34,8% от стопанствата ни са с ниска конкурентоспособност

03 декември 2020 Агробизнес 0 9909
Няма снимка
1 2 3 4 5 6
 

Отглеждащите полски култури, доказват добра икономическа ефективност, а пчелните ферми – най-добра устойчивост, сочи проучване на Института по аграрна икономика

Ниска икономическа ефективност и нисък потенциал за адаптация към природната среда бавят конкурентоспособността на българското земеделие. Изправят я устойчивостта и добра финансова осигуреност на някои стопанства. Това сочи анализът „Оценка на конкурентоспособността на земеделските стопанства в България” на проф. д-р Храбрин Башев от Института по аграрна икономика.

Въпреки, че повишаването на конкурентоспособността на земеделските стопанства е стратегическа цел на аграрната политика на България и ЕС, подробни проучвания по темата у нас липсваха, напомня авторът. За да отговори на тази нужда, той се е допитал до управители на земеделски стопанства от различен тип, производствена специализация и географско месторазположение.

От анкетите става ясно, че родните ферми имат достъп до земя, природни ресурси, необходими услуги, техника и са сравнително ниско зависими от външно финансиране (кредит, държавно подпомагане и др.), което е в полза на конкурентоспособността. Ограничават я обаче ниски продуктивност, доходност, финансова обезпеченост и адаптивност към промените в пазарната и природната среда. Именно затова проф. Башев препоръчва
общественото подпомагане да бъде насочено за адаптация към промените в климата

Той поставя оценка „добра“ на конкурентоспособността на българското земеделие. Тя е такава при 47.65% от земеделските стопани, с висока са около 18% от тях и над една трета от всички стопанства (34.8%) са с ниска конкурентоспособност. „Това означава, че ако не се предприемат своевременно мерки за повишаване на конкурентоспособността чрез подобряване на управлението и преструктурирането на стопанствата, адекватна държавна подкрепа и т.н., голяма част от българските ферми ще престанат да съществуват в близко бъдеще“, алармира проф. Башев.

Според самите стопани дори около 15% от фермите в страната, които са с ниска устойчивост, вероятно ще престанат да съществуват поради фалит, преустановяване на бизнеса, придобиване от конкуренти и т.н., показва тяхната самооценка.

Повечето от българските ферми са с

продуктивност и доходност много под средната за страната
– съответно 68.54% и 62.79%. Значителна част са с ниска финансова обезпеченост - 38.02%, висока зависимост от външно финансиране (заем, субсидии и др.) - 23.95%, и ниска възможност да изплащат текущите си задължения - 26.58%. 31.65% са с ниска адаптивност към промените в пазарната среда (търсене, цени, конкуренция и т.н.), към институционалната са 18.99% (държавни и европейски изисквания на качество, безопасност, околна среда и др. ), а 36.39% са с ниска възможност за адаптация към промените в природната среда (затопляне, екстремно време, засушаване, киши и т.н.).

Немалко стопанства у нас имат значителни проблеми при ефективно осигуряване на работна сила (30%), на необходимото финансиране (21%), необходимите иновации и ноу-хау (27%) и ефективната реализация на продукция и услуги (19%). Всяка десета ферма трудно намира необходимите материали, техника и биологични средства. Всяка девета – земя и природни ресурси, и всяка седма – необходимите услуги. Всичко това също допринася за понижаване на устойчивостта и конкурентоспособността на стопанствата в страната.

Съществуват немалко различия според вида производство. Така например най-добра конкурентоспособност има подотрасъл пчелни ферми, следвани от полски култури, смесено животновъдство и смесено растениевъдство. Стопанствата в редица основни подотрасли са с конкурентоспособност под средната за страната и имат ниска финансова осигуреност – трайни насаждения, зеленчуци, цветя и гъби, свине, птици и зайци и смесени растениевъдно-животновъдни. Най-слаба е конкурентоспособността на фермите, специализирани в отглеждането на тревопасни животни. Те са най-неустойчиви, най-неадаптивни и финансово неосигурени. Най-адаптивни в пазарната, институционалната и природната среда са стопанствата, специализирани в отглеждането на пчели, смесено животновъдство и „свине, птици и зайци“. С нисък потенциал за адаптация са специализираните в трайни насаждения и смесено растениевъдно-животновъдни.

