Партньорство между земеделие и туризъм у нас доказва: 1+1=3

16 септември 2020 Агробизнес 0 14994
Няма снимка
1 2
 

Бизнес план се пише заедно с фермера, напомня редовно на срещите с земеделските стопани Росица Джамбазова, директор на Бизнес инкубатор – Гоце Делчев

- Г-жо Джамбазова, разкажете как бизнес инкубаторът помага на местния бизнес, включително на земеделския.

- Бизнес инкубаторът е създаден още през 1999 г. по програма на ООН за развитие със съдействието на община Гоце Делчев. Целта беше да се създава предприемаческа култура и заетост, да се подкрепя малък бизнес. Стартиращите предприемачи получаваха комплексни услуги на едно място – информация, консултации, обучение, включително финансиране по успешна лизингова схема от 2000 до 2010 г за оборудване за бизнеса и то във времена, когато банките не финансираха въобще малък бизнес, още повече стартиращ и на млади хора, които нямат история.

След това банковият сектор се разви, България влезе в ЕС и прецениха, че схемата ще се влее в Българска банка за развитие. Но според мен за по-малки населени места би трябвало тя да продължи, защото тя даваше добри възможности: в рамките на 4 години на вноски с гратисен период да връщат сумите и можеше да се вземе и втора ръка техника или комбинирано. Възползваха се от различни сектори, включително от Земеделие. Първият клиент беше от хранително-вкусовата промишленост, който създаде сладкарски цех. Подкрепяли сме дървопреработваща промишленост, земеделски производители, транспортни фирми, шивашкия сектор, електроника, услуги. 2/3 от бизнесите продължиха до днес, а някои след това се трансформираха в ново направление.

Моделът беше много ефективен, защото когато знаят, че няма да са грантове, а че са пари, които трябва да се връщат, много прецизно пресмятаха заедно с нашия финансов консултант какво оборудване, точно на кой етап ще им е необходимо и как ще връщат средствата. Правехме план Б, ако получат забавяния на плащанията.

С колеги сме единодушни, че в сравнение с грантовете
лизинговата схема е по-добър стимул
за развитие на истински бизнес, който ще продължи дълги години, влагайки много мислене, планиране и труд.

Тогава лизинговата комисия преценяваше не само написаното на хартия, а и качествата на кандидатстващия – дали той ще е упорит, дали ще е достатъчно честен да каже „имам трудности, нека съвместно ги решим“.

От 2010 г. нямаме директно финансиране, работим по различни проекти, търсим партньорства и иновативни направления, за да получим средства, които след това да можем да предоставим на целевите групи във вид на практически направления, обучения, посещения на добри практики у нас и в чужбина.

Подкрепяме не само индивидуалния бизнес, а и свързваме различните сектори да работят в партньорство. Например земеделие с туризъм, защото този фокус е устойчив, културен, креативен, предоставен от местните хора. Туристите преживяват това, което кара хората тук да се гордеят, да опитат от храната, която местните приготвят за себе си. Тъй като сме в трансграничен регион, първите трансгранични маршрути с Гърция и Македония бяха наше дело още по програма ФАР. Получи се много хубав обмен с бизнеса, със земеделски производители и организации от двете страни на границата, останаха добри и дълготрайни приятелства.

Много работим и с младежи, защото ако при тях се формира предприемаческата култура, ако имат бизнес подход, дори и да не стартират собствен бизнес, им е от помощ, вместо да търсят сто и една причини защо не става дадено нещо. Винаги ги свързваме с местната общност, не се концентрираме само върху тях. По един от проектите за креативно предприемачество младежите се научиха да правят професионални клипове, с които представят региона. Сега те правят клиповете по нашия проект Newbie. Ако човек отвори YouTube канала на проекта, може да види колко по-цветни и правени с любов са българските клипове, в сравнение с тези на другите страни.
Имаме и център за професионално обучение и много земеделци се възползват от него. Даваме им достъп и до онлайн обучителна система, но за тях са изключително важни и срещите на живо. Някои се интересуват от агроекологични мерки, други се нуждаят от икономически познания; при специални знания като растителната защита, например, ги свързваме с експерти. Организираме семинари, където може да се дискутират добри практики и търсене на решения и партньорства.

- По-специално какъв е приносът на проекта Newbie по програма „Хоризонт 2020“ за българския агросектор?

- Същността му е изграждане на партньорски мрежи на национално и европейско ниво, на обмен на идеи и създаване на инструменти, които да са в практическа подкрепа на така наречените нови фермери. Европейската комисия иска да знае какво се случва с хората, които са дошли от някакъв друг сектор, натрупали са опит и са решили да се заемат със земеделие. Или пък с наследниците на земя и стопанства, които ги развиват, добавят стойност и правят дори и малките семейни ферми много по-устойчиви.

