Близо 2 пъти са се свили малките стопанства след влизането ни в ЕС

04 август 2020 Агробизнес 0 9198
Няма снимка
1 2 3 4
 

Застрашени от обезлюдяване планинските райони се нуждаят от диференцирани политики, категорична е ас. Божура Фиданска от Института по аграрна икономика

Радина Иванова

От приемането на България в ЕС през 2007 година до днес броят на малките стопанства се свива с бързи темпове, достигайки 40-50%. Това е и доста тревожен сигнал за жизнеспособността на селските райони, обяснява защо гл. ас. Божура Фиданска от Института по аграрна икономика. Тази тенденция е най-силно изразена в планинските и полупланинските райони, земите с висока природна стойност, както и в пограничните райони, където рискът от обезлюдяване е най-голям.
Това може да се спре в голяма степен чрез диференциация във финансирането, т.е. по-висок финансов стимул за стопанствата в тези райони, както и с комплексен подход при прилагане на мерки за развитието на самите райони, предлага ас. Фиданска.
Попитахме я като експерт, в чиято научна кариера сериозно внимание заемат малките стопанства, за реалните числа и причините за свиването, въпреки че вече втори програмен период в ЕС, съществуват мерки и стимули за тях. както и за работещи решения за развитие на селските райони у нас:
Намаляването на малките стопанства през последните 13 години е факт не само у нас като страна-членка на ЕС. За целите на свое обследване за промените в броя на малките стопанства за периода 2007-2016 г. съм разгледала три страни-членки на ЕС - България, Румъния и Полша, в които броят на малките стопанства преобладава над останалите страни, както и сравнение с една страна извън ЕС - Република Северна Македония. И в трите страни членки се наблюдават процеси на намаляване на броя на стопанствата, включително и на малките. В Република Северна Македония обаче броят им остава относително непроменен за цитирания период.( виж (фиг.1 )
През 2007 г. ние влизаме в Европейския съюз с 350 000 полупазарни земеделски стопани. Тогава 150 хиляди са били малките стопани, които отговарят на националната дефиниция. Към 2016 г. последните са

малко над 75 хиляди

Но, интересното тук е, че през 2016 г. - т.е. в средата на втория програмен период, има съвсем леко увеличение - около 400-500 души. (виж фиг.2) Факторите за тези процеси са много, предимно структурни промени в стопанствата в следствие на прилагане на политиките за субсидиране.

- Г-жо Фиданска, преди да коментираме политиките и решенията, разяснeте как се преброяват малките стопанства и как точно се прави статистика, тъй като, както можем да се досетим, голяма част от тях са на границата дали да са в нея?

- Преброяването на малките стопанства става с преброяването на стопанствата в България, което е на всеки 10 години и се организира от отдел „Агростатистика“ в МЗХГ. Чрез общинските служби по земеделие, като наемат и допълнителни анкетьори, за да се стигне до всички, се преброяват всички действащи производители в цялата страна, не само регистрираните, без значение дали това им е основна дейност и дали получават субсидии. Последното преброяване на стопанствата в България е било 2009-2010 г., през 2020-а предстои.

За целите на нашата работа в Иинститута по аграрна икономика, ние използваме различни източници на информация -данните на МЗХГ, на НСИ, Евростат, Системата за земеделска счетоводна информация - СЗСИ, Държавен фонд „Земеделие“ и собствени проучвания.

Евростат всяка година следи земеделските стопани по определен икономически праг. Доколкото ми е известно, прагът на обследване за България започва от 4 хиляди евро стандартен производствен обем СПО, като доскоро беше 2 хиляди евро.

У нас съществуват много дребни и малки стопанства, които не са регистрирани като земеделски по Наредба 3/1999 г. В същото време обаче земеделската дейност допринася за повишаване доходите в домакинството. Тези стопанства се обследват веднъж на 10 години и всъщност никой не може да се ангажира колко е точният им брой, както и не се следят по отношение на производство и каква част от него предлагат на пазара. Според мен това е голям проблем и пропуск у нас. Хубаво ще е така да се организират процесите, че

да се следят тези, които дори и частично се занимават със земеделие

Причините да не се регистрират като земеделски стопани са редица. Повечето от тях не желаят да плащат допълнителни здравни и социални осигуровки като самоосигуряващи се лица, тъй като вече ги плащат от другаде. Други са споделяли с нас, че нямат време и не могат да спазват различните нормативни срокове, защото при една регистрация като земеделски стопанин има редица декларации, които трябва да се подават в общинските служби. Освен това нямат достатъчно площ, с която да кандидатстват за субсидии и по директните плащания, и по мерките от ПРСР. В същото време обаче не могат изцяло да консумират продукцията, която произвеждат, и част от нея предлагат на пазара.

