растение е достигнало почти пълната си височина. Двуседмичният период преди и след образуването на свилата е критичен за крайния добив. Стресовите условия по това време влияят отрицателно на височината на растението, големината на кочана, броят на семената и количеството на добива. Отлични резултати могат да се очакват, когато

растенията са образували добре оформен кочан със свила

при добри водни запаси, както и при липса на повреди от болести и неприятели, а също и оптимална температура около 25 до 30 градуса.
Царевицата е много чувствителна на суша, особено в съчетание с високи температури. Вследствие на това винаги има опасност от загуби на добив, независимо от времето на засушаване и високи температури. Достъпността на хранителните вещества, усвояването и транспортът се препятстват без наличието на достатъчно вода. Най-високи добиви могат да се получат само когато условията на средата са благоприятни във всички стадии на растеж. Отслабените от воден стрес растения са повече уязвими на болести и вредители.
Царевицата реагира на водния стрес чрез завиване на листата в горещите часове на деня, с което се намалява водната транспирация от посева. Силно стресираните растения

започват да завиват листата си още рано сутрин

а при много тежък стрес остават в това състояние и през нощта.
Ефектът на водния дефицит зависи от растежната фаза, нивото на дефицитност и промените на околната среда по време на сушата. Дори минимална суша в специфични фази може да редуцира съществено добива. Четири дни воден дефицит преди образуване на свила, може да намали добива на зърно с 10 до 25%, дори без видимо увяхване. Четиридневно увяхване между образуване на свила може да свали добива с 50% или повече. Добивът на царевичния посев е най-чувствителен по време на цъфтежа и опрашването. През по-късните репродуктивни фази загубите на добив намаляват с приближаването към физиологична зрялост.

Разграничаването между топлинен и воден стрес е трудно и в повечето случаи невъзможно. Високата температура вреди на опрашването почти винаги съвместно с воден стрес, рядко сама по себе си. Когато температурата надвиши 35 градуса, особено ако е съпроводена с ниска относителна влажност, свилата изсъхва и не може да приеме полен. Външната обвивка на поленовите зърна е много тънка и високата температура от порядъка на 30-35 градуса ги изсушава и убива след отделяне от метлицата. Освобождаването на полена обикновено става в началото до средата на сутрешните часове, когато температурата е все още относително ниска. Освен това, всяка сутрин се формират и освобождават нови порции полен, с което се повишава вероятността за успешно опрашване и при по-висока температура, при условие, че запасите на почвена влага са достатъчни да задоволят нуждите на растенията.
Оплождането започва от основата на кочана и при условие на продължаващ стрес, върхът или дори по-голяма

част от кочана може да остане неозърнена

Въздействието на сушата върху добива се определя и от намалението на листната повърхност, достъпна за фотосинтеза. Слабото намаление на същата има малко влияние, но продължителното сухо време, съпроводено с високи температури може да причини пълно изгаряне на листата.
Растежът на растенията във фазите, когато се определя размерът на кочана и броят на възможните зърната, е изключително важен. Потенциалните загуби от суша през този период могат да бъдат от 10 до 30%.
През фазите на изметляване и формиране на свилата, както и образуване на зърната, сушата и високите температури могат да редуцират добива с 20 до 50%.
Загубата на листна повърхност вследствие на

воден и топлинен стрес редуцира добива

Стресът нарушава синхрона между образуване и освобождаване на полен от една страна и поява на свила - от друга. Когато формирането на свила закъснява, образуването и освобождаването на полена може да е приключило частично или почти напълно завършило. Температурният и воден стрес около цъфтежа и образуването на свила я изсушава, като по този начин инхибира оплождането или спира развитието. През периоди на висока температура, ниска относителна влажност и недостатъчна почвена влага свилата може да изсъхне и не осигурява покълването на полен.
След оплождането влиянието на температурен и воден стрес върху формираните семена е относително по-слабо и намалява в последователните репродуктивни фази. Добивът може да бъде намален с 20-30%. Намалението на добива е за сметка на по-малкото обемно тегло на зърното. Ключови фактори са времето за проява и продължителността на стреса. При силен начален стрес семената в горната част на кочана могат да останат съвсем неразвити, като изсъхнали люспи. По-късният стрес е по-малко вреден и кочаните са по-добре озърнени.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Растениевъдство
Няма снимка

Вертикалните ферми могат да произведат много повече пшеница, отколкото полето

Специалисти от Института по храните и селскостопанските науки към Университета на Флорида направиха първото изследване в тази насока Какво се случва, ако отглеждате пшеница не на хектари земя

Няма снимка

Сеитбата да се съобрази със състоянието на полето

Силно заплевелените да се третират със хербицид преди обработката, семената да се обеззаразят срещу болести и неприятели, съветват агроспециалистите Време е за есенна сеитба

Няма снимка

Предимства на съвместното внасяне на торове и семена

При азотните, които са решаващи за добива, поставянето им в непосредствена близост до кореновата система е много важно, тъй като се намаляват загубите от излитане или измиване Съвместното внасяне на

Няма снимка

Фермерите не бързат със сеитбата

Сеитбата на есенниците започва плахо. Все още се правят обработки на почвата, а засяването почти не е започнало. Не може да говорим за закъснение обаче, тъй като последните години показват

Няма снимка

Уплътняване на почвата - подлежи ли на контрол

Интензивните обработки причиняват разпадане на структурата й и намаляване на хумуса, а редуцираните - оставят повече растителни остатъци, с което се ограничава образуването на кора Почвеното

Няма снимка

Изчезващи сортове лози и устойчиво земеделие

Основната цел на проекта „SOS за застрашени традиционни сортове лози“ е да се насърчи и да се даде възможност за дългосрочно опазване на лозята, особено тези в "Натура 2000"

Още от Фермер
Няма снимка

Прибират се късните сортове

През септември започват да зреят късните сортове ябълки, круши, праскови и сливи. * От ябълките това са: Златна Пармена, Джонатан, клонове на Червена превъзходна и Златна превъзходна, Канадска ренета

Няма снимка

Реколта (Снимки)

На богата реколта се радва Станка Маринова Микова, с. Манаселска река, община

Няма снимка

Лилиумът през есента

Докато още сме на тема луковични цветя, ще се възползваме, за да отговорим на някои от най-често задаваните въпроси относно лилиума. Този красавец с едри

Няма снимка

Strip-till култиваторът щади почвата и подобрява структурата й

Целта на тази технология е през климатично добрите години добивите да се покачват, а през неблагоприятните да бъдат запазени, уточняват специалистите-агрономи Strip-till е система за борба с ерозията

Няма снимка

Проф. Георги Рачев: Очаква се топъл и сух октомври

Чак декември и януари ще бъдат по-влажни Месец октомври ще бъде топъл и сух. Ноември ще бъде нормален по отношение на валежите и малко по-сух, около 80-90% от норма на валежите, и пак по-топъл

Няма снимка

IT спец раздава тонове картофи на бедни

Компютърен специалист с успешен бизнес в София раздава тонове картофи на бедни. Фермата на Димитър Димитров е в кюстендилското с. Еремия, където отглежда екологично чиста продукция за 50-те си