Грешка ли е създаването на горски култури за ускорено производство на дървесина

21 ноември 2020 Агробизнес 1 14598
Няма снимка
България с успех е използвала европейския опит и т.н. „ефект на изместването“ при създаването на милиони декари горски култури, изнесени от естествения си ареал на разпространение. Те достигат зряла възраст и дават поколение. За тази цел най-подходящи се оказват иглолистните видове, които за 25-30 г. могат да натрупат дървесна биомаса до 320-450 куб. метра на хектар.
1 2 3 4
 

И защо обществото у нас трябва да е благодарно на лесовъдите и да разбира мотивите им

Доц.д-р Янчо Найденов, Инж. Жельо Марев

През последните 30 г. сред обществеността в България се формира едно негативно отношение към създадените през втората половина на 20-и век горски култури, предимно от иглолистни дървесни видове, изнесени извън естествения им ареал на разпространение.
По този повод трябва да обясним, че идеята за създаване на нови гори от иглолистни видове у нас и в Европа не е нова, датира още от 19-и век и има своето обяснение.

Ползван е европейски опит

В исторически аспект след Втората световна война рязко нараства потреблението на дървесина за възстановяването на разрушенията от световния пожар и за нуждите на бурно развиващите се технологии за преработване на дървесината. В отговор на това предизвикателство френските, италианските, испанските и други учени и практически деятели разработват основите на изграждането на интензивните горски култури, които за кратко време да произвеждат значими количества индустриална дървесина.

Теоретичната основа на тези разработки е т.н. „ефект на изместването“, при който всеки индивид, изнесен от естествения си ареал на разпространение, се стреми към оптимален растеж и за кратко време достига зряла възраст и дава поколение. За тази цел най-подходящи се оказват иглолистните видове, които за 25-30 г. могат да натрупат дървесна биомаса до 320-450 куб. метра на хектар.
Именно на базата на европейския опит и страни като Нова Зеландия, Китай и др. също се насочват към създаване на интензивни горски култури за ускорено производство на дървесина.

У нас още непосредствено след освобождението от турско робство, третата българска държава обръща сериозно внимание на горите и горското стопанство. През осемдесетте години на 19-и век са създадени комисии по общини и землища, които определят кои терени да бъдат залесени, като в това се включват и изчезващите в горите иглолистни видове. Най-големи размери залесяването и създаването на нови гори придобива в периода 1947-1989 година.

Отчетено е, че още по време на турското робство стръмните склонове и немалко от равнините са били силно ерозирани вследствие на нерегламентираните прекомерни сечи и паша, както и на изкореняването на горските територии и превръщането им в обработваеми земи.

Затова в началото на петдесетте години на 20-и век, на базата на опита на водещите в лесовъдско отношение страни, включително и бивша Югославия, по решение на правителството, у нас рязко се увеличава обемът на залесяванията.

До 1989 г. са създадени повече

от 15 млн. декара нови гори

върху ерозираните и слабо продуктивни селскостопански земи. По този начин са решени няколко важни въпроса от общонационално значение. Преустановяват се ерозивните процеси върху стръмните обезлесени терени. Решават се въпросите със запасите от иглолистна дървесина.
И въпреки съпротивата, която е била налице, е извършена много полезна лесовъдска дейност. В какво се е изразявала тази съпротива ли?

Още от 1895-1896 г. до петдесетте години на 20-и век залесяванията са посрещани на нож от местното население. По този повод например Петър Беров, окръжен горски инспектор в София, отбелязва, че при залесяванията през 1896 г. в т.н. Борисова градина през нощта селяните от околните села: Слатина, Казичене и други изтръгвали част от засадените фиданки, а умишлено пусканият добитък в новите култури на паша довел до загуби и компрометиране на залесителното дело. Залесяванията през петдесетте години на миналия век в някои райони на Западна и Южна България също са посрещани с бунтове, поради забраната за свободна паша на животните в залесените площи.

Но въпреки това, благодарение на лесовъдите, у нас са създадени тези около 15 млн. декара предимно иглолистни култури,чийто запас в сечно-зряла възраст възлиза на около 45-50 млн куб.м. дървесина и повече от 40 г. осигуряват със суровина дървообработващата и целулозно-хартиената индустрия. Според статистическите данни броят на заетите в горската дървообработваща индустрия към 2000 г. е 22 950, от които в мебелната – 14 850.

Получената у нас дървесина от създадените нови гори, заедно с добива на дървесни материали от КОМИ АССР, дава възможност да се регулират сечите в естествените гори и да се гарантира тяхното естествено възобновяване и запазване. Това се дължи на упоритата работа на лесовъдската колегия и лесовъдите в продължение на почти 140 години.

На следващо място със залесяването са

решени и проблемите с безработицата

в планинските, полупланинските и гранични райони на страната. Залесяването, отглеждането и стопанисването дават работа и препитание на селското население, останало без работа, след въвеждането на механизация в селското стопанство и неговото уедряване.

