С уеднаквени сортове и редовно предлагане българските плодове ще са масови на пазара

11 август 2020 Агробизнес 0 8559
Няма снимка
1 2 3
 

А това може да се постигне в сдружения, смята Детелина Георгиева, която отглежда кайсии и сливи край Русе

Радина Иванова

След пролетните студове, когато през март температурите падат до минус 5, а през април и до минус 8, прогнозата за овощарите край Русе е ясна: очаква ги една нелека година. Особено при кайсиите, които регистрираха близо 1/3 изцяло пропаднали площи в страната. Такъв е случаят на Детелина и Петър Георгиеви от Русе, които отглеждат кайсии и сливи край селата Нова Черна и Цар Самуил от 8 години насам. Тази година всичките им 47 дка с кайсии са 100% пропаднали. Надяват се от брането на сливите, което всеки момент ще започне, да избият производствените разходи. Не на последно, се надяват и на помощ от държавата 

Повече за историята на семейния им бизнес, разказва Детелина Георгиева. А тя започва преди 30 години. Баща й Величко дълги години е работил в ТКЗС. Тъй като не познавал друг занаят, след ликвидацията и връщането на земите на собствениците, си казал „докато мога, ще продължа със земеделие“.

Така с помощта на техника закупена от него с дяловото участие в ТКЗС-то, той продължил със зърнопроизводство, но вече на собствените си 200 декара. С напредването на годините обаче решил да се откаже, а вариантите били два: или да продаде всичко, или да дава под наем.

Но след разговори вкъщи, решихме и ние да опитаме да видим какво ще се случи, казва Детелина Георгиева.

Преценихме, че площите ни са малко за зърнопроизводство,
затова се насочихме към трайни насаждения, допълва тя. Така през есента на 2012 г. със съпруга си Петър изграждат първата си овощна градина. Поетапно, всяка година или през година увеличавали площите, като днес трайните им насаждения са близо 70 дка, а останалите 120-130 дка в момента са със слънчоглед и царевица. След време и те ще се превърнат в овощни градини, но създаването им не е толкова лесно. Разходите са много големи, в същото време е нужно минимум 3-4 години, докато започнат да плододават овошките.

Затова до 2018 г. семейство Георгиеви се издържат като служители в сектор „Услуги“. „В момента, в който самите насаждения изискваха повече грижи и присъствие на терен, се наложи да се откажем от другата си работа и тази ни допълнителна дейност – земеделието, да се превърне в основна.“, обяснява Георгиева.

За 12 години като земеделски производители са се възползвали малко от европейско финансиране през ПРСР. През първия програмен период кандидатстват по мярка 141 за преструктуриране на земеделски бизнес, като получават не голяма, но безвъзмездна сума. Била добре дошла за тях. Във втория програмен период кандидатстват по мярка 4.1 за инвестиции. „Беше в неподходящо време – смуняше се правителството, и в крайна сметка нищо не се случи“, разказва Георгиева. „Много се проточи във времето, нямаше развитие на цялата схема по проектите, нямаше и достатъчно информация, всъщност много се забави точкуването по критериите. А на нас тази техника – мулчер, пръскачка и бургия, ни беше нужна за производството. Чакахме, чакахме и решихме да я закупим с наши средства. Чак след една година ни се обадиха да ни кажат, че можем пак да кандидатстване, но вече беше късно.“

За Георгиеви пазарът не е проблем. Късмет е, както казва Детелина, че градините им се намират на главния път Русе – Силистра и когато румънските прекупвачи обикалят из района, няма как да не ги видят.
Не ние търсим пазар, той нас ни намира, 
казва още тя. Румънският е и по-големият им пазар. Едва миналата година е бил наполовина за България и за Румъния. Прекупвачите идват на място при тях с амбалажа си, за да вземат стоката, на място се договарят и обсъждат цени и количества. Именно заради тези удобства продажбата на едро е предпочитана от Георгиеви.
Директната продажба е по-скоро извънреден случай. „Когато пътуваме от Нова Черна до Русе, колкото да не се връщаме с празна кола, сме носили не големи количества, които ни покриват транспортния разход. Но не разчитаме особено на това“, споделя Детелина. Зареждане по малките магазини също не е удобен вариант за тях. „Не мога днес да набера 5 тона сливи и да разчитам да ги разхвърлям по магазините. Отнема време, въртене от магазинче на магазинче, разтоварване. Не е толкова рентабилно, а и самата цена няма голяма разлика“, казва Георгиева.
„И да не са румънците, за сливата има пазар, у нас тя се пласира без проблем.
Румънската цена не е по-ниска от тукашната,
но се стараем да не се поддаваме на ниска цена, защото по този начин свикват и не искат да дават повече“, обяснява Детелина. До момента са продавали сливите по 60-70 ст. за килограм на едро при положение, че когато започнали през 2012 г., колегите им продавали за 35 до 50 ст. „Тази година, не смятаме да продаваме на по-малко от един лев, това е наше виждане“, категорична е тя.

На въпрос за цените на кайсиите в техния район, Георгиева отговаря, че миналата година те са продавали по около 1 лев за килограм. А за тази – от техен близък колега с не изцяло пропаднали площи знаят, че продава за 2 лева, но тази цена със сигурност е под себестойност на фона на слабата реколта и други пропаднали площи.

