Трето поколение възпитаник на Аграрния е едновременно агроном и общ работник

29 септември 2020 Агробизнес 0 17946
Няма снимка
1 2 3 4
 

21-годишният студент по растителна защита Иван Недев от малък работи в семейното стопанство

Девора Недялкова

Когато е на 21 години, от всеки се очаква да прави плахи и несигурни стъпки, защото на тази възраст тепърва се избира по кой път ще се поеме. Не и при Иван Недев от Силистра. Младият мъж от малък е по нивите с баща си. И още преди да влезе в гимназията вече е сигурен, че иска да стане агроном, за да помага в семейното стопанство.
21-годишният студент учи „Растителна защита“ в Аграрния университет – Пловдив, там където са завършили и баща му, и баба му, и дядо му. „Бях съвсем малък, когато баща ми стартира и с ограничен капитал. Всичко обаче започва от дядо ми, който навремето е бил председател на ТКЗС, разказва Иван пред „Български фермер“.

През 2004 г. баща му Николай Недев се сдружава с братовчед си Николай Донев, с когото работят и до днес в съвместната фирма „Агропом-2-91-Николай Недев“. Започват с 3000 дка, разпределени с 50% пролетници - царевица и слънчоглед и 50% есеници – ечемик и пшеница. Иван си спомня, че 2017 г. е най-силната за стопанството, когато отглеждат около 14 000 дка, но вече с добавени овошки – кайсии и сливи. Той определя като

клишета твърденията, че земеделците са просто субсидирани хора,

които карат големи джипове. За второто донякъде е съгласен, но допълва, че с лека кола трудно се обикалят нивите. Според младия фермер сега ситуацията в земеделието е различна - много чули, че е доходоносно и се включват в битката за земя, което води до изкуственото надуване на цените.

Заетите в сектора знаят, че трудностите са част от ежедневието, често и тези, които едва ли биха били предвидими. Иван разказва за 2007 г., когато заради сушата добивите са изключително ниски, което води до големи затруднения с плащанията. Трябвали са 3-4 години, за да се възстанови семейната фирма. Минимизиране на разходите, свиване на инвестиции и намаляване на екипа са били необходими, за да се излезе от кризата. Тази година обаче ситуацията се повтаря – освен коронакризата, земеделието в някои части от страната е ударено и от голяма суша.

Иван и семейството му я усещат още през март. Тогава идва и логичният въпрос какво ще се прави с културите, които се сеят през пролетта. Бащата на Иван е човек на риска и решава да вложи повече за пролетниците и ще се надява на дъжд, за да избият загубите от пшеницата.

Купуват торове, които са двойно по-скъпи от масовите и са с бавно освобождаване, инвестират допълнително, но идва втора вълна на суша. И нито пшеницата, нито слънчогледът, нито царевицата успяват да се справят. Пшеницата е 80% загуби, макар че успява да създаде клас и зърно, но с десет пъти по-малко количество спрямо 2019 г.
Заради прогнозите, че зима и тази година може да не се очаква, у земеделците се появило

колебание дали изобщо има смисъл да се сеят пролетници.

„Сега жънем царевица, веднага започваме да обработавме почвата за сеитба на пшеница. Защо обаче да го продължаваме – няма валежи, температурите са изключително високи", коментира Недев.
Стопанството работи със собствени средства или кредити. Получава подпомагане само по СЕПП. Макар че Иван е млад земеделец, не е кандидатствал за подпомагане и по тази линия. Затова и плановете през следващите месеци са за инвестиции в стопанството да не се мисли, а по-скоро как да запазят това, с което разполагат и ще се надяват на валежи.

Иван определя годината като „много странна“. Дава пример с кайсиите, които веднага след като са цъфнали, са измръзнали, което води до около 50% загуби. Следва слана, която унищожава плодовете до 90%. Продукцията от овощните насаждения, стопанството изнася изцяло.
„Ние за да произведем кайсията, ни струва определена сума, а гърците получават субсидиране, равно на себестойността на плода. Не ги интересува дали ще продадат за стотинки, или за повече пари. Внася се плодът, хората виждат ниска цена и купуват. Ние произвеждаме, а като предложим на търговците, те отказват с оправданието, че гръцката е поне два пъти по-евтина“, казва Иван. Сливи например през тази година са продавали само за Румъния, където получават по-добра цена.
Според младия фермер е необходимо

по-целево подпомагане за земеделците

Особено в ситуации като сегашната – коронакризата изгони туристите, което ограничава един от основните канали за продажби. Дава пример, че ако през 2019 г. са изкарали 10 единици, то тази година е десет пъти по-слаба. И това се отнася в почти еднаква степен за всички култури.

Като специалист коментира така нашумялото и пренесено от САЩ отглеждане без обработки. Той твърди, че тези технологии не са подходящи за нашите почви, тъй като за разлика от нискокачествените червени американски, при нас в по-голямата си част земята е черноземна, плодородна. Според Иван е изключително важно да се използват препарати, единствено позволени и включени в специалния регистър. И недоумява защо не се съобщава кога ще се пръска, за да могат да се опазят пчелите.