Не трябва да се пропуска и фактът, че противоерозионните и защитни залесявания с иглолистни дървесни видове около големите язовири ги защитиха от затлачване и създадоха отлична рекреационна среда за краткотраен и дълготраен отдих. Създадените иглолистни и смесени култури облагородиха климата, внесоха красота и разнообразие в околната среда в много райони - Кърджалийско, Русенско, Кюстендилско, Благоевградско, Южните склонове на Стара планина и други.
Всичко това дава основание да твърдим, че създадените горски култури са изпълнили своите: екологични, рекреационни, дървопроизводствени и противоерозионни задачи.

С времето иглолистните култури в долния и средния лесорастителен пояс естествено са се трансформирали в смесени широколистно-иглолистни или чисти широколистни насаждения.
А що се отнася до появилите се проблеми, критиците на създаването на иглолистни култури в долния лесорастителен пояс би трябвало да знаят, че причините за възникналото съхнене и каламитетно проявление на короядите в тях, се дължат на неспазването на правилата за тяхното отглеждане и стопанисване, неоснователно завишения турнус ( възраст за сеч), както и на изоставянето на отгледните сечи в тях, т.е. не са спазвани дадените при създаването им указания за стопанисване, отглеждане и ползване.

Обществото трябва да знае че те имат важна роля във формирането на здрава жизнена среда, защото тяхната висока продуктивност гарантира преработването на повече въглероден двуокис в процеса на фотосинтезата и натрупването на дървесина, при което се отделя и повече кислород, подобряват се естетическите функции на околната среда, намалява се рискът от промяната на климата.

Така, че създаването на горски култури не е било самоцел, а жизнена необходимост с голям социален, икономически и екологически ефект.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Агробизнес
Няма снимка

Над 30% собствена суровина дава предимство на винопроизводители

С около 38 млн. лева модернизираме и популяризираме винения сектор по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023 г

Няма снимка

Над 10 млн. лв. втори транш получават стопани за намаления акциз върху газьола

Държавен фонд „Земеделие“ преведе втори транш в размер на 10 070 457 лева на 11 504 земеделски стопани по „Схемата за държавна помощ за отстъпка от стойността на акциза върху газьола

Няма снимка

Рязък спад в цените на зърното

Нестабилността остава висока и пазарът е труден за прогнозиране Въпреки непроменените фундаментални фактори, с изключение на подобрения климат в Южна Америка

Няма снимка

Пазарът на въглерод в почвата ще расте бързо

Идва денят, когато повечето фермери в развития свят ще печелят пари от съхранението му. Но кога и колко? Пазарите на въглерод вече осигуряват доход на австралийските и някои канадски и американски

Няма снимка

Стопанството е най-доброто опитно поле

В това вярват унгарски учени, които си сътрудничат с над 100 биоферми в страната. Всички те споделят опитите си и резултатите от тях в общодостъпна мрежа Науката е тази

Няма снимка

До 25.01. биопроизводители уведомяват за пропуски в е-регистъра

Само два работни дни остават до крайния срок, когато бенефициентите по мярка 11"Биологично земеделие”от ПРСР 2014-2020 за Кампания 2020 могат да подадат писмено уведомление за несъответствия с

Още от Фермер
Няма снимка

Как безопасно да поздравите непознато куче

Има правила, които да знаете и спазвате Не бихте се втурнали към непознат на парти, за да разрошите косата му, така че защо да изтичате до непознато куче и да го потупате по главата

Няма снимка

Отпускат се 30 млн. лв. за финансиране на ДДС по проекти на общини в земеделието и рибарството

Министерският съвет одобри допълнителни разходи по бюджета на Държавен фонд „Земеделие" за 2021 г. в общ размер до 30 млн. лв. Средствата са необходими за финансиране на разходи за ДДС на общини по

Няма снимка

Наредба ще стимулира даряването на храни

Министерският съвет прие Постановление за приемане на Наредба за специфичните изисквания за извършване на хранително банкиране и контрола върху тази дейност

Няма снимка

Площите с биологичното земеделие в Нидерландия са се увеличили с 5,9%

Ива Тончева Площите с биологичното земеделие в Нидерландия са се увеличили с 5,9% през последната година. Броят на регистрираните земеделски стопанства е нараснал от 2076 на 2115

Няма снимка

Тракторите от серията T5 Utility са подходящи за съвременните смесени ферми

New Holland проектира гамата трактори от серията T5 Utility с максимална универсалност, за да са подходящи за съвременните смесени ферми. Наследница на емблематичната серия Т5000 на New Holland

Няма снимка

Проект за 5 млн. лв. полага основи на модерната наука в услуга на сектора на храните у нас

Пловдив ще се превърне в център на научни изследвания в областта на хранителните технологии, селското стопанство, медицинската наука и биотехнологиите, вярва ректорът на УХТ проф. д-р Пламен Моллов