Биоземеделието е истинската и стабилна зелена практика

16 октомври 2020 Животновъдство 0 12042
Няма снимка
1 2 3 4
 

И то с висока доходност, казва Благовеста Василиева, отглеждаща 1200 крави месодайно направление по биологичен начин

Жени Владинова

Да си животновъд, и то в днешно време, е отговорна и трудна работа. Не е за всеки. Защото отглеждаш жива стока, а за това трябва не само кураж, но и професионализъм, за да успееш да се справяш с проблемите и да продължиш напред. Още по-трудно е, когато се захващаш с биоживотновъдство – биофермите у нас се броят на пръсти.

Но за да добием представа как се отглеждат крави по биологичен начин, търсим мнението на професионалист. И това е Благовеста Василиева, чиято биоферма, известна като „Дивата ферма,” се намира в полите на Източните Родопи, в началото на с. Горно поле, до гр. Маджарово.

Пасищното биоживотновъдство се нуждае от отделни правила, които не важат за конвенционалния начин на отглеждане на добитък, категорична е Благовеста. Но нека уточним, че цялото й стадо е от три ценни месодайни породи - Родопско късорого, Българско сиво и френската Обрак. Те искат свободно пасищно отглеждане и не се нуждаят от обор и родилно отделение. При биологичното производство кравите отглеждат телетата си на открито и ги раждат по инстинкт, усамотени в гората. А не както им диктува наредба 44 в родилни отделения и клетки. Стадото на Благовеста не познава вкуса на концентрирания фураж. От ноември до декември изпасват тревата, която родопските яки им осигуряват, после от януари, когато започнат снеговете ги хранят с окосеното и балираното биосертифицирано сено. И така до ранна пролет, когато отново са на паша по тучните родопски ливади и пасища, но за съжаление тя бързо свършва. Затова през юли кравите «тръгват» на дълъг път до планинските пасища в Рила. С двадесетина ТИР-а стадото се превозва на 250 км от Родопите към Белмекен, където остават чак до края на октомври. Там са в буквалния смисъл на

алпийска паша на над 2000 метра надморска височина

Този начин на изхранване отоваря на изискванията за биологично животновъдство. И позволява на Благовеста да реализира перфектното биотелешко месо, суджуци, сухи деликатеси, биосаздърма и др.
За качеството на биомесото допринася и уникалната по състав трева в Източните Родопи. Това е доказано от специалист от френската Асоциация на породата Обрак, който изследва родопските треви. Французите остават силно изненадани от резултатите – тревният състав е уникален. И признават, че такава богата на хранителни вещества естествена тревна смес досега не са срещали.

Но колкото и да е ценна пашата, в Източните Родопи тя е кратка и 4000 дка не са достатъчни. Защото за едно животно се искат поне по 12-13 дка, за да е нахранено и спокойно.

За да завърши целият истински биологичен цикъл, Благовеста води административни битки от години. Освен да наема земя от общината и хората в Родопите, но и за да успее с 2-те хиляди декара ливади в Национален парк Рила.

Някой би попитал веднага – как се финансира цялото
това смело, отговорно, но и високо рисково начинание?

Това се случва не за ден и ли година, а бавно и полека за повече от четвърт век. Преди 26 години скоромните средства са от семейството (наследственият апартамент е продаден за първите 16 крави) и приятели, а

по-късно идват банкови кредити,
а след това и европейски средства

казва Благовеста. И си припомня как дълго време по подмярка 4.1 от ПРСР не им признават машината за чистене на ливадите, защото я няма в списъка и експертите я смятат за строителна техника. А към днешна дата тя върши чудесна работа за почистване от камъни и храсти.

В последните години биофермата получава плащания по линия на пасторализъм, за необлагодетелствани райони, СЕПП и за животните. С тях се покриват разходите за земята, за биосертификацията и работната ръка. Но не може да запълнят всички финансови дупки. Най-скъпото перо е транспортът за отвеждане и прибиране на хилядното стадо в Рила – само за един ТИР трябват над 1500 лева, а не е само това.

Другият голям проблем всяка пролет е наемането на пашата в Рила, защото договорът се прави година за година. Добре би било, ако МОСВ разреши договорът да може да е дългосрочен, поне за 5 г. Колкото траят ангажиментите по Пасторализъм.

