Трето поколение възпитаник на Аграрния е едновременно агроном и общ работник

29 септември 2020 Агробизнес 0 16578
Няма снимка
1 2 3 4
 

21-годишният студент по растителна защита Иван Недев от малък работи в семейното стопанство

Девора Недялкова

Когато е на 21 години, от всеки се очаква да прави плахи и несигурни стъпки, защото на тази възраст тепърва се избира по кой път ще се поеме. Не и при Иван Недев от Силистра. Младият мъж от малък е по нивите с баща си. И още преди да влезе в гимназията вече е сигурен, че иска да стане агроном, за да помага в семейното стопанство.
21-годишният студент учи „Растителна защита“ в Аграрния университет – Пловдив, там където са завършили и баща му, и баба му, и дядо му. „Бях съвсем малък, когато баща ми стартира и с ограничен капитал. Всичко обаче започва от дядо ми, който навремето е бил председател на ТКЗС, разказва Иван пред „Български фермер“.

През 2004 г. баща му Николай Недев се сдружава с братовчед си Николай Донев, с когото работят и до днес в съвместната фирма „Агропом-2-91-Николай Недев“. Започват с 3000 дка, разпределени с 50% пролетници - царевица и слънчоглед и 50% есеници – ечемик и пшеница. Иван си спомня, че 2017 г. е най-силната за стопанството, когато отглеждат около 14 000 дка, но вече с добавени овошки – кайсии и сливи. Той определя като

клишета твърденията, че земеделците са просто субсидирани хора,

които карат големи джипове. За второто донякъде е съгласен, но допълва, че с лека кола трудно се обикалят нивите. Според младия фермер сега ситуацията в земеделието е различна - много чули, че е доходоносно и се включват в битката за земя, което води до изкуственото надуване на цените.

Заетите в сектора знаят, че трудностите са част от ежедневието, често и тези, които едва ли биха били предвидими. Иван разказва за 2007 г., когато заради сушата добивите са изключително ниски, което води до големи затруднения с плащанията. Трябвали са 3-4 години, за да се възстанови семейната фирма. Минимизиране на разходите, свиване на инвестиции и намаляване на екипа са били необходими, за да се излезе от кризата. Тази година обаче ситуацията се повтаря – освен коронакризата, земеделието в някои части от страната е ударено и от голяма суша.

Иван и семейството му я усещат още през март. Тогава идва и логичният въпрос какво ще се прави с културите, които се сеят през пролетта. Бащата на Иван е човек на риска и решава да вложи повече за пролетниците и ще се надява на дъжд, за да избият загубите от пшеницата.

Купуват торове, които са двойно по-скъпи от масовите и са с бавно освобождаване, инвестират допълнително, но идва втора вълна на суша. И нито пшеницата, нито слънчогледът, нито царевицата успяват да се справят. Пшеницата е 80% загуби, макар че успява да създаде клас и зърно, но с десет пъти по-малко количество спрямо 2019 г.
Заради прогнозите, че зима и тази година може да не се очаква, у земеделците се появило

колебание дали изобщо има смисъл да се сеят пролетници.

„Сега жънем царевица, веднага започваме да обработавме почвата за сеитба на пшеница. Защо обаче да го продължаваме – няма валежи, температурите са изключително високи", коментира Недев.
Стопанството работи със собствени средства или кредити. Получава подпомагане само по СЕПП. Макар че Иван е млад земеделец, не е кандидатствал за подпомагане и по тази линия. Затова и плановете през следващите месеци са за инвестиции в стопанството да не се мисли, а по-скоро как да запазят това, с което разполагат и ще се надяват на валежи.

Иван определя годината като „много странна“. Дава пример с кайсиите, които веднага след като са цъфнали, са измръзнали, което води до около 50% загуби. Следва слана, която унищожава плодовете до 90%. Продукцията от овощните насаждения, стопанството изнася изцяло.
„Ние за да произведем кайсията, ни струва определена сума, а гърците получават субсидиране, равно на себестойността на плода. Не ги интересува дали ще продадат за стотинки, или за повече пари. Внася се плодът, хората виждат ниска цена и купуват. Ние произвеждаме, а като предложим на търговците, те отказват с оправданието, че гръцката е поне два пъти по-евтина“, казва Иван. Сливи например през тази година са продавали само за Румъния, където получават по-добра цена.
Според младия фермер е необходимо

по-целево подпомагане за земеделците

Особено в ситуации като сегашната – коронакризата изгони туристите, което ограничава един от основните канали за продажби. Дава пример, че ако през 2019 г. са изкарали 10 единици, то тази година е десет пъти по-слаба. И това се отнася в почти еднаква степен за всички култури.

Като специалист коментира така нашумялото и пренесено от САЩ отглеждане без обработки. Той твърди, че тези технологии не са подходящи за нашите почви, тъй като за разлика от нискокачествените червени американски, при нас в по-голямата си част земята е черноземна, плодородна. Според Иван е изключително важно да се използват препарати, единствено позволени и включени в специалния регистър. И недоумява защо не се съобщава кога ще се пръска, за да могат да се опазят пчелите.

