В България се търсят все повече боровинки, но производството не стига

02 януари 2021 Растениевъдство 0 22428
Няма снимка
1 2 3 4 5 6 7 8
 

От първото у нас стопанство за промишлено отглеждане вече консултират колеги и помагат с доставка на разсад

Девора Недялкова

Твърди се, че военните пилоти на американската армия задължително включват в менюто си боровинки. Всъщност САЩ са най-големият производител на боровинки в света. Смята се, че ако годишното им производство от боровинки се разтеле по магистрала, те ще покрият четирилентов аутобан.

Лилавите плодове са наричани суперхрана, а това може би е сред обясненията за непрестанно нарастващия интерес и увеличаващата се консумация в европейски и световен мащаб.

България също следва тенденцията и макар че официална статистика липсва, производители казват, че у нас потребителският интерес към боровинките расте.

„Няма статистика и за консумацията, и за отглеждането на боровинки. В България няма и сдружение на производителите. Необходимо е да се увеличи родното производство, за да се задоволи търсенето и от потребителите, и от консервната промишленост“, казва Цветан Николов, собственик на “Берк Бери”.

Стопанството му е създадено през 1997 г. край Берковица

и е първото у нас за промишлено отглеждане на боровинки. До тогава плодът е отглеждан единствено с научна цел - на 2 декара към Лесотехническия институт в берковишкото село Бързия.

„Ние сме пионери в тази област. Целта ни беше да произвеждаме суровина за консервната промишленост и създадохме 25 дка в Берковица. Тогава не бяхме в Европейския съюз, нямаше голямо търсене, но изнасяхме за консервиране в Холяндия. При наша командировка видяхме насаждения там, свързахме се с холандски фонд, от който ни консултираха как да създадем и в България, купихме разсад и го донесохме в Берковица“, разказва той.

Трудното начало не подминава и стопанството на Николов, особено с културата, която избира да отглежда – високопланинската американска боровинка е много капризна и изисква конкретни грижи. Преди да опознае в детайли отглеждането и конкретните агромероприятия, той се изправя пред ниски добиви и прави някои грешки. Допитва се обаче до холандските си колеги и с годините успява да усвои правилното отглеждане на плода.

В стопанството му се отглежда един сорт в няколко разновидности – „Дюк“, „Ърли блу“, „Бригита блу“ и др.

Николов обяснява, че се изисква

постоянно следене на pH на почвата,

трябва да е на нива под 5,5, иначе растенията не усвояват хранителните вещества. Това води до драстично намаление на добивите или до загиване на растенията. В такива ситуации е необходимо всяка година да се прилага мулчиране – засипване с торф, който е с ниско pH. Той се внася от прибалтийските държави, а това води до сериозни разходи.

Николов произвежда няколко хиляди килограма годишно, реализира ги основно на вътрешния пазар предимно за прясна консумация. Казва, че цената е по-ниска в сравнение с тази на вносните, но плодът изисква много усилия и инвестиции.

Боровинките от стопанството излизат на пазара през юли. Тогава се появят и румънските, пазарът се пренасища, а от там цената пада.
„Необходимо е финансиране за годините, в които трайните насаждения се развиват, разходите в този период са големи, но нямаш доходи, нямаш печалба“, обяснява той.

Според него липсата на голям интерес се дължи на факта, че

няма подкрепа от държавата за трайни насаждения с дълъг период на възвръщаемост

Необходимо е да се изчака над 5 години, за да може да се произвежда и да се покриват постоянните разходи.
Николов дава пример с Холандия, където правителството подкрепя финансово периода, в който масивът се развива.

„При всяка селскостопанска дейност има трудни години, но не е това основният проблем. Няма чак такова пренасищане, че цените да са нулеви, да се налага да се изхвърля продукция. Падат с 30-40%, но може да си покриеш основните разлики“.

Експертът казва, че разлика във вкусовите показатели българската боровинка има с тази от Холандия или Полша, тъй като там няма толкова слънце, но плодове оттам трудно стигали до България. Тези от Чили и Испания идват на пазара ни с много добри вкусови качества, които се дължат до голяма степен на химическите обработки за подобряването на плода.

Макар че в Холандия и Полша няма много слънце, там науката е свързана тясно с агробизнеса, казва той. Има много холандски сортове, които са за сух и топъл климат, а институтите там акцентират именно на създаването на такива, тъй като интересът от държави от Франция, Испания и Италия расте.