Именно този тип стопанства у нас намаляват най-съществено. В своите разработки ги определям като „дребни стопанства“ - т.е. по-малките от „малките стопанства“, те са до 2000 евро СПО и в двора си имат зеленчукова градина за собствена консумация.

От 2000 евро до 7999 евро СПО са малките стопанства, за които има и национална дефиниция, която се ползва в ПРСР. Те също се разделят на две подгрупи: от 2000 до 4000 евро и от 4000 до 8000 евро. Това ще рече, че те произвеждат за собствена консумация, но имат потенциал да се развиват и земеделската дейност да е основен бизнес и доход в семейството. Те имат достатъчно активи и средства да се модернизират, да си купуват техника, така че да механизират процеса и съответно да добавят стойност към продукцията.

Това, което аз лично наблюдавам в моята изследователска дейност е, че най-голям е процентът на редуциране на броя на дребните стопанства с икономически размер до 2000 евро. Основните причини са две. Повечето от тях спират дейността си, дори и за собствена консумация, поради миграция. Друга част обаче вече са успели и са се насочили към земеделието и са преминали към групата от 2000 евро до 4000 евро, т.е. от дребни към малки стопанства.

Същото раздвижване се наблюдава и при малките стопанства, които са бенефициенти по различните мерки на ПРСР и така са успели да увеличат икономическия си размер. Така те преминават към по-високия клас – средни стопанства.

Динамичен е процесът, но е факт, че намалява броят на малките и дребни стопани. От научна гледна точка
дори и от дребните стопанства държавата има нужда,

те трябва да съществуват, дори и да не произвеждат основно за пазара. Тези стопанства имат изключителна роля за поддържането на различни дейности, свързани с опазването на околната среда и биоразнообразието. Също така имат социално значение за поддържане на жизнеспособността на селските райони. Именно затова държавата трябва да търси различни подходи и регулации, за да се грижи за тяхното оцеляване и добър жизнен стандарт. Не е задължително да се изисква от тях да увеличават своя икономически размер, да стават големи или пък да произвеждат в много голямо количество продукция, за да бъдат устойчиви.

Намаляването именно на малките стопани е основен фактор за обезлюдяването на селските райони. А обратният процес – връщането на хора към селските райони, е много труден, почти необратим.
Затова е необходима съществена намеса на държавата за поддържане на устойчивостта и жизнеспособността на селските райони, насочена най-вече към дребните, малките и средни стопанства, също така и към стартиращите земеделски бизнес. Много е важен процесът на внедряване на социални и екологични иновации, дигитализацията, подобряване на инфраструктурата в селските райони, най-вече в планинските, които са най-застрашени от обезлюдяване.

В Западна Европа не се наблюдава толкова голям дисбаланс

между отделните групи стопанства, както е у нас. Там доминиращата група са средните стопани, които са в селските райони, където нивото и на инфраструктурата, и на предлагане на услуги е по-добро.Докато в много села у нас, заради липсата например на училище до 7-и клас, много от семействата предпочитат заедно с детето си да се преместят в големия град, където то да учи, а те да се откажат от змеделие и да си намерят и по-доходоносна работа. Оттам отливът от селските райони и от земеделието е сигурен.

- Обезлюдяването на селските ни райони е факт, но два програмни периода действа ПРСР. Какво е нейното влияние?

