Грешка ли е създаването на горски култури за ускорено производство на дървесина

21 ноември 2020 Агробизнес 1 11781
Няма снимка
България с успех е използвала европейския опит и т.н. „ефект на изместването“ при създаването на милиони декари горски култури, изнесени от естествения си ареал на разпространение. Те достигат зряла възраст и дават поколение. За тази цел най-подходящи се оказват иглолистните видове, които за 25-30 г. могат да натрупат дървесна биомаса до 320-450 куб. метра на хектар.
1 2 3 4
 

И защо обществото у нас трябва да е благодарно на лесовъдите и да разбира мотивите им

Доц.д-р Янчо Найденов, Инж. Жельо Марев

През последните 30 г. сред обществеността в България се формира едно негативно отношение към създадените през втората половина на 20-и век горски култури, предимно от иглолистни дървесни видове, изнесени извън естествения им ареал на разпространение.
По този повод трябва да обясним, че идеята за създаване на нови гори от иглолистни видове у нас и в Европа не е нова, датира още от 19-и век и има своето обяснение.

Ползван е европейски опит

В исторически аспект след Втората световна война рязко нараства потреблението на дървесина за възстановяването на разрушенията от световния пожар и за нуждите на бурно развиващите се технологии за преработване на дървесината. В отговор на това предизвикателство френските, италианските, испанските и други учени и практически деятели разработват основите на изграждането на интензивните горски култури, които за кратко време да произвеждат значими количества индустриална дървесина.

Теоретичната основа на тези разработки е т.н. „ефект на изместването“, при който всеки индивид, изнесен от естествения си ареал на разпространение, се стреми към оптимален растеж и за кратко време достига зряла възраст и дава поколение. За тази цел най-подходящи се оказват иглолистните видове, които за 25-30 г. могат да натрупат дървесна биомаса до 320-450 куб. метра на хектар.
Именно на базата на европейския опит и страни като Нова Зеландия, Китай и др. също се насочват към създаване на интензивни горски култури за ускорено производство на дървесина.

У нас още непосредствено след освобождението от турско робство, третата българска държава обръща сериозно внимание на горите и горското стопанство. През осемдесетте години на 19-и век са създадени комисии по общини и землища, които определят кои терени да бъдат залесени, като в това се включват и изчезващите в горите иглолистни видове. Най-големи размери залесяването и създаването на нови гори придобива в периода 1947-1989 година.

Отчетено е, че още по време на турското робство стръмните склонове и немалко от равнините са били силно ерозирани вследствие на нерегламентираните прекомерни сечи и паша, както и на изкореняването на горските територии и превръщането им в обработваеми земи.

Затова в началото на петдесетте години на 20-и век, на базата на опита на водещите в лесовъдско отношение страни, включително и бивша Югославия, по решение на правителството, у нас рязко се увеличава обемът на залесяванията.

До 1989 г. са създадени повече

от 15 млн. декара нови гори

върху ерозираните и слабо продуктивни селскостопански земи. По този начин са решени няколко важни въпроса от общонационално значение. Преустановяват се ерозивните процеси върху стръмните обезлесени терени. Решават се въпросите със запасите от иглолистна дървесина.
И въпреки съпротивата, която е била налице, е извършена много полезна лесовъдска дейност. В какво се е изразявала тази съпротива ли?

Още от 1895-1896 г. до петдесетте години на 20-и век залесяванията са посрещани на нож от местното население. По този повод например Петър Беров, окръжен горски инспектор в София, отбелязва, че при залесяванията през 1896 г. в т.н. Борисова градина през нощта селяните от околните села: Слатина, Казичене и други изтръгвали част от засадените фиданки, а умишлено пусканият добитък в новите култури на паша довел до загуби и компрометиране на залесителното дело. Залесяванията през петдесетте години на миналия век в някои райони на Западна и Южна България също са посрещани с бунтове, поради забраната за свободна паша на животните в залесените площи.

Но въпреки това, благодарение на лесовъдите, у нас са създадени тези около 15 млн. декара предимно иглолистни култури,чийто запас в сечно-зряла възраст възлиза на около 45-50 млн куб.м. дървесина и повече от 40 г. осигуряват със суровина дървообработващата и целулозно-хартиената индустрия. Според статистическите данни броят на заетите в горската дървообработваща индустрия към 2000 г. е 22 950, от които в мебелната – 14 850.

Получената у нас дървесина от създадените нови гори, заедно с добива на дървесни материали от КОМИ АССР, дава възможност да се регулират сечите в естествените гори и да се гарантира тяхното естествено възобновяване и запазване. Това се дължи на упоритата работа на лесовъдската колегия и лесовъдите в продължение на почти 140 години.

На следващо място със залесяването са

решени и проблемите с безработицата

в планинските, полупланинските и гранични райони на страната. Залесяването, отглеждането и стопанисването дават работа и препитание на селското население, останало без работа, след въвеждането на механизация в селското стопанство и неговото уедряване.