По проекта имаме конкурс за
иновативен фермер

За тази година беше много труден изборът. Спечели ферма в Ягодина на Димитър Кукунджиев, който отглежда крави и овце български породи. Произвежда млечни продукти в минимандра и това, което впечатли нашата комисия, е, че са направили партньорство с хотел „Мурсал“, който в менюто си предлага продуктите на Митко Кукунджиев, както и местно приготвени биосладка. Така печелят и местните производители, и хотелът има отличаваща се марка – чудесната храна. А обикновено човек избира къде да почива там, където храната е местна и вкусна.

Вторият финалист бе „Боженски чифлик“ в с. Съботковци. Бащата е започнал със земеделие, синът го е поел, от миналата година имат мандра. Бизнесът им е потръгнал с къщи за гости, където има кът със станове, пещ, а посетителите могат са участват в производство на сирене или малко да потъкат. Фермата също готви със собствени продукти.
Работят и с детски градини и училища
за да могат децата да видят на живо различни домашни животни – пъдпъдъци, пилета, зайци, крави, кончета, овце.
Третият финалист е възстановен рибарник от Разлог, който навремето е бил най-големият изкопен рибарник на Балканския полуостров. Сега там отглеждат пъстърва, сьомгова пъстърва, сивен, ориентират се за износ. На мястото има и ресторант – виждаш как се улавя и се приготвя на място. Създават заетост за 20 човека. Изборът беше труден, защото всички са за първо място.

- Как се случва връзката между вас и фермерите в околността? Кой кого търси?

- Взаимна е връзката. Някои ги търсим ние, особено, ако имат нещо интересно и специфично, за да може да се доразвие и да се ползва като пример за бизнес модел, който пък другите да видят и приложат при тях. Но се случва и те да ни потърсят, когато имат нужда от конкретна услуга, консултация или специфични обучения. Някои идват по препоръка, разбрали са от други техни приятели фермери.
Основно тези, които идват директно при нас, са от гоцеделчевския регион. Но сме работили с различни фермери от цялата страна. Като пример от България за фермери, дошли от други сектори, използвахме един строителен инженер – Павлин, с ферма в Петрохан. Неговият опит, натрупан в строителството като бизнес мислене – какво трябва да се направи, кое е най-подходящо, какъв пазар би могъл да има в България, го е използвал от друг сектор. На него са му
 били необходими 2 години, за да направи проучване
с какво точно животновъдство да се заеме, защо месодайно, а не с мляко.

Миналата година чуждестранните партньори по проекта Newbie бяха в България, като срещата беше в София. Посетиха ферми в района на Самоков. Срещнаха се с млад фермер. Работел в Гърция в туристическия сектор, със припечелените средства е инвестирал в общинска земя и се заема с биологично отглеждане на високопланински малини. Той им разказа за трудностите в биосектора, точно тогава им бяха отказали плащанията, и не е лесно. Много повече подкрепа на местно и държавно ниво имат другите страни, особено във Франция и Нидерландия.

Участниците посетиха и едно семейство в с. Черньово, млади хора, работили и учили във Великобритания. Сед като наследили земи, решават да се заемат със земеделие. Отглеждат салата в оранжерии, които предлагат като листа в кутии с много добър маркетинг в големите търговки вериги. С чувство за хумор и отличен английски език обясниха, че въпреки трудностите, търсят нови пазари, разширяват бизнеса. Но не искат да чуят да кандидатстват по проекти по отделните мерки, защото е много бюрократично и предпочитат да разчитат на собствени усилия.
Представихме примери на хора от Куртово Конаре, които също с работа в чужбина инвестират за възраждането на български сортове ябълки, праскови и на зеленчуците, характерни за селото. Сега проблем е, че отново е заработила каменоломна кариера, която настила много фин прах по плодовете и ги поврежда. За съжаление усилието на хората, желанието да съхранят българските сортове, може би ще се провали, защото търпят доста големи загуби.

Партньори в проекта са известни университети и институти като Вагенинген, Нидерландия, който е водещ партньор на Newbie и с 3000 научни работници, или Джеймс Хътън, Шотландия - един от водещите по почвознание и социология. Те помолиха да включим и големи земеделски стопанства от североизтока. Те са почти противоположно на фермерите от нашия край, защото там 30 хиляди дка не се брои за голямо стопанство. Но при тях характерното е, че се опитват да въведат прецизното земеделие, с което използват новите технологии, събират бази данни, използват техника без нуждата на много работна ръка, защото намирането й е един от сериозните проблеми за България.

- В дейностите ви в помощ на земеделието, пишете ли проекти на фермери по мерките на ПРСР?

- Проекти пишем постоянно, но конкретно фермерите предпочитаме да ги насочваме към експерти с реални познания. Някои от стопаните се оплакват от консултанти по проекти. Иска ни се да са хора, които са специалисти в областта, в която фермерът иска да работи. Не просто бизнес план, който изглежда добре на хартия, а след това да не може да се приложи на практика. Много често при недобре изготвен проект, без познания в земеделието, той не може да се изпълни или се налагат финансови корекции и фермерите не могат да получат парите, които са одобрени.

