За чия сметка се реши съдбата на „вегетарианското месо”?

19 януари 2021 Животновъдство 0 11349
Няма снимка
 

Европейските асоциации защитават наименованията на продуктите си, които се „присвояват” от имитационната индустрия и генерират огромни печалби, заяви в ЕП Пека Песонен, ръководител на Copa-Cogeca

По време на неотдавнашно гласуване Европейският парламент реши да не забрани използването на имена, свързани с месо, за заместители на растителна основа, като „вегетариански бургери“ и „соев колбас“. Гласуването беше част от мащабната реформа на Общата селскостопанска политика в областта, която се занимава с това как продуктите могат да се предлагат на пазара.

Според много евродепутати дискусията около наименованието на заместители на растителни меса е особено навременна, като се има предвид, че новата стратегия е да призове

потребителите да преминат към по-растителна диета
за да се намали „рискът от животозастрашаващи заболявания и въздействието върху околната среда на сега съществувашата хранителна система”.

В списъка на предложените изменения е включено искане за ограничаване използването на термини, свързани с месото, като „бургер“, „наденица“ и „пържола“ за продукти, които всъщност не съдържат месо. Но веднага последва позицията на Европейските организации за месо и млечни продукти, включително Copa-Cogeca (гласът на европейските фермери и селскостопански кооперации), Европейския съюз за търговия с животни и месо и Международната конфедерация на месарите, че

използването на такива термини за растителни продукти е подвеждащо

Първи реагираха от организацията за преработка на птици AVEC. Позицията на Пол-Анри Лава, старши съветник в AVEC е: „ Не можем да приемем, че веган или вегетариански продукти използват репутацията и наследството на някои деноминации (преименувания) на месни продукти, за да се продават продукти, които са напълно различни“.

Парламентът е разделен

Членовете на Европейския парламент са разделени по въпроса. Различните сектори също са разделени. От хранителната промишленост на растителна основа твърдят, че подобен ход възпрепятства прехода на Европа към по-здравословна и по-устойчива хранителна система, която по стратегията на ЕС „От фермата до трапезата” призовава потребителите да преминат към по-растителна диета. Те твърдят, че настоящите етикети не са объркващи и че потребителите купуват растителни продукти, за да отговорят на проблеми, свързани с тяхното здраве, околната среда и хуманното отношение към животните.

Европейските фермери и земеделските асоциации не са съгласни

Още през октомври 2019 г. Copa-Cogeca, заедно с няколко други земеделски асоциации, започнаха кампания срещу злоупотребата с деноминациите на месо и месни продукти.„Дебатът за деноминацията на месо не е атака срещу вегански или вегетариански продукти“, уточнява Пол-Анри Лава, старши съветник по политиката в организацията за преработка на птици AVEC. Напротив, преработвателине на птиче месо приемат и признават избора на потребителя да избере вегански продукти. Но това, което производителите на месо не могат да приемат, е, че веганските и вегетарианските продукти използват репутацията и наследството на някои деноминации за месо, за да продават продукти, които са напълно различни и нямат нищо общо с тях по отношение на вкус, състав и хранителна стойност.

Описване на храни на растителна основа

Организации като Световния институт за ресурси са прекарали години в изследване на въпроса за описание на растителни храни в САЩ и Великобритания. Заключението е, че начинът, по който се именуват храните, наистина оказва значително влияние върху тяхното усвояване. Институтът предлага да не се използват думи при наименованието като „без месо“, „веган“ и „вегетариански“ в полза на фокусиране върху „произход“, „вкус“ и „вид и усещане“. Пример, предоставен в окончателния доклад, разкрива, че промяната на наименованието „колбаси и каша без месо“ на една от предложените алтернативи наистина е повишила продажбите. Например използването на „по-добри колбаси и каша“ увеличава продажбите с 6,5%.