Но не цената, а конкурентната стока от други страни е проблем
пред бранша, смята Георгиева. Според нея, а и според нейни колеги, са нужни регулации на вноса, който залива магазините. „Затова са и тези сдружения, в такова членуваме и ние – Съюзът на дунавските овощари, да се уеднаквят сортовете, за да имаме по-големи количества, с които да захранваме редовно веригите. Това е решението. Или да се изградят борси, на които да се носи българска продукция и оттам да се разпределя по търговските вериги. Това би изправило на крака българското земеделие“, категорична е тя. Така гарантирано да може да се изкупи продукцията. През Съюза на дунавските овощари също се правят на 2-3 пъти в годината срещи-семинари, на които се обсъждат актуалните за бранша проблеми. На тях присъстват и прекупвачи, и търговски представители на торове, препарати и посадъчен материал. Подобни срещи са също от голяма ползва за семейство Георгиеви, където те могат да се запознаят с купувачи и по-късно да сключат договори.

На въпрос какво е най-трудното за тях досега, Детелина отговаря: „2020-а, която не е добра за всички. От 47 дка нямаме нито една кайсия. Надяваме се на компенсации. Пуснахме заявление за пропаднали площи, дойде комисия, която оцени щетите, даде ни протокол. Чакаме да излезе заповедта и се надяваме след 15 август да го предадем. Какво ще бъде обезщетението, нямам представа, но каквото и да е, се надяваме да покрие част от разходите, които никак не са малко“.

Най-добрата за земеделеца година е следващата, цитира народна мъдрост Георгиева. Затова тя и колегите и се надяват на 2021 година. И правят всичко възможно, за да и се радват.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Агробизнес
Няма снимка

Седмицата стартира с колебливи агропазари

Пазарите се колебаят да определят бъдещата тенденция в началото на седмицата. Основният въпрос, на който никой не знае отговора, е как ще се отрази ситуацията с втората вълна на коронавируса върху

Няма снимка

До 11 октомври ще се приемат предложения за зелената архитектура на ОСП 2021-2027 г.

До 11 октомври 2020 г. браншовите организации могат да изпращат предложения за бъдещата зелена архитектура на Общата селскостопанска политика 2021-2027 г

Няма снимка

Регионален диалог за COVID-19 и сектора на храните и селското стопанство

Организацията на ООН по прехрана и земеделие /ФАО/ ви кани да участвате във регионален, виртуален диалог на високо равнище на тема "Съвместни действия за справяне с въздействието на COVID-19 в

Няма снимка

Трето поколение възпитаник на Аграрния е едновременно агроном и общ работник

21-годишният студент по растителна защита Иван Недев от малък работи в семейното стопанство Девора Недялкова Когато е на 21 години, от всеки се очаква да прави плахи и несигурни стъпки

Няма снимка

Испания въведе нова сертификация на селскостопански продукти - AgroCovid-19

Износителите на органични цитрусови плодове са получили първият сертификат за анти-covid продукция Компанията SERVIAGRO 2000, която се занимава с износ на органични цитрусови плодове става п*ървата в

Няма снимка

Министрите от Вишеградската четворка и България подписаха декларация за обща позиция по преговорния процес за новата ОСП

За България, в хода на преговорния процес, въпросът за задължителността на екосхемите остава основен политически елемент от общото Споразумение. Него разглеждаме в неделима цялост с въпроса за

Още от Фермер
Няма снимка

Втората пенсия е провал. Решението – всички да се осигуряват в НОИ

За първи път в доклад описват доходността на частните пенсионни фондове за 17 години  Вместо да умножат парите от вноските, частните фондове са ги намалили - 100 лв., внесени 2002 г

Няма снимка

Първата работизирана вертикална ферма в Швейцария е факт

Ива Тончева В сътрудничеството с кооперативния търговец на дребно Мигрос Базел (Migros Basel) компанията Гроусър (Growcer) разработиха първата роботизирана вертикална ферма в Швейцария

Няма снимка

Вариант! Минималната пенсия да стане 300 лв., а таванът - 1400 лв. от догодина

Бонусът от 50 лв. може да остане до края на март Минималната пенсия да стане 300 лв., а таванът да достигне 1400 лв. през следващата година. Това е един от 4 варианта за увеличение на пенсиите

Няма снимка

На 8 октомври обсъждат предизвикателствата в производството на храни "От фермата до трапезата"

Второ по рода си в България събитие EIT Food Awareness Day, насочено към всички страни в сферата на хранително-вкусовата промишленост, ще се проведе на 8 октомври в София

Няма снимка

Бг-пшеницата качествена, чуждата – високодобивна

Какви сортове да изберат производителите за настоящия сезон и защо е важно да разпределят риска Ваня Велинска След все по-непредвидимите в климатично отношение условия

Няма снимка

Вкусни ястия за добро храносмилане

Забързаният ритъм на живот на повечето съвременни хора често води до проблеми с храносмилането. Нередовното хранене, храненето "на крак“ и прекаляването с „сухоежбините“ водят до проблеми със стомаха