„Учудени са защо в България имаме и почва, и слънце и вода и нищо не правим.Този въпрос ми е задаван директно от холандци. Те произвеждат много, правят чудеса, а почвата им е солена, блатиста. Ако сте пътували със самолет ще видите колко пустеещи масиви има у нас.Това и в Сърбия не може да се види. Други държави са като леголенд, всичко е под конец, на места сякаш цветчетата са подреждани“, продължава предприемачът.

По негови наблюдения, в сравнение с преди 15 години, търсенето в България вече се нормализира. Никой не се интересувал тогава от култивирани боровинки, културата не е била позната у нас, докато в Европа е позната от 100 години. В Холандия има стотици хиляди декари, в Полша – също, обяснява той.

Има много холандски сортове, които са за сух и топъл климат,

а институтите там акцентират именно на създаването на такива, тъй като интересът от държави от Франция, Испания и Италия расте.
„Много е важно в България да има много производители, за да се целим към големите европейски пазари. За това и сме консултирали много от колегите тук – от Сатовча, Враца, Варна. Помогнахме им и за доставка на разсад“, казва Николов.

По данни, с които разполага той, в България има около 700-800 декара, засадени с боровинки. Те обаче не са достатъчни за задоволяване на вътрешното потребление. За това у нас често се консумират боровинки внесени от Сърбия или Румъния, където имало десетки хиляди декари с насаждения.

„В момента пък вносът от Китай на боровинки за консервната промишленост, е с толкова ниски цени. Никой европейски производител не може да достигне такива за замразена боровинка“, обяснява той.
Една от дейностите на фирмата му е консултацията. Дават съвети за почвени характеристики, анализи на почва, подготовка на компост.

„Наскоро наш колега от Приморско имаше проблем с почвата, заради засолеността в региона. Наложи се корекция, влагане на органична сяра, за да се подобри хранененето. Вече насажденията му са много добре. Основният проблем при боровинките е почвата, както и напояването – ако няма достатъчно вода, която трябва да е с ниско pH, пак се проявяват проблеми с растежа на растенията“, споделя опитът си специалисът.

В момента преговарят с испанска фирма, която произвежда последното. Отглеждането в специален компост в 50-литрови вече се прилага в пустинни области в Чили и испания.

Боровинките така се отглеждат независимо от почвата, а в България вече има няколко масива, които се отглеждат в контейнери, тъй като земята тук не е съвсем подходяща за боровинката.

Планът на Николов е и стопанството му да премине изцяло към такова отглеждането, тъй като почвите са глинести и изисква много сяра, серен оксид и торф. Всичко това е инвестиция.

Необходими са 2500 лв. на декар

но само при добри почвени условия. Около 3000 лв. струва същото отглеждане в контейнери, но според експерта така се избягват много проблеми с почвата.

Изчисленията му сочат, че е инвестирал досега по над 10 000 лв. на декар, а сумата не включва само кладенци и помпени инсталации, а охрана, огради, осветление.

Оказва се, че последните техники са необходими, защото са му откраднали храстите и то с търговски интерес и с цел продажба.

„Случвало се е после да идват и да ни питат същите хора – как се гледа, защото им умирали храстите“, разказва той.

В началото Николов среща неразбиране от околните, за които културата е била непозната.

„Случвало се е да ни изгонят от пазара, защото смятаха, че предлагаме генномодифициран американски продукт. Наложи се да използваме друго име за плодовете – не от висока американска боровинка, а започнахме да ги наричаме култивирани боровинки. Те са такива, просто не ги наричаме така, както ги наричат в цяла Европа“, казва той.

Николов планира

инвестиция в машини за сортиране на плодовете

тъй като пазарът изисква различни размери, които идват на различни цени.

„Това е бъдещето. В Европа се прави от години и то за да се постигне търговски вид. Знаете – никой не купува кривите краставици, така никой не купува малките боровинки“, казва той.

Николов отчита като голям дефицит липсата на план или държавна програма за отглеждането плодове или трайни насаждения, както в повечето европейски страни се посочва какво трябва да има по полетата и какво – не.

„Всичко е оставено на отделните агрожелания, ако така мога да се изразя. Всеки мисли сам за себе си как да си реализира продукцията, няма подкрепа и планиране как да се достига до пазарите. Това е някакъв балкански абсурд“, смята производителят.