Важно е проектът да се пише от хора, които разбират от земеделие, и самият проект да е реалистичен. И при нашите обучения подчертаваме, че
бизнес план се пише заедно с фермера
Трябва да се прецени кое е най-подходящо за съответния регион, защото може да се случи така, както се шегуваме за Доспат - че се отглеждат на открити поля краставици и домати, а там това е нерентабилно. Дори и да си спечелил проекта, той трябва да е съобразен с почвите и климата и най-вече съобразен с пазара, защото по-трудно от това да се произведе продукция е да се реализира. За съжаление у нас липсва важно звено - местни преработвателни предприятия. Само за пример със Северна Македония – цялото поле на Струмица е с оранжерии, градът се издържа основно от земеделие. Но имат предприятия, които правят айвари, имат винарско предприятие с износ в Германия. Имат зеленчукови преработвателни предприятия за националния пазар, някои от тях изнасят и в Европейския съюз. И ако има едно такова предприятие, което да добавя стойност, да изкупува това, което се произвежда, не само да разчиташ на реализирането на пресните продукти, би могло да има по-голямо развитие за региона.
Същото е и с млякото. Някога известната тук мандра в Тешово, сега е само на ишлеме, за собствено потребление на местни ферми.Няма финансиране, с което да отговори на европейските стандарти. Цената на млякото е нерентабилна, особено ако разчиташ на планинско земеделие, където добивите са по-ниски, спрямо промишленото мляко от големите кравеферми, с концентрирани фуражи. Но пък разликата във вкуса наистина е голяма, всеки може я да усети. Клиентите трябва да се убедят, че повече пари за гарантирано 100% планинско мляко, което е по-качествено и здравословно, си струват.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Агробизнес
Няма снимка

Опасенията от втора вълна на COVID 19 отново притиснаха агропазарите

Вчера пазарите бяха в отрицателната територия, тъй като страховете от втората вълна коронавирус все повече натежават върху нагласите на търговците. Най-негативната динамика на цените се наблюдава на

Няма снимка

ФАО: Дребните фермери трябва да се интегрират по-добре в модерните вериги за създаване на стойност

Световната търговия с храни и селскостопански продукти се е увеличила повече от два пъти през последните две десетилетия Пазарите могат да стимулират развитието и да увеличат устойчивостта на кризи и

Няма снимка

Братя от Пирин развиват успешен семеен бизнес

Съчетанието на три земеделски ниши затваря резултатно производствения цикъл на фамилните им предприятия. С отглеждане на фуражни култури Благой Андонов е в помощ на брат си Георги

Няма снимка

33 860 заявления са подадени по подмерки COVID 1 и COVID 2

Общо 33 860 заявления за подпомагане бяха подадени по извънредните мерки COVID 1 и COVID 2, съобщават от ДФ "Земеделие". По подмярка 21.1 "Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани

Няма снимка

Ръст в цените на зърното

Стабилен пазар за царевицата Цените на зърното продължиха да растат в края на изминалата седмица. Пазарът все още се поддържа от високите цени в Черноморския регион и силното търсене от Китай

Няма снимка

България настоява за висока обвързана подкрепа и запазване на преходната национална помощ с нова референтна дата

Новите страни-членки на ЕС, включително България, продължават да настояват за висока обвързана подкрепа и запазване на преходната национална помощ с нова референтна дата

Още от Фермер
Няма снимка

Знаем ли как да берем и къде грешим

Да приберем качествено грозде и да направим хубаво вино Кои са правилата на лозаря по време на гроздобер, да ги припомним за хоби фермерите: * Ако по-дълго стой гроздът на лозите е по-добре

Няма снимка

Gregoire Besson става част от продуктовата гама на Тайтън Машинъри България

Тайтън Машинъри България е новият официален представител за България на Gregoire Besson, съобщиха от дружеството у нас. Френската компания е специализирана в проектирането

Няма снимка

Интерагри България е с нова локация в Плевен

В стремежа си да е близо до своите клиенти, една от водещите компании за земеделска техника в страната - Интерагри България, развива последователно своята мрежа на търговско-сервизна дейност в цялата

Няма снимка

На гроздобер с робот

Ива Тончева Въвеждането на изкуствен интелект в земеделието не е толкова лесна работа, колкото събирането на база данни за компютърна система. Изисква се идентифицирането на конкретни случаи за

Няма снимка

Втори живот за стари инструменти

Градинска пестеливост в най-добрия си вид Едно от интересните занимания за любителите на дворния уют и поддържане на градина е да се измайстори нещо ново

Няма снимка

Развиваме туризма със стикер „Национално меню“

Проектът „Национално меню“ е съвместна инициатива на Министерството на туризма и Университетът по хранителни технологии - УХТ и обединява усилията за превръщане на традиционната българска храна в