Накратко за отделните подотрасли:

1. Висока устойчивост гарантира конкурентоспособност на пчелните ферми, а също и адаптивност при промените в пазарната, институционалната и природната среда, ефективност в снабдяването на ресурси, услуги и иновации. Те са финансово автономни. Въпреки това делът на фермите, които са по-конкурентоспособни от средното за страната, е едва 30%. Те показват и ниска икономическа ефективност (предпоследни), което отговаря на показателите продуктивност, рентабилност, доходност и ефективност при реализация на продукцията и услугите.

2. Над 60% от фермите в полски култури са с конкурентоспособност над средната в земеделието. Те са икономически най-ефективните, но не са първенци, заради ниска адаптивност в институционалната среда и ефективност в снабдяването с услуги. Конкурентоспособността на стопанствата се поддържа от висока производителност, рентабилност, ликвидност, финансова автономност, адаптивност към пазарната среда, ефективност в снабдяването със земя и природни ресурси, техника и реализация на продукция. Не по-различни от общото за страната са факторите – продуктивност и доходност, които понижават конкурентоспособността, а също и сравнително ниската адаптивност към природната среда.

3. При смесените животновъдни няма стопанства с ниска конкурентоспособност. Те са или със средна, или с висока. Най-много за това допринасят високата адаптивност към институционалната среда и снабдяването с финанси и услуги. Те превъзхождат другите по производителност, рентабилност, финансова обезпеченост, ликвидност, адаптивност към институционалната и природната среда, ефективност в снабдяването с финанси и иновации и в реализацията продукция и услуги. Останалите показатели за конкурентост са по-ниски или около средните за страната – като снабдяване със земя и работна ръка, финансова автономност и пазарна адаптивност.

4. Смесените растениевъдни имат добра икономическа ефективност. Спрямо другите подотрасли, този тип стопанства имат сравнително по-добри позиции в доходност, финансова обезпеченост, ликвидност, адаптивност към пазарната, институционална и природна среда. Ефективи са в снабдяването със земя и природни ресурси, материали, техника и биологични средства, както и в реализацията на продукцията и услуги. Конкурентните позиции на тези ферми се компрометират от ниска продуктивност и доходност, затруднения в намирането на работна ръка и адаптивността към промените в природната среда. Те показват сравнително равновесие според основните критерии за конкурентоспособност.

След тях се нареждат подотраслите, които са с по-ниска от средната за страната конкурентоспособност: трайни насаждения; зеленчуци, цветя и гъби; свине, птици и зайци; смесени растениевъдно-животновъдни; тревопасни животни.

5. Трайните насаждения се крепят на финансова автономност, както и на адаптивност към институционалната среда, ефективност в снабдяването със земя и природни ресурси, услуги и иновации. Спънки пред тях са ниските продуктивност, доходност, финансова обезпеченост, адаптивност към пазарната и природна среда.

6. Зеленчуци, цветя и гъби са най-малко икономически ефективни. По производителност, продуктивност и доходност се доближават до почти нулеви коефициенти. В някои отношения обаче, тези стопанства имат по-високи позиции от средните – рентабилност, адаптивност пазарната среда, ефективност в снабдяването със земя и природни ресурси, работна сила, материали, техника и биологични средства, услуги и в реализацията на продукцията и услугите.

7. Свине, птици и зайци са непродуктивни но са адаптивни към пазарната и институционална среда и ефективни в снабдяването със земя и природни ресурси, работна сила и услуги.

8. Невъзможност за адаптация към природни условия забавя смесените растениевъдно-животновъдни стопанства. Критични при тях са и ниските продуктивност, доходност, финансова обезпеченост. Тези стопанства превъзхождат средното ниво единствено по отношение на финансова автономност и ефективност в снабдяването с работна сила и услуги.

9. Стопанствата с тревопасни животни показват най-ниска конкурентоспособност. При тях всички показатели са със стойности по-ниски от средните за страната.

Анализът предлага и още факти. Интересна констатация е например, че жените по-добре управляват стопанствата от мъжете, както и че по-добрите управители, чиито ферми са конкурентоспособни, са тези над 56 години. „Делът на фермите с висока конкурентоспособност с мениджъри жени (20.37%) е по-висок от средния за страната и от стопанствата, с мениджъри мъже (16.33%). А делът на стопанствата с мениджъри жени с ниска конкурентоспособност (32.41%) е по-малък от средния за страната и от фермите с мениджъри мъже (37.24%).
Делът на висококонкурентните ферми с управители със средно и висше агрообразование е значително над средния за страната, в сравнение с тези, чиито управители са без аграрно образование.

