По-високата обвързана подкрепа не ни дава повече плодове и зеленчуци

19 октомври 2020 Агробизнес 0 9396
Няма снимка
1 2 3 4 5 6 7 8 9
 

В този им вид субсидиите не правят по-конкурентен сектора. Страната ни продължава сериозно да изостава спрямо европейския пазар и трудно задоволява вътрешния, сочи анализ на „Интелиагро“

Производството на плодове и зеленчуци в България не успява да задоволи вътрешното търсене при 16 от 19 култури както през първия, така и през сегашния програмен период на Общата селскостопанска политика (ОСП). В същото време ставката за обвързаната подкрепа у нас е два пъти по-висока спрямо средната от 19-те страни, които я прилагат. Това сочи неотдавна публикуваният анализ на „ИнтелиАгро“, който оценява ефекта от прилаганите политики в сектор „Плодове и зеленчуци“ и степента на задоволяване на вътрешното търсене с българска продукция.

Консултантите от неправителствената организация напомнят, че през периода 2014-2020 г. за сектора се отделят допълнително по средно още около 40 млн. евро на година обвързано с производството подпомагане, което през 2007-2011 г. не е било налично. Размерът на директното подпомагане на производителите на плодове и зеленчуци през втория програмен период се изравнява и дори надминава равнището на подпомагане при основни производители в ЕС. Немалко са били и финансовите стимули по Програмата за развитие на селските райони, като по редица мерки приоритетни са били инвестиционни проекти за развитие на сектора.

Въпреки наливането на средства родното зеленчукопроизводство и това на плодове продължават да страдат от
ниската производителност
и конкурентоспособност

Производството не расте с темповете на вътрешния пазар, твърдят анализаторите. Според тях субсидиите вече не са фактор в конкуренцията, а по-скоро фактор е напредъкът в технологиите, които у нас липсват. Последното го доказва нетната добавена стойност на единица площ и на единица вложен труд.

При повечето от изследваните култури (ябълки, круши, кайсии, праскови, ягоди, домати, краставици, пипер) степента на задоволяване на вътрешното търсене с национално производство се влошава с втория програмен период. При пипера, зелето, прасковите и ябълките не се наблюдава увеличение на производството между двата програмни периода. Подобрение се констатира само при дините, зелето, лука и морковите.

Развитието на обема на вътрешния пазар в България се дължи предимно на увеличеното потребление в домакинствата на круши, меки плодове (малини, къпини, боровинки), грозде и други (по данни на НСИ); както и от увеличената преработка на ябълки, череши, праскови, домати (50-100%, по данни от земеделското министерство).

Череши, сливи и малини
са 3-те плода, които задоволяват вътрешния ни пазар и през двата програмни периода. И при трите се наблюдава увеличение на производството от 2013 г. насам. Вносът на череши е незначителен, основно на турски и гръцки ранни за прясна консумация. По производителност постигаме средни резултати (0,54 т. добив от декар за сезон 2017 и 2018 г.) в сравнение с конкурентите.

Снабдяването с малини от последния програмен период остава стабилно, като силен конкурент има възможност да е Сърбия, която има значително по-голяма производителност на единица площ – над 5 т/дка (за сравнение – България е с 3,75 т/дка). Въпреки че България задоволява напълно нуждите на вътрешния пазар на сливи, производителността от единица площ изостава спрямо редица държави износители.

Сравнително добро е задоволяването с родни кайсии – 80%. Вносът се доминира изцяло от Гърция, като в производителността спрямо южната ни съседка изоставаме значително – 0,65 тона от декар средно за сезон 2017 и 2018 г. спрямо 1,39 т/дка. На около 80% е и снабдяването с български дини и пъпеши. Гърците изкарват 5,5 т/дка дини осреднено за 2017 и 2018 г. и 2,1 т/дка пъпеши, турците – 4,2 т/дка дини и 2,2 т/дка пъпеши, а ние – 2,2 т/дка дини и 1 т/дка пъпеши. Гърция е и основен доставчик на ягоди. Производителността й е несравнима с нашата – 4,5 т/дка спрямо едва 1,71 т/дка. Делът на родното производство все пак е 70%.

Родните производители на ябълки успяват да снабдят пазара ни едва наполовина. Заради предлаганите ниски цени от последните две години №1 вносител е Северна Македония, въпреки, че по продуктивност от декар съседката ни (с 0,9 т/дка) не е по-напред от нас (1,2 т/дка). И двете страни изостават значително от конкурентни страни като Гърция (2,7 т/дка) и Нидерландия (3,67 т/дка). Както при ябълките, така и при крушите едва 50% са предлаганите у нас родно производство. Основен вносител е Гърция, след нея Турция, които изкарват над три пъти повече производство от единица площ – 0,61 т/дка – България; 1,95 т/ дка Турция; 2,15 т/ дка Гърция).

