Как водната ерозия води до замърсяване на площи и водни басейни

26 януари 2021 Растениевъдство 0 9063
Няма снимка
1 2
 

Колкото почвите са по-бедни на хумус и хранителни елементи, толкова по-интензивно се поддават

В резултат на използваната химизация повърхностният отток от селскостопанските площи все повече се насища с остатъчни продукти от минералните торове и пестицидите - инсектициди, фунгициди, хербициди. При движението си той замърсява площи и водни басейни, които не са били обект на селскостопанска химизация или става вторично замърсяване с отлагане на транспортираните от него наноси.

Многостранната негативна роля на ерозията в замърсяването произтича и от това, че по- голямата част от наносите в повърхностно отточните води идват от площната ерозия, чийто обект са преди всичко селскостопанските площи. От изследвания на Hanway Y. Y. - САЩ върху 157 водосбора е установено, че 70 % от наносите са резултат от площната ерозия и само 10 % - от равнината.

На територията на България, където над 70% от обработваемите земи са подложени на ерозия, делът на оттока от селскостопанския фонд е също значителен, при това той е най- богато наситен с вещества (във вид на разтвори и на суспензии). По данни на Ончев Г., Николов С. И П. Петров във всеки литър повърхностен отток от обработваемите земи се съдържа средно над 15 г ситнозем, (от 3 до 160 г), от 1,5 до 4,5 г хумус, от 0,09 до 2,3 г N, от 0,04 до 0,11 г P2O5 и от 1,4 до 4,3 г K2O.

За размера на замърсяванията на околната среда

чрез ерозията способства голямата интензивност на водноерозионните процеси у нас, които са едни от най-интензивните в Европа. По изчисления на Цачев Ц. във връзка със замърсяването на реките с почвени суспензии от всеки кв. км на територията на нашата страна ежегодно се изнасят средно по 155 т суспензирани вещества.
Значението на ерозията като фактор за замърсяването на почвите и баланса на хранителните вещества в тях се засилва и от селективността на водноерозионните процеси при площната ерозия. Изследванията върху химизма и физическите особености на течния и на твърдия отток показват, че количеството на някои основни почвени компоненти, като на хумуса, на фината част от ситнозема, на N и в много случаи на P и на K е значително по-голямо в оттока, отколкото в почвата, от която тези компоненти са изнесени.

Установено е, че колкото съдържанието на даден компонент или елемент в почвата е по-ниско, толкова степента на неговата ерозионна измиваемост е по-голяма. При по-високо съдържание на съответните компоненти коефициентът на ерозионната им измиваемост намалява или се изравнява с тоталното ерозионно изнасяне на почвата. Колкото почвите са по-бедни на основните компоненти (хумус, глинести частици и хранителни елементи), толкова по-интензивно се поддават на ерозия.

От много голямо значение за замърсяващата роля на повърностния отток от водната ерозия е и степента на наситеност на оттока с разтворени във вода вещества. Основно внимание в тази насока се обръща на

съдържанието на разтворения във вода N

(и по-специално на нитратния N) и P.

От проведени изследвания както в чужбина, така и у нас е установено, че тези разтворени във водата от ерозионния отток два елемента са все още далече от установените вредни концентрации за хората и животните. Но обогатяването на ерозионния отток с тези елементи създава обективни условия за протичане на токсични микробиологични процеси във водоемите.

Много по-близки до вредните са концентрациите на нитратите и P в оттока от дворовете на животновъдните ферми и угоителните стопанства. Поради това, насочването на отточните води от оборите и стопанските дворове трябва да бъде предшествано от обезвреждане и разреждане до допустимите от здравно хигиенната и агрохимическата наука норми.

Основните мероприятия за ограничаване

на ролята на водната ерозия в замърсяванията се свеждат до ограничаване на формирането на повърхностен отток или регулиране и локализиране на неговото движение. Тук влизат всички мероприятия на противоерозионната агротехника.

Към тях се причисляват преди всичко контурната почвообработка и сеитба на културите, оттокозадържащото браздуване, минималните и мулчиращи почвообработки, противоерозионните сеитбообращения, тревните буферни пояси и поясното редуване на културите, междинните култури и др.