В стопанството използват различни цифрови технологии. Автопилотът допринася за точните сеитби. Въпреки технологизирането и на земеделието, Иван твърди, че човешкият фактор няма как да бъде изместен 100%. „Технологиите улесняват. Но човекът е там, за да ги управлява“, обяснява Недев. Добавя обаче, че професионалисти се намират не много лесно. Стопанството обаче успява да задържа екипа си. 80% с хората в него работят от създаването му.

„Трудно обаче се намират хора, особено като дойде време за брането. От съседно село предишни години можехме да съберем 30 човека, през тази и 15 не могат да осигурят. Голяма част от тях вече са в чужбина“, казва младият агроном. Това е и една от причините Иван едновременно да е агроном и общ работник. Най-трудоемката работа за него, е тази в овощните градини, защото там се изисква много ръчен труд и екипна работа. Казва, че ключово, за да се осигури сплотен екип, е разбирателството и то трябва да е двупосочно. Дават и бонуси, 13-а заплата, подаръци по Коледа. Традиционно екипът ходи заедно на почивка между двете кампании.

Иван следва неотлъчно агронома на стопанството - Ивайло Петров и го определя като "най-добрият учител, който има", тъй като голяма част от знанията, които е натрупал, са дошли от Петров.

Макар че е
сред отличниците в университета,

Иван твърди, че оценките не са най-важното, а реалните знания, които придобива човек. Свикнал е от малък да става много рано. Харесва му да живее в малък град, чувства спокойствие и принадлежност. Научил е, че „един ръководител трябва да е първи на работното място и да насочи екипа какво да прави, но не и да го води по телефона“. Разказва, че на оптимизъм се учи от баща си.

„Личното ми мнение е, че земеделието в България ще продължава да се развива. Дори с промените в климата, ще се намери начин. Човечеството е много пряко свързано със земеделците. Няма как тази дейност да си отиде, особено в държава като нашата – имаме богати почви, много добри кадри, които ще се справят с всеки проблем, които ще идват“, оптимист е той.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Агробизнес
Няма снимка

От 1 декември овощари и градинари доказват реализацията и по електронен път

От 1 декември земеделските производители, кандидатствали за Кампания 2020 по схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци и за зеленчуци - оранжерийно производство

Няма снимка

4,1% е ръстът на брутната добавена стойност в земеделието за 2019 г.

Ръст от 4,1% бележи брутната добавена стойност (БДС) в отрасъл „Селско, горско и рибно стопанство” през 2019 г. в сравнение с предходната година. Тя се равнява на близо 3,9 млрд

Няма снимка

Климатът в Родопите - най-подходящ за кокошки носачки

В това се е убедил Димитър Бояджиев, собственик на големия смолянски производител на яйца – "Кокоимпекс" Двата компонента, които са най-важни за създаването на яйца с високо качество

Няма снимка

Радикални промени са нужни! Но ще ги има, когато се обединим около едно мнение

Усилията трябва да бъдат насочени към подпомагане на чувствителните сектори, за да имаме конкурентоспособен агробизнес, изтъква Симеон Караколев - Каква е оценката ви за българския агробизнес днес

Няма снимка

Грешка ли е създаването на горски култури за ускорено производство на дървесина

И защо обществото у нас трябва да е благодарно на лесовъдите и да разбира мотивите им Доц.д-р Янчо Найденов, Инж. Жельо Марев През последните 30 г. сред обществеността в България се формира едно

Няма снимка

Танева: 3706, 62 лв./ха е подкрепата за производителите на картофи през 2020 г.

До края на октомври в търговските вериги са продадени 18 400 т български картофи - с 1519 т повече от 2019 г. Общата подкрепа за производителите на картофи през 2020 г. е в размер на 3706, 62 лв./ха

Още от Фермер
Няма снимка

Полиетиленов тунел за разсад и ранни зеленчуци

Все повече градинари правят в дворовете си полиетиленови парници или малки оранжерии, в които да отглеждат непретенциозни култури в студените месеци от годината

Няма снимка

Несигурно бъдеще за пазара на агротехника

Втората вълна на коронавируса заплашва да забави пазара на селскостопански машини, точно когато той показваше признаци на възстановяване след първата вълна по-рано през годината Това каза президентът

Няма снимка

Заснеха катерица албинос (Снимки)

Мъж от Единбург, Шотландия, който се "сприятелил" с катерица албинос, успя да направи няколко снимки на рядкото животно, пише в. "Дейли стар". Ричард Уо разказва, че бялата катерица

Няма снимка

Хората с пенсии от 300 до 369 лв. с еднократни ваучери за храна за 120 лева

През 2021 г. на пенсионери, на които пенсията или сборът от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях е от 300,01 лв. до 369 лв. включително

Няма снимка

Често срещани грешки при обучението на кучето

Дали вие самите не саботирате случайно тренировъчните сесии? Ходили сте на курсове за обучение, чели сте книги и дори сте гледали видеоклипове. И все пак кучето ви все още не обича да тренира с вас

Няма снимка

Пазете пуйките от стрес

За да не спрат да наддават при финалното угояване Най-честата причина пуйката да изпадне в стрес е, когато има рязка промяна в храненето. Проблемът се появява при неправилно балансирани дажби като