Малко над половината праскови у нас са родно производство. Останалите 40% от плода са с произход Гърция, където изкарват над двойно повече количества от единица площ от нас – 1,94 vs. 0,85 т/дка за референтния период.

При зеленчуците единствено краставиците са успели да
отговорят на вътрешното потребление

Но само в периода 2011-2013 година. Сега българските производители на краставици осигуряват 80% от нуждите на пазара. Въпреки, че изкарваме повече добив от декар (7,9 т/дка) спрямо двете ни южни съседки (7,2 т/дка – Гърция и 4,9 т/дка - Турция), те са челните вносители. Албания също внася големи количества, но основно за несезонна продукция.

България задоволява 2/3 от нуждите на вътрешния пазар със собствено производство на домати. Отново топ вносители са Турция и Гърция, в извън сезон и Германия. Производителността е чувствително по-ниска спрямо съседите вносители ( 3,7 т/дка vs 5,3 т/дка – Гърция и 6,8 т/дка – Турция).

Извън сезона България изкупува предимно гръцки и турски патладжани, а родното производство заема 80% от вътрешния пазар. Производителността в България изостава с около 30% тази в съседните държави.

Към двете основни вносителки се прибавя и Северна Македония при пазара на пипер като на тях се пада 30% от снабдяването на нашия пазар. В сравнение и с трите държави родната производителност изостава. Гърция изкарва средно 3,5 т/дка за 2017-18 г, Турция – 2,8, Северна Македония – 2 т/дка, а България – 1,7 т/дка.

България задоволява на 87% нуждите на вътрешния пазар със зеле. Производителността у нас изостава с около 25% (или 500 хил. кг) спрямо вносителите - Македония, Турция и Албания.

На националния пазар предимно стока от Турция, Сърбия, Гърция и Германия запълва нуждите при лука и морковите. Страната ни задоволява съответно 52 и 62% от вътрешното потребление. Авторите на изследването напомнят, че България изостава 4 пъти по производителност спрямо Германия при лука.

Страната ни почти успява да задоволи нуждата на пазара ни с картофи – 85%. Необходимите количества се набавят най-вече от Франция, Германия и в малка степен Гърция. Средната производителност е двойно по-ниска от тази в Западна Европа – почти 2 т/дка спрямо малко над 4 т/дка.

Сравнение с Европа

Както можем да видим на таблицата, въпреки, че производителността у нас е по-ниска спрямо на основните вносители на плодове и зеленчуци у нас, подпомагането ни е по-високо при съответните култури. Нетната добавена стойност на хектар, както и на работна единица, са между два и пет пъти по-ниски в овощарството спрямо разглежданите държави. В производството на плодове България изостава по отношение интензификацията, особено спрямо съседните Румъния и Сърбия, пише в анализа.

При зеленчукопроизводството нетната добавена стойност на хектар и работна единица в България изостават между три и десет пъти спрямо разглежданите държави. Само у нас използването на труд надвишава стойностите за използвана земя (на хектар).

През 2014-2020 България компенсира разликата и дори надминава субсидиите за плодове и зеленчуци с ЕС. Въпреки, че в основните плащания (базово + зелено) по първи стълб България остава много под средните нива за ЕС, страната ни е с най-високия бюджет за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци. Средната ставка по обвързаната подкрепа за плодове и зеленчуци е 251 евро на хектар. Най-висока е във Франция 782 евро/ха, следвана от България 541 евро/ха, най-ниска е в Словакия 106 евро/ха.

Основен проблем пред родното производство се явява ниската производителност в стопанствата, заключават анализаотрите. Нетната добавена стойност на единица площ и на единица вложен труд свидетелства за технологичната изостаналост спрямо конкурентните държави. Българското производство е конкурентно само на Турция и Сърбия като вносители от региона. Икономистите от „ИнтелиАгро“ съветват да залагаме повече на пресен пазар и по малко на преработка, за да добавяме стойност.

Как да станем ефективни?

С окрупняване и сериозни инвестиции в технологии, които ще подобрят конкурентоспособността в сектора, посочват авторите на изследването. В контекста на стартиралата работна група за разработване на Национален стратегически план за развитие на селското стопанство през програмния период 2021-2027 година консултантите от „ИнтелиАгро“ отправят и важни препоръки за ефективни политики.

„Обвързаното подпомагане да се прецизира така, че общото подпомагане за дадена култура да не надхвърля равнището на подпомагане за същата култура в конкурентните на България държави. Обвързаното подпомагане може да се прецизира още и по линията „пресен пазар преработка“ или „интензивно екстензивно“ отглеждане според нуждите“, пише в анализа. Авторите смятат, че след прецизиране на обвързаната подкрепа ще се освободи бюджет, скойто заедно с спестени средства от налагането на ефективен таван на директните плащания ще могат да се финансират инвестиционни подмерки по втори стълб, които да са с отделен бюджет за сектора. Предлагат и да са с целогодишен прием. Финансирането на проектите по ПРСР да бъде обвързано с историята и размера на стопанствата,
както и с финансовите им резултати.