- Оценка на ПРСР не мога да направя. Все пак според мен програмата е един добър инструмент, така че ако всички успеят да се възползват от нея и ако по отделните мерки има достатъчно бюджет, резултатът ще е още по-добър. Особено за мерките за закупуване на техника и нови практики., което е нужно да се помисли занапред, е как да се намали административната тежест и за фермери, и за оценителите от Държавен фонд „Земеделие“. Защото една от трудностите, която изтъкват фермерите е, че чакат втора година одобрение на проектите си и не могат да планират своите дейности. Наясно съм, че служителите във фонда са много натоварени и се надявам с дигитализацията тези процеси да се улеснят, фермерите по-бързо да получават одобрение и средствата, които са заложили в проектите.

Трябва много внимателно да се обмисли каква политика, включително и по втори стълб на ОСП, да се прилага към малките и дребните. В момента наши европейски колеги правят обследване и на стопанствата, които не се занимават изцяло със земеделие. В някои страни това е доста разпространена група, особено в Ирландия, където има много животновъдни стопани с втори бизнес. Ирландия е единствената държава-членка на ЕС, където няма намаление на земеделските производители като цяло, дори има увеличение според статистиката на Евростат. Може би е именно защото там не са задължавани изцяло да работят като земеделски производители. Така са оптимизирани процесите, че на фермера не му пречи да си стопанисва фермата и след работно време.
Например

с новата стратегия за биоразнообразието на ЕС може да се помисли подпомагане

на дребните стопани чрез различни механизми и мерки, затова че осъществяват екологични дейности с цел опазване на околната среда и поддържане на биоразнообразието в даден регион. По този начин те ще бъдат стимулирани не само за производствени практики, а за екологични и социални ангажименти.

Отделно трябва да се помисли за планинските райони, където инвестиции в производството се правят доста по-трудно и където самите стопанства са в групата на малките - близо 90%. Те не разполагат с големи активи като земя, защото парцелите са малки. Ако чуете един фермер в планината да ви каже, че има 20 дка, това са много. А 20 дка за равнинен район са малко. И плащането на площ не е сравнимо с колегата му от равнината. Нямат и достатъчно средства, за да си съфинансират дейностите, които биха искали да развиват.
Трябва да се мисли за облекчаване на бизнеса в тези райони не само през ПРСР, а и през останалите оперативни програми, да се дават средства за стартиращи бизнеси, да се поощряват иновативните подходи.

Чрез метода на районирането – насърчаване на местно производство,

можем да спасим планинските райони от обезлюдяване,

така както правят например в Австрия. Като местен поминък да се насърчава овцевъдство и козевъдство с по-голямо финансиране, т.е. да има диференциация при подпомагането. Това ще даде дългосрочен резултат по отношение на демографските процеси и на социалните услуги, като се развие инфраструктурата, съответно и хората ще имат по-голям достъп като информираност, знания.

Структурата на новата ОСП е по-различна, всяка държава-членка има шанс да избере адекватни на условията си мерки. По втори стълб на ПРСР какви мерки можем и е редно да предложим?
- За следващият програмен период двата стълба се запазват. Еврокомисията прави рамката на националните стратегически планове. Образно казано тя дава едно меню от интервенции. Всяка страна, в зависимост от нейното социално-икономическо състояние, представено в SWOT анализите, сама ще избере интервенциите (мерките), които да прилага. Т.е. рамката е една и много голяма свобода на мерки няма. По-скоро свободата е в начина на прилагане на мярката - процесът от обявяване и подаване на заявлението до обработката и оценката. В някои страни от Западна Европа така са улеснили всичко, че изискват съвсем малко документи от фермерите, защото електронни регистри предоставят цялата нужна информация на администрацията.
Добре е, при изготвянето на програмните документи

много внимателно да се определят нуждите и групите бенефициенти

които ще се подпомагат. В следствие на нуждите и заложените европейски и национални приоритети ще се идентифицират и мерките. При всички положения в следващия програмен период ще се обръща повече внимание на екологията, на биоразнообразието, на качеството на храните, хуманно отношение към животните и иновациите, включително и дигитализацията.