Не са за пренебрегване и загубите: годишно в "Дивата ферма" се раждат около 400-500 телета, но 10% отпадат, нападнати от вълци и чакали и други природни загуби. Така че и това е сериозен разход.
Останалото отива в затворения вече цикъл от

биосертифицираната кланица
– единствената в България

която произвежда най-вкусното и крехко биотелешко в буркани, саздърма, костен бульон (с превъзходни качества),телешки бахур, уникалната сачънлийкса луканка, суджук и чоризо, както и други сухи месни деликатеси.

Нейното изграждане и пускане в експлоатация е отнело цели 5 г. до 2019 г. Благовеста се надява да я изплати за 10 години. Казва, че като съоръжение не е сложна, но това, че е биосертифицирана налага да се спазват безброй изисквания. Всичко, което се влага в преработката, също трябва да е сертифицирано, без грам химия и консерванти. Могат да се ползват само биосертифицирани подправки и биоразградими материали. И за потвърждаване на биосертификата и за анализи всяка година също отиват немалко пари. Средстава са заделяни и за допълнителни анализи, които ще се възвърнат многократно, надява се Благовеста,защото показрат едни невероятни резултати: в костния бульон има рекордните 8164.38 микрограма витамин В3 (който лекува от алцхаймер през високо кръвноналяга и диабет до ставни проблеми и млада и красива кожа). В другия изследван продукт на този етап – саздърмата, са открити рекордните количества магнезий 152.09 млг и калций 175.39 млг, селен 15 млг, желязо 7.15, които се равняват на една таблетка, а телешката лой има 18.36% от омега 3 незаменими киселини. Това доказва,че

продуктите на «Дивата ферма» са
не просто храна,а лекарство!

Естествено е с такава уникална и лековита в същото време продукция от биокланицата да се търси начин за влизане в големите вериги. Но и това се оказва трудна работа. Благовеста след повече от една година почти успява да се договори с "Метро", но над 1,5 месеца очаква друга верига да разгледа документите им.

Доказала се като една от най-опитните в планинското говедовъдство, Благовеста споделя, че в лицето на министър Танева и Дирекция «Биологично производство» и Дирекция «Животновъдство» към МЗХГ среща огромно разбиране и подкрепа. За новия програмен период вече е прието

биопасищата да се дават само на хора с животни

Същото трябва да се случи и с всички останали конвенционални пасища, защото вече категорично не достигат. А сега те се дават и на животновъди, и за поддържане и косене. Но при втория случай на много места от общините ги наемат фирми, приближени на кметове и общински съветници, които само ги косят и получават субсидии за това. А животновъдите остават на сухо. И като се появи млад човек, който иска да отглежда животни, за него земя няма. Но ако това продължава, нито ще имаме животновъди, нито ще се «отлепим» от ужасяващата сегашна статистика –

внасяме 96% от говеждото месо в страната!

Затова и има предложение МЗХГ да промени за пореден път наредба 44 за отглеждане на едрия преживен добитък и да започне да разграничава конвенционалното от биологичното животновъдство. Защото планинските пасищни животни не могат и не трябва да се сравняват с изтънчените черно-шарени крави например, за които се изискват и обори, и родилни отделения.

Но въпреки всички негативи и трудности досега, оценката на Благовеста за състоянието на българския агробизнес днес е положителна. Според нея секторът се е развил до нечувани размери в последните 10 и повече години. И това е благодарение на схемите и мерките за подпомагане, които доведоха до огромен скок в развитието на българския фермер. За съжаление обаче това разпределение не е в полза на най-малките земеделски стопани - те останаха ощетени и все още няма път за тях, смята Благовеста.

Но за да стане устойчиво и стабилно нашето земеделие, му липсват много неща. Едно от най-важните и изначални е

комасираната земеделска земя!