Дава пример с Холандия, където е виждал 80-годишни насаждения, разположени на 600 декара. Макар че и там е необходимо и ябълките, крушите и боровинките да се подновяват, Николов определя такива насажения като „вечни и оставени за поколения напред“. За толкова големи масиви се използвт много технологии, брането е с комбайни, а не ръчно, както е в България. Според експерта сред основните причини за доброто развитие на земеделието е тясната му връзка с науката и агроинститутите.

„Без обучени кадри наука не може да се прави. Земеделието вече е много тясносвързано с науката, не сме конкурентоспособни – всеки с 1-2 декара да произвежда качествена сертифицирана продукция. За да я реализираш в търговксите вериги, трябват сериозни сертификати, невъзможно е малък производител да го направи“, добавя той.

Според него е необходимо

да се стимулира интересът на младите

към отглеждането на подобна перспективна култура, тъй като в момента той почти липсва. В стопанството му са идвали млади агрономи на обучение, но често се насочвали към градинарство или озеленяване.

Николов обаче съветва и е категоричен, че ако се захванат с отглеждането на боровинки, ги очаква много труд, но успехът със сигурност ще дойде с добра дисциплина, последователност и ако се спазват агромероприятията.

„Всеки е добре дошъл и при нас, необходимо е само желание дълги години да се труди в тази посока“, добавя експертът.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Растениевъдство
Няма снимка

Практики на отглеждане на ерозирани почви

От основно значение са начините на обработка на почвата Проучванията върху почвените ресурси в нашата страна показват, че значителна част от тях са подложени в различна степен на почвена ерозия

Няма снимка

Десертното грозде има пазар, няма лозя

Останали са много малко насаждения, а търсенето на родно производство, както и сортове е голямо Ваня Велинска Отглеждането на десертно грозде у нас е обречено

Няма снимка

Преовлажняването е сериозен проблем за почвата и културите

Най-голяма е опасността за младите растения, които не са добре вкоренени В практиката в резултат на високата сума на валежите или при бързото разтопяване на голямо количество сняг се наблюдават два

Няма снимка

Овощарството у нас е все още рисково

Успешните стопанства са малко, останалите едва оцеляват Ваня Велинска Производството на плодове в България има дългогодишни традиции. За съжаление, в случая по-точно е да използваме минало време

Няма снимка

Домати от високотехнологични оранжерии са по-устойчиви от биологичните аналози

Това е ключовият извод, до който са стигнали учени от университета Вагенинген, провеждащи изследвания по поръчка на компанията Grodan Grodan публикува доклад

Няма снимка

Посевите с рапица са в добро състояние

Рапицата, чиито площи драстично намаляха през последните години, е в добра фаза за презимуване. На повечето места, където фермерите засяха маслодайната култура

Още от Фермер
Няма снимка

Ново: "суроватъчен протеин на прах" без лактоза

Ива Тончева Белтъчините или протеините са макронутриент както въглехидратите и мазнините. Това е важно хранително вещество за организма, съставено от аминокиселини

Няма снимка

Опасен студ: Между минус 12 и минус 9 градуса ще бъдат температурите утре

Поради продължителното време с ниски сутрешни температури, за 19 януари, вторник, Националният институт по метеорология и хидрология /НИМХ/ издаде предупреждение от първа степен - жълт код

Няма снимка

С близо 900 000 лева се увеличава бюджетът по подмярка COVID 3

ДФ „Земеделие” увеличава с близо 900 хил. лв. (899 800 лв.) бюджета по подмярка COVID 3, съобщиха от фонда. Със Заповед №03-РД/3575#1 от 15 януари 2021 г

Няма снимка

Над 14 млн. лв. преведе ДФ "Земеделие" на животновъдите

ДФ „Земеделие“ преведе втория транш, в размер на 14,3 млн. лв. (14 331 452 лв.) на 4101 животновъди, заявили Схемата за преходна национална помощ за говеда

Няма снимка

Още една година с изненади за пазара на зърно

В близките месеци не се очаква сериозно намаление на цените. * Слънчогледът е най-рязко поскъпналата стока през 2020 г. Маслодайният слънчоглед е стоката с най-голям ръст на световните борсови цени и

Няма снимка

До 31 януари е срокът пчеларите да се регистрират в електронната платформа за пръскания

До 31 януари всички пчелари и земеделски производители трябва да се регистрират в електронната платформа за оповестяване на пръсканията за растителна защита и дезинфекция