Много ефективно в това отношение е и самото торене, което способства за

формиране на по-голям и по-плътен растителен покров

върху почвената повърхност и по-голямо количество на следжътвени и вътрепочвени органични остатъци, които силно ограничават количеството на повърхностния отток. При повечето селскостопански култури торенето намалява 2-3 пъти ерозионния отток в сравнение с неторените площи. В същата насока влияят и всички други мероприятия, които повишават плодородието и подобряват физичните свойства на почвата.

С много голям непосредствен ефект върху намаляването и локализирането на повърхностния отток са и инженерно техническите противоерозионни мероприятия. На първо място в това отношение са оттокозадържащите обработваеми каналотераси, оттокозадържащите канавки, наорни и изкопнонасипни тераси, малките оттокозадържащи водоеми, както и всички оттокорегулиращи мероприятия, като оттокоотвеждащи колектори, отклоняващи колектори и канавки, подземното отвеждане на оттока и др.

Коментари:

Влезте като регистриран потребител или направете вашата безплатна Регистрация
Още от Растениевъдство
Няма снимка

Предпочитат се устойчиви слънчогледови хибриди

Категорични са специалистите от Кортева Агрисайънс * Какви са предложенията на фирмата за новия сезон Предстои пролетната сеитбена кампания, която започва със слънчогледа

Няма снимка

Междинните култури са алтернатива на тютюна

Важно е да се подходи ефективно и да се разработи национална стратегия Известно е вече, защо в Европейския съюз ще бъде намалено тютюнопроизводството до минимум и какво трябва да направят в това

Няма снимка

Нови устойчиви хибриди изместват традиционния слънчоглед

Под 10% са площите по конвенционалната технология Под 10% са намалели площите със слънчоглед у нас, които се отглеждат по конвенционалната технология

Няма снимка

Борбата с плевелите е решаваща за добива

Изборът на продукти за растителна защита трябва да е съобразен със заплевеляването, съветват специалистите на Кортева Агрисайънс Дъждовете и снеговете, които паднаха във всички райони на страната

Няма снимка

Ефективно фосфорно хранене на растенията

Предлагайки оптимални решения, съвременни подходи и използване на най-новите научни открития и практики в областта на земеделието, „Сембодиа“ ООД разполага и предлага изчерпателна база от знания в

Няма снимка

Нов метод за обеззаразяване на семена с активиран въздух

Засега ще се прилага само за ценни култури Първата в света система за обработка на семена с т. нар. "активиран въздух" Aurora Z10 беше представена на специалисти от производителя Zayndu Ltd

Още от Фермер
Няма снимка

Кончетата бозаят до 6 месеца

Увеличават теглото си 4-5 пъти, а средният дневен прираст е над 1 кг Бозайният период при кончетата продължава около 6 месеца и всяко увеличава теглото си 4-5 пъти при среден дневен прираст над 1 кг

Няма снимка

Времето застудява

Днес през страната ще премине студен атмосферен фронт. Дневните температурите ще се понижат значително и максималните ще са от 3 до 4 градуса в Североизточна България до 11-12 градуса в южните райони

Няма снимка

В млечното ни козевъдство има много потенциал за нови технологии

Но всичко зависи от това дали държавата ще превърне животновъдството в реален приоритетен сектор, казва д-р инж. Деан Тодоров, председател на Асоциацията за развъждане на млечните породи кози Жени

Няма снимка

Актуално през март: Наторете и обработете почвата

* Извършва се торене на овощните дръвчета. Препоръчително е да се направи колкото се може по-рано, за да се подпомогне възобновяването на вегетацията на овошките

Няма снимка

Градинарство „на квадратен метър“

По метода семейство произвежда 300 кг разнообразна продукция от половин декар На петнадесет минути от центъра на Лос Анджелис, само на 30 метра от голяма магистрала, сем

Няма снимка

БГ земеделие след Ковид-19 на къде? Ще даде отговор нов научен проект на ИАИ

Какви са последиците от пандемията Ковид-19 върху българското земеделие? Кои бяха най-засегнатите подотрасли и кои са факторите за устойчивост? Какво следва оттук нататък