Бг-пшеницата качествена, чуждата – високодобивна

30 септември 2020 Растениевъдство 2 17235
Няма снимка
1 2 3 4 5 6
 

Какви сортове да изберат производителите за настоящия сезон и защо е важно да разпределят риска

Ваня Велинска

След все по-непредвидимите в климатично отношение условия, които съпътстват земеделието ни през последните години, много са факторите, с които земеделските производители трябва да се съобразят. Сред основните е да направят правилен избор на сортовете пшеница, които отглеждат в стопанствата си.

Дават се много, както и разнопосочни мнения и препоръки от страна на учени и агроспециалисти. Кои са най-правилните? Трудно е да се каже. По-важно е да се разпредели рискът, както биха посъветвали агроанализаторите.

И така безспорен факт е, че през последните години се обособи рязка граница между българската и чуждите селекции пшеница. Българските сортове дават ниски добиви и качествено зърно, а чуждите са високодобивни, но с по-слаби качествени показатели.
Само допреди десетина година по родните полета масово се сееха български сортове пшеница, а западната селекция по-скоро се тестваше на опитни парцелки. Постепенно обаче чуждите сортове започнаха да навлизат и да изместват родните. За да се стигне до това, че в последните години в много стопанства 100% от сортовете са чужди.
И обяснението за това не е никак сложно. Основното предимство на западната селекция – френска, немска, австрийска е, че е високодобивна. Новата генетика

гарантира изключително високи добиви от зърно

които може да достигнат до 1000-1200 кг/дка, въпреки че осреднени са под тон. За сравнение българските хибриди, които на добри полета и при подходящи условия, дават от порядъка на 600-700 кг/дка, рядко до 800 кг/дка. Разликата е наистина много сериозна. Т. е. един сорт от чуждата селекция би дал без усилия добиви, които от нашите сортове се получават при оптимален вариант.

Разбира се, разликата в добивите не би имала значение, ако има разлика в изкупните цени на качествената хлебна пшеница, каквато е българската и фуражните сортове, каквито са повечето от западните. За съжаление, почти няма. Затова и фермерите предпочитат да получават повече зърно, което ще им гарантира по-големи приходи.
Вече от 3-4 години не отглеждаме български сортове пшеница, казват повече от родните зърнопроизводители. За качествено зърно няма добър пазар, не си струва. Земеделието е бизнес, който става все по-труден, затова

се залага на сигурно и рентабилно производство

което да носи по-висока себестойност.

Така постепенно в много от родните стопанства нашите сортове бяха заменени от по-добивните чужди. И за това им решение производителите не могат да бъдат обвинявани. За съжаление държавата не направи абсолютно нищо, за да защити българската селекция на пшеница, която въпреки всичко се опитваше да оцелее и да се задържи в условия на изключително силната конкуренция на навлизащите западните сортове. Защото при пшеницата наистина можеше да сме фактор и чрез адекватна помощ да бъдем на много по-добро ниво. От една страна трябваше да се подпомогнат селекционните институти, които имаха добра основа, за да продължат да работят в насока, насочена към новите изисквания на пазара. От друга страна трябваше да се стимулират производителите, които отглеждат качествена пшеница. Тези мерки не бяха предприети. Защо? Никой не се ангажира с ясни отговори. Ясно е, че има някакви други интереси?
Истината е обаче, че все още има фермери, които продължават да сеят български сортове, макар и на малки площи. Част от тях залагат на няколко сорта и един от тях е български, просто от носталгия или заради нещо друго. Не се знае обаче докога ще е така. Други производители отглеждат качествени сортове, но да обърнем внимание, отново на малки площи, защото имат пазар за хлебна пшеница.
Няма две мнения по въпроса

за качествените показатели на българските сортове пшеница

Показателите им са върхови и това е резултат от целенасочената селекция да се достигнат определени стойности. Така например най-известният български сорт Енола дава с 2-3 пункта по-високи стойности на качествените показатели в сравнение с най-високодобивните чужди сортове.

За съжаление, България е малък потребител на преработена пшеница, т. е. хляб, както и изделия от брашно. Освен това мелниците изкупуват малки количества, тъй като влагат качественото зърно за подобрител на фуражното, а не използват, както би трябвало, само хлебни сортове за преработка. Има и външен пазар, в Гърция например, но и той е ограничен. Така че реализирането на качествено зърно на добра цена е възможно, но само на незначителни количества и при осигурен пазар. В противен случай хлебното зърно се продава като фуражно. Както вече казахме – нерентабилно за фермерите ни.

Но да се върнем на избора на сортове пшеница за новия сезон. Извадили ли са си фермерите поуки от изминаващата година? И какво ще засеят през тази?