Така ще могат да бъдат финансирани по голям брой стопанства и ще се намали рискът от „кухи“ проекти. По линия на втори стълб предлагат да се създадат мерки за създаване на опитни полета и демонстрационни стопанства, които да въвеждат нови сортове и технологични разработки. А тези, които са се доказали и имат положителен финансов резултат, да продължат да бъдат подкрепяни с публични средства.

Положителен ефект ще даде възможността

за интегрирани проекти със сдружаване, за скъсяване на веригите на доставка и други, смятат още анализаторите.

Както наскоро препоръча Николай Вълканов, управител на „ИнтелиАгро“, в рубриката ни „30 години Български фермер/30 решения за агробизнеса“, с публични средства трябва да се подпомага създаването на насаждения само там, където агроклиматичните условия са благоприятни. Следователно трябва да се използват знанията за районирането на културите.

При създаването с публични средства на нови трайни насаждения в райони с риск от засушавания, градушки и пр., инвестициите за напояване и противоградна защита да бъдат задължителни. Приоритетно да се финансират проекти за оптимизация на труда. При одобрение на инвестиционни предложения да се взема предвид дали заложените сортове и технология отговарят на предвиждания канал за реализация пресен пазар, или преработка, съветват още експертите от „ИнтелиАгро“. 

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Агробизнес
Няма снимка

Радикални промени са нужни! Но ще ги има, когато се обединим около едно мнение

Усилията трябва да бъдат насочени към подпомагане на чувствителните сектори, за да имаме конкурентоспособен агробизнес, изтъква Симеон Караколев - Каква е оценката ви за българския агробизнес днес

Няма снимка

Грешка ли е създаването на горски култури за ускорено производство на дървесина

И защо обществото у нас трябва да е благодарно на лесовъдите и да разбира мотивите им Доц.д-р Янчо Найденов, Инж. Жельо Марев През последните 30 г. сред обществеността в България се формира едно

Няма снимка

Танева: 3706, 62 лв./ха е подкрепата за производителите на картофи през 2020 г.

До края на октомври в търговските вериги са продадени 18 400 т български картофи - с 1519 т повече от 2019 г. Общата подкрепа за производителите на картофи през 2020 г. е в размер на 3706, 62 лв./ха

Няма снимка

Перспективното управление се гарантира с млад екип

Лоялността в отношенията с партньорите осигурява стабилен бизнес 26-годишният Петър Петров вече втора година работи като агроном в „Аграком“ ЕООД след завършена магистратура „Растителна защита“ в

Няма снимка

Цените на агростоките растат

Цените на селскостопанските стоки отново се повишиха, благодарение на силното международно търсене на зърнени култури и маслодайни семена. Вчера пшеницата в Чикаго поскъпна минимално

Няма снимка

6 млн. лв. за кредити на производителите на зеленчуци

Управителният съвет на ДФ „Земеделие” отпуска 6 млн. лв. за кредити на производителите на плодове и зеленчуци за закупуване на семена, разсад и торове за полско и оранжерийно производство за реколта

Още от Фермер
Няма снимка

Тайландските протестиращи се предпазват от полицията с гумени патета

Един ден от живота на жителите на Тайланд: протестиращите използват надуваеми патета, за да се предпазят от водни оръдия. Огромни гумени патици се превърнаха в символ на протест в Банкок

Няма снимка

По-добра проследяемост и контрол на безстопанствените кучета цели да въведе нова наредба

Пълна публичност и отчетност на дейностите по преброяване, кастрация и ваксинация на безстопанствените кучета ще бъдат въведени в "Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените

Няма снимка

EIMA проведе първото си виртуално издание

В края на петте дни броят на трафика на платформата показва общо над 59 хиляди достъпа, около 10 хиляди потребители са се свързали за събития и семинари Темата за иновациите беше в центъра на EIMA

Няма снимка

Перуанци "ловят" вода от мъгла и поливат градинки

"Те не успяваха да видят водата, която е точно пред тях", казва Абел Круз за BBC, намерил решение за тези, които страдат от недостиг на вода и променил живота на 250 домакинства

Няма снимка

Учени създадоха глобална карта на пчелите

В света има около 20 000 пчели, обитаващи различни региони на различни континенти. Същевременно броят им спада заради болести, пестициди и намаляване на естествените им местообитания, пише сп

Няма снимка

Защо загиват пчелите-майки през зимата?

Зимното пчелно семейство се състои от хиляди пчели и една-единствена майка. Есенното семейство може да е добре обезпечено с храна - мед, прашец, да има добър микроклимат