Според проф. Башев оценката за устойчивост, която си дават стопаните, не съответства 100% на анализа на учените. Всеки десети недооценява по-високото равнище на конкурентоспособност на стопанството си, а около 5% го надценяват. Значителна част от устойчивите стопанства пък подценяват своята реална устойчивост. Затова „многокритериални оценки на реалното състояние на конкурентоспособността и устойчивостта биха повишили информираността и подобрили управлението на стопанствата в страната“, пише в оценката.

Според фермерите фактор №1 за повишаване на конкурентоспособността са пазарните условия, следвани от субсидиите, достъп до знания и съвети. Що се отнася до финансовите инструменти на първо място те поставят субсидиите на единица площ, след тях националните доплащания, подпомагането на малки и средни стопанства, на последно място - подпомагане на стопанства на млади фермери и зелени плащания.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Агробизнес
Няма снимка

Над 10 млн. лв. втори транш получават стопани за намаления акциз върху газьола

Държавен фонд „Земеделие“ преведе втори транш в размер на 10 070 457 лева на 11 504 земеделски стопани по „Схемата за държавна помощ за отстъпка от стойността на акциза върху газьола

Няма снимка

Рязък спад в цените на зърното

Нестабилността остава висока и пазарът е труден за прогнозиране Въпреки непроменените фундаментални фактори, с изключение на подобрения климат в Южна Америка

Няма снимка

Пазарът на въглерод в почвата ще расте бързо

Идва денят, когато повечето фермери в развития свят ще печелят пари от съхранението му. Но кога и колко? Пазарите на въглерод вече осигуряват доход на австралийските и някои канадски и американски

Няма снимка

Стопанството е най-доброто опитно поле

В това вярват унгарски учени, които си сътрудничат с над 100 биоферми в страната. Всички те споделят опитите си и резултатите от тях в общодостъпна мрежа Науката е тази

Няма снимка

До 25.01. биопроизводители уведомяват за пропуски в е-регистъра

Само два работни дни остават до крайния срок, когато бенефициентите по мярка 11"Биологично земеделие”от ПРСР 2014-2020 за Кампания 2020 могат да подадат писмено уведомление за несъответствия с

Няма снимка

Екосхема за диверсификация на културите ще действа у нас след 2023 г.

Нова екосхема предвижда засилена диверсификация на културите в обработваемите земи в Общата селскостопанска политика за периода 2023 - 2027 г. Това стана ясно по време на видеоконферентно заседание

Още от Фермер
Няма снимка

Складовете на мандрите пълни, 20% срив в продажбите (Графика)

Складовете на почти всички млекопреработвателни предприятия са пълни със сирене и кашкавал, но продажбата им е невъзможна заради свит пазар. В годината на пандемията потреблението на млечни продукти

Няма снимка

Над 22 млн. лв. ще получат животновъди по de minimis (вижте ставките)

Сектор „Животновъдство“ ще получи 22 млн. 260 хил. лв. държавна помощ под формата на de minimis за изхранване на едри и дребни преживни животни. Това съобщи на своята фейсбук страница министър

Няма снимка

Старата черница във Велики Преслав с двойна победа в конкурса „Дърво с корен 2020”

Старата черница в центъра на Велики Преслав стана носител на титлата „Дърво с корен“ за 2020 г. Резултатите и победителите в поредното издание на конкурса

Няма снимка

Прослушвайте редовно кошерите

Изключително ниските температури са опасни за семействата 0 Не чистете снега от покрива – той задържа топлината Спокойното зимуване на пчелните семейства е от първостепенна важност

Няма снимка

Жълт и оранжев код за снеговалежи и силен вятър в 16 области у нас за утре

За 27 януари, сряда, Националният институт по метеорология и хидрология /НИМХ/ обяви оранжев код - за предупреждение от втора степен, за Източна България

Няма снимка

Утре валежите намаляват, но над Североизточна България - пак сняг

През нощта на много места ще има снеговалежи, на места в Централна и Източна България ще са обилни. Първоначално в източните райони снегът ще е мокър, но с понижението на температурите и там ще се