Преименуването към „колбаси и каша, отглеждани на поле“ увеличава продажбите с 51,3%. А вариантът „подправени вегетариански колбаси и каша Cumberland” увеличава продажбите със 76,2%. Но неоспорим факт е, че и в трите примера все още се използва думата „колбаси“, за да се опише растителен немесен продукт. Направените маркетингови проучвания категорично показват, че

използването на деноминации за месо увеличава продажбите на растителни продукти

Докато производителите на месния сектор и на вега храните водят ожесточен спор за наименованието на безмесните храни, в същото време европейските потребители не са прекалено загрижени за имената на продуктите. Проучване от 2019 г., проведено от европейската потребителска организация BEUC, установява, че повечето европейци не се притесняват от използването на думи, свързани с месото, при пускането на пазара на растителни продукти. Всъщност 42,4% от потребителите вярват, че използването на „месни“ имена трябва да бъде разрешено при условие, че продуктите са ясно обозначени като вегетариански или вегански. А всеки пети потребител смята, че употребата на „месни“ продукти никога не бива да се допуска върху вегетариански или вегански продукти.

„Използването на„ месни “имена върху растителни продукти улеснява потребителите да знаят как да интегрират тези продукти в хранене и като такива те не трябва да бъдат забранени“, е позицията на европейската потребителска организация. Според BEUC преименуването на вегетариански и вегански продукти не трябва нито да подвежда потребителите, нито да ги обезкуражава да купуват тези продукти.

И се стигна до „присвояване” на култура

Това дава възможност на имитационната индустрия да се възползва от европейска вратичка, за да „отвлече” тези мощни общи имена в своя полза и да спечели огромни печалби от това.

Пека Песонен, ръководител на Copa-Cogeca, обяви, че, ако целта е да се популяризират растителни продукти, защо това трябва да се прави за сметка на традицията и работата, извършена от други категории продукти? Пол-Анри Лава от организацията за преработка на птици AVEC заяви, че деноминациите на месо са дълбоко вкоренени в културното наследство на ЕС. Шунка, ескалопа, филе, колбаси и кордон – всички те са традиционни имена, които произлизат от упорития труд на фермери животновъди и производители на месо, напомня той. Въпреки че тези продукти могат да имат различни локални интерпретации в зависимост от европейския регион, всеки знае какво да очаква, когато ги купува. Ето защо никога не е имало нужда да ги защитаваме като производители, казва Пол-Анри Лава.

Наследство

Тъй като маркетингът на алтернативните месни продукти нараства, месният сектор е убеден, че е заложено бъдещето на неговото общо наследство. „Без защита утре лесно може да се направи ескалопа от морков, соя или картофено нишесте, докато в продължение на много години потребителите винаги са знаели, че е направена от птиче месо“, казва Лава. Според него имитационната индустрия се възползва от европейска вратичка, за да се „присвои” тези мощни, общи и световно известни имена на месни продукти, наложили се с години на глобалния пазар, в своя полза и да спечели огромни печалби от това.

Жан-Пиер Флери, председател на работната група на Copa-Cogeca за говеждо и телешко месо, подкрепя позицията на колегата си от организацията за преработка на птици AVEC. Според Флери случващото се е очевиден случай на присвояване на култура. А някои маркетингови агенции използват това, за да объркат потребителите умишлено, като пропагандират мнението, че заместването на един продукт с друг не оказва влияние върху хранителния прием. Този път може да бъде проправен с добри намерения, но в дългосрочен план ще отвори вратата за пристигането на други объркващи деноминации. Предстои създаването на нов пазар, в който маркетингът е изключен от реалната същност на продуктите, който набързо обединява големи бизнес интереси и ценности, е анализът на председателя на работната група на Copa-Cogeca за говеждо и телешко месо. Според Флери обнадеждаващи са действията на национално ниво от някои държави-членки, които вече са предложили инициативи за защита на пруименуването на продажбите на месо – например Франция.

Гласуването разочарова и разтревожи сектора на месото

Но евродепутатите гласуват 284 за поправката и 379 против, с 27 въздържали се. Депутатите обаче одобряват изменение, с което допълнително да се ограничи употребата на имена, свързани с млечни продукти, за алтернативи на млечни продукти на растителна основа, като „заместител на сиренето“ и „йогурт“. Законът на ЕС вече е забранил използването на „мляко“, „сирене“ и „масло“ върху вегански продукти, които не идват от животни. „Соево мляко“ например не е разрешено, но „соево питие“ е разрешено.