Разпокъсаността, малките парцелчета и никому ненужните (в болшинството от случаите) проектни общински пътища водят до една тотална каша в земеползването, твърди Благовеста. И напомня, че именно земята ни дава онази устойчивост и стабилност, която е в основата на всеки успешен агробизнес. Това имат нашите колеги на Запад, което за нас все още е мираж. За това обаче общините отново са основната пречка! На теория изглежда осъществимо, но когато човек тръгне да го прави, е абсолютно невъзможно, посочва тя.
Ето защо е от жизнена необходимост да има твърда воля и ясна визия за промяна на Закона за комасацията. Защото не е толкова важно в дългосрочен план колко пари ще се заделят за новата ОСП след 2023 г. И как ще се разпределят, а това как да се промени законът за комасацията така, че да създаде една стабилна и сигурна перспектива пред агробизнеса.

Ако се решат правилно проблемите, родното земеделие ще става все по-добро и устойчиво. Но това ще се постигне с добронамерена и работлива администрация, с лостове, които контролират и отстраняват злоупотребите на всички нива, подчертава Благовеста. И добавя, че същото се отнася и за земеделските производители, които да не ламтят само за бързи печалби,а да мислят за земята и това какво ще оставим след нас.

Защото, както е казал великият вожд Сиатъл: ”Ние не сме собственици на земята си, ние сме я взели назаем от децата си.”
Ако така започнем да мислим поне малко, ще развием колосален агробизнес в България, убедена е Благовеста Василиева.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Животновъдство
Няма снимка

Не рискувайте ефективността на овцефермата

Защитете бременните животни от стрес и заболявания, хранете ги пълноценно, напомнят специалистите от Европейския съюз на ветеринарните лекари По време на бременността на овцете има три основни

Няма снимка

Процъфтява глобалният пазар на „луксозните” козе мляко и месо

Консумират се от 70% от световното население и са популярни сред всички етнически групи, единодушни са анализаторите Според Американската асоциация за месни кози индустрията за производство на козе

Няма снимка

Австрийски учени обясниха защо трябва да галите кравите

Австрийски учени погалиха домашните крави и установиха, че погалването, придружено от спокоен човешки глас, добре отпуска животните: те спускат уши, дърпат вратове и затварят очи

Няма снимка

Започва втори прием по de minimis за животновъди

От 20 октомври до 6 ноември 2020 г. се отваря втори прием по de minimis за стопаните, отглеждащи крави, юници, биволи, овце-майки и кози-майки, съобщиха от ДФ "Земеделие"

Няма снимка

37.93 лв. е ставката за преходната помощ за овце майки и кози майки

Със заповед на министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева е определен размерът на плащането по Схемата за преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки

Няма снимка

170 лв. за говеда и 299 лв. за биволи е ставката за преходната помощ

170,92 лв. за говеда и 299,11 лв. за биволи е ставката, утвърдена днес със заповед на министър Танев, по Схемата за преходна национална помощ за говеда

Още от Фермер
Няма снимка

8 чудеса в градината за Хелоуин

31 октомври е идеалното време за призрачна декорация на двора Хелоуин или Вси Светии - както искате, но този празник, пълен с магии и вълнения за децата, определено започва да се отбелязва и у нас

Няма снимка

Зайчарникът трябва да е сух!

Влагата допринася за появата на кокцидиозата Който отглежда зайци,трябва да ги защити от влагата - тя допринася за появата на кокцидиозата! И води до висока смъртност

Няма снимка

Предсезонна кампания за зърнокомбайни New Holland

Специални предсезонни цени и 5 години пълно техническо обслужване на всички комбайни New Holland, закупени или авансирани до 10.12.2020 г. от ИНТЕРАГРИ България Само до 10 декември 2020 г

Няма снимка

Започна приемът по пчеларската програма за 2021 г. и мярка COVID 3

От днес Държавен фонд "Земеделие" приема заявления за помощ на пчелари и малки предприятия за преработка на селскостопански стоки.  Приемът по Националната пчеларска програма за 2021 г

Няма снимка

Очаквайте на 3 ноември годишния приз "Агробизнесмен на България" и отличията "Успелите"

На 3 ноември вестник „Български фермер" ще обяви носителя на годишния приз „Агробизнесмен на България”. Най-авторитетният вестник за земеделие и агробизнес у нас

Няма снимка

Решението: Постепенно възраждане на образователната система в сектора

Тя да отговаря на изискванията на момента, а не на мисленето на българина „ Аз акъл си имам, ти пари ми дай!“, препоръчва проф. Пламен Мишев 1. Каква е оценката ви за българския агробизнес днес