Цветан Филев: Българският тютюн е с високо качество,производителите трябва да са гъвкави, за да са конкурентни

28 януари 2021 Агробизнес 1 14274
Няма снимка
1 2 3
 

Позицията президент на ELTI и фактът, че ще е оглавявана от българин в следващите три години, е престиж за България.

Една от целите ни е да комуникираме с големите производители на тютюневи изделия и да гарантираме пазар за суровината на родните.

Девора Недялкова

- Г-н Филев, края на миналата година оглавихте Европейската междубраншова организация в сферата на суровия тютюн в ЕС (ELTI). Каква е дейността й?

- Позицията президент на ELTI и фактът, че ще е оглавявана от българин в следващите три години, е престиж за България и за сектор „Тютюн“ у нас. Ако до преди 7-8 години секторът е търсил начини да се идентифицира на европейската карта на тютюна, то сега оглавяваме една от най-престижните браншови организации в Европейския съюз. Тя е такава, защото само сектор „Тютюн“ съгласно европейски регламент успя да направи подобна браншова организация. Учредителите й са Европейската асоциация на тютюнопроизводителите - УНИТАБ и Европейската организация на тютюнопрерабтователите – ФЕТРАТАБ. Няма друг сектор, който да е постигнал нещо подобно – междубраншова организация на европейско ниво. Учредихме я през 2017 г. в Рим. Защо в Италия? Това е държавата, в която се отглежда най-голямо количество тютюн в ЕС. Следвана е от Полша, Испания, Гърция, България, общо 11 са държавите, които членуват в ELTI.

- Защо се наложи учредяването на организация на такова ниво?

- Тютюнът е една от малкото суровини, за която няма европейско финансиране. В рамките на ЕС идват

много заплахи на нормативно ниво.

Такива бяха например след поредната преработка на Директивата за тютюневите изделия на ЕС от 2012-2013 г. Тогава две сортови групи тютюн – от ориенталски тип и от групата „Бърлей“, бяха застрашени, защото чиновници в Брюксел си бяха позволили да направят над 1800 предложения в директивата, едно от които беше, че тези две сортови групи трябва да са класифицирани като добавки към тютюневите изделия. Те бяха поставени наравно с пластификатори, консерванти, ароматизатори. Тези добавки, след промените в директивата, след 5 години бяха забранени за влагане в тютюневите изделия.

- Какво би било отражението на подобни промени върху българския и европейския сектор на тютюнопроизводството?

- В България ориенталският тютюн заема около 70% от производството. Такъв се отглежда и в Гърция. Националната ни браншова асоциация е член и на световната организация на тютюнопроизводителите заедно с още 25 държави – Китай, Индия, САЩ, Бразилия, Зимбабве, Замбия и т.н. На това високо ниво ние цяло десетилетие се противопоставяме на рамкова конвенция на Световната здравна организация (СЗО). Това е договор, подписан от над 180 държави, включително и България. СЗО чрез него прави абсолютно неаргументирани предложения за рестрикции срещу тютюна. Например предлага да се определят сезоните, в които да се отглежда тютюн – само от септември до март. Ако ние проспим това или други подобни... Сещате се, че в рамките на ЕС в този период е зима, всички земеделски култури са на угар, незасяти са. Европейският тютюн щеше да е обречен.

- Какво още предприехте, за да защитите интересите на сектора?

- Участвайки в световната организация,

вече долавяме откъде идват и тези предложения.

Целогодишно евтини тютюни, с ниска себестойност заради евтината работна ръка, могат да се отглеждат в Африка, Южна Америка, Индия и т.н. В България за 2020 г. имаме произведени 7000 тона тютюн – около 5000 от сорта "Каба Кулак" и „Басми“, останалото е от "Виржиния" и „Бърлей“. В африканската Малави, където икономиката се издържа само от отглеждането на един сорт, са отгледани около 170 000 тона „Бърлей“, който е с около 2 лв. по-евтин спрямо българския и европейския.