Представителите на месопроизводството в ЕС са разочаровани от резултата от гласуването. Още повече че първоначално през 2019 Комитетът по земеделие подкрепи тяхното искане за изменение. Месопроизводителите не разбират логиката на онези евродепутати, които гласуват за изменение за защита на деноминациите на млякото, но отхвърлят тяхното изменение, за да има същата защита и за месото. Браншовите организации в месния сектор планират да продължат усилията си за защита на деноминациите на месото.

Съветът на месопроизводителите в ЕС към сектора на „алтернативните меса” е да следва своя път и да проявят креативност с нови имена, както някога са направили производителите на маргарин. Те не” отвличат” термина „масло“, за да популяризират новата алтернатива. Днес двете деноминации съществуват едновременно и маргаринът се превърна в популярна алтернатива на маслото, припомнят месопроизводителите в ЕС.
(По информация на ANP)

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Животновъдство
Няма снимка

В млечното ни козевъдство има много потенциал за нови технологии

Но всичко зависи от това дали държавата ще превърне животновъдството в реален приоритетен сектор, казва д-р инж. Деан Тодоров, председател на Асоциацията за развъждане на млечните породи кози Жени

Няма снимка

Очакваме добър сезон за овчето мляко

Наблюдава се увеличена консумация на фермерски сирена, а потребителите пазаруват все повече директно от стопанствата, казва Симеон Караколев, председател на Асоциацията на овцевъдите и съпредседател

Няма снимка

Животновъди получиха близо 21 млн. лева по de minimis за изхранване на животните

Държавен фонд „Земеделие“ преведе вчера близо 21 млн. лева (20 764 862 лв.) на 12 589 стопани по помощта de minimis за изхранване на животни. Субсидии получиха животновъдите, отглеждащи крави, юници

Няма снимка

Срив в изкупната цена на биволското мляко

При 1,20-1,30 лв./л преди пандемията сега биволовъдите получават 0,80-1,00 лв. * Кои са проблемите в сектора и могат ли да се разрешат, коментар на проф

Няма снимка

Испания - най-големият износител в Европа на свинско месо за Китай

Жени Владинова Онлайн форматът на изложението EuroTier се проведе от 9 до 12 февруари с интересни мнения за производството на Стария континент Отправната точка е Китай

Няма снимка

Гангренозният мастит „бракува” високомлечните овце

Загубите са големи, но неизбежни заради трайно изменената млечна жлеза, напомня доц. д-р Никола Методиев Гангренозният мастит е тежко протичащо инфекциозно заболяване при лактиращите овце

Още от Фермер
Няма снимка

Предпочитат се устойчиви слънчогледови хибриди

Категорични са специалистите от Кортева Агрисайънс * Какви са предложенията на фирмата за новия сезон Предстои пролетната сеитбена кампания, която започва със слънчогледа

Няма снимка

Кончетата бозаят до 6 месеца

Увеличават теглото си 4-5 пъти, а средният дневен прираст е над 1 кг Бозайният период при кончетата продължава около 6 месеца и всяко увеличава теглото си 4-5 пъти при среден дневен прираст над 1 кг

Няма снимка

Времето застудява

Днес през страната ще премине студен атмосферен фронт. Дневните температурите ще се понижат значително и максималните ще са от 3 до 4 градуса в Североизточна България до 11-12 градуса в южните райони

Няма снимка

Актуално през март: Наторете и обработете почвата

* Извършва се торене на овощните дръвчета. Препоръчително е да се направи колкото се може по-рано, за да се подпомогне възобновяването на вегетацията на овошките

Няма снимка

Градинарство „на квадратен метър“

По метода семейство произвежда 300 кг разнообразна продукция от половин декар На петнадесет минути от центъра на Лос Анджелис, само на 30 метра от голяма магистрала, сем

Няма снимка

БГ земеделие след Ковид-19 на къде? Ще даде отговор нов научен проект на ИАИ

Какви са последиците от пандемията Ковид-19 върху българското земеделие? Кои бяха най-засегнатите подотрасли и кои са факторите за устойчивост? Какво следва оттук нататък