В стопанството използват различни цифрови технологии. Автопилотът допринася за точните сеитби. Въпреки технологизирането и на земеделието, Иван твърди, че човешкият фактор няма как да бъде изместен 100%. „Технологиите улесняват. Но човекът е там, за да ги управлява“, обяснява Недев. Добавя обаче, че професионалисти се намират не много лесно. Стопанството обаче успява да задържа екипа си. 80% с хората в него работят от създаването му.

„Трудно обаче се намират хора, особено като дойде време за брането. От съседно село предишни години можехме да съберем 30 човека, през тази и 15 не могат да осигурят. Голяма част от тях вече са в чужбина“, казва младият агроном. Това е и една от причините Иван едновременно да е агроном и общ работник. Най-трудоемката работа за него, е тази в овощните градини, защото там се изисква много ръчен труд и екипна работа. Казва, че ключово, за да се осигури сплотен екип, е разбирателството и то трябва да е двупосочно. Дават и бонуси, 13-а заплата, подаръци по Коледа. Традиционно екипът ходи заедно на почивка между двете кампании.

Иван следва неотлъчно агронома на стопанството - Ивайло Петров и го определя като "най-добрият учител, който има", тъй като голяма част от знанията, които е натрупал, са дошли от Петров.

Макар че е
сред отличниците в университета,

Иван твърди, че оценките не са най-важното, а реалните знания, които придобива човек. Свикнал е от малък да става много рано. Харесва му да живее в малък град, чувства спокойствие и принадлежност. Научил е, че „един ръководител трябва да е първи на работното място и да насочи екипа какво да прави, но не и да го води по телефона“. Разказва, че на оптимизъм се учи от баща си.

„Личното ми мнение е, че земеделието в България ще продължава да се развива. Дори с промените в климата, ще се намери начин. Човечеството е много пряко свързано със земеделците. Няма как тази дейност да си отиде, особено в държава като нашата – имаме богати почви, много добри кадри, които ще се справят с всеки проблем, които ще идват“, оптимист е той.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Агробизнес
Няма снимка

„Агрион Финанс“ въвежда по-гъвкави условия за лизинг на земеделска земя

Компанията предлага и оборотно рефинансиране без допълнително обезпечение Лизинг, който приляга като ръкавица към вашия земеделски бизнес – изготвен според нуждите ви

Няма снимка

Ирландия е водещ европейски износител на масло

И то за втора поредна година - с износ за 1,2 млрд. долара, информира IndexBox През 2019 г., след две години растеж, се отчита значителен спад на пазара на масло в ЕС

Няма снимка

Предсезонна кампания за зърнокомбайни New Holland

Специални предсезонни цени и 5 години пълно техническо обслужване на всички комбайни New Holland, закупени или авансирани до 10.12.2020 г. от ИНТЕРАГРИ България Само до 10 декември 2020 г

Няма снимка

Решението: Постепенно възраждане на образователната система в сектора

Тя да отговаря на изискванията на момента, а не на мисленето на българина „ Аз акъл си имам, ти пари ми дай!“, препоръчва проф. Пламен Мишев 1. Каква е оценката ви за българския агробизнес днес

Няма снимка

Европейският парламент прие реформата на ОСП

По-гъвкава и по-устойчива, включително на кризи, приеха евродепутатите в петък  да бъде Общата селскостопанска политика след 2022 г., така че стопаните да продължат да гарантират сигурността на

Няма снимка

Европарламентът гласува за запазване на Преходната национална помощ

По предложение на България и благодарение на българските евродепутати от всички политически партии, Европейският парламент гласува запазването на Преходната национална помощ с нова референтна година

Още от Фермер
Няма снимка

Съвременните царевични хибриди трябва да са с комплексни качества

Земеделските производители целят високи добиви, но и устойчивост на климатичен стрес. Семената на сръбския институт „Земун Поле“, включени в продуктовата листа на фирма Ай Ди Трейдинг

Няма снимка

Качествено брюкселско зеле

Ако не сте си отгледали, но обичате брюкселско зеле, трябва да внимавате, когато го купувате. А ето и какво да имате предвид: * Избирайте здрави главички, когато зелето се продава със стъблото

Няма снимка

Подобрете почвата, ако има нужда

На много места в страната почвата във вилните зони, а и в градините, е по-тежка. Затова ако имате подобен проблем, есента е време да го решите. 3 рецепти: * Тежка почва се коригира с оборски тор

Няма снимка

До 20 градуса в сряда, сутринта ще има мъгли

През нощта облачността, предимно висока, от югозапад ще започне да се увеличава. В по-голямата част от страната ще е почти тихо, в източните райони - със слаб югоизточен вятър

Няма снимка

Учени говорят за отглеждане на култури на Марс

Уебинарът на китайския производител на безпилотни летателни апарати XAG представи Червената планета като стратегическа визия за решаване на проблемите с устойчивостта Учени и земеделски експерти се

Няма снимка

Актуално в зеленчуковата леха

Предзимните сеитби продължават * В топлите и сухи дни продължават късните есенни сеитби. Все още може да се засажда лук и чесън за зелено. Препоръчително е да използвате по-едри луковички, т. нар