 Самоинициативност

Добър пример за самоинициатива и находчивост отдолу нагоре можем да почерпим от Лапландия - район труднодостъпен и почти изолиран от света, препоръчва ас. Фиданска. Местните хора, наясно, че именно дигитализацията ще улесни работата и ще подобри живота им. Решават повече да не чакат някой да им осигури достъп до широколентов интернет. Така през местната инициативна група – МИГ, те кандидатстват за подпомагане директно към най-висшето звено - Европейската комисия. Проектът им е одобрен и сами изграждат инфраструктурата за широколентов интернет.
Този пример неслучайно дава ас. Фиданска. Екип на института попитали в анкета български фермери - кой очаквате да организира въвеждането на дигиталните услуги. Получири отговора „държавата е длъжна“. Близо 70% от запитаните не членуват в асоциации и сдружения, въпреки че именно през неправителствения сектор техният глас има повече шанс да бъде чут както от държавната администрация, така и от науката, която трябва да бъде съветник във взмането на политически решения.
Инициативата от страна на фермерите все още е малко далечна у нас, но и това ще се промени, надява се ас. Фиданска. Сериозен положителен ефект имат Местните инициативни групи по подхода ВОМР, които постепенно възвръщат културния, социалния и икономически живот в селата, каквито примери опуляризираме и във в. „Български фермер“.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Агробизнес
Няма снимка

Очакват се по-строги правила за етикетирането на имитиращи продукти в млечния сектор

Проект на Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти предвижда по-строги изисквания към етикетирането и предлагането на храни, в производството на които са използвани имитиращи продукти

Няма снимка

Три цели и 1,2 милиарда евро ще стабилизират агросектора на Франция

Укрепване на хранителния суверенитет, ускоряване на агроекологичния преход и адаптиране на селското и горското стопанство към изменението на климата. Това са трите цели за подпомагане на агросектора

Няма снимка

ДФЗ: Всички заявления по подмярка COVID 1, подадени преди 3 септември, са легитимни

Не е необходимо да се подават наново заявленията. Изменението, което бе направено на 3 септември, дава възможност на близо 200 земеделски стопани с констативни протоколи за пропаднали площи също да

Няма снимка

Партньорство между земеделие и туризъм у нас доказва: 1+1=3

Бизнес план се пише заедно с фермера, напомня редовно на срещите с земеделските стопани Росица Джамбазова, директор на Бизнес инкубатор – Гоце Делчев - Г-жо Джамбазова

Няма снимка

Тютюнопроизводители ще получават Преходна национална помощ и през 2021, и 2022 г.

Все още не е сигурно дали ще има Преходна национална помощ за тях в следващия програмен период Тютюнопроизводителите ще получават средства по Преходната национална помощ и през следващите две години

Няма снимка

Интегрираното производство е зелено решение за стабилен фермерски доход

Приемствеността на поколенията в стопанствата ще запази българското в тях през следващите години, смята Илия Проданов, зам. - председател на НАЗ - Г-н Проданов

Още от Фермер
Няма снимка

С избора на правилните машини, ние пестим време - времето, което никой не притежава!

Николай Ценков се занимава със земеделие от 2003 г. и вече 17 години работи в този сектор, като отглежда основните култури - пшеница, слънчоглед и царевица

Няма снимка

Тихата ферментация изисква строг режим

През септември на домашните майстори на вино им предстои работа, но тя е приятна, ако има помагачи и се прави с любов. Естествено първо се започва с хигиената, която е най-важна

Няма снимка

Животновъдите получават есемес за доказване на обвързаната подкрепа

Всички животновъди, които са кандидатствали по схемите за обвързана подкрепа за Кампания-2020 г., получиха кратко съобщение (SMS), съобщиха от Държавния фонд "Земеделие" /ДФЗ/

Няма снимка

Утре ще бъде слънчево и ветровито

Утре ще бъде предимно слънчево. Ще продължи да духа до умерен вятър от изток-североизток. Дневните температури още ще се понижат и максималните ще бъдат между 21 и 26 градуса

Няма снимка

Какво вреди сега на късното зеле

Какви мерки да взетете срещу основните болести Късното зеле още се развива, така че грижите за него продължават. Напомняме на градинарите, че зелевата култура се напада от много опасни вредители

Няма снимка

Специалитети от домати

1. С мащерка и зехтин За да ги приготвите, ще ви трябват: 1 кг чери домати, 250 мл зехтин, 4 скилидки чесън, 3 супени лъжици винен оцет, сок от 1 лимон, черен пипер на зърна, щипка сол