Не трябва да се пропуска и фактът, че противоерозионните и защитни залесявания с иглолистни дървесни видове около големите язовири ги защитиха от затлачване и създадоха отлична рекреационна среда за краткотраен и дълготраен отдих. Създадените иглолистни и смесени култури облагородиха климата, внесоха красота и разнообразие в околната среда в много райони - Кърджалийско, Русенско, Кюстендилско, Благоевградско, Южните склонове на Стара планина и други.
Всичко това дава основание да твърдим, че създадените горски култури са изпълнили своите: екологични, рекреационни, дървопроизводствени и противоерозионни задачи.

С времето иглолистните култури в долния и средния лесорастителен пояс естествено са се трансформирали в смесени широколистно-иглолистни или чисти широколистни насаждения.
А що се отнася до появилите се проблеми, критиците на създаването на иглолистни култури в долния лесорастителен пояс би трябвало да знаят, че причините за възникналото съхнене и каламитетно проявление на короядите в тях, се дължат на неспазването на правилата за тяхното отглеждане и стопанисване, неоснователно завишения турнус ( възраст за сеч), както и на изоставянето на отгледните сечи в тях, т.е. не са спазвани дадените при създаването им указания за стопанисване, отглеждане и ползване.

Обществото трябва да знае че те имат важна роля във формирането на здрава жизнена среда, защото тяхната висока продуктивност гарантира преработването на повече въглероден двуокис в процеса на фотосинтезата и натрупването на дървесина, при което се отделя и повече кислород, подобряват се естетическите функции на околната среда, намалява се рискът от промяната на климата.

Така, че създаването на горски култури не е било самоцел, а жизнена необходимост с голям социален, икономически и екологически ефект.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Агробизнес
Няма снимка

Силен ръст в цените на агростоките, рекордьор е слънчогледът

Анализаторите очакват пик през декември Алма Давидова През този сезон ще е в сила равенството висока цена = слаба реколта. Печелят онези фермери, които са имали късмета да се измъкнат от хватката на

Няма снимка

Обсъждат 6 проекта на мерки в лозаро-винарския сектор за новата ОСП

Шест проекта на мерки в лозаро-винарския сектор за новата ОСП бяха представени за широка дискусия по време на видеоконферентно заседание на Тематичната работна група (ТРГ) за разработване на

Няма снимка

Костадин Костадинов: Нивото на напояване у нас е под всякаква критика

Ако няма снежна зима, ще има много фалити на земеделци, прогнозира той Нивото на напояване в България е под всякаква критика, каза пред БНР Костадин Костадинов

Няма снимка

Селскостопанската продукция на ЕС се е увеличила с 2,4% през 2019 г.

Увеличението се дължи предимно на сектор животновъдство Общата селскостопанска продукция в Европейския съюз се равнява на 418,0 млрд. евро през 2019 г., което е с 2,4% повече в сравнение с 2018 г

Няма снимка

От 1 декември овощари и градинари доказват реализацията и по електронен път

От 1 декември земеделските производители, кандидатствали за Кампания 2020 по схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци и за зеленчуци - оранжерийно производство

Няма снимка

4,1% е ръстът на брутната добавена стойност в земеделието за 2019 г.

Ръст от 4,1% бележи брутната добавена стойност (БДС) в отрасъл „Селско, горско и рибно стопанство” през 2019 г. в сравнение с предходната година. Тя се равнява на близо 3,9 млрд

Още от Фермер
Няма снимка

Преди да издоите сутрин козата

Разресвайте козината й Тялото на козите трябва редовно да се поддържа чисто. Козите и яретата много обичат да ги решат. С изресването на козината кожата на животните сe изчиства от нечистотии

Няма снимка

Изплатени са над 184 хил. лева на 78 стопани за борба с доматения молец

Държавен фонд „Земеделие“ изплати 184 118 лв. по схемата „Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по „Национална програма от мерки за контрол на доматен

Няма снимка

До петък е приемът по de minimis за компенсиране на щетите от сушата в Източна България

До 4 декември 2020 г. областните служби по „Земеделие“  ще приемат заявления по de minimis за компенсиране на щетите от сушата през 2020 г. на стопаните от Бургас, Варна, Добрич, Сливен, Силистра

Няма снимка

Утре на юг ще грее слънце, на север ще е облачно

Атмосферното налягане ще се задържи по-високо от средното за месеца. През нощта над по-голямата част от страната ще е предимно ясно, но до сутринта на места в низините и котловините отново ще се

Няма снимка

Проф. Георги Рачев: Чака ни мека зима, от четвъртък започва затопляне

„Климатично вече сме в зима, а на 21 декември точно на обяд – в 12:02 ч., ще настъпи и асторономическата зима. Декември, януари и февруари са зимните месеци от климатична гледна точка

Няма снимка

Под формата на игра стартъпи ще изградят F2F стратегия за следващите 10 години

Събитието е насочено към всички заинтересовани страни в сферата на хранително-вкусовата промишленост и се осъществява с подкрепата на Европейския институт за иновации и технологии в храните /EIT