Според специалистите

трябва да се подходи много внимателно

не само към избора на сорт, но и към цялостната технология при отглеждане на пшеницата.

Съветвам производителите поне на 10% от площите да заложат на български сортове, дава препоръка доц. д-р Киряков, експерт от Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево. Това е особено важно в районите, където има много сериозно засушаване, като в Добруджа например. Видяхме какво се случи тази година. Фермерите, които засяха и български сортове, получиха с около 50 кг повече зърно от декар в сравнение с чуждите сортове. Нашата селекция преминава 7-годишни изпитания, като придобива устойчивост срещу различни тежки условия. Затова и в засушливите райони нашите сортове се представиха по-добре.

Проблем, за който още споделя доц. Киряков, е

липсата на достатъчно семена от родните сортове

Тъй като през последните години потреблението на базови семена от родната селекция драстично намаля, институтите произвеждат много по-малки количества. Така че със сигурност през този сезон ще се усети недостиг на българска пшеница за засяване.

Разбира се, решението при избор на сортовия състав за всяко стопанство, е по преценка на производителите. Но не бива да се подценяват и препоръките на учените. А и е важно да се разпредели риска. Затова не бива да се залага и на един сорт, както често споделят фермери, които избират този, от който в предходни години са получили най-високи производствени резултати.

И тъй като няма много време за размисъл, защото сеитбата е в ход, фермерите да решават бързо. Но не и прибързано. Да се влага повече умисъл, защото както все повече се убеждаваме – земеделието не е никак проста работа.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Растениевъдство
Няма снимка

Съвременните царевични хибриди трябва да са с комплексни качества

Земеделските производители целят високи добиви, но и устойчивост на климатичен стрес. Семената на сръбския институт „Земун Поле“, включени в продуктовата листа на фирма Ай Ди Трейдинг

Няма снимка

Учени говорят за отглеждане на култури на Марс

Уебинарът на китайския производител на безпилотни летателни апарати XAG представи Червената планета като стратегическа визия за решаване на проблемите с устойчивостта Учени и земеделски експерти се

Няма снимка

Добри посеви и след късна сеитба

И тази година земеделските производители започнаха есенната кампания с известни притеснения заради сериозната суша в края на лятото и началото на есента в почти цялата страна

Няма снимка

От понеделник отварят втори прием по де минимис за плодове, зеленчуци, лозя и роза

От 26 октомври до 10 ноември 2020 г. се отваря втори прием по схемата de minimis за земеделски стопани отглеждащи плодове и зеленчуци, винени лозя и маслодайна роза

Няма снимка

Ръжта е неоснователно подценявана култура

От нея се произвежда вкусен и диетичен хляб, намира и разнообразни приложения в редица индустрии Ръжта е зърнено-житна култура, от която се произвеждат вкусен и диетичен хляб

Няма снимка

Слънчогледовите хибриди да са високодобивни и сухоустойчиви

Това са основните изисквания, на които държат производителите * На тях отговаря и продуктовата листа на Кортева Агрисайънс Ваня Велинска На превърналия се в традиция открит ден Портфолио Фарм

Още от Фермер
Няма снимка

Препоръчваме двукратно доене на кравата

При равен интервал при двукратното доене съставът на млякото се изменя незначително. Обикновено млякото от вечерното доене е с малко по-висока масленост в сравнение със сутрешното

Няма снимка

Качествено брюкселско зеле

Ако не сте си отгледали, но обичате брюкселско зеле, трябва да внимавате, когато го купувате. А ето и какво да имате предвид: * Избирайте здрави главички, когато зелето се продава със стъблото

Няма снимка

Подобрете почвата, ако има нужда

На много места в страната почвата във вилните зони, а и в градините, е по-тежка. Затова ако имате подобен проблем, есента е време да го решите. 3 рецепти: * Тежка почва се коригира с оборски тор

Няма снимка

До 20 градуса в сряда, сутринта ще има мъгли

През нощта облачността, предимно висока, от югозапад ще започне да се увеличава. В по-голямата част от страната ще е почти тихо, в източните райони - със слаб югоизточен вятър

Няма снимка

Актуално в зеленчуковата леха

Предзимните сеитби продължават * В топлите и сухи дни продължават късните есенни сеитби. Все още може да се засажда лук и чесън за зелено. Препоръчително е да използвате по-едри луковички, т. нар

Няма снимка

„Агрион Финанс“ въвежда по-гъвкави условия за лизинг на земеделска земя

Компанията предлага и оборотно рефинансиране без допълнително обезпечение Лизинг, който приляга като ръкавица към вашия земеделски бизнес – изготвен според нуждите ви