Ние произвеждаме качествен тютюн, искаме изкупни цени, приложили сме регулации, използваме сертифицирани семена, плащаме работна ръка. Една от целите ни е именно да комуникираме с големите производители на тютюневи изделия и да гарантираме пазар за суровината на нашите производители.

- Как премина за българските производители последната кампания по изкупуване на тютюна?

- През последните 10 години в България тютюнопроизводството се срина главоломно в няколко аспекта. През 2007-2009 г. получавахме преходна национална помощ за тютюн, в България се отглеждаха между 30 000-40 000 тона от около 42 000 човека.

За 2020 г. производството възлиза на около 7000 тона,
а в регистъра са вписани около 3200 тютюнопроизводители. Тенденцията в целия ЕС е подобна. Ако до 2010 г. в Европа са се произвеждали около 400 000 тона, то сега се говори за около 130 000 тона.

- Какви са причините за свиването на обемите и спада на заетите в сектора?

- Причините за спада на европейското производство са няколко. Тютюнопроизводството е много трудоемка дейност, изисква основно ръчен труд и няма механизация, така че не е привлекателна за младите. Те предпочитат да отидат в големите градове или да емигрират. Вече се срещат и големи трудности с намирането на работници и то по същата причина. В момента много производители, бих ги нарекъл бивши, отиват на Запад. Тук сами са се занимавали с производство и са си изкарвали прехраната, а сега правят същото, но като наемни работници в Англия, Германия, Гърция и т.н.

Една от основните причини е, че и в България съществува схемата, необвързана с производството – преходна национална помощ за тютюн. Това, че не е обвързана с производството, означава, че се получават средства по схемата за изминали години – от времето на референтната й рамка от 2007-2009 г. С други думи, който е отглеждал в този период тютюн и е получил удостоверение за това, получава средства върху тогавашните производства, но без да отглежда тютюн. Като получаваш средства, има ли смисъл да се занимаваш с тази трудоемка дейности? Но все пак, преди дори тази помощ я нямаше, ние успяхме да я издействаме с много работа и труд. Логиката е, че ако тютюнопроизводител реши да се преориентира например към овощарство, да може да издържа стопанството си за периода, докато новата култура даде плод.

- Какво се случи с изкупните цени на тютюна през 2020 г.?

- През последните няколко години, конкретно –
през 2019 и 2020 г. българските производители получават максималните европейски цени за единица килограм по сортови групи. През 2019 г. двете ориенталски групи "Каба Кулак" и „Басми“

получиха максимални изкупни цени

в исторически план. „Басми“ достигна до 9 лв. през 2019 г., "Каба Кулак" мина 6 лв., „Бърлей“ беше търгуван за 3,3 лв., а "Виржиния" – 4,4 лв.

Последните два повториха цените си през 2020 г., "Каба Кулак" получи с 10% средно по-високи изкупни цени, сътресение дойде при „Басми“, за него бе предложена с около 1-1,5 лв. по-ниска цена.

Причината да са по-ниски цените е фактът, че работим в условията на пазарна икономика. Факторът е конюнктурата на сектора, какво се случва към настоящия момент, състоянието на сектора - сега, а не през миналата година, например. За 2020 г. са произведени 100 000 тона от сорта „Басми“ в региона на Балканския полуостров, над половината, от които – в Турция и са изтъргувани за 6 лв., в Гърция – близо 20 000 тона, там се търгува за малко над 7 лв. В Македония, при предварителна заявка да бъдат произведени 21 000 тона, през 2020 г. там бяха произведени 27 хил. тона тютюн. В момента се търгуват за между 5,5 и 6 лв. В България бяха произведени 4530 тона и получаваме цени между 7 и 8 лв., което е по-ниско спрямо миналата година, когато получихме цена от 9 лв. но през 2020 г. имаше качествен тютюн и в съседните държави, с големи количества и това се отрази много неблагоприятно на цените и то специално при “Басми”. И четирите държави работим и търгуваме с едни и същи мултинационални компании.

Необходимо е българските тютюнопроизводители да разберат, че работим в такива условия, в които трябва да сме гъвкави и

да очакваме всичко, но без да си подаряваме тютюна.

Когато говорим за максимални изкупни цени, ние трябва да положим усилия, да сме гъвкави, да занижим разходите. Така ще можем да сме конкурентни, най-малкото на съседните на нас държави.

Важно за сектора е да се отбележи и друг много съществен фактор. За периода от 1 януари до края на ноември 2019 г. в бюджета на Република България от налози върху тютюневи изделия, чрез акцизи и данъци, са внесени над 2,5 млрд. лв.

Няма друг такъв доходоносен сектор, толкова регламентиран и наблюдаван

Горивата и алкохолът заедно например правят толкова акциз, колкото тютюневите изделия сами.

Предстои провеждането на Консултативен съвет по тютюна. Ще коментираме различни теми, включително въпроса за цените и то пред министъра на земеделието.

В съвета влизат и държавни експерти, всички браншови организации в България, с търговските оператори, както и Институтът по тютюна и тютюневите изделия.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Агробизнес
Няма снимка

Дигитализация и трезви реформи да компенсират рестрикциите след 2023 г.

Такъв би бил успешният Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони през погледа на известни родни агробизнесмени С пълна пара текат срещите в Министерството на земеделието

Няма снимка

Покачващи се цени и нестабилни агропазари

На селскостопанските стокови пазари се наблюдава смесена динамика в търговията на фона на колебанията на търговците между високи нива на цените и ограничено търсене и предлагане на много продукти

Няма снимка

Наградата от годишния ни абонамент ще пази зърно от гладни птици

Пазарджишката фирма „Агро ММ“ получи автоматично газово оръдие за опазване на реколтата Светът се променя във все по-неочаквана посока, но има традиции, които устояват

Няма снимка

Петър ТОМОВ, изп. директор на „Евро Ферт“: Конюнктурата на пазара на торове се променя

- Г-н Томов, Вие ръководите една от водещите компании в областта на търговията с минерални торове в България – „Евро Ферт“ АД. Как ще определите новата стопанската година до момента

Няма снимка

Соларните паркове и биологичното разнообразие: има какво да се подобри

Ива Тончева Соларните паркове често се изграждат върху бивши земеделски земи. Това може да доведе до повишени природни ценности, тъй като вече не са необходими торове и пестициди

Няма снимка

Следващото поколение фермери ще знаe как да се сдружава

Възпитаници на професионални гимназии по земеделие, селско и горско стопанство са жадни за жив досег със земеделски стопани и председатели на кооперативи

Още от Фермер
Няма снимка

Предпочитат се устойчиви слънчогледови хибриди

Категорични са специалистите от Кортева Агрисайънс * Какви са предложенията на фирмата за новия сезон Предстои пролетната сеитбена кампания, която започва със слънчогледа

Няма снимка

Кончетата бозаят до 6 месеца

Увеличават теглото си 4-5 пъти, а средният дневен прираст е над 1 кг Бозайният период при кончетата продължава около 6 месеца и всяко увеличава теглото си 4-5 пъти при среден дневен прираст над 1 кг

Няма снимка

Времето застудява

Днес през страната ще премине студен атмосферен фронт. Дневните температурите ще се понижат значително и максималните ще са от 3 до 4 градуса в Североизточна България до 11-12 градуса в южните райони

Няма снимка

В млечното ни козевъдство има много потенциал за нови технологии

Но всичко зависи от това дали държавата ще превърне животновъдството в реален приоритетен сектор, казва д-р инж. Деан Тодоров, председател на Асоциацията за развъждане на млечните породи кози Жени

Няма снимка

Актуално през март: Наторете и обработете почвата

* Извършва се торене на овощните дръвчета. Препоръчително е да се направи колкото се може по-рано, за да се подпомогне възобновяването на вегетацията на овошките

Няма снимка

Градинарство „на квадратен метър“

По метода семейство произвежда 300 кг разнообразна продукция от половин декар На петнадесет минути от центъра на Лос Анджелис, само на 30 метра